Горбачов дойде на власт през 1985 г. и въведе сухия режим
Първият и финален президент на Съюз на съветските социалистически републики Михаил Горбачов умря на 30 август на 91 години след дълготрайно и тежко боледуване. През последните три години бащата на перестройката постоянно влизаше в лечебни заведения в Русия и в Германия.
Мненията за индивида, който оглави Комунистическа партия на Съветския съюз и Съюз на съветските социалистически републики през март 1985 година и стана най-младият общоприет секретар на руската компартия са повече от полярни. В множеството страни отвън Русия и през днешния ден боготворят Горби и го считат за индивида, донесъл независимост и народна власт в Съветския съюз и в Източна Европа. За Запада и за някогашните европейски социалистически страни Михаил Горбачов е воин, дръзнал да се изправи против тоталитарната система и да реформира социализма, поставяйки по този метод завършек на комунистическата тирания.
Той получи Нобелова премия за мир през 1990 година, а списание „ Тайм “ го разгласи за човек на десетилетието поради заслугите му през 80-те години на ХХ век. В днешна Русия обаче социологическите проучвания демонстрират, че болшинството от жителите ненавиждат единствения руски президент, упрекват го за разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, считат, че той е продал Съюза на Запада за милиони, които са му преведени в сметки в Швейцария и в други западни страни.
Видни политици, общественици, историци даже стартират тайната версия, че любимецът на всемогъщия началник на руските секрети служби – Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Юрий Андропов е бил вербуван за сътрудник от британското разузнаване и от Централно разузнавателно управление на САЩ при започване на 80-те по време на неговото първо посещаване във Англия още като никому незнаен секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз.
И до момента в който в Съединени американски щати, в Западна Европа и изключително в Германия благодарят на бащата на перестройката за обединяването на Федерална Република Германия и Германска демократична република през 1990 година, за освобождението на Стария континент от руските войски, за нуклеарното разоръжаване, за освобождението на политическите пандизчии, за реабилитирането на милиони убити от Йосиф Сталин почтени жители, то в нова Русия го жигосват, че поради неговото изменничество през днешния ден НАТО е пред вратите на Москва и Северноатлантическият алианс е заобиколил Русия от всички страни.
Не бива да бъде подценявана и още една доста значима причина заради която руснаците ненавиждат Горбачов. С идването си на власт през 1985 година той стартира битка с алкохолизма и вкара административни ограничения в опит да ограничи всеобщо ширещото се пиене. „ Сухият “ режим на Горбачов и до през днешния ден е най-омразната мярка за милионите жители на Русия, които имат мемоари от преди 35 години. Забраната да се пие водка за някои руснаци се оказа доста по-голямо закононарушение в сравнение с чудовищните изстъпления на Сталин и неговите наследници.
Михаил Горбачов е роден на 2 март 1931 година в село Приволное, което се намира в безкрайните степи на Ставрополския край. Баща му е руснак, а майка му – украинка. Има тежко детство по време на тоталитарния режим на Сталин – бабите и дядовците му са депортирани за това, че били „ кулаци “, репресирани и измъчвани в лагери, само че за благополучие оживяват и още по времето на Сталин са оправдани. По време на Втората международна война, когато Горбачов е на 10 години, татко му отпътува на фронта да се бие с германците. Две години по-късно в фамилията, което живее под немска окупация, идва уведомление, че Сергей Горбачов е умрял на фронта. А за благополучие дни по-късно идва и писмо от бащата на Миша, който се оказва жив и известието за кончината му се оказало сбъркано.
Младият Михаил пък е отличник на класа. Още като възпитаник интензивно оказва помощ на татко си в работата му в колхоза и е награден с медал „ Червено знаме на труда “. За преизпълнение на труда по събиране на реколтата като комбайнер Горбачов получава и други оценки.
Той приключва учебно заведение със сребърен орден. На 19 години шефът на учебното заведение и преподавателите го предлагат единомислещо за член на Комунистическа партия на Съветския съюз. Отличието му оказва помощ да влезе в Московския държавен университет без изпити, където по-късно приключва право. Докато живее в Москва, се среща с бъдещата си брачна половинка Раиса, която е студентка по философия. Сключват брак през септември 1953 година и се реалокират в Ставропол през 1955 година, където за напълно малко Горбачов работи като прокурор.
Самият той обаче избира да се занимава с комсомолска и партийна активност. Горбачов влиза в Комунистическа партия на Съветския съюз през 1952 година на 21 години. Оттук насетне кариерата му се развива като на апаратчик от приблизително равнище. Първоначално се издига в границите на Ленинския комсомол, а по-късно – и в Комунистическа партия на Съветския съюз, като се посвещава на пропагандата и пропагандата. Паралелно приключва и „ Аграрна стопанска система “ във Висшия селскостопански институт в родния му Ставропол. През 1966 година става първи секретар на Ставрополския градски комитет на партията, а през 1970 година – на Ставрополския крайком (краеви комитет) на партията.
През 1971 година е определен и за член на Централния комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз и преизпълнявайки петилетките в поверения му район, съумява да завоюва доверието на двамата най-силни мъже в партията и в страната – на генералния секретар Леонид Брежнев и на ръководителя на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – Юрий Андропов. Така през 1979 година Горбачов е определен за кандидат-член, а през 1980 година и за член на висшето руско управление – Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз. Ръководителят на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и общоприет секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз след гибелта на Леонид Брежнев – Андропов, който инициира навлизането на руски войски в Унгария, Чехословакия и Афганистан, трансферира от ден на ден отговорности на младия и деятелен Горбачов.
Ерата от 1982-1985 година в Съюз на съветските социалистически републики е известна като ръководството на „ мъртъвците “. Единственото, с което престарелите и тежко заболели членове на Политбюро на Централен комитет се занимават е да провеждат тържествените погребения на умрелите генерални секретари и на други висши дейци от Комунистическа партия на Съветския съюз.
Болният Андропов е отпред на Съюз на съветските социалистически републики година и три месеца, като след гибелта му през февруари 1984 година за общоприет секретар е определен не по-малко болният Константин Черненко. Тогава потегля и вицът, че Черненко е определен за общоприет секретар без да пристигна в схващане.
Средата на 80-те години към този момент са време, в което в Източна Европа се усеща полъхът на смяната, почнал с раждането на първия самостоятелен синдикат в социалистическия лагер „ Солидарност “ и с раждането на политическа съпротива – нещо немислимо в Източна Европа от 1945 година Западът усилва натиска върху комунистическите страни за реализиране на демократични промени, а американският президент Роналд Рейгън по всякакъв начин се старае да разгроми „ Империята на злото “ освен посредством стопански наказания, само че и посредством усилена конкуренция в Космоса и във въоръжението. Съюз на съветските социалистически републики е съвсем в положение на колапс.
В този комплициран интервал руското Политбюро взема решение, че би трябвало да отговори по заслужен метод на новите условия в Съветския съюз и в света и по предложение на външния министър Андрей Громико, който е отпред на руската дипломация от края на Втората международна война, на 11 март 1985 година Михаил Горбачов е определен за общоприет секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз. Тогава той е на 54 години и става първият партиен водач, роден след Великата октомврийска социалистическа гражданска война от 1917 година
Във вътрешноикономически проект Горбачов се пробва да реализира стопански промени за значително повишение на стандарта на живот на руския народ, като част от така наречен политика на „ перестройка “. Първоначално тези промени са наречени „ ускоряване “, а по-късно се вкарва терминът „ перестройка “. Самият термин Михаил Сергеевич употребява за пръв път при започване на 1987 година Съществена част от перестройката е и „ гласността “ – след дългогодишната цензура и ограничение на медиите се дава опция на хората свободно да показват своето мнение, появяват се самостоятелни медии, разгласяват се стотици книги, останали неотпечатани заради съществуването на цензура.
Така Горбачов прогласява, че Съюз на съветските социалистически републики ще върви по пътя на гласността, преустройството и демокрацията, само че оставяйки правилен на заветите на Ленин. Литературните списания стартират да печатат неразрешени от цензурата произведения на руски поети и писатели. Излиза и книгата на Александър Солженицин за сталинските лагери на гибелта „ Архипелаг ГУЛАГ “. Горбачов връща в Москва нуклеарния физик дисидента Андрей Сахаров, който пък е определен в руския парламент и става един от водачите на опозицията.
Управлението на новия руски водач е белязано и от една голяма покруса за Съветския съюз – тъкмо година откакто е определен гръмва повредата в Чернобилската АЕЦ. Въпреки че е провъзгласило гласността за съществена полезност руското управление прави всичко допустимо да цензурира истината за огромната злополука и за нейните последствия върху хората и природата.
През 1986 година Горбачов прави стъпка към пазарна стопанска система –позволява на хората да основават дребни частни компании за първи път от близо седем десетилетия. Така се появяват първите частни кафенета, заведения за хранене и магазини. Дава се и зелена светлина за валутната търговия. Чуждестранните марки стартират да стъпват и да се утвърждават на руския пазар. Михаил Сергеевич и Раиса, считана даже за общоприет секретар в сянка, непрестанно обикалят страната, срещат се с трудовите колективи, коментират новата политика на Комунистическа партия на Съветския съюз. Обикновеният руски жител може свободно да пипне своя водач, да му зададе даже неуместен въпрос, да спори с него – нещо немислимо в продължение на 70 години. Горбачов се среща ежедневно с руснаците, които в началото го одобряват задушевно и му симпатизират.
След като поема властта в Кремъл Горбачов се стреми да откри близки другарски връзки с всички западни водачи. Британският министър председател Маргарет Тачър към този момент е очарована от него, с помощта на нея последователно за американските президенти Роналд Рейгън и Джордж Буш-баща, френския президент Франсоа Митеран и за немския канцлер Хелмут Кол Горбачов се трансформира просто в „ Миша “ и руският водач се обръща към тях на дребни имена – нещо немислимо за генералните секретари преди него.
Половин година след избирането си за общоприет секретар Горби, който към този момент е звезда на Запад, се среща в Женева с американския президент Роналд Рейгън, като двамата стартират дълги и сложни договаряния за нуклеарно разоръжаване. И въпреки че край Женевското езеро руският колхозник назовава Рейгън „ динозавър “, а тогавашният артист каубой разказва Горбачов като „ неотстъпчив комунист “ сред двамата въпреки всичко се заражда взаимна благосклонност. Тази среща слага началото на края на Студената война, а мнозина одобряват, че финалът настава на срещата в Малта през декември 1989 година, когато руският президент и американският му сътрудник Джордж Буш се договарят за демократизирането на Източна Европа и за обединяването на Германия.
По време на първата си среща с Рейгън в Женева Горбачов произнася историческата фраза, че до момента в който той е президент в никакъв случай няма да стартира война против Съединени американски щати. За да покаже мирните си планове Горбачов изтегля руските войски от Афганистан, а на 8 декември 1987 година подписва с Рейгън в Белия дом един от най-значимите контракти за гарантиране на мира в света – Договорът за съкращаването на ракетите със междинен обхват. Това е първият контракт за разоръжаване след края на Втората международна война.
През юни 1987 година в Западен Берлин идва американският президент Роналд Рейгън. Десетки хиляди германци показват по това време по улиците на Берлин против неговото посещаване и политиката на Съединени американски щати. Речта на Рейгън, произнесена на 12 юни пред Бранденбургската врата, въпреки всичко остава в историята. Думите му: „ Mr. Gorbachev, tear down this wall! “ (Г-н Горбачов, разрушете тази стена!) вълнуват множеството немски жители и през днешния ден. Година по-късно президентът Рейгън споделя, че към този момент не счита Съюз на съветските социалистически републики за „ Империя на злото “.
За късото време, в което е бил отпред на Кремъл, Горбачов се среща 5 пъти с Рейгън и шест пъти с приемника му в Белия дом Джордж Буш. Това не е правено от никой съветски или руски политик преди Горбачов. След него Борис Елцин се среща с президентите Буш и Клинтън общо 18 пъти. Времето на двамата водачи – Горбачов и Елцин – е интервалът на най-близки връзки сред Русия и Съединени американски щати в историята. Вятърът на измененията към този момент е обхванал Източна Европа и връщане обратно няма. Берлинската стена рухва на 9 ноември 1989 година, ден преди в България да падне Тодор Живков.
Юридически, обединяването става факт с контракта „ Две плюс четири “ подписан на 12 октомври 1990 година в Москва от външните министри на Федерална Република Германия и Германска демократична република, както и от четирите държави-победителки във Втората международна война, основали свои окупационни зони в Германия – Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати, Англия и Франция. Документът поставя край 40-годишното разделяне на Германия. В този контракт са конкретизирани границите, както и въпросите, свързани със сигурността, включително участието на обединена Германия в НАТО. Москва в началото пледира за безпристрастен статут, само че държавните управления в Бон и Вашингтон са срещу. В последна сметка Горбачов отстъпва и обединена Германия се причислява към НАТО.
През март 1990 година Горбачов става първият и единствен президент на Съюз на съветските социалистически републики, откакто е определен от първия определен в демократични избори парламент, наименуван Конгрес на националните депутати. Докато политиката му на публичност довежда до демократизация на режима в Съюз на съветските социалистически републики и Източна Европа, то перестройката не е в положение да реши проблемите на командно-административната стопанска система. Разходите по войната в Афганистан и ниските цени на нефта след 1981 година, водят руската стопанска система, разчитаща най-вече на експорт на тази суровина, до голяма рецесия.
Неуспехът за справяне с въоръжения спор в Нагорни Карабах сред руските съюзни републики Армения и Азербайджан основава предпоставки за фракционизъм в Съветския съюз. Постепенно всяка от 15-те републики стартира да търси способи да не се подчинява на центъра и да води лична вътрешна и даже външна политика. Старите спорове сред републиките, сякаш заровени по времето на тоталитаризма, избухват един след различен, а републиките една след друга афишират самостоятелност и декларират, че законите на Съюз на съветските социалистически републики към този момент не работят на тяхна територия. На 10 януари 1991 година
Горбачов дава ултиматум на литовския парламент да възвърне спазването на конституцията на Съюз на съветските социалистически републики и да анулира всички неконституционни закони. На идващия ден дава заповед да бъде свалено литовското държавно управление, при което умират 14 души, а над 600 са ранени. Това решение на Горбачов има доста мощен отзив в Западна Европа, която афишира поддръжка за Литва и на другите прибалтийски републики, които се отделят от Съюза.
В отговор на разрастващия се фракционизъм президентът на Съюз на съветските социалистически републики предлага основаване на нов съюз – на самостоятелните страни, в който присъединяване да е на доброволни начала. Твърдолинейните комунисти в управленията на Комунистическа партия на Съветския съюз, държавното управление на Съюз на съветските социалистически републики, армията и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) обаче са срещу всякаква метаморфоза на Съюз на съветските социалистически републики и провеждат боен прелом за събаряне на Горбачов от власт на 19 август 1991 година Използват, че той е на отмора със фамилията си в черноморската резиденция във Форос в Крим, основават Държавен комитет за изключителното състояние в името на спасението на Съюз на съветските социалистически републики, афишират военно състояние, изкарват танкове на улицата, преустановяват връзките на Горбачов и настояват, че президентът е болен и не може да извършва функционалностите си.
