За век 39 509 доктори завършиха Медицинския факултет-София
Първият Декан на Медицинския факултет е проф. доктор Иван Кипров, сегашният член кор. проф. доктор Иван Митов, е 42-ри по ред
На 8 ноември в НДК ще бъде тържествено маркирана 100-годишнината от основаването на Медицинския факултет при Медицинския университет – София. Честването е под патронажа на Ректора на МУ-София проф. доктор Виктор Златков.
Ще бъде излъчен къс документален филм за актуалното развиване на здравното обучение у нас. Звездите на Софийската опера и балет са подготвили специфична стратегия по случай вековния празник, а входът е свободен. Водеща на тържеството ще бъде Радина Червенова.
През миналите 100 години Медицинският факултет – София е обучил 39 503-ма лекари. От тях близо 3 000 са чужденци от 80 страни.
На 29 ноември 1917 година „ Държавен вестник ” разгласява Указ №21 на цар Фердинанд, който утвърждава закона за откриването на Медицински факултет към Софийския университет. Той е гласуван от депутатите на 17-то Народно заседание малко преди това- на 10 ноември. За да се стигне до този акт обаче, е извървян дълъг път.
Още през 1904 година е основана здравна библиотека, малко по-късно и Учебен медицински музей. Организират се първите курсове за специализация по хирургия, акушерство, офталмология, които траят единствено по няколко месеца. Три години по-късно –през 1907-ма, 17 млади български лекари отиват за първи път на образование в чужбина – те са и бъдещите професори в Медицинския факултет. Това са: доктор Стоян Киркович, който специализира във Виена, доктор Атанас Теодоров –също във Виена, доктор Тошко Петров –в Тулуза, доктор Владимир Алексиев – в Женева, доктор Иван Кипров- в Берлин. Историята на здравното обучение у нас впечатлява и с това, че в интервал от 5 години – сред 1912 и 1917-та, специфични делегации от България посещават медицинските факултети в Мюнхен, Хайделберг, Виена и други градове в чужбина, с цел да проучат техния опит.
Идеята е на едно от знаковите имена за Медицинския факултет – това е видният деятел на здравното дело в България доктор Марин Русев. Завършва медицина във Виена в края на 19 век, работи като доктор в болничното заведение във Велико Търново, член на Върховния медицински съвет, създател на Закона за запазване на публичното здраве от 1903 година, един от първите балнеолози в България. Именно той непрекъснато пропагандира концепцията за основаване на наше, българско здравно висше учебно заведение, работи за откриването на нови болнични отделения и институти, които след това стават основа на бъдещия факултет. През 1918 година, към този момент като ръководител на Върховния медицински съвет, написа писмо до ректора, в което показва насладата си, че е доживял деня да види започването на лекции по медицина и у нас. Той прави „ непретенциозен ” по думите му подарък, като подарява 8 000 лева за основаване на фонд, който всяка година да награждава приключилите първи по триумф доктор и лекарка.
На 28 януари 1950 година, с Указ на Народното събрание МФ се отделя от Софийския университет и по този начин е сложено началото на Медицинската академия, предходник на Медицински университет-София.
Първият Декан на Медицинския факултет е проф. доктор Иван Кипров. Сегашният – член кор. проф. д -р Иван Митов, е 42-ри по ред.
Указът за основаване на Медицински факултет-София.
Първите клинични бази са „ Александровска болница “ и „ Майчин дом “
Болница „ Княз Александър I “.
Първите клинични бази на Медицинския факултет са „ Александровска болница ” и „ Майчин дом ”, а за предклинична е избрана Първа мъжка гимназия.
Обучението на първите студенти стартира на 11 април 1918 година с лекции по физика и зоология. През 1950 година Медицинският факултет е обособен от СУ „ Св. Климент Охридски “. Заедно със Стоматологичния и Фармацевтичния факултети влиза в състава на основаната Медицинска академия, преобразувана през 1954 година във Висш медицински институт. От 1972 година ВМИ-София влиза в състава на Медицинска академия, която включва всички медицински висши учебни заведения в страната, ИСУЛ и Националните медицински центрове. ВМИ-София е възобновен като независимо висше учебно заведение през 1990 година и с декрет на 37-мо Народно заседание прераства в сегашния Медицински университет – София.
В неговата конструкция влизат факултетите по медицина, дентална медицина, фармация, публично здраве, един департамент, два медицински колежа и 14 академични лечебни заведения
Факултетът е водач в образованието на лекари
Медицински факултет – София е неоспорим водач в образованието на студенти и лекари специализанти в страната, има значителен дял в образованието на студенти от факултетите по дентална медицина, фармация и медицинските колежи. През тези 100 години факултетът се трансформира в знак на знаещи и можещи хора, на мозъци, които непрестанно търсят, подаряват познания и здраве. Благодарение на високото качество на преподавателската и научна активност, Медицинският факултет и Медицинският университет – София непроменяемо заемат водещо място измежду сродните висши учебни заведения съгласно Рейтинговата система на университетите. Завършилите медицина в МФ – София са най-конкурентоспособни на пазара на труда – безработицата измежду тях е под 1% и над 90% се осъществят сполучливо в България и чужбина.
В момента в Медицинския факултет преподават 111 професори, 170 доценти, 169 основни асистента и 401 асистента.
На 8 ноември в НДК ще бъде тържествено маркирана 100-годишнината от основаването на Медицинския факултет при Медицинския университет – София. Честването е под патронажа на Ректора на МУ-София проф. доктор Виктор Златков.
Ще бъде излъчен къс документален филм за актуалното развиване на здравното обучение у нас. Звездите на Софийската опера и балет са подготвили специфична стратегия по случай вековния празник, а входът е свободен. Водеща на тържеството ще бъде Радина Червенова.
През миналите 100 години Медицинският факултет – София е обучил 39 503-ма лекари. От тях близо 3 000 са чужденци от 80 страни.
На 29 ноември 1917 година „ Държавен вестник ” разгласява Указ №21 на цар Фердинанд, който утвърждава закона за откриването на Медицински факултет към Софийския университет. Той е гласуван от депутатите на 17-то Народно заседание малко преди това- на 10 ноември. За да се стигне до този акт обаче, е извървян дълъг път. Още през 1904 година е основана здравна библиотека, малко по-късно и Учебен медицински музей. Организират се първите курсове за специализация по хирургия, акушерство, офталмология, които траят единствено по няколко месеца. Три години по-късно –през 1907-ма, 17 млади български лекари отиват за първи път на образование в чужбина – те са и бъдещите професори в Медицинския факултет. Това са: доктор Стоян Киркович, който специализира във Виена, доктор Атанас Теодоров –също във Виена, доктор Тошко Петров –в Тулуза, доктор Владимир Алексиев – в Женева, доктор Иван Кипров- в Берлин. Историята на здравното обучение у нас впечатлява и с това, че в интервал от 5 години – сред 1912 и 1917-та, специфични делегации от България посещават медицинските факултети в Мюнхен, Хайделберг, Виена и други градове в чужбина, с цел да проучат техния опит.
Идеята е на едно от знаковите имена за Медицинския факултет – това е видният деятел на здравното дело в България доктор Марин Русев. Завършва медицина във Виена в края на 19 век, работи като доктор в болничното заведение във Велико Търново, член на Върховния медицински съвет, създател на Закона за запазване на публичното здраве от 1903 година, един от първите балнеолози в България. Именно той непрекъснато пропагандира концепцията за основаване на наше, българско здравно висше учебно заведение, работи за откриването на нови болнични отделения и институти, които след това стават основа на бъдещия факултет. През 1918 година, към този момент като ръководител на Върховния медицински съвет, написа писмо до ректора, в което показва насладата си, че е доживял деня да види започването на лекции по медицина и у нас. Той прави „ непретенциозен ” по думите му подарък, като подарява 8 000 лева за основаване на фонд, който всяка година да награждава приключилите първи по триумф доктор и лекарка.
На 28 януари 1950 година, с Указ на Народното събрание МФ се отделя от Софийския университет и по този начин е сложено началото на Медицинската академия, предходник на Медицински университет-София.
Първият Декан на Медицинския факултет е проф. доктор Иван Кипров. Сегашният – член кор. проф. д -р Иван Митов, е 42-ри по ред.
Указът за основаване на Медицински факултет-София.
Първите клинични бази са „ Александровска болница “ и „ Майчин дом “
Болница „ Княз Александър I “. Първите клинични бази на Медицинския факултет са „ Александровска болница ” и „ Майчин дом ”, а за предклинична е избрана Първа мъжка гимназия.
Обучението на първите студенти стартира на 11 април 1918 година с лекции по физика и зоология. През 1950 година Медицинският факултет е обособен от СУ „ Св. Климент Охридски “. Заедно със Стоматологичния и Фармацевтичния факултети влиза в състава на основаната Медицинска академия, преобразувана през 1954 година във Висш медицински институт. От 1972 година ВМИ-София влиза в състава на Медицинска академия, която включва всички медицински висши учебни заведения в страната, ИСУЛ и Националните медицински центрове. ВМИ-София е възобновен като независимо висше учебно заведение през 1990 година и с декрет на 37-мо Народно заседание прераства в сегашния Медицински университет – София.
В неговата конструкция влизат факултетите по медицина, дентална медицина, фармация, публично здраве, един департамент, два медицински колежа и 14 академични лечебни заведения
Факултетът е водач в образованието на лекари
Медицински факултет – София е неоспорим водач в образованието на студенти и лекари специализанти в страната, има значителен дял в образованието на студенти от факултетите по дентална медицина, фармация и медицинските колежи. През тези 100 години факултетът се трансформира в знак на знаещи и можещи хора, на мозъци, които непрестанно търсят, подаряват познания и здраве. Благодарение на високото качество на преподавателската и научна активност, Медицинският факултет и Медицинският университет – София непроменяемо заемат водещо място измежду сродните висши учебни заведения съгласно Рейтинговата система на университетите. Завършилите медицина в МФ – София са най-конкурентоспособни на пазара на труда – безработицата измежду тях е под 1% и над 90% се осъществят сполучливо в България и чужбина.
В момента в Медицинския факултет преподават 111 професори, 170 доценти, 169 основни асистента и 401 асистента.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