Убиецът на Стамболов Халю Ставрев безчинствал с години - бил недосегаем
Първия път на 15 март 1891 година вместо всесилния министър председател е погубен финансовият министър Христо Белчев. При втория опит на 3 юли 1895 г.Ставрев посича с ятаган дясната ръка на някогашния министър председател Стамболов.
Телохранителят на Стамболов Гунчо Иванов стреля по него два пъти и го ранява леко във врата. Тъкмо тогава изскачат изчезналите служители на реда на ул.”Вълкович”. Те арестуват Гунчо, тъй като е стрелял, а Халю се отскубва и скрива в гората при днешното Национално радио.
Димитър Петков дотичва до покосения Стамболов и безусловно е смразен от страшната картина.
Двете ръце на експремиера са съвсем отрязани и висят единствено на кожата
Двата пръста на дясната му ръка и показалецът на лявата са на улицата - отсечени. По главата му има 12 рани, дясното му око е съсечено. Но Стамболов е още в схващане и съумява ясно да каже: “Убийците ми са Хальо и Тюфекчиев!”.
Стамболов на смъртния си одър, вдясно Наум Тюфекчиев - уредник на убийството му.
По време на правосъдния развой за убийството на експремиера Стамболов, стартирал на 9 декември 1896 година, Халю не е измежду подсъдимите, заради което е наказан задочно.
Той се подвизава в Одеса,Белград, Букурещ, Атина, върви с чета в Македония и най-после се завръща в София.
Народната партия на Стоилов е към момента на власт и той се усеща недостижим.
Свободията му продължава до края на 1901 година
На 7 ноември 1900 година нахълтва без билет на зрелище в “Славянска беседа” и с оръжие в ръка даже играе в спектакъла “Македонска кървава сватба”, по пиесата на Войдан Чернодрински! Смятайки се за звезда, Ставрев се снима с ятагана, посякъл Стамболов. Пиянства и прави кавги по кръчмите, ту задържан, ту пускан на независимост.
Месец след случката му в “Славянска беседа” Халю прави въоръжен грабеж, задържан е, а по-късно и освободен по заповед на вътрешния министър Васил Радославов.
На 1 март 1901 година Ставрев посещава в хотела му Симеон Радев, пристигнал в България за избора на нов ръководител на ВМОК, и свирепо го заплашва - “Ти да не пречиш на свободата на Македония, оти знаеш ли?”Радев обаче резервира хладнокръвие и не му остава дебитор - “Как смееш да се явяваш пред очите ми, ти, който с името си посрами Македония?”.
Едва на 23 ноември 1901 година е задържан, до момента в който пие ракия на кръчмарския тезгях
В него са открити четири револвера. Халю е съден за убийството на Стамболов. Главната улика за присъединяване му в атентата е раната на врата, която обвиняването счита, че Халю е получил на 3 юли 1895 година
Ставрев отхвърля всичко и твърди, че е ранен като въстаник в Македония.
Назначеният медицински специалист д - р Банков удостоверява, че Халю е прострелян в гърдите начело.
Прокурорът Милан Марков желае втора здравна експертиза и назначеният експерт доктор Михайловски, прочут хирург, потвърждава изрично, че Ставрев е прострелян с патрон откъм гърба.
Халю схваща, че става напечено, уплашва се и се обръща към юриста си Гаврил Орошаков с думите - “Ако защитаваш, защитавай!”
Съдебните заседатели и съдиите гласоподават за смъртно наказване. В Апелативния съд обаче ръководителят му Тодор Николов през 1904 г.намира смекчаващи виновността условия - отминалост - и понижава наказването на 15 година затвор. Присъдата си Халю излежава в Шуменския затвор.
Процесът провокира огромен интерес в публиката и заседателната зала е постоянно цялостна с любопитни.
В нея са изложени откритите материални доказателства - ятаганът, с който е намушкан Стефан Стамболов, както и отсечените пръсти, донесени, напоени със алкохол от вдовицата Поликсения Стамболова.
