Морето се напълни и се видя колко струваме
Първия път, когато полякиня си просна хавлията тъкмо в краката ни, си помислих, че я е боязън от… хм, морски пирати примерно. Акули, неприятни хора, нахални чайки… Толкова си бяхме близки, че ние на воля обследвахме дали тя има пърхот в косата, а пък тя се беше вглъбила в педикюра ми. Моите две деца я прескачаха, на пръв взор, деликатно, тъй като ги гледахме строго и възпитателно, а непознатите хлапетии непосредствено подскачаха на хавлията <210>, тъй като нямаше къде другаде да стъпят, с цел да пренесат жизненонеобходимите кофички, лопатки, лодки, плувки и пояси към водата.
Сюжетът е от това лято в Приморско, северния плаж, на платената зона. Където се шири " аристокрацията " /комплект шезлонги и чадър са 18 лева/, а плебсът настава крепко, излежавайки се на пясъка сред " богатите ", пред тях, зад тях, съвсем в скута им, само че без да опъват собствен чадър. Така нямат право да ги изгонят от платената зона, тъй като изискването е да забиеш чадър, изясни чичкото, който тичаше с джобен касов уред и цъкаше бележки за 18 лв.. Служителят на концесионера единствено подвигна изруселите си от слънцето вежди по адрес на чужденката и изясни, че нищо не може да направи, а от горната страна на всичко даже и да можел, би трябвало да тича на втората си работа, тъй че в този момент не е комфортно. Точка. Пред нашето семейство висна въпросът какво да я вършим тази кокона, с цел да можем въпреки всичко да създадем две-три крачки до морето. Малко като в приказката „ вода гази, жаден върви “. Имаме две варианти - да <210> извиним, тъй като е от надалеч и в случай че я разстроим с дребнотемията си в този момент, следващата година няма да пристигна на Черно море, а туристическият отрасъл ще плаче. Втората алтернатива умря в зародиш, тъй като включваше къс анализ с индивида с касовия уред, който да изясни разпоредбите. В името на еврата в касичката на хотелиерите в Приморско си замълчахме. Буквално си прегризахме езиците, тъй като другояче щяхме да избълваме доста нелицеприятни неща с звук, който подхожда на кварталната механа.
На идващия ден вместо една полякиня, дойде цялостен лагер хора - нашенци, които направиха лагера си пред заветната първа линия на плажа. На свободните две-три стъпки до водата. За да ги прескочи човек, би трябвало да е състезател - млад, здрав, деятелен, който си поддържа формата всекидневно. Реакция от представителя на концесионера - нула, нищо че те бучнаха и чадъри.
Трети ден - ще отмъщаваме! Получи се по най-балъшкия метод. Взехме си нашите три кила багаж, метнахме се в колата и отидохме на по-приличен плаж, отново за 18 лв.. И разплакахме концесионера. Само нашата компания заемаше три чадъра и оставяхме дневно 54 лв.. Математика за второкласник - какъв брой ще загуби концесионерът, в случай че нас ни няма в неговата картина и подусловие -колко ще завоюва концесионерът без нас. Отговор на а - 54 лв., както към този момент изчислихме, отговор на б - 0, тъй като катунът не заплаща нищо за това, че се е разположил на платената зона.
И преди да чуя, че съм мрънкалник от най-популярния вид, в моя отбрана ще кажа, че като една приблизително статистическа туристка чакам някой по-умен от мен да е измислил правила и да е въвел ред, който ние, останалите, да съблюдаваме. Платената зона е платена, свободната е без пари. Две в едно не би трябвало и не може. За да дойдем и аз, и полякинята следващата година отново на Черно море.
Сюжетът е от това лято в Приморско, северния плаж, на платената зона. Където се шири " аристокрацията " /комплект шезлонги и чадър са 18 лева/, а плебсът настава крепко, излежавайки се на пясъка сред " богатите ", пред тях, зад тях, съвсем в скута им, само че без да опъват собствен чадър. Така нямат право да ги изгонят от платената зона, тъй като изискването е да забиеш чадър, изясни чичкото, който тичаше с джобен касов уред и цъкаше бележки за 18 лв.. Служителят на концесионера единствено подвигна изруселите си от слънцето вежди по адрес на чужденката и изясни, че нищо не може да направи, а от горната страна на всичко даже и да можел, би трябвало да тича на втората си работа, тъй че в този момент не е комфортно. Точка. Пред нашето семейство висна въпросът какво да я вършим тази кокона, с цел да можем въпреки всичко да създадем две-три крачки до морето. Малко като в приказката „ вода гази, жаден върви “. Имаме две варианти - да <210> извиним, тъй като е от надалеч и в случай че я разстроим с дребнотемията си в този момент, следващата година няма да пристигна на Черно море, а туристическият отрасъл ще плаче. Втората алтернатива умря в зародиш, тъй като включваше къс анализ с индивида с касовия уред, който да изясни разпоредбите. В името на еврата в касичката на хотелиерите в Приморско си замълчахме. Буквално си прегризахме езиците, тъй като другояче щяхме да избълваме доста нелицеприятни неща с звук, който подхожда на кварталната механа.
На идващия ден вместо една полякиня, дойде цялостен лагер хора - нашенци, които направиха лагера си пред заветната първа линия на плажа. На свободните две-три стъпки до водата. За да ги прескочи човек, би трябвало да е състезател - млад, здрав, деятелен, който си поддържа формата всекидневно. Реакция от представителя на концесионера - нула, нищо че те бучнаха и чадъри.
Трети ден - ще отмъщаваме! Получи се по най-балъшкия метод. Взехме си нашите три кила багаж, метнахме се в колата и отидохме на по-приличен плаж, отново за 18 лв.. И разплакахме концесионера. Само нашата компания заемаше три чадъра и оставяхме дневно 54 лв.. Математика за второкласник - какъв брой ще загуби концесионерът, в случай че нас ни няма в неговата картина и подусловие -колко ще завоюва концесионерът без нас. Отговор на а - 54 лв., както към този момент изчислихме, отговор на б - 0, тъй като катунът не заплаща нищо за това, че се е разположил на платената зона.
И преди да чуя, че съм мрънкалник от най-популярния вид, в моя отбрана ще кажа, че като една приблизително статистическа туристка чакам някой по-умен от мен да е измислил правила и да е въвел ред, който ние, останалите, да съблюдаваме. Платената зона е платена, свободната е без пари. Две в едно не би трябвало и не може. За да дойдем и аз, и полякинята следващата година отново на Черно море.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