Пучът е проведен от най-близкото обграждане на Горбачов – вицепрезидента Генадий Янаев, шефа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Владимир Крючков, премиера Валентин Павлов, министъра на вътрешните работи Борис Пуго и военния министър маршал Дмитрий Язов. Спецчасти и военна техника обкръжават съветския парламент в Москва, прочут като Белия дом, пробват се да арестуват и президента на Русия Борис Елцин, само че безрезултатно. Елцин, който от дълго време е в спор с Горбачов и счита, че промените на руския президент са половинчати, провежда опозиция против преврата и това му носи спомагателна известност.
Въпреки желанието на заговорниците те нямат цялостен надзор над военните елементи, по тази причина още в първия ден на преврата, редица дивизии минават на страната на бранителите на Белия дом. Именно от танк на една от демократичните дивизии Борис Елцин прави популярното си послание към народа и приканва да се поддържа законната власт в лицето на Горбачов. Държавните телевизионни канали минават на страната на реформаторите, до момента в който държавното радио в продължение на три дни – колкото трае превратът, „ осведоми “, че новата власт жъне триумфи и „ вкарва в пандиза “ корумпирани висши служители.
По апел на съветските управляващи пред Белия дом се стичат представители на разнообразни обществени групи – студенти, интелектуалци, ветерани от войната в Афганистан, както и тогавашни пандизчии. Превратаджиите губят всевъзможен надзор над обстановката, предават се и един по един са задържани. И до момента милиони жители освен в Съюз на съветските социалистически републики, само че и по света, които следиха директните репортажи по малкия екран на тези трагични събития, си спомнят по какъв начин в ранните часове на 22 август Михаил Горбачов и фамилията му се върнаха от Форос в Москва на борда на държавния аероплан Ту-134.
Слизайки от самолета облеченият в светлосиви панталони и яке в същия свят президент на Съюз на съветските социалистически републики изглеждаше повече от сломен. На лицето му бе изписано комплициране, даже боязън, а Раиса Максимовна, дъщерята и внучките на президента бяха в потрес. В пряк ефир Елцин в наличието на Горбачов подписва Указ за преустановяване активността на Комунистическа партия на Съветския съюз на територията на РСФСР. А два дни по-късно Горбачов взима съдбоносното решение да напусне поста общоприет секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз и да подпише декрет за възбрана на Комунистическа партия на Съветския съюз. Решение приветствано от целия свят и жигосано от комунистите.
На процедура с несполучливия прелом се поставя и краят на Съюз на съветските социалистически републики: употребявайки отслабените позиции на Горбачов, Елцин подписва с президентите на Украйна и Беларус – трите страни-учредителки на Съюз на съветските социалистически републики, съглашение за разпускането на Съветския съюз, известно като Беловежкото съглашение.
На 25 декември 1991 година първият и единствен президент на Съюз на съветските социалистически републики Михаил Горбачов афишира оставката си по малкия екран. На идващия ден e призната декларация, която разгласи, че Съюз на съветските социалистически републики приключва съществуването си. Червеният байрак със сърпа и чука над Кремъл беше заменен с бяло-синия-червен трибагреник на Русия. Така бе комплициран завършек на една тоталитарна страна, която се роди посредством принуждение през 1917 година
Най-голямата персонална покруса, която бащата на перестройката претърпя откакто напусна Кремъл, бе загубата на обичаната му брачна половинка Раиса Максимовна Горбачова. Тя бе негова спътница в живота от студентските години. Самият той признава, че зад всеки съумял мъж стои една жена. Така че амбициозната му брачна половинка има немалка роля за редица съдбоносни решения на Горбачов като руски водач.
Стресът породен от августовския пуч на консерваторите в Комунистическа партия на Съветския съюз против президента през 1991 година отключи онкологично заболяване у Раиса Максимовна и тя си отиде през 1997 година в немска клиника след дълга борба с рака. На погребението й Горбачов за пръв път бе сниман да плаче обществено. Раиса Горбачова придружаваше неразделно брачна половинка си по време на обиколките му в Съюз на съветските социалистически републики и в чужбина и тя бе първата руска Първа дама. След кончината й Михаил Горбачов и щерка им Ирина основаха благотворителна фондация в нейна памет.
Първият и финален общоприет секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз бе уверен в правотата на перестройката: „ Дълбоко съм уверен, че перестройката беше нужна и че я водехме в вярната посока. Основното, което постигнахме вътре в страната, е, че хората получиха независимост и сложихме завършек на тоталитарната система “.
Горби се закле, че перестройката не е имала за цел разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Според него, в случай че Съветският съюз е траял да съществува, то светът е щял да бъде по-стабилен, по-сигурен и по-справедлив. Михаил Горбачов управлява Съюз на съветските социалистически републики от 1985 до 1991 година – в началото като общоприет секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз и ръководител на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики, а по-късно и като президент на Съюз на съветските социалистически републики. След подписването на Беловежките съглашения през декември 1991 година той подава оставка като президент и афишира разпускането на Съветския съюз.
Мненията за индивида, който оглави Комунистическа партия на Съветския съюз и Съюз на съветските социалистически републики през март 1985 година и стана най-младият общоприет секретар на руската компартия са повече от полярни. В множеството страни отвън Русия и през днешния ден боготворят Горби и го считат за индивида, донесъл независимост и народна власт в Съветския съюз и в Източна Европа. За Запада и за някогашните европейски социалистически страни Михаил Горбачов е воин, дръзнал да се изправи против тоталитарната система и да реформира социализма, поставяйки по този метод завършек на комунистическата тирания.
Той получи Нобелова премия за мир през 1990 година, а списание „ Тайм “ го разгласи за човек на десетилетието поради заслугите му през 80-те години на ХХ век. В днешна Русия обаче социологическите проучвания демонстрират, че болшинството от жителите ненавиждат единствения руски президент, упрекват го за разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, считат, че той е продал Съюза на Запада за милиони, които са му преведени в сметки в Швейцария и в други западни страни.
Видни политици, общественици, историци даже стартират тайната версия, че любимецът на всемогъщия началник на руските секрети служби – Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Юрий Андропов е бил вербуван за сътрудник от британското разузнаване и от Централно разузнавателно управление на САЩ при започване на 80-те по време на неговото първо посещаване във Англия още като никому незнаен секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз.
И до момента в който в Съединени американски щати, в Западна Европа и изключително в Германия благодарят на бащата на перестройката за обединяването на Федерална Република Германия и Германска демократична република през 1990 година, за освобождението на Стария континент от руските войски, за нуклеарното разоръжаване, за освобождението на политическите пандизчии, за реабилитирането на милиони убити от Йосиф Сталин почтени жители, то в нова Русия го жигосват, че поради неговото изменничество през днешния ден НАТО е пред вратите на Москва и Северноатлантическият алианс е заобиколил Русия от всички страни.
Не бива да бъде подценявана и още една доста значима причина заради която руснаците ненавиждат Горбачов. С идването си на власт през 1985 година той стартира битка с алкохолизма и вкара административни ограничения в опит да ограничи всеобщо ширещото се пиене. „ Сухият “ режим на Горбачов и до през днешния ден е най-омразната мярка за милионите жители на Русия, които имат мемоари от преди 35 години. Забраната да се пие водка за някои руснаци се оказа доста по-голямо закононарушение в сравнение с чудовищните изстъпления на Сталин и неговите наследници.
Михаил Горбачов е роден на 2 март 1931 година в село Приволное, което се намира в безкрайните степи на Ставрополския край. Баща му е руснак, а майка му – украинка. Има тежко детство по време на тоталитарния режим на Сталин – бабите и дядовците му са депортирани за това, че били „ кулаци “, репресирани и измъчвани в лагери, само че за благополучие оживяват и още по времето на Сталин са оправдани. По време на Втората международна война, когато Горбачов е на 10 години, татко му отпътува на фронта да се бие с германците. Две години по-късно в фамилията, което живее под немска окупация, идва уведомление, че Сергей Горбачов е умрял на фронта. А за благополучие дни по-късно идва и писмо от бащата на Миша, който се оказва жив и известието за кончината му се оказало сбъркано.
Младият Михаил пък е отличник на класа. Още като възпитаник интензивно оказва помощ на татко си в работата му в колхоза и е награден с медал „ Червено знаме на труда “. За преизпълнение на труда по събиране на реколтата като комбайнер Горбачов получава и други оценки.
Той приключва учебно заведение със сребърен орден. На 19 години шефът на учебното заведение и преподавателите го предлагат единомислещо за член на Комунистическа партия на Съветския съюз. Отличието му оказва помощ да влезе в Московския държавен университет без изпити, където по-късно приключва право. Докато живее в Москва, се среща с бъдещата си брачна половинка Раиса, която е студентка по философия. Сключват брак през септември 1953 година и се реалокират в Ставропол през 1955 година, където за напълно малко Горбачов работи като прокурор.
Самият той обаче избира да се занимава с комсомолска и партийна активност. Горбачов влиза в Комунистическа партия на Съветския съюз през 1952 година на 21 години. Оттук насетне кариерата му се развива като на апаратчик от приблизително равнище. Първоначално се издига в границите на Ленинския комсомол, а по-късно – и в Комунистическа партия на Съветския съюз, като се посвещава на пропагандата и пропагандата. Паралелно приключва и „ Аграрна стопанска система “ във Висшия селскостопански институт в родния му Ставропол. През 1966 година става първи секретар на Ставрополския градски комитет на партията, а през 1970 година – на Ставрополския крайком (краеви комитет) на партията.
През 1971 година е определен и за член на Централния комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз и преизпълнявайки петилетките в поверения му район, съумява да завоюва доверието на двамата най-силни мъже в партията и в страната – на генералния секретар Леонид Брежнев и на ръководителя на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – Юрий Андропов. Така през 1979 година Горбачов е определен за кандидат-член, а през 1980 година и за член на висшето руско управление – Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз. Ръководителят на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и общоприет секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз след гибелта на Леонид Брежнев – Андропов, който инициира навлизането на руски войски в Унгария, Чехословакия и Афганистан, трансферира от ден на ден отговорности на младия и деятелен Горбачов.
