Първият и последен президент на СССР Михаил Горбачов почина на

...
Първият и последен президент на СССР Михаил Горбачов почина на
Коментари Харесай

На 91 години почина Михаил Горбачов - бащата на Перестройката

Първият и финален президент на Съюз на съветските социалистически републики Михаил Горбачов умря на 91-годишна възраст след дълго боледуване, оповестиха от Централната клинична болница в Москва, представена от ТАСС, РИА Новости и Интерфакс.

 

По-рано денем стана ясно, че той е настанен в лечебното заведение, само че без да се загатват детайлности за положението му.

 

От 2020 година Михаил Горбачов живееше в болничното заведение по искане на лекарите поради извънредно влошеното си здраве и КОВИД пандемията. Той бе отчасти неподвижен.

 

Бившият общоприет секретар е имал проблеми с бъбреците. Той лежи в особено поделение в Централната клинична болница и умря във вторник вечерта.

 

Горбачов бе един от огромните руски водачи през предишния век, като политическата му кариера датира още от 1955 година

" Михаил Горбачов умря тази нощ след тежко и дълготрайно боледуване ", оповестиха от Централната клинична болница.

Тази година някогашният президент на Съюз на съветските социалистически републики навърши 91 години.

 

Политиката му довежда до края на Студената война, до мирното отдръпване на Комунистическа партия на Съветския съюз от властта и раздробяване на Съветския съюз. Носител е на Нобелова премия за мир 1990 година

Наричаха го " бащата на Перестройка " в Съюз на съветските социалистически републики - набор от вътрешноикономически и политически промени в границите на руската страна.

 

С идването си на власт през 1985 година Горбачов стартира вълна от политически и стопански промени, ориентирани към модернизиране и демократизиране на Съветския съюз, който е изправен пред съществени рецесии, отбелязва Франс прес, съобщавайки за кончината на бащата на руската перестройка.

Привърженик на политиката на доближаване със Запада, той получава Нобелова премия за мир през 1990 година

Горбачов ще бъде заровен на Новодевичевото гробище в Москва, до брачната половинка му, оповестява непосредствен на фамилията.

Михаил Сергеевич Горбачов е роден на 2 март 1931 година в село Приволное, Красногвардейски регион на Северо-Кавказкия край, през днешния ден - Ставрополски регион, тогава в Съюз на съветските социалистически републики, в селско семейство. Баща му Сергей е бил тракторист, а майка му Мария цялостен живот е работила в колхоза, напомня биографията му ТАСС.

През 1955 година Михаил Горбачов приключва юридическия факултет на Московския държавен университет Ломоносов, а през 1967 година - задочно Ставрополския селскостопански институт, като се дипломира като агроном и икономист. Работи за малко в прокуратурата в Ставропол, само че съвсем незабавно минава на работа в Комсомола.

През 1952 година влиза в редовете на Комунистическа партия на Съветския съюз, а излиза от комунистическата партия през август 1991 година

От 1971 до 1991 г е член на Централния комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз.

През 1978 година го избират за секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, след което идва в Москва. Отговаря по въпросите на селското стопанство.

През 1980 година влиза в състава на политбюро, а от 11 март 1985 година до 24 август 1991 година е общоприет секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, определен на поста след гибелта на Константин Черненко.

Предлага го персонално външният министър на Съюз на съветските социалистически републики Андрей Громико.

През 1985 година е основател за провеждането в Съюз на съветските социалистически републики на акция против алкохола, а през 1986 година прогласява политиката на публичност, в хода на която са свалени всички цензурни ограничавания, оповестена е независимост за средствата за всеобща информация, стартират да се разгласяват неразрешени до този миг художествени произведения, исторически документи и други

В същата 1986 година Горбачов за първи път употребява термина " перестройка " за обозначаване на началото на измененията в страната. Горбачов акцентира, че слага знак на тъждество сред думите " перестройка " и гражданска война ".

Във външната политика Горбачов залага на отвод от борба с страните от капиталистическия лагер, издига като приоритет общочовешките полезности в интернационалните връзки и държи курс на разоръжаване.

