Първите стъпки в кариерата, които всеки трябва да извърви са

Първите стъпки в кариерата, които всеки би трябвало да извърви са извънредно значими. Затова са студентските стажове, които стават все по-актуални и все по-търсени от бизнеса в България.

Dir.bg започва своята нова платформа " Идеалният претендент ", в която Флорина Иванова споделя за своя професионален път пред Борис Кънчев.

Коя е Флорина Иванова?
Флорина Иванова през днешния ден е порасналата версия на това щуро момиченце, родено в София, което риташе футбол с момчетата зад блока, мечтаеше да бъде актриса, само че наложително в телевизия (нямам концепция защо), биеше се с по-големите и се ядосваше на всяка неправда. Днес също играя футбол, само че с сътрудниците. Работя в телевизия (е, не като актриса), съпротивлявам се с „ огромните “, само че под друга форма и когато обстановката го постанова и не преставам да пострадвам за всяка несправедливост. Може би и по тази причина взех решение да преследвам развиване в областта на публицистиката. В момента съм състезателен кореспондент и водещ на спортните вести в bTV. За да стигна дотук, приключих Американския университет в Благоевград, което дефинирам като най-хубавото решение в живота си досега. Учебното заведение ни приготви по необикновен метод за професионалния живот и след дипломирането с безусловно всички мои сътрудници бяхме изцяло подготвени да се впуснем във всяко едно кариерно предизвикателство и да решим всеки един проблем, който се изправи пред нас. Наистина съм доста признателна за образованието, което получих в AUBG, и откровено имам вяра, че точно то е главната причина да поема по доста верен път на развиване.



Разкажете ни за първите стъпки във Вашата кариера. Кога, къде и по какъв начин се случиха те?

Първите стъпки в кариерата ми поех още в университета. Образованието там беше доста практическо. Хвърляха ни в дълбокото. Дипломирах се с филм за златното момиче на българската художествена гимнастика – Невяна Владинова. Всичко по „ Златната вяра “ – концепция, постановка, снимане и монтаж - върших сама. Това беше условие. Носила съм по два куфара с техника по влаковете всякога, когато трябваше да фотографирам в София; обърквало се е какво ли не – от бъг в микрофона преди значимо изявление, през тотално блокиране на програмата за монтаж, по време на който просто стоиш в обезсърчение и се молиш auto-save-ът да е избавил част от видеото, до това да не си сигурен дали филмът ще се експортне в точния момент за прожекцията. Е, експортна се, само че опитът, през който прекосих, освен по време на дипломната ми работи, само че и въобще във всички курсове, които взимахме, ме направи извънредно невъзмутима и ми оказа помощ да мисля доста бързо в изключителни обстановки. А те в публицистиката се случват непрестанно. Малко след дипломирането започнах работа в новосъздадената тогава BiT. Иконата в българската публицистика – Нери Терзиева, ми подаде ръка. Пое риска да даде късмет на преди малко приключил студент. И ме хвърли в още по-дълбокото, като ме уверяваше, че мога да се оправя с всичко. Беше извънреден водач и психолог и знаеше по какъв начин ни убеди да работим по най-хубавия метод. Независимо какъв брой отчайваща наподобява обстановката от време на време или какъв брой часа бяхме прекарали на работното място. Започнах работа в новините и още в първите ми дни се наложи да отбелязвам онлайн митингите за правосъдната промяна – извънредно значима и виновна тематика, която би следвало да се отрази от най-опитните кореспонденти. Но екипът ми се довери, а след включването Нери ми се обади и ме похвали, а това беше един от най-щастливите ми мигове в кариерата ми въобще. Отделно, с помощта на опита ми от университета и документалните филми, които бях снимала там, година, откакто приключих, бях изпратена изцяло сама, без оператор и екип, да отбелязвам събитията в Тунис 5 години след края на революцията. На бял свят излезе филмът „ Тунис – сред пролетта и лятото “. Сама ме пратиха да отразя и живота в далечния изток на Турция. Сама бях и в Дубай за авиошоуто през 2017 година, където снимах и трогващи истории с нашите сънародници там и методите им да запазят България в сърцата си. И от всичко съм най-щастлива, че не разочаровах две дами, без които това нямаше да е допустимо - Нери Терзиева и Мелъди Гилбърт – моят професор по писмено кино в Американския университет, притежател на голям брой кино награди за документалистика. Жена, която ни въодушевяваше да мечтаем самоуверено и да имаме вяра, че всичко е допустимо. Казвам всичко това, тъй като е доста значимо с какви хора се обграждаш, на кого се доверяваш и кого допускаш да въздейства на професионалното ти развиване и настройката ти за него. Прохождащите публицисти и експерти като цяло биха били доста комплицирани без верните ментори и хора, които да им предадат освен познания, само че и нужната убеденост и религия, че ще се оправят.

Как си представяхте тогава Вашата кариера 10 години по-късно?

Все по този начин. На терен, в центъра на събитията, в „ екшъна “ - да отбелязвам тези тематики, които са значими за обществото, да задавам тези въпроси, които хората желаят да чуят, да бъда задоволително смела и виновна, с цел да съм от изгода на обществото посредством специалността си. Сега работя в друг сектор – в спорта. Но в него също има значими събития и значими или заплетени проблеми, които са обвързани с доста други насоки на публичното развиване като политика, въздействие, зад кулисите, финанси и какво ли още не. Обичам работата си на кореспондент най-вече. В студиото като водещ не се усещам толкоз удобно и ми е скучно, само че се постанова да го върша, с цел да имам опция и за тези действия, които осмислят специалността.



Успяхте ли да сбъднете фантазиите си? Достигнахте или ги надминахте?

Занимавам се тъкмо с това, което желая, и съзнавам каква щастливка съм. Но занапред ми следва да сбъдвам фантазиите си. Те са прекомерно високи, тъй като имам вяра, че с цел да се надскача всекидневно, човек би трябвало да си сложи съвсем нереалистични цели и да се бори за тях, като че ли му би трябвало напълно малко още.

Има ли нещо, което бихте трансформирала тогава, в случай че можеше да се върнете в тези години?

Абсолютно нищо. Всичко, което ни се случва е за наше положително.

Ако би трябвало да дефинирате Вашата кариера досега с 3 думи, кои ще са те?

2, 1, Action!

Какво мисли Флорина за стажовете, какви са препоръките й към младежите и коя е положителната вест, в която би желае да е главно настоящо лице –