Първият документален филм за ЩАЗИ след промените гостува в София, представен от автора си
Първият документален филм за ЩАЗИ, изработен след рухването на Берлинската стена, една персонална история от Втората международна война и ода за Берлин ще бъдат показани в мини-панорама на немската режисьорка Тамара Трампе, която гостува тази седмица в " Гьоте институт ".
Всяка вечер от 10 до 13 април феновете ще могат да гледат по един неин филм и да го обсъдят с Трампе в полемика, модерирана от българския публицист Диана Иванова. Входът за всички прожекции е свободен.
Трампе има забавна орис. Родена е на фронта в Русия по време на Втората международна война, където майка й е здравна сестра, а татко й - незнаен съветски боец. Отрасва там и при баба си в Украйна, а след войната се мести с майка си и новият й брачен партньор в Германска демократична република. Семейството й надълбоко има вяра в Йозеф Сталин.
Тези тематики бележат и надълбоко персоналните й филми, които са събития измежду немското кинообщество. Панорамата ще бъде открита довечера с последното произведение на Трампе, филмът " Майка ми, войната и аз " от 2014 година, в който документалистката се връща в Украйна да търси своите корени. Филмът ще бъде показан през днешния ден от 18 ч. и в петък от 20 ч. в института.
През 1990 година Трампе и сътрудника й Йохан Файнт снимат дълги диалози с Йохан Гирке - психолог и полковник от ЩАЗИ, който самичък се разпознава като човек от службите по време на едно четене на дисиденти след рухването на стената и изявява предпочитание да приказва.
В " Черната кутия " Трампе и Файнт се пробват да изградят психопортрет на индивида, който самичък се признава за съизвършител на режима. Това е и първият документален филм за немските секрети служби. Той ще бъде показан на 11 април (сряда) от 18 ч. и на 13 април, петък, от 18 ч. Трампе ще участва на първите три вечери от прожекциите.
В четвъртък пък ще бъде единствената прожекция на поетичния й филм " Приспивни песни ", в който режисьорката разпитва берлинчани за музиката на тяхното детство.
Прожекции и срещи с Тамара Трампе и Диана Иванова
10-13 април 2018 година
Прожекции всеки ден от 18:00* ч. и от 20:00 ч. или 20:30 ч. (вж. програмата по-долу)
Гьоте-институт България, ул. Будапеща 1, София
Вход свободен за всички прожекции!
Всички филми са на немски език с български надписи
Тамара Трампе е едно от огромните имена на немската документалистика. Малко са режисьорите, чиито филми по подобен метод съумяват да раздрусат публиката в кино салоните. Ключът е може би нейната откровеност и цялостна неприкритост – за основа тя непроменяемо употребява персонални истории от личния си живот, минал от Украйна до Берлин и белязан от историческите събития.
Родена е на фронта в Русия. Майка й е била здравна сестра и забременява от съветски боец. Първите години от живота си Тамара Трампе прекарва на фронта, след което при баба си в Украйна. Майката среща втория си мъж и фамилията имигрира в Германска демократична република след войната. Когато идват в Берлин Тамара е болна, недохранена, а децата в учебно заведение й се подиграват, че е от вражеска Русия и злобно, както единствено децата могат, подмятат, че наподобява като идваща от концентрационен лагер.
Детството й минава в Източен Берлин в семейство, надълбоко вярващо в Сталин. Двайсетият конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз и разкриването закононарушенията на Сталин води до скандал сред майка ѝ и татко ѝ, след който портретът на руския водач си отпътува от хола на фамилията.
Трампе следва германистика в Рощок, а от 1970 до 1990 работи като драматург в източногерманското кино студио за игрални филми Бабелсберг в ДЕФА. От 1990-а година работи като създател, драматург и свободен режисьор в Берлин. Между високо ценените и награждавани филми са " Черната кутия " (1992), " Приспивни песни " (2010), " Майка ми, войната и аз " (2014).
Филмите на Тамара Трампе са показвани нееднократно по огромни кино конгреси. През 2014 филмът й " Майка ми, войната и аз " провокира доста прочувствени реакции на берлинския кино фестивал, а вестник " Die Welt " го дефинира не просто като персонална история, а като " портрет нацяло едно потомство руски дами ".
Много забавен е и филмът " Черната кутия ", който тя и Йохан Файнт снимат директно след рухването на стената. Във кино лентата се споделя за психолога на Щази Гурке. В първите години след излизането си филмът в Германия е признат студено, само че пък обикаля света, показван е в Англия и Франция, както и в МОМА – музея за съвременно изкуство в Ню Йорк. Едва по-късно филмът е преоткрит и в Германия, а през днешния ден даже се демонстрира и употребява като образователен материал в университети.
По покана на Гьоте-институт и българската журналистка Диана Иванова в този момент Тамара Трампе идва в България, с цел да показа филмите си за първи път пред локалната аудитория. Това обаче не е първото ѝ идване в България.
За първи път тя е била тук през 1978 година Орландо Люберт, чилийски режисьор, тогава е съумял да избяга в Европа от диктатурата след арест и репресии. Като драматург Тамара Трампе съпровожда първия му игрален филм " Преходът ", история за бежанци от Чили. Той е сниман в България, в планината. Години по-късно Трампе още веднъж идва този път с режисьора Улрих Вайс. Ръководството на ДЕФА тогава цензурира всяка негова концепция, тъй като той е одобряван за политически обезсърчителен. Вайс и Трампе се свързват с българската киностудия, Анжел Вагенщайн им оказва помощ, и съвсем се е стигнало до кино продукция, само че проектът в последна сметка е пропаднал.
Между 10 и 13 април в Гьоте-институт България ще се покажат три от филмите на Тамара Трампе. Публиката ще има опция и да се срещне персонално с нея, а модератор на срещите ще бъде Диана Иванова.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Кино (974)
Всяка вечер от 10 до 13 април феновете ще могат да гледат по един неин филм и да го обсъдят с Трампе в полемика, модерирана от българския публицист Диана Иванова. Входът за всички прожекции е свободен.
Трампе има забавна орис. Родена е на фронта в Русия по време на Втората международна война, където майка й е здравна сестра, а татко й - незнаен съветски боец. Отрасва там и при баба си в Украйна, а след войната се мести с майка си и новият й брачен партньор в Германска демократична република. Семейството й надълбоко има вяра в Йозеф Сталин.
Тези тематики бележат и надълбоко персоналните й филми, които са събития измежду немското кинообщество. Панорамата ще бъде открита довечера с последното произведение на Трампе, филмът " Майка ми, войната и аз " от 2014 година, в който документалистката се връща в Украйна да търси своите корени. Филмът ще бъде показан през днешния ден от 18 ч. и в петък от 20 ч. в института.
През 1990 година Трампе и сътрудника й Йохан Файнт снимат дълги диалози с Йохан Гирке - психолог и полковник от ЩАЗИ, който самичък се разпознава като човек от службите по време на едно четене на дисиденти след рухването на стената и изявява предпочитание да приказва.
В " Черната кутия " Трампе и Файнт се пробват да изградят психопортрет на индивида, който самичък се признава за съизвършител на режима. Това е и първият документален филм за немските секрети служби. Той ще бъде показан на 11 април (сряда) от 18 ч. и на 13 април, петък, от 18 ч. Трампе ще участва на първите три вечери от прожекциите.
В четвъртък пък ще бъде единствената прожекция на поетичния й филм " Приспивни песни ", в който режисьорката разпитва берлинчани за музиката на тяхното детство.
Прожекции и срещи с Тамара Трампе и Диана Иванова
10-13 април 2018 година
Прожекции всеки ден от 18:00* ч. и от 20:00 ч. или 20:30 ч. (вж. програмата по-долу)
Гьоте-институт България, ул. Будапеща 1, София
Вход свободен за всички прожекции!
Всички филми са на немски език с български надписи
Тамара Трампе е едно от огромните имена на немската документалистика. Малко са режисьорите, чиито филми по подобен метод съумяват да раздрусат публиката в кино салоните. Ключът е може би нейната откровеност и цялостна неприкритост – за основа тя непроменяемо употребява персонални истории от личния си живот, минал от Украйна до Берлин и белязан от историческите събития.
Родена е на фронта в Русия. Майка й е била здравна сестра и забременява от съветски боец. Първите години от живота си Тамара Трампе прекарва на фронта, след което при баба си в Украйна. Майката среща втория си мъж и фамилията имигрира в Германска демократична република след войната. Когато идват в Берлин Тамара е болна, недохранена, а децата в учебно заведение й се подиграват, че е от вражеска Русия и злобно, както единствено децата могат, подмятат, че наподобява като идваща от концентрационен лагер.
Детството й минава в Източен Берлин в семейство, надълбоко вярващо в Сталин. Двайсетият конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз и разкриването закононарушенията на Сталин води до скандал сред майка ѝ и татко ѝ, след който портретът на руския водач си отпътува от хола на фамилията.
Трампе следва германистика в Рощок, а от 1970 до 1990 работи като драматург в източногерманското кино студио за игрални филми Бабелсберг в ДЕФА. От 1990-а година работи като създател, драматург и свободен режисьор в Берлин. Между високо ценените и награждавани филми са " Черната кутия " (1992), " Приспивни песни " (2010), " Майка ми, войната и аз " (2014).
Филмите на Тамара Трампе са показвани нееднократно по огромни кино конгреси. През 2014 филмът й " Майка ми, войната и аз " провокира доста прочувствени реакции на берлинския кино фестивал, а вестник " Die Welt " го дефинира не просто като персонална история, а като " портрет нацяло едно потомство руски дами ".
Много забавен е и филмът " Черната кутия ", който тя и Йохан Файнт снимат директно след рухването на стената. Във кино лентата се споделя за психолога на Щази Гурке. В първите години след излизането си филмът в Германия е признат студено, само че пък обикаля света, показван е в Англия и Франция, както и в МОМА – музея за съвременно изкуство в Ню Йорк. Едва по-късно филмът е преоткрит и в Германия, а през днешния ден даже се демонстрира и употребява като образователен материал в университети.
По покана на Гьоте-институт и българската журналистка Диана Иванова в този момент Тамара Трампе идва в България, с цел да показа филмите си за първи път пред локалната аудитория. Това обаче не е първото ѝ идване в България.
За първи път тя е била тук през 1978 година Орландо Люберт, чилийски режисьор, тогава е съумял да избяга в Европа от диктатурата след арест и репресии. Като драматург Тамара Трампе съпровожда първия му игрален филм " Преходът ", история за бежанци от Чили. Той е сниман в България, в планината. Години по-късно Трампе още веднъж идва този път с режисьора Улрих Вайс. Ръководството на ДЕФА тогава цензурира всяка негова концепция, тъй като той е одобряван за политически обезсърчителен. Вайс и Трампе се свързват с българската киностудия, Анжел Вагенщайн им оказва помощ, и съвсем се е стигнало до кино продукция, само че проектът в последна сметка е пропаднал.
Между 10 и 13 април в Гьоте-институт България ще се покажат три от филмите на Тамара Трампе. Публиката ще има опция и да се срещне персонално с нея, а модератор на срещите ще бъде Диана Иванова.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Кино (974)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