Ерата от 1982-1985 година в Съюз на съветските социалистически републики е известна като ръководството на „ мъртъвците “. Единственото, с което престарелите и тежко заболели членове на Политбюро на Централен комитет се занимават е да провеждат тържествените погребения на умрелите генерални секретари и на други висши дейци от Комунистическа партия на Съветския съюз.
Болният Андропов е отпред на Съюз на съветските социалистически републики година и три месеца, като след гибелта му през февруари 1984 година за общоприет секретар е определен не по-малко болният Константин Черненко. Тогава потегля и вицът, че Черненко е определен за общоприет секретар без да пристигна в схващане.
Средата на 80-те години към този момент са време, в което в Източна Европа се усеща полъхът на смяната, почнал с раждането на първия самостоятелен синдикат в социалистическия лагер „ Солидарност “ и с раждането на политическа съпротива – нещо немислимо в Източна Европа от 1945 година Западът усилва натиска върху комунистическите страни за реализиране на демократични промени, а американският президент Роналд Рейгън по всякакъв начин се старае да разгроми „ Империята на злото “ освен посредством стопански наказания, само че и посредством усилена конкуренция в Космоса и във въоръжението. Съюз на съветските социалистически републики е съвсем в положение на колапс.
В този комплициран интервал руското Политбюро взема решение, че би трябвало да отговори по заслужен метод на новите условия в Съветския съюз и в света и по предложение на външния министър Андрей Громико, който е отпред на руската дипломация от края на Втората международна война, на 11 март 1985 година Михаил Горбачов е определен за общоприет секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз. Тогава той е на 54 години и става първият партиен водач, роден след Великата октомврийска социалистическа гражданска война от 1917 година
Във вътрешноикономически проект Горбачов се пробва да реализира стопански промени за значително повишение на стандарта на живот на руския народ, като част от така наречен политика на „ перестройка “. Първоначално тези промени са наречени „ ускоряване “, а по-късно се вкарва терминът „ перестройка “. Самият термин Михаил Сергеевич употребява за пръв път при започване на 1987 година Съществена част от перестройката е и „ гласността “ – след дългогодишната цензура и ограничение на медиите се дава опция на хората свободно да показват своето мнение, появяват се самостоятелни медии, разгласяват се стотици книги, останали неотпечатани заради съществуването на цензура.
Така Горбачов прогласява, че Съюз на съветските социалистически републики ще върви по пътя на гласността, преустройството и демокрацията, само че оставяйки правилен на заветите на Ленин. Литературните списания стартират да печатат неразрешени от цензурата произведения на руски поети и писатели. Излиза и книгата на Александър Солженицин за сталинските лагери на гибелта „ Архипелаг ГУЛАГ “. Горбачов връща в Москва нуклеарния физик дисидента Андрей Сахаров, който пък е определен в руския парламент и става един от водачите на опозицията.
Управлението на новия руски водач е белязано и от една голяма покруса за Съветския съюз – тъкмо година откакто е определен гръмва повредата в Чернобилската АЕЦ. Въпреки че е провъзгласило гласността за съществена полезност руското управление прави всичко допустимо да цензурира истината за огромната злополука и за нейните последствия върху хората и природата.
През 1986 година Горбачов прави стъпка към пазарна стопанска система –позволява на хората да основават дребни частни компании за първи път от близо седем десетилетия. Така се появяват първите частни кафенета, заведения за хранене и магазини. Дава се и зелена светлина за валутната търговия. Чуждестранните марки стартират да стъпват и да се утвърждават на руския пазар. Михаил Сергеевич и Раиса, считана даже за общоприет секретар в сянка, непрестанно обикалят страната, срещат се с трудовите колективи, коментират новата политика на Комунистическа партия на Съветския съюз. Обикновеният руски жител може свободно да пипне своя водач, да му зададе даже неуместен въпрос, да спори с него – нещо немислимо в продължение на 70 години. Горбачов се среща ежедневно с руснаците, които в началото го одобряват задушевно и му симпатизират.
След като поема властта в Кремъл Горбачов се стреми да откри близки другарски връзки с всички западни водачи. Британският министър председател Маргарет Тачър към този момент е очарована от него, с помощта на нея последователно за американските президенти Роналд Рейгън и Джордж Буш-баща, френския президент Франсоа Митеран и за немския канцлер Хелмут Кол Горбачов се трансформира просто в „ Миша “ и руският водач се обръща към тях на дребни имена – нещо немислимо за генералните секретари преди него.
Половин година след избирането си за общоприет секретар Горби, който към този момент е звезда на Запад, се среща в Женева с американския президент Роналд Рейгън, като двамата стартират дълги и сложни договаряния за нуклеарно разоръжаване. И въпреки че край Женевското езеро руският колхозник назовава Рейгън „ динозавър “, а тогавашният артист каубой разказва Горбачов като „ неотстъпчив комунист “ сред двамата въпреки всичко се заражда взаимна благосклонност. Тази среща слага началото на края на Студената война, а мнозина одобряват, че финалът настава на срещата в Малта през декември 1989 година, когато руският президент и американският му сътрудник Джордж Буш се договарят за демократизирането на Източна Европа и за обединяването на Германия.