 

През 1986 година Горбачов прави стъпка към пазарна стопанска система –позволява на хората да основават дребни частни компании за първи път от близо седем десетилетия. Така се появяват първите частни кафенета, заведения за хранене и магазини. Дава се и зелена светлина за валутната търговия. Чуждестранните марки стартират да стъпват и да се утвърждават на руския пазар.

 

Михаил Сергеевич и Раиса, считана даже за общоприет секретар в сянка, непрестанно обикалят страната, срещат се с трудовите колективи, коментират новата политика на Комунистическа партия на Съветския съюз. Обикновеният руски жител може свободно да пипне своя водач, да му зададе даже неуместен въпрос, да спори с него – нещо немислимо в продължение на 70 години. Горбачов се среща ежедневно с руснаците, които в началото го одобряват задушевно и му симпатизират.

След като поема властта в Кремъл Горбачов се стреми да откри близки другарски връзки с всички западни водачи.

Британският министър председател Маргарет Тачър към този момент е очарована от него, с помощта на нея последователно за американските президенти Роналд Рейгън и Джордж Буш-баща, френския президент Франсоа Митеран и за немския канцлер Хелмут Кол Горбачов се трансформира просто в „ Миша “ и руският водач се обръща към тях на дребни имена – нещо немислимо за генералните секретари преди него.

С първата си среща в Женева през ноември 1985 година Михаил Горбачов и Роналд Рейгън слагат началото на края на Студената война

Половин година след избирането си за общоприет секретар Горби, който към този момент е звезда на Запад, се среща в Женева с американския президент Роналд Рейгън, като двамата стартират дълги и сложни договаряния за нуклеарно разоръжаване. И въпреки че край Женевското езеро руският колхозник назовава Рейгън „ динозавър “, а тогавашният артист каубой разказва Горбачов като „ неотстъпчив комунист “ сред двамата въпреки всичко се заражда взаимна благосклонност. Тази среща слага началото на края на Студената война, а мнозина одобряват, че финалът настава на срещата в Малта през декември 1989 година, когато руският президент и американският му сътрудник Джордж Буш се договарят за демократизирането на Източна Европа и за обединяването на Германия.

По време на първата си среща с Рейгън в Женева Горбачов произнася историческата фраза, че до момента в който той е президент в никакъв случай няма да стартира война против Съединени американски щати.

За да покаже мирните си планове Горбачов изтегля руските войски от Афганистан, а на 8 декември 1987 година подписва с Рейгън в Белия дом един от най-значимите контракти за гарантиране на мира в света - Договорът за съкращаването на ракетите със междинен обхват. Това е първият контракт за разоръжаване след края на Втората международна война.

Съветският президент гостува на американския Роналд Рейгън и на вицепрезидента Джордж Буш в Ню Йорк през декември 1988 година Месец по-късно Буш-старши се заклева като президент на Съединени американски щати

През юни 1987 година в Западен Берлин идва американският президент Роналд Рейгън. Десетки хиляди германци показват по това време по улиците на Берлин против неговото посещаване и политиката на Съединени американски щати. Речта на Рейгън, произнесена на 12 юни пред Бранденбургската врата, въпреки всичко остава в историята. Думите му: „ Mr. Gorbachev, tear down this wall! “ (Г-н Горбачов, разрушете тази стена!) вълнуват множеството немски жители и през днешния ден. Година по-късно президентът Рейгън споделя, че към този момент не счита Съюз на съветските социалистически републики за „ Империя на злото “.

За късото време, в което е бил отпред на Кремъл, Горбачов се среща 5 пъти с Рейгън и шест пъти с приемника му в Белия дом Джордж Буш. Това не е правено от никой съветски или руски политик преди Горбачов. След него Борис Елцин се среща с президентите Буш и Клинтън общо 18 пъти. Времето на двамата водачи – Горбачов и Елцин – е интервалът на най-близки връзки сред Русия и Съединени американски щати в историята.

 

Вятърът на измененията към този момент е обхванал Източна Европа и връщане обратно няма. Берлинската стена рухва на 9 ноември 1989 година, ден преди в България да падне Тодор Живков.