Михаил Ставрев е освободен предварително и още веднъж влиза в Македония с четата на Стефан Николов и Лазар Делев.
След това следите му се губят вечно.
Борислав ГЪРДЕВ
/вестник "Над 55 "/
Телохранителят на Стамболов Гунчо Иванов стреля по него два пъти и го ранява леко във врата. Тъкмо тогава изскачат изчезналите служители на реда на ул.”Вълкович”. Те арестуват Гунчо, тъй като е стрелял, а Халю се отскубва и скрива в гората при днешното Национално радио.
Димитър Петков дотичва до покосения Стамболов и безусловно е смразен от страшната картина.
Двете ръце на експремиера са съвсем отрязани и висят единствено на кожата
Двата пръста на дясната му ръка и показалецът на лявата са на улицата - отсечени. По главата му има 12 рани, дясното му око е съсечено. Но Стамболов е още в схващане и съумява ясно да каже: “Убийците ми са Хальо и Тюфекчиев!”.
Стамболов на смъртния си одър, вдясно Наум Тюфекчиев - уредник на убийството му.
По време на правосъдния развой за убийството на експремиера Стамболов, стартирал на 9 декември 1896 година, Халю не е измежду подсъдимите, заради което е наказан задочно.
Той се подвизава в Одеса,Белград, Букурещ, Атина, върви с чета в Македония и най-после се завръща в София.
Народната партия на Стоилов е към момента на власт и той се усеща недостижим.
Свободията му продължава до края на 1901 година
На 7 ноември 1900 година нахълтва без билет на зрелище в “Славянска беседа” и с оръжие в ръка даже играе в спектакъла “Македонска кървава сватба”, по пиесата на Войдан Чернодрински! Смятайки се за звезда, Ставрев се снима с ятагана, посякъл Стамболов. Пиянства и прави кавги по кръчмите, ту задържан, ту пускан на независимост.
Месец след случката му в “Славянска беседа” Халю прави въоръжен грабеж, задържан е, а по-късно и освободен по заповед на вътрешния министър Васил Радославов.
На 1 март 1901 година Ставрев посещава в хотела му Симеон Радев, пристигнал в България за избора на нов ръководител на ВМОК, и свирепо го заплашва - “Ти да не пречиш на свободата на Македония, оти знаеш ли?”Радев обаче резервира хладнокръвие и не му остава дебитор - “Как смееш да се явяваш пред очите ми, ти, който с името си посрами Македония?”.
Едва на 23 ноември 1901 година е задържан, до момента в който пие ракия на кръчмарския тезгях
В него са открити четири револвера. Халю е съден за убийството на Стамболов. Главната улика за присъединяване му в атентата е раната на врата, която обвиняването счита, че Халю е получил на 3 юли 1895 година
Ставрев отхвърля всичко и твърди, че е ранен като въстаник в Македония.
Назначеният медицински специалист д - р Банков удостоверява, че Халю е прострелян в гърдите начело.
Прокурорът Милан Марков желае втора здравна експертиза и назначеният експерт доктор Михайловски, прочут хирург, потвърждава изрично, че Ставрев е прострелян с патрон откъм гърба.
Халю схваща, че става напечено, уплашва се и се обръща към юриста си Гаврил Орошаков с думите - “Ако защитаваш, защитавай!”
Съдебните заседатели и съдиите гласоподават за смъртно наказване. В Апелативния съд обаче ръководителят му Тодор Николов през 1904 г.намира смекчаващи виновността условия - отминалост - и понижава наказването на 15 година затвор. Присъдата си Халю излежава в Шуменския затвор.
Процесът провокира огромен интерес в публиката и заседателната зала е постоянно цялостна с любопитни.
В нея са изложени откритите материални доказателства - ятаганът, с който е намушкан Стефан Стамболов, както и отсечените пръсти, донесени, напоени със алкохол от вдовицата Поликсения Стамболова.
Михаил Ставрев е освободен предварително и още веднъж влиза в Македония с четата на Стефан Николов и Лазар Делев.
След това следите му се губят вечно.
Борислав ГЪРДЕВ
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