Изкуството да водиш битка
Първите сражения в човешката история представлявали просто конфликти на две огромни групи въоръжени хора – племена, орди, войски… Дори откакто към този момент били завършени армии в смисъла, който влагаме през днешния ден, дълго време самата борба или сражение се правила, като двете бойни елементи се сблъсквали челно една с друга на бойното поле – и там към този момент успеха или провалянето се решавали от броя бойци, по-доброто въоръжение и персоналната смелост на воините. Доста време минало, преди да се утвърди концепцията, че изходът зависи на първо място и най-много от метода, по който са издигнати и ръководени двете войски. Т.е. – от организацията на борбата. Първият пълководец, който умишлено и целеустремено построява армията си в избран военен ред, отчитайки разположението на съперника, особеностите на местността и опциите на личните си бойци, е Епаминонд.
Епаминонд
Той е роден в гръцкия град Тива през 418 година прочие Хр. През 371 година прочие Хр. е определен за беотарх (висша служба в региона Беотия, където се намира и родната му Тива). Същата година избухва война сред Атина и Спарта, от една страна, и Тива с беотиийските градове – от друга. Спартанската войска, предвождана от цар Клеомброт, нахлула в Беотия и се разположила на стан до град Левктра. Тиванската войска се предвождала от Епаминонд.
Както за много сражения от онази ера, също и за борбата при Левктра няма точни данни за числеността на войските. Различните тогавашни историци дават разнообразни сведения. Например, Плутарх твърди, че спартанците разполагали с 10 хиляди хоплити (тежко въоръжени пехотинци – с копие, меч, щит и доспехи) и 500 конници. За тиванците няма информация, само че се счита, че имали предимство по бройка. Това, което е несъмнено е, че тиванската кавалерия била по-силна от спартанската – което изиграло немаловажна роля в хода на сражението.
Във военната история борбата при Левктра е забавна с това, че за пръв път се нарушава дотогавашната традиция воюващите армии да разпределят силите си почти поравно по цялото продължение на бойния си строй – след което следва директният конфликт, ръкопашен пердах и там към този момент каквото сабя покаже. Епаминонд решил да построи част от войската си в дълбочина от 50 реда, за разлика от нормалната дотогавашна процедура за изграждане най-много сред 8 и 12 реда.
Горе: Традиционният хоплитски ред при борба и нахлуване
Долу: Стратегията на Епаминонд при Левктра. Силното ляво крило настава, до момента в който слабото дясно отстъпва. Червените блокчета демонстрират разположението на елитни войски вътре във всяка фаланга
Сражението при Левктра още първоначално почнало неуместно за спартанците. И от двете страни първи влезнали в багра конниците. Самите спартанци били считани за непобедими пехотинци – което обаче не можело да се каже за кавалерията им. Тиванската кавалерия разрушила спартанската, обърнала я в бягство и по този начин я принудила да връхлети върху личната си пехота. Първите бойни редици на спартанските хоплити се разбъркали. В това време Епаминонд изтеглил левия си фланг диагонално за да притегли там повече спартанци и по този метод да получи предимство на десния си фланг – където да нанесе решаващия удар. Цар Клеомброт обаче разгадал замисъла му и почнал да престроява редиците си, с цел да удари левия фланг на Епаминонд. Но, преди да успее, триста тивански воини атакували стремглаво спартанците, които се намирали в придвижване и били комплицирани от личните си маневри.
Независимо, че всички с съображение ги считали за най-хубавите бойци на тогавашния свят, тогава те се озовали против тиванската пехота, която била издигната в необикновената дълбочина от 50 реда. Изненаданите съперници не издържали на мощния удар и както написа Плутарх: „ … настанало такова бягство и кръвопролитие, каквото на спартанците в никакъв случай не им се било случвало “. Самият цар Клеомброт паднал в борбата, както и други спартански военачалници.
Диодор твърди, че в борбата при Левктра починали над 4 хиляди спартанци и единствено 300 беотийци. Славата на спартанците като непобедими помръкнала. Оказало се и оттук-нататък към този момент било добре запомнено, че положителната организация на борбата може да победи и най-непобедимата войска.
