Първия учебен звънец удари. Удари, ама дрънчи на кухо. Учениците

Първия образователен звънец удари. Удари, но дрънчи на кухо.

Учениците търчат. По-малките се ритат другарски. По-големите се целуват. Къде другарски, къде не. Прегръщат се и се навират един в различен. Не тъй като са захласнати от заразното зло, а тъй като по този начин вършат хората. Всички са с маски, но ги носят като остарял боец колан. Който не знае, ще обясня. Носят ги някак проформа и с пренебрежение.
Между децата щъкат към този момент поизнервени учители и ги хокат да съблюдават дисциплината. Какво да правиш – преподават противоепидемичната дисциплинираност. По-малките се подчиняват и престават да се гонят за към една минута. Най-много минута и половина. По-големите тихомълком се насочат към пейките зад храстите да си се целуват на мира.
Следват речи, цветя, шлемове. Директорът е с жълти ръкавици за миене на чинии. Тоалетни чинии. Учителите отнасят нескопосани смешки за роднинските си връзки с Дарт Вейдър. Ама нищо. Важното е да е противоепидемично.
После в час.

Циркът продължава и там, в час, децата са без маски. Така е съгласно ограниченията и значи е законно.

Уж всичко е наред. Идва междучасието, в което децата би трябвало да са с маски. За 10 минути междучасие процентът на децата с маски пада от седемдесет на два %. Учителите не престават да крещят, само че дребните са се въоръжили с хитри отговори. Ако погледнете картината от горната страна ще видите една проведена беззащитност.
После отново час. Там законно е без, но някои стоят с маски. Правят се на забавни и нервират учителите. Задават предумишлено тъпи въпроси за ковид единствено и единствено да не учат математика. Звънецът бие.
В огромното междучасие хаосът е цялостен. По-малките са разкрили, че маските могат да се употребяват като прашки, а по-големите напряко търчат към кенефите да пушат, тъй като са чели, че пушачите не се разболяват от вируса. Сърдят се в случай че някой преподавател им направи зебележка за цигарите и питат дали желаят да ги убият като им ги спрат.

Учителите крещят и си доунищожават така и така разбрицаните нервни системи.

Те от самото начало са с маски, по тази причина техните викове са някак сподавени. Цензурирани.
А какъв брой хубаво би било в случай че имаше малко по-строг надзор. Ах... Хайде да няма строги санкции, само че най-малко пердах с пръчки. За дребните с тънки пръчки, а за огромните - тояги. Най-недисциплинираните – в изолатора и единствено в краен случай - затвор. Ученически затвор, както преди време бяха ТВУ-тата. Там шефовете да бъдат с офицерски чин и да могат да дават по петнадесет денонощия арест отмах. Нека ви опиша тогава картината:
В междучасието децата се движат в колона по един и подредени по азбучен ред в дясната страна на коридора. Дишат умерено и гледат в земята. В далечината се чува тътенът на барабана, който бие шефът и отмерва всеки ляв крайник. Ако някой кихне – в изолатора. Ако пръдне – в крематориума. И всеки е длъжен да шепне по този начин, че да не не помни мантрата на ковида: „ Пандемия, трупове, чували, шеомрем “. От време на време някой от учителите подвига поглед към потона и зове: „ Ваксина! “. Всички стопират за секунда и дават отговор хорово: „ Пандемия “.
После би трябвало да се измисли по какъв начин да се разшири тази мярка и да обхване всички. Родители, неродители – всички.
Тогава циркът ще е цялостен. Но това ще бъде един чудноват цирк, в който всеки ще бъде в ролята на добре дресирана маймуна.