Първият гост в рубриката „На спортна вълна“ за 2020-а е

Първият посетител в рубриката „ На спортна вълна “ за 2020-а е старши треньорът на „ Черно море “ Илиан Илиев. Силно обичан от почитателите като футболист, през днешния ден той е един от най-подкрепяните треньори у нас. Застана за повторно на кормилото на „ моряците “ в нелек миг. Заедно с футболистите си мина през разнообразни компликации и рецесии, с цел да укрепи тима в челната шестица към този момент два сезона подред. За най-хубавите и за нелеките моменти с обичаната игра беседваме с Илиан Илиев в първите дни на новата година. - Г-н Илиев, каква беше 2019-а за „ Черно море “? - Според мен е значимо човек постоянно да гледа положително, по тази причина ще кажа, че годината беше добра за тима от спортно-техническа позиция. Изключвам, несъмнено, абсурда, който се развихри в края на предишното състезание. Той беше противен за всеки човек, който е обвързван с „ Черно море “. През останалото време мисля, че се случи всичко, което сме желали – хората да имат интерес към тима, да играем прелъстителен футбол, да постановяваме млади момчета от школата на клуба, без това да е самоцел, несъмнено, късмет получават единствено тези, които са заслужили. - Противно на упованията успяхте доста бързо да възстановите тима след този скандал… - Така се получи, че на процедура не успяхме да притеглим в тима доста нови футболисти. Момчета, които през предходната година не бяха на първа линия, получиха своя късмет за изява и повече игрово време. Това, че бяха в тима отпреди и знаеха какви са условията ни, направи прехода по-плавен след раздялата с толкоз хора едновременно. Заслугата за бързото възобновяване на тима е на тези футболисти, които съумяха да се възползват по най-хубавия метод от своя късмет. - Какви промени желаете да извършите в тима през зимната пауза? - Не желаеме да вършим огромни промени, не сме последователи на този метод. В някои мачове успяхме да съвместим удоволствието от играта с успеваемостта и публиката го усети. Това би трябвало да го развием.Искаме малко да засилим конкуренцията в офанзива, което да докара разумно и до по-висока процентна успеваемост в завършващата фаза. Очакваме на проби бразилски футболист, който се надявам добре да се впише в тима. Започнахме подготовка с 23-има състезатели, от които 12 са юноши на клуба. През зимната пауза се разделихме единствено с Аристот Ндонгала, който отхвърли да преподпише контракта си и си Мартин Костадинов, който избра да продължи кариерата си в „ Арда “. До 17 януари ще се готвим във Варна, след което ще проведем двуседмичен лагер в Турция. Ще изиграем осем контролни срещи и се надявам да сме оптимално подговени за подновяванота на шампионата в средата на февруари. От началото на тази година ще имаме и нов доктор в тима, защото досегашният – Стефан Петров реши да потърси по-пълна реализация в сфоята специалност. Благодарни сме му доста за отдадеността през всичките 7 години, в които беше освен част от клуба, а и наш най-верен почитател и другар. Ще ни липсва доста, само че ще продължим да се поддържаме взаимно. - Вие самият сте младеж на „ Черно море “, за какво започнахте с футбола? - Ние по през целия ден играехме футбол като деца. Нямахме други занимания тогава… Естественият ход за мен беше да аплайвам в Спортното учебно заведение. - Спомняте ли си първата си подготовка и първия мач? - Със сигурност първите тренировки си ги припомням, защото тогава на стадион „ Юрий Гагарин “ правехме изпити за спортното учебно заведение, и мисля, че бяхме над 200 деца претенденти, освен от Варна, само че и от района. От всички трябваше да останат единствено 12. Там ми бяха първите тренировки, само че това, което си припомням, е, когато бягахме на пистата 800 метра, а аз никак не обичах такива дълги бягания. На финала ме чакаха треньорите по битка, защото тогава трябваше да аплайваме в два спорта, споделиха ми – ела при нас, няма тичане, само че аз бях безапелационен, моят избор беше футболът! - Кои бяха идолите Ви тогава? - Ние нямахме толкоз благоприятни условия да гледаме футбол от разнообразни страни, както сегашните младежи. Нашите идоли бяха тези, които играеха в националните тимове. Тогава нямаше и толкоз излъчвания по малкия екран на мачовете от българското състезание, излъчваше се единствено дербито и по тази причина всяко дете си харесваше локалните футболисти. Аз от седми клас започнах да вървя в агитката на „ Черно море “. Тогава наши идоли са били Тошко Марев, Тошко Атанасов, Пламен Ганев, мога да изброя целия отбор… Впоследствие се случи по този начин, че играх с някои от тях, което беше сбъдната фантазия за мен. - Кое е най-важното, което научихте от треньорите си? - Аз съм имал доста треньори, сигурно от някои съм „ взел “ много неща, както и тотално съм отхвърлил това, което други са правили, защото съм решил, че не е вярно. Най-важното нещо, което научих, е, че един треньор преди всичко би трябвало да е почтен с футболистите. Може да си огромен експерт, само че футболистите, в случай че усетят фалш у теб, нищо положително не те чака. Това го научих от Пауло Аутори. Не че другите ми треньори не са били почтени с мен, само че при него беше изключително мощно