Същата година стартира и изтеглянето на съветските военни елементи от Източна Европа, като също така Съюз на съветските социалистически републики се отхвърля от контрола над страните от социалистическия блок.

През 1990 подписва контракт с Германия за урегулиране на връзките, в резултат на което става допустимо обединяването на Германска демократична република с Федерална Република Германия.

На 15 март 1990 година е определен за президент на Съветския съюз.

На идната година в Ново Огарьово, в конюнктура на секретност, се организират договарянията с президентите на 9 от 15 съюзни републики в Съюз на съветските социалистически републики, измежду които Украинската и Беларуската, като се подписва съглашение за основаването на Съюз на суверенните страни.

Подписването е осуетено с опит за прелом, а в нощта на 18 против 19 август 1991, до момента в който Горбачов е на отмора в Крим, група представители на висшето руско управление образува държавен комитет по изключителното състояние.

 

Слизайки от самолета облеченият в светлосиви панталони и яке в същия свят президент на Съюз на съветските социалистически републики наподобява повече от сломен. На лицето му е изписано комплициране, даже боязън, а Раиса Максимовна, дъщерята и внучките на президента бяха в потрес. В пряк ефир Елцин в наличието на Горбачов подписва Указ за преустановяване активността на Комунистическа партия на Съветския съюз на територията на РСФСР.

 

А два дни по-късно Горбачов взима съдбоносното решение да напусне поста общоприет секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз и да подпише указ за възбрана на Комунистическа партия на Съветския съюз. Решение приветствано от целия свят и жигосано от комунистите.

 

На процедура с несполучливия прелом се поставя и краят на Съюз на съветските социалистически републики.

 

На 8 декември 1991 година в Беловежката гора президентите на Русия и Украйна Борис Елцин и Леонид Кравчук дружно с водача на Белорус Станислав Шушкевич, без координиране със съюзното управление, подписват съглашение, с което дефакто поставят началото на разпада на Съюз на съветските социалистически републики.

 

Горбачов е известен за подписването постфактум. 

 

На 25 декември 1991 година първият и единствен президент на Съюз на съветските социалистически републики Михаил Горбачов афишира оставката си по малкия екран.

На идващия ден e призната декларация, която разгласи, че Съюз на съветските социалистически републики приключва съществуването си.

 

Червеният байрак със сърпа и чука над Кремъл беше заменен с бяло-синия-червен трибагреник на Русия. 

 

Горбачов е отхвърлен от власт, с цел да не бъде подписан новият контракт сред републиките, а в страната е въведено изключително състояние.

Опитът за пуч обаче претърпява крах след всеобщи цивилен митинги, а заговорниците са задържани.

През 1991 година Горбачов подписва независимостта на Литва, Латвия и Естония в качеството си на ръководител на Държавния съвет.

 

След августовските събития същата година политическите му позиции обаче отслабват.

От 1992 той оглавява Международния фонд за социално-икономически и политологични проучвания, а до 2017 заема президентския пост отпред на учредената от него интернационална неправителствена екологична организация " Международен зелен кръст ".

 

През 1996 година взе участие в изборите за президент на Руската федерация, само че събира едвам 0,51% от гласовете, а държавен глава става Борис Елцин.

През 1999 година е един от основателите за основаването на Форум на лауреатите на Нобеловата премия за мир. Обществената му активност продължава през годините, а самият той е притежател на Нобел за мир от 1990 година

Удостоен е с над 300 държавни и публични награди, създател на десетки книги, а през 2004 година получава " Грами " за озвучаването на музикалната прказка на Прокофиев " Петя и вълкът дружно със София Лорен и Бил Клинтън.

 

През 2009 година записва диск с " Песни за Раиса ", отдадени на брачната половинка му, до която ще бъде заровен.

 

Най-голямата персонална покруса, която бащата на перестройката претърпя откакто напусна Кремъл, бе загубата на обичаната му брачна половинка Раиса Максимовна Горбачова. Тя бе негова спътница в живота от студентските години. Самият той признава, че зад всеки съумял мъж стои една жена. Така че амбициозната му брачна половинка има немалка роля за редица съдбоносни решения на Горбачов като руски водач.