По време на първата си среща с Рейгън в Женева Горбачов произнася историческата фраза, че до момента в който той е президент в никакъв случай няма да стартира война против Съединени американски щати. За да покаже мирните си планове Горбачов изтегля руските войски от Афганистан, а на 8 декември 1987 година подписва с Рейгън в Белия дом един от най-значимите контракти за гарантиране на мира в света – Договорът за съкращаването на ракетите със междинен обхват. Това е първият контракт за разоръжаване след края на Втората международна война.
През юни 1987 година в Западен Берлин идва американският президент Роналд Рейгън. Десетки хиляди германци показват по това време по улиците на Берлин против неговото посещаване и политиката на Съединени американски щати. Речта на Рейгън, произнесена на 12 юни пред Бранденбургската врата, въпреки всичко остава в историята. Думите му: „ Mr. Gorbachev, tear down this wall! “ (Г-н Горбачов, разрушете тази стена!) вълнуват множеството немски жители и през днешния ден. Година по-късно президентът Рейгън споделя, че към този момент не счита Съюз на съветските социалистически републики за „ Империя на злото “.
За късото време, в което е бил отпред на Кремъл, Горбачов се среща 5 пъти с Рейгън и шест пъти с приемника му в Белия дом Джордж Буш. Това не е правено от никой съветски или руски политик преди Горбачов. След него Борис Елцин се среща с президентите Буш и Клинтън общо 18 пъти. Времето на двамата водачи – Горбачов и Елцин – е интервалът на най-близки връзки сред Русия и Съединени американски щати в историята. Вятърът на измененията към този момент е обхванал Източна Европа и връщане обратно няма. Берлинската стена рухва на 9 ноември 1989 година, ден преди в България да падне Тодор Живков.
Юридически, обединяването става факт с контракта „ Две плюс четири “ подписан на 12 октомври 1990 година в Москва от външните министри на Федерална Република Германия и Германска демократична република, както и от четирите държави-победителки във Втората международна война, основали свои окупационни зони в Германия – Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати, Англия и Франция. Документът поставя край 40-годишното разделяне на Германия. В този контракт са конкретизирани границите, както и въпросите, свързани със сигурността, включително участието на обединена Германия в НАТО. Москва в началото пледира за безпристрастен статут, само че държавните управления в Бон и Вашингтон са срещу. В последна сметка Горбачов отстъпва и обединена Германия се причислява към НАТО.
През март 1990 година Горбачов става първият и единствен президент на Съюз на съветските социалистически републики, откакто е определен от първия определен в демократични избори парламент, наименуван Конгрес на националните депутати. Докато политиката му на публичност довежда до демократизация на режима в Съюз на съветските социалистически републики и Източна Европа, то перестройката не е в положение да реши проблемите на командно-административната стопанска система. Разходите по войната в Афганистан и ниските цени на нефта след 1981 година, водят руската стопанска система, разчитаща най-вече на експорт на тази суровина, до голяма рецесия.
Неуспехът за справяне с въоръжения спор в Нагорни Карабах сред руските съюзни републики Армения и Азербайджан основава предпоставки за фракционизъм в Съветския съюз. Постепенно всяка от 15-те републики стартира да търси способи да не се подчинява на центъра и да води лична вътрешна и даже външна политика. Старите спорове сред републиките, сякаш заровени по времето на тоталитаризма, избухват един след различен, а републиките една след друга афишират самостоятелност и декларират, че законите на Съюз на съветските социалистически републики към този момент не работят на тяхна територия. На 10 януари 1991 година
Горбачов дава ултиматум на литовския парламент да възвърне спазването на конституцията на Съюз на съветските социалистически републики и да анулира всички неконституционни закони. На идващия ден дава заповед да бъде свалено литовското държавно управление, при което умират 14 души, а над 600 са ранени. Това решение на Горбачов има доста мощен отзив в Западна Европа, която афишира поддръжка за Литва и на другите прибалтийски републики, които се отделят от Съюза.
В отговор на разрастващия се фракционизъм президентът на Съюз на съветските социалистически републики предлага основаване на нов съюз – на самостоятелните страни, в който присъединяване да е на доброволни начала. Твърдолинейните комунисти в управленията на Комунистическа партия на Съветския съюз, държавното управление на Съюз на съветските социалистически републики, армията и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) обаче са срещу всякаква метаморфоза на Съюз на съветските социалистически републики и провеждат боен прелом за събаряне на Горбачов от власт на 19 август 1991 година Използват, че той е на отмора със фамилията си в черноморската резиденция във Форос в Крим, основават Държавен комитет за изключителното състояние в името на спасението на Съюз на съветските социалистически републики, афишират военно състояние, изкарват танкове на улицата, преустановяват връзките на Горбачов и настояват, че президентът е болен и не може да извършва функционалностите си.
