Първите записани във Варна грамофонни плочи са на над 100 години | Дарението е от внука на Стоян Бешков за Музея за нова история на Варна
Първите записани във Варна грамофонни плочи към този момент са част от сбирката на Музея за нова история на Варна. Винилите подари проф. Венко Бешков, внукът на Стоян Бешков, чиито глас звучи на записите, съобщи кореспондент на Moreto.net.
„ Първите записи, които са направени в България на грамофонна плоча, са от 1904 година. Записани са в хотел България в София. Изпълнителят е Димитър Попиванов, който е бил преподавател по музика. След това става оперен артист и е един от основателите на Софийската опера и Музикалната академия. Малко по – късно през 1906 година в Пловдив е изработен втори за България запис от баритона Александър Краев. Изпълнил е възрожденски песни. Същата година се случва и записът във Варна. В началото на 20 век в България най – публикувани са били грамофонните апарати на френската компания Пате с посланичество с Москва. Апаратите са били толкоз известни измежду хората, че са ги наричали патефони “, описа шефът на музея Тео Роков.
„ Той е характерен образец за възрожденски будител, който се е отказал от суетата и блестящата кариера на оперния артист и е приел скромната задача на преподавател по музика в новоосвободеното родно място “, сподели родственикът на Стоян Бешков. Той добави, че с изключение на плочите подарява една колекция от песни, написани от дядо му по известни текстове на български поети, както и учителския му бележник.
Синове на Стоян Бешков са акад. Анастас Бешков и инж. Николай Бешков. Те също са съдействали с нещо за развиването на България и на Варна.
Географът Анастас Бешков дава концепция да се построи пристанището Варна – Запад. То се случва след неговата кончина. На негово име е наречена една улица във Варна, само че с неправилното име Атанас.
Николай Бешков приключва във Франция електроинженерство и стартира процедура в България. Той е конструирал първия силов трансформатор в България.
След девети септември, макар буржоазния си генезис, е притеглен да строи силовите трансформатори към каскадата Водноелектрическа централа Батак и Пещера. После работи като основен конструктор в завода „ Васил Коларов “. Като пенсионер поема задължението да напише „ История за електрификацията на Варна “. Проф. Бешков даде обещание, че ще даде и този труд на музея, с цел да бъде принос към родния му град.
„ Първите записи, които са направени в България на грамофонна плоча, са от 1904 година. Записани са в хотел България в София. Изпълнителят е Димитър Попиванов, който е бил преподавател по музика. След това става оперен артист и е един от основателите на Софийската опера и Музикалната академия. Малко по – късно през 1906 година в Пловдив е изработен втори за България запис от баритона Александър Краев. Изпълнил е възрожденски песни. Същата година се случва и записът във Варна. В началото на 20 век в България най – публикувани са били грамофонните апарати на френската компания Пате с посланичество с Москва. Апаратите са били толкоз известни измежду хората, че са ги наричали патефони “, описа шефът на музея Тео Роков.
„ Той е характерен образец за възрожденски будител, който се е отказал от суетата и блестящата кариера на оперния артист и е приел скромната задача на преподавател по музика в новоосвободеното родно място “, сподели родственикът на Стоян Бешков. Той добави, че с изключение на плочите подарява една колекция от песни, написани от дядо му по известни текстове на български поети, както и учителския му бележник.
Синове на Стоян Бешков са акад. Анастас Бешков и инж. Николай Бешков. Те също са съдействали с нещо за развиването на България и на Варна.
Географът Анастас Бешков дава концепция да се построи пристанището Варна – Запад. То се случва след неговата кончина. На негово име е наречена една улица във Варна, само че с неправилното име Атанас.
Николай Бешков приключва във Франция електроинженерство и стартира процедура в България. Той е конструирал първия силов трансформатор в България.
След девети септември, макар буржоазния си генезис, е притеглен да строи силовите трансформатори към каскадата Водноелектрическа централа Батак и Пещера. После работи като основен конструктор в завода „ Васил Коларов “. Като пенсионер поема задължението да напише „ История за електрификацията на Варна “. Проф. Бешков даде обещание, че ще даде и този труд на музея, с цел да бъде принос към родния му град.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