Стресът породен от августовския пуч на консерваторите в Комунистическа партия на Съветския съюз против президента през 1991 година отключи онкологично заболяване у Раиса Максимовна и тя си отиде през 1997 година в немска клиника след дълга борба с рака. На погребението й Горбачов за пръв път бе сниман да плаче обществено. Раиса Горбачова придружаваше неразделно брачна половинка си по време на обиколките му в Съюз на съветските социалистически републики и в чужбина и тя бе първата руска Първа дама. След кончината й Михаил Горбачов и щерка им Ирина основаха благотворителна фондация в нейна памет.

 

През май 2015 година Горбачов е приет в болница в Москва, само че скоро изписан.

През ноември 2016 година в московска клиника на Горбачов е подложен пейсмейкър. Операцията е осъществена от Евгений Блохин, хирург в Централната клинична болница. Също през 2016 година той претърпява и интервенция за замяна на лещите заради катаракта..

През 2019 година той лежи постоянно и дълго в болница, а през декември е с пневмония.

 

Путин ще изкаже дълбоки съболезнования във връзка гибелта на Горбачов и сутринта ще изпрати депеша до фамилията и приятелите му, съобщи Песков пред РИА Новости.

 

Миналата година съветският президент Владимир Путин поздрави последния руски водач Михаил Горбачов във връзка 90-годишния му празник, като го назова бележит държавен деятел на съвремието.

" Вие по право принадлежите към плеядата от ярки, истински хора, изтъкнати държавни дейци на съвремието, значимо повлияли хода на родната и на международната история ", отбелязва Путин в поздравлението до юбиляря.

Професионалният и виталният опит, енергичността и креативният капацитет на Горбачов му оказват помощ и до през днешния ден интензивно да взе участие в публичния живот, да следи реализирането на интернационалните филантропични планове, показва Путин в телеграмата, оповестена на уеб страницата на Кремъл.

" В Германия няма да бъдат забравени мъжествените ви дейности в името на мира и свободата. С политическите си решения и вярата в обединена Германия вие дадохте решителен принос, с цел да бъде преодоляно по кротичък път разцеплението на европейския континент ", се споделя в приветствено обръщение до последния руски водач от немския президент Франк-Валтер Щайнмайер, публикувано от офиса му в Берлин.

В изявление за ТАСС във връзка юбилея си Горбачов декларира, че гласността е била належащо изискване за преобразованията в Съветския съюз. " Без публичност в страната нищо нямаше да се промени ", споделя той.

Горбачов отбелязва, че го подлагат на критика поради неговата " наивност ". " Но в случай че нямах доверие към хората, към народа, перестройката въобще нямаше да стартира ", акцентира той, акцентирайки, че счита перестройката за основното дело на живота си.

" Дълбоко съм уверен, че перестройката бе нужна и че я водехме във вярната посока. Основното, което постигнахме в страната, е, че хората получиха независимост, сложиха завършек на тоталитарната система ", споделя Горбачов. Той дефинира като основни достижения на интернационалната сцена от това време края на Студената война и радикалното понижаване на броя на нуклеарните оръжия.

 

Мненията за индивида, който оглави Комунистическа партия на Съветския съюз и Съюз на съветските социалистически републики през март 1985 година и стана най-младият общоприет секретар на руската компартия са повече от полярни. В множеството страни отвън Русия и през днешния ден боготворят Горби и го считат за индивида, донесъл независимост и народна власт в Съветския съюз и в Източна Европа. За Запада и за някогашните европейски социалистически страни Михаил Горбачов е воин, дръзнал да се изправи против тоталитарната система и да реформира социализма, поставяйки по този метод завършек на комунистическата тирания.

 

Той получи Нобелова премия за мир през 1990 година, а списание „ Тайм “ го разгласи за човек на десетилетието поради заслугите му през 80-те години на ХХ век. В днешна Русия обаче социологическите проучвания демонстрират, че болшинството от жителите ненавиждат единствения руски президент, упрекват го за разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, считат, че той е продал Съюза на Запада за милиони, които са му преведени в сметки в Швейцария и в други западни страни.

 

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в ! 

 
Източник: epicenter.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР