Канцлерът на Германия: НАТО да увеличи военната помощ за Украйна
Първият човек в огромна европейска страна насочи ясно обръщение към НАТО.
Германският канцлер Олаф Шолц прикани през днешния ден водачите на страните от НАТО, които ще се срещнат във Вилнюс идващия месец, да се съсредоточат върху увеличението на военната помощ за Украйна, съобщи Франс прес.
" Самото украинско държавно управление разгласи, че не става въпрос за присъединение към НАТО, до момента в който Русия води война против Украйна ", сподели Шолц пред Бундестага.
" Ето за какво предлагам във Вилнюс да се съсредоточим върху това, което в този момент е безспорен приоритет, а точно - укрепването на бойния потенциал на Украйна ", добави немският канцлер.
Украинският президент Володимир Зеленски се надява, че на срещата на 11 и 12 юли ще бъде изпратено " доста ясно обръщение ", потвърждаващо, че Украйна ще се причисли към алианса " след войната ". Съюзниците към момента не са изработили обща позиция за гаранциите за сигурност, които са подготвени да дадат на Киев с вероятността за вероятно участие. Германия не е оповестила позицията си, отбелязва Агенция Франс Прес.
Олаф Шолц също по този начин прикани турския президент Реджеп Ердоган да даде зелена светлина за присъединението на Швеция към Северноатлантическия алианс.
" Силно имам вяра, че с изключение на Финландия, Швеция също би трябвало да седне на масата на срещата на върха като нов съдружник. И приканвам избрания отново турски президент Ердоган да проправи пътя за това, както взехме решение всички дружно предходната година ", сподели немският водач пред Бундестага.
НАТО неотдавна одобри Финландия, която публично стана на 4 април неговият 31-ви член. Швеция обаче към момента не е получила нужното утвърждение от две страни членки - Турция и Унгария, и към този момент остава в чакалнята.
След десетилетия на неутралитет, а по-късно на военна необвързаност от края на Студената война, двете северни страни оповестиха кандидатурите си за участие в НАТО през май предходната година, като директен резултат от съветската инвазия в Украйна и от настояването на Москва да се замрази всяко разширение на пакта на изток, показва Агенция Франс Прес.
Пред Бундестага канцлерът Шолц даде обещание също, че Германия ще реализира " от идната година " задачата да отделя годишно 2 % от своя БВП за защита, както предлага НАТО.
" Ние ще подсигуряваме, че федералната войска най-сетне ще получи оборудването, от което се нуждае... като още веднъж изразходваме, за първи път от десетилетия, 2 % от нашия Брутният вътрешен продукт за защита - от идната година “, разгласи Шолц.
По-рано немският канцлер бе загатнал 2025 година като краен период за реализиране на тази цел.
Германия обаче към момента има да извърви дълъг път: през 2022 година нейните разноски за защита съставляваха 1,49 % от Брутният вътрешен продукт, макар уговорката за основаване на специфичен фонд от 100 милиарда евро за превъоръжаване на Бундесвера.
Миналата година единствено седем страни членки на НАТО, измежду които Съединени американски щати и Полша, извършиха задачата да отделят 2 % от Брутният вътрешен продукт за защита, показва Агенция Франс Прес, представена и от
Германският канцлер Олаф Шолц прикани през днешния ден водачите на страните от НАТО, които ще се срещнат във Вилнюс идващия месец, да се съсредоточат върху увеличението на военната помощ за Украйна, съобщи Франс прес.
" Самото украинско държавно управление разгласи, че не става въпрос за присъединение към НАТО, до момента в който Русия води война против Украйна ", сподели Шолц пред Бундестага.
" Ето за какво предлагам във Вилнюс да се съсредоточим върху това, което в този момент е безспорен приоритет, а точно - укрепването на бойния потенциал на Украйна ", добави немският канцлер.
Украинският президент Володимир Зеленски се надява, че на срещата на 11 и 12 юли ще бъде изпратено " доста ясно обръщение ", потвърждаващо, че Украйна ще се причисли към алианса " след войната ". Съюзниците към момента не са изработили обща позиция за гаранциите за сигурност, които са подготвени да дадат на Киев с вероятността за вероятно участие. Германия не е оповестила позицията си, отбелязва Агенция Франс Прес.
Олаф Шолц също по този начин прикани турския президент Реджеп Ердоган да даде зелена светлина за присъединението на Швеция към Северноатлантическия алианс.
" Силно имам вяра, че с изключение на Финландия, Швеция също би трябвало да седне на масата на срещата на върха като нов съдружник. И приканвам избрания отново турски президент Ердоган да проправи пътя за това, както взехме решение всички дружно предходната година ", сподели немският водач пред Бундестага.
НАТО неотдавна одобри Финландия, която публично стана на 4 април неговият 31-ви член. Швеция обаче към момента не е получила нужното утвърждение от две страни членки - Турция и Унгария, и към този момент остава в чакалнята.
След десетилетия на неутралитет, а по-късно на военна необвързаност от края на Студената война, двете северни страни оповестиха кандидатурите си за участие в НАТО през май предходната година, като директен резултат от съветската инвазия в Украйна и от настояването на Москва да се замрази всяко разширение на пакта на изток, показва Агенция Франс Прес.
Пред Бундестага канцлерът Шолц даде обещание също, че Германия ще реализира " от идната година " задачата да отделя годишно 2 % от своя БВП за защита, както предлага НАТО.
" Ние ще подсигуряваме, че федералната войска най-сетне ще получи оборудването, от което се нуждае... като още веднъж изразходваме, за първи път от десетилетия, 2 % от нашия Брутният вътрешен продукт за защита - от идната година “, разгласи Шолц.
По-рано немският канцлер бе загатнал 2025 година като краен период за реализиране на тази цел.
Германия обаче към момента има да извърви дълъг път: през 2022 година нейните разноски за защита съставляваха 1,49 % от Брутният вътрешен продукт, макар уговорката за основаване на специфичен фонд от 100 милиарда евро за превъоръжаване на Бундесвера.
Миналата година единствено седем страни членки на НАТО, измежду които Съединени американски щати и Полша, извършиха задачата да отделят 2 % от Брутният вътрешен продукт за защита, показва Агенция Франс Прес, представена и от
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ




