Спомен за Вапцаров
Първият ми спомен за Вапцаров беше личното ми учудване от обстоятелството, че е бил в Кипър. То идваше от стиховете " И оня див блян по Филипините, по едрите звезди над Фамагуста ". Бях още дребен и още мислех, че Маркс Енгелс е един човек, евентуално руснак.
В къщи нямахме тв приемник, нямаше интернет, имахме телефон, дуплекс, за който знае какво е това, комшиите от горната страна нямаха телефон и идваха от време на време да се обадят от нас, след това оставяха две стотинки до телефона, колкото костваха градските диалози, ние все им казвахме да си приберат парите, а те все споделяха, че в случай че си ги приберат другият път ще им е неловко да си изискат да се обадят.
Радио не слушахме, с изключение на татко ми, който слушаше по няколко пъти дневно международната емисия на Би Би Си, прилежно и безшумно като молитвите на усърден мохамеданин. Къщата притихваше. Той като че ли знаеше всичко, което се случваше по света, само че в никакъв случай не споделяше от кое място. Беше приключил Американския лицей в Симеоново, след това беше учил във Виена и евентуално по една от тези две аргументи не му разрешаваха да пътува в чужбина.
За мен източник на информация за света не беше Би Би Си или татко ми, а баба ми. Вероятно тя първа е загатнала пред мен Вапцаров, към който хранеше искрено човешко страдание, тъй като си беше отишъл млад, прекрасен и надарен. Топлите и усеща може и да идваха по македонска линия или тъй като идваше от образовано семейство, а не " като тия шумкари, които не са приключили и второ поделение ", както обобщаваше тя целия ръководещ, интелектуален и боен хайлайф от това време.
Аз я питах къде е Фамагуста, тя ми сподели, че е в Кипър, остров някъде сред Гърция и Турция. Някаква амалгама с неразбираема еднаквост, като Маркс Енгелс. Място, на което сигурно не би могъл да отидеш. За мен беше мистерия по какъв начин по този начин Вапцаров е бил хем болшевик, хем е ходил в чужбина. Може би съм си мислел, че комунистите не са пътували в чужбина, а когато са пристигнали на власт, са забранили и на всички останали. Съюз на съветските социалистически републики, Чехия и Германска демократична република не бяха тъкмо чужбина, те бяха на Изток, а Кипър на Запад. Такава беше политическата география на едно дете. Освен това Вапцаров го бяха разстреляли на има-няма 500 метра от у дома.
Минаха години, пораснах и без значение от неуместния метод на преподаване на литература в учебно заведение, а може и тъкмо поради това, за мен Вапцаров си остана добър стихотворец с трагично объркана орис, който беше ходил в чужбина. Знам, неправдив облик, Вапцаров не беше единственият, който беше ходил в чужбина. Но детските мемоари може да са всичко друго, само че не и обективни.
Споменът е оповестен във " Facebook "
В къщи нямахме тв приемник, нямаше интернет, имахме телефон, дуплекс, за който знае какво е това, комшиите от горната страна нямаха телефон и идваха от време на време да се обадят от нас, след това оставяха две стотинки до телефона, колкото костваха градските диалози, ние все им казвахме да си приберат парите, а те все споделяха, че в случай че си ги приберат другият път ще им е неловко да си изискат да се обадят.
Радио не слушахме, с изключение на татко ми, който слушаше по няколко пъти дневно международната емисия на Би Би Си, прилежно и безшумно като молитвите на усърден мохамеданин. Къщата притихваше. Той като че ли знаеше всичко, което се случваше по света, само че в никакъв случай не споделяше от кое място. Беше приключил Американския лицей в Симеоново, след това беше учил във Виена и евентуално по една от тези две аргументи не му разрешаваха да пътува в чужбина.
За мен източник на информация за света не беше Би Би Си или татко ми, а баба ми. Вероятно тя първа е загатнала пред мен Вапцаров, към който хранеше искрено човешко страдание, тъй като си беше отишъл млад, прекрасен и надарен. Топлите и усеща може и да идваха по македонска линия или тъй като идваше от образовано семейство, а не " като тия шумкари, които не са приключили и второ поделение ", както обобщаваше тя целия ръководещ, интелектуален и боен хайлайф от това време.
Аз я питах къде е Фамагуста, тя ми сподели, че е в Кипър, остров някъде сред Гърция и Турция. Някаква амалгама с неразбираема еднаквост, като Маркс Енгелс. Място, на което сигурно не би могъл да отидеш. За мен беше мистерия по какъв начин по този начин Вапцаров е бил хем болшевик, хем е ходил в чужбина. Може би съм си мислел, че комунистите не са пътували в чужбина, а когато са пристигнали на власт, са забранили и на всички останали. Съюз на съветските социалистически републики, Чехия и Германска демократична република не бяха тъкмо чужбина, те бяха на Изток, а Кипър на Запад. Такава беше политическата география на едно дете. Освен това Вапцаров го бяха разстреляли на има-няма 500 метра от у дома.
Минаха години, пораснах и без значение от неуместния метод на преподаване на литература в учебно заведение, а може и тъкмо поради това, за мен Вапцаров си остана добър стихотворец с трагично объркана орис, който беше ходил в чужбина. Знам, неправдив облик, Вапцаров не беше единственият, който беше ходил в чужбина. Но детските мемоари може да са всичко друго, само че не и обективни.
Споменът е оповестен във " Facebook "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