Първият ми медал от международно състезание е от 2012-а година

Първият ми орден от интернационално съревнование е от 2012-а година в София – тогава конкуренцията включваше плуване и тичане. Следващият ми огромен орден е на Световното състезание през 2018-а година, в щафета с Явор Пешлеевски – бронзов орден. Това ми е най-силното показване на щафета, само че отсега нататък чакам и самостоятелно да се класирам в тройката. Освен това, последните ми надпревари също бяха много положителни, само че мисля, че мога още. Финалът на Световната купа беше в Анкара (Турция). Там бяхме 36 индивида – най-силните в света, които се класирахме по точки за последния стадий. Не се усещах доста добре заради травма в ахилеса и не съумях да се показва на равнище. Фехтовката ми се получи, ездата беше прилична, просто с бягането нямах качествата след контузията да покажа цялостния си капацитет. Ако не бяха физическите ми проблеми, мисля, че имах късмет за край – в първите 18 и на финала към този момент, допускам, че и в топ 10, в случай че мина с хубава езда и ми се падне прекрасен кон.
Тодор Михалев потегля за историческо присъединяване във финалите на Световната купа по съвременен петобой
Контузията, която ме измъчваше, мина. Започнах да упражнявам съществено и се надявам в края на месеца на Световното в Египет да направя хубави резултати и на щафетата да влезем в тройката. Въпреки сериозните натоварвания в спорта, не съм имал кой знае какви травми – някое извъртане, някое разтежение. На коляното имах преди 2 години една контузия и отново го бях усукал, само че виждам с повече разпъване, загрявка и разформироване да обезщетявам. Възстановяването е доста значимо – пробвам се да отивам на разтривки, а в единствения ми почивен ден виждам да изключа модерния петобой и да се занимавам със напълно разнообразни неща. Едно от заниманията ми е фотографията и се веселя, че към момента намирам време за нея. Обичам да отивам на походи, да фотографирам, да изключа самия спорт, че съществува и да отида да разпусна на ски или нещо друго.
15
Усещам, че съперниците към този момент гледат на мен по различен метод. Когато бяхме в София и станах 12-и на Световната купа, треньорът на Англия, който в този момент отиде при французите и е най-хубавият за момента (направи мъж и жена олимпийски шампиони), пристигна и ме поздрави за резултата. Това ми вдъхва по-голямо предпочитание да демонстрирам още повече.
Тодор Михалев приключи 12-и на шампионата от Световната купа в Албена
Любопитното е, че с триумфите ми, явно стартират да ме причисляват и към част от елита на спорта. Това докара и до по-чести допинг инспекции, а част тях бяха много странни. При една от кръвните допинг проби да вземем за пример допинг ченгето ми сподели, че е експерт, не ми уцели вената и защото при наново взимане, аз имам право да откажа, вместо да извади иглата, тя реши да бърка с нея вътре, до момента в който не ми уцели вената. Друго – оплакаха се, че кръвта ми е гъста. А аз нямам концепция за какво и дали имам общо с това. Цялото това нещо беше извънредно непрофесионално. Също по този начин имаше случай отново с кръвен допинг – бяхме събрани всички спортисти (4 момчета и 2 момичета) и вътре в тази стая бяха и допинг ченгетата, които бяха към 15 и допингът се случи на място там, а по правилник едно допинг ченге би трябвало да е единствено със сестра и състезателя.
15
След Олимпийските игри през 2024-а година конната езда ще бъде сменена с трудности – ще се катерим по греди, има едно предаване „ Най-добрата нинджа “ и ще бъде нещо сходно. Промяната пристигна след удар на треньор по коня по време на миналата Олимпиада. На нито един играч не му харесва тази промяна на дисциплините, тъй като конната езда е най-гледаемото нещо. Хората идват за атракцията и като първа дисциплинираност, те кара да останеш до край и те държи напрегнат. Смятам, че махането на конната езда ще повлияе на публиката.
Бягане с трудности може да размени конната езда в модерния петобой
В края на месеца ми следва Световно състезание в Александрия, по-късно в края на септември има Европейско състезание и по този начин завършва сезонът за мен. Мечтата ми за Олимпийските игри е златен орден. Това е желанието на всеки един професионален състезател. Реалните шансове считам, че са свързани с класиране в топ 10. Все отново до 2024-а има време и до тогава си поисквам да съм здрав, да упражнявам пълноценно, да нямам травми и контузии. Да покажа това, което мога на съревнование и да взема златен орден на Олимпиада.