изразено. - Известен сте с това, че като треньор давате късмет на младите футболисти. Казахте, че това не Ви е самоцел, само че „ Черно море “ въпреки всичко е един от положителните образци в българското състезание с налагането на лични фрагменти. Кое съгласно Вас е най-важното, с цел да се реализира сполучливо преходът от детско-юношеския към мъжкия футбол? - На първо място желая да подчертая, че съм доста признателен на школата на „ Черно море “, която, макар че няма изискванията на доста други школи в България, съумява да подаде доста надарени футболисти за мъжкия отбор. Според мен най-важно за навлизането на млади футболисти в представителния отбор е това треньорът да ги пуска да играят. Естествено и те би трябвало да отговорят на условията, само че е ясно, че с един мач или два, и то епизодични, мъчно някой може да стане футболист и да разкрие качествата, които има. Лошото е, че в България отстраниха дублиращите тимове и тези млади момчета няма по какъв начин да се интегрират гладко в мъжкия футбол. Някои от момчетата, в това число и такива, които са при нас, помислиха, че това да ги пускаме в игра е надали не даденост и през сезона даже имаше моменти, в които се сърдеха, че не играят, а единственото, което трябваше да създадат, е да заслужат титулярното място в тренировките. Добрият образец е Мартин Минчев, той има към този момент 60 -70 мача като титуляр. Когато преди две години дойдохме с Петьо Костадинов в „ Черно море “, заварихме много опитни играчи, някои даже някогашни национали, звезди, които си мислеха, че тимът им е задължен, само че нещата не вървяха. В един миг си казахме, щом е по този начин, най-малко да създадем едно положително на наше момче - Марти, моментът беше подобаващ и започнахме да го пускаме. Той, несъмнено, не е играл прелестно във всичките мачове, имаше си спадове, което е обикновено за всеки един футболист. Ние го пускахме все пак. Този сезон също не стартира по най-хубавия метод, само че по-късно последователно си върна формата и самочувствието, тъй като беше на терена, а не на пейката. Той надали го осъзнава. Това е най-важното. Младите футболисти да ги пускаме да играят, въпреки че, когато няма резултати, всички не помнят за това. - Лошото е обаче, че в множеството от водещите клубове у нас това не се случва. Докъде води тази наклонност, от позиция и на националния тим, където казусът с подбора на качествени състезатели ще става все по-тежък, в случай че нещо не се промени? - Не мога да ги упреквам, че не пускат млади играчи, макар че някъде въпреки всичко се случва. Причината е проста… Не че при нас не се търсят резултати, несъмнено, виждате, че когато тимът се разклати, никой не се интересува дали пускаш млади играчи, или не, споделят „ Черно море “ загуби еди- какъв брой си следващи мача. А във водещите тимове обстановката е още по-сложна. Там всяка година се преследват трофеи и никой няма да ти елементарни, когато си втори или трети, или не си взел Купата на България, а за сметка на това си наложил двама-трима млади футболисти. Глобално видяно, това би било добре за българския футбол, само че на процедура целите в клубовете са други. Наистина се надявам поколението, което в този момент навлиза, да успее да вдигне равнището на националния тим, защото това е обвързвано и със самочувствието на цялата нация. Лошото е, че в това потомство акцентът е върху атакуващите футболисти. Мога да изброя 10-ина играчи от набор ’97 до 2001 година, защото има огромни гении в атакуващ проект, само че няма на същото равнище централни бранители и вътрешни халфове. Надявам се благодарение на всички треньори по клубовете да успеем да помогнем това потомство да обърне нещата в българския футбол към по-добро. - Вие сте част от едно от последните златни генерации в българския футбол. Какво беше за Вас да носите националната фланелка? - Трудно е да се изясни. Всеки път, когато се строявахме за осъществяването на химна, на мен постоянно ми заставаше една буца на гърлото и бях на ръба да се разплача. Може да е обвързвано и с това, че първата си повиквателна за националния тим получих една-две седмици, откакто татко ми умря. Най-важното, което съм изпитвал, до момента в който носех националната фланелка, е голяма отговорност. - Кои са най-незабравимите страсти, които футболът Ви сътвори? - Много са и не са свързани единствено с трофеи. Това са дребните моменти, в които си изпитал голямо наслаждение, имам ги и в този момент като треньор и не мога да ги изброя, защото са много. Може даже една елементарна победа да ме направи необикновено благополучен, в случай че е имала по-особен прочувствен залог. Печелил съм доста трофеи и купи, чувството е ужасно, само че не мога да откроя най-щастливия си миг измежду тях. - Трудните моменти… - Те не се виждат от хората… Изключвам загубите, несъмнено. Аз доста тежко ги одобрявам – както като треньор, по този начин бях и преди като футболист. Имал съм моменти, в които все едно светът е приключил, само че не би трябвало да е по този начин, защото футболът е просто една игра. Истински сложните моменти са травмите. Може даже да не са от най-тежките, само че са идвали в подобен миг, в който съм се чувствал добре и във форма и по-късно внезапно се озовавам с патерици, извънредно неприятно… - Ако имате опция да се върнете обратно по своя път, бихте ли създали някакви промени? - Някой по-умен от мен го е споделил – животът е прекомерно къс, с цел да се самосъжаляваме и да се връщаме обратно за неща, които към този момент са минали. Единственото, за което скърбя, може би, е, че самичък желаех и си платих, с цел да си потегли от „ Бенфика “, с цел да се приготвям за националния тим, за международното състезание през 1998 година Оставаше една година, бяха ми предложили контракт от клуба преди няколко месеца, може би не трябваше да си потеглям, тъй като в оня миг не играех… - С рекорден трансфер за това време преминавате от „ Черно море “ в „ Левски “ – един от най-силните клубове у нас, с най-вярна и многочислена аудитория. Какво си спомняте за престоя си на „ Герена “? - Отново го свързвам с този сложен интервал, в който татко ми умря. Първите месеци не знаех къде се намирам. Имахме обаче страховит колектив по това време – 1994 - 1995 година, и спечелихме всичко, което можеше да се завоюва. Това ни даде голямо самочувствие. Нямаше по какъв начин да не мина в „ Левски “, с този трансфер първо помогнах на „ Черно море “ финансово за няколко години и по-късно съумях да стигна до националния тим и да мина в чужбина, „ Левски “ беше трамплин за кариерата ми. - Ще Ви върна и към престоя Ви в „ Бенфика “ – един от водещите европейски клубове по това време. С какво е по-различен португалският от българския футбол? - Не беше по-различен в тези години, в този момент разликата последователно се усилва, защото те дръпнаха много напред, а ние тъпчем на едно място. По мое време имаше доста български футболисти в Португалия – както от моето потомство, по този начин и от по-старото, и те бяха измежду водещите футболисти там. Футболът в Португалия беше сходен на нашия, само че в този момент стана доста по-бърз и по-силов, играе се на много висока скорост за разлика от българското състезание. Затова няма толкоз доста наши футболисти в португалското състезание в последно време. - А остана ли Ви сантимент към тази страна, и в този момент като треньор на „ Черно море “ предпочитате футболисти от Португалия и Бразилия… - На първо място, както споделих, футболът на двете страни е сходен, португалците елементарно се приспособяват в нашето състезание. Те са мореплаватели, хора, които без особена компликация емигрират и се приспособяват на всички места за разлика от доста други народи. Това е една от аргументите да вземаме футболисти от Португалия или португалски говорещи в „ Черно море “. А аз персонално е естествено да имам сантимент към тази страна, защото там се родиха и двете ми деца, обикновено е да съм обвързван с Португалия и от прочувствена, освен от футболна позиция. - Как се построява положителният колектив в един тим и това най-вече задача на треньора ли е? - Разбира се… Той би трябвало да избере точните хора в съблекалнята, защото в случай че има едно-две „ зрънца “, които скапват колектива, е проблем. Треньорът би трябвало да ги усеща тези неща, не че е елементарно, схваща се… Лидера обаче не го дефинира треньорът, съблекалнята си го избира. Мисля, че тази година имаме много добър колектив, опитните ни хора съумяха да сплотят по-младите и чужденците, съумяха да обединят тима, което приказва, че сме ги подбрали добре. За разлика от други години… Имали сме всевъзможни случаи… Един футболист да вземем за пример пристигна и сподели, че желае да си тръгне, тъй като нямало особено отношение към него. Нямаше по какъв начин този човек да остане повече в тима при условията, които сложи. Всеки би трябвало да си знае мястото в съблекалнята и да е зависещ на общата цел на тима. - Защо решихте да се върнете в „ Черно море “, в нелек миг го направихте… - По това време бяхме във „ Верея “ с Петьо Костадинов, получихме предложение с изключение на от „ Черно море “ от още един български тим, както и от отбор от Казахстан. Ситуацията обаче беше такава, че трябваше да помогнем на „ Черно море “, и в случай че бяхме отказали, почитателите нямаше да го одобряват добре, тъй като клубът имаше потребност от нас. Затова взехме решение да се приберем във Варна, макар че ситуацията в тима беше много неприятно. Това продължи и в първите месеци, откакто се върнахме, до момента в който открием „ зрънцата “, които не би трябвало да са в тима, както и тези, с които да ги сменяем, с цел да изградим колектива. - Публиката във Варна доста Ви обича, до каква степен е значима поддръжката на почитателите? - Благодарен съм за тази поддръжка! Със сигурност има и хора, които не ни харесват, и това е обикновено, защото не сме съвършени, имаме и своите слаби моменти с тима. Но в по-голямата си част хората в града ни поддържат, а това е добре и за футболистите, те играят по-спокойно и с по-голямо самочувствие, когато виждат, че публиката е зад треньора. - При какво предложение от различен клуб бихте напуснали „ Черно море “? - Единствено при оферта от чужбина, която си заслужава… Ако няма, няма смисъл да напущаме родния клуб, несъмнено, до момента в който сме желани тук. Може да пристигна и подобен интервал, в който да решат да ни заменят с нови хора.