Пучът е проведен от най-близкото обграждане на Горбачов – вицепрезидента Генадий Янаев, шефа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Владимир Крючков, премиера Валентин Павлов, министъра на вътрешните работи Борис Пуго и военния министър маршал Дмитрий Язов. Спецчасти и военна техника обкръжават съветския парламент в Москва, прочут като Белия дом, пробват се да арестуват и президента на Русия Борис Елцин, само че безрезултатно. Елцин, който от дълго време е в спор с Горбачов и счита, че промените на руския президент са половинчати, провежда опозиция против преврата и това му носи спомагателна известност.
Въпреки желанието на заговорниците те нямат цялостен надзор над военните елементи, по тази причина още в първия ден на преврата, редица дивизии минават на страната на бранителите на Белия дом. Именно от танк на една от демократичните дивизии Борис Елцин прави популярното си послание към народа и приканва да се поддържа законната власт в лицето на Горбачов. Държавните телевизионни канали минават на страната на реформаторите, до момента в който държавното радио в продължение на три дни – колкото трае превратът, „ осведоми “, че новата власт жъне триумфи и „ вкарва в пандиза “ корумпирани висши служители.
По апел на съветските управляващи пред Белия дом се стичат представители на разнообразни обществени групи – студенти, интелектуалци, ветерани от войната в Афганистан, както и тогавашни пандизчии. Превратаджиите губят всевъзможен надзор над обстановката, предават се и един по един са задържани. И до момента милиони жители освен в Съюз на съветските социалистически републики, само че и по света, които следиха директните репортажи по малкия екран на тези трагични събития, си спомнят по какъв начин в ранните часове на 22 август Михаил Горбачов и фамилията му се върнаха от Форос в Москва на борда на държавния аероплан Ту-134.
Слизайки от самолета облеченият в светлосиви панталони и яке в същия свят президент на Съюз на съветските социалистически републики изглеждаше повече от сломен. На лицето му бе изписано комплициране, даже боязън, а Раиса Максимовна, дъщерята и внучките на президента бяха в потрес. В пряк ефир Елцин в наличието на Горбачов подписва Указ за преустановяване активността на Комунистическа партия на Съветския съюз на територията на РСФСР. А два дни по-късно Горбачов взима съдбоносното решение да напусне поста общоприет секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз и да подпише декрет за възбрана на Комунистическа партия на Съветския съюз. Решение приветствано от целия свят и жигосано от комунистите.
На процедура с несполучливия прелом се поставя и краят на Съюз на съветските социалистически републики: употребявайки отслабените позиции на Горбачов, Елцин подписва с президентите на Украйна и Беларус – трите страни-учредителки на Съюз на съветските социалистически републики, съглашение за разпускането на Съветския съюз, известно като Беловежкото съглашение.
На 25 декември 1991 година първият и единствен президент на Съюз на съветските социалистически републики Михаил Горбачов афишира оставката си по малкия екран. На идващия ден e призната декларация, която разгласи, че Съюз на съветските социалистически републики приключва съществуването си. Червеният байрак със сърпа и чука над Кремъл беше заменен с бяло-синия-червен трибагреник на Русия. Така бе комплициран завършек на една тоталитарна страна, която се роди посредством принуждение през 1917 година
Най-голямата персонална покруса, която бащата на перестройката претърпя откакто напусна Кремъл, бе загубата на обичаната му брачна половинка Раиса Максимовна Горбачова. Тя бе негова спътница в живота от студентските години. Самият той признава, че зад всеки съумял мъж стои една жена. Така че амбициозната му брачна половинка има немалка роля за редица съдбоносни решения на Горбачов като руски водач.
Стресът породен от августовския пуч на консерваторите в Комунистическа партия на Съветския съюз против президента през 1991 година отключи онкологично заболяване у Раиса Максимовна и тя си отиде през 1997 година в немска клиника след дълга борба с рака. На погребението й Горбачов за пръв път бе сниман да плаче обществено. Раиса Горбачова придружаваше неразделно брачна половинка си по време на обиколките му в Съюз на съветските социалистически републики и в чужбина и тя бе първата руска Първа дама. След кончината й Михаил Горбачов и щерка им Ирина основаха благотворителна фондация в нейна памет.
Първият и финален общоприет секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз бе уверен в правотата на перестройката: „ Дълбоко съм уверен, че перестройката беше нужна и че я водехме в вярната посока. Основното, което постигнахме вътре в страната, е, че хората получиха независимост и сложихме завършек на тоталитарната система “.
Горби се закле, че перестройката не е имала за цел разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Според него, в случай че Съветският съюз е траял да съществува, то светът е щял да бъде по-стабилен, по-сигурен и по-справедлив. Михаил Горбачов управлява Съюз на съветските социалистически републики от 1985 до 1991 година – в началото като общоприет секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз и ръководител на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики, а по-късно и като президент на Съюз на съветските социалистически републики. След подписването на Беловежките съглашения през декември 1991 година той подава оставка като президент и афишира разпускането на Съветския съюз.
Източник: newsbg.eu
КОМЕНТАРИ