Бабананго: Новата сафари дестинация в Южна Африка
Първите слънчеви лъчи на деня се процеждат сред дърветата и тръните на долината на река Уайт Умфолози в Южна Африка, разпръсквайки оранжева светлина върху пасищата, гъмжащи от новопристигнали диви животни. Седнал най-отпред на открита кола за сафари е полевият лидер Едуан Балт, който чете „ храстния вестник “ или по-точно - учи свежите следи от животни на земята, търсейки тези на див звяр, споделя кореспондент на BBC.
Балт кара по някои от 600-километровите пътища в долината – доста, от които, издигнати през последните години – минавайки около бома (заграждения) за карантинирани биволи и езерце, където хипопотами с великански челюсти се прозяват в утринния въздух.
Миризмата на див анасон се носи към транспортното средство, до момента в който то се насочва към дъното на долината, когато ненадейно една лъвица се стрелва през златните пасища отляво от нас, проправяйки си път към паднало дърво и към трите дребни лъвчета до него.
Това са първите лъвове, родени в тази част на провинция Квазулу-Натал от най-малко 150 години. Лъвовете, както множеството локални животни, са изчезнали от региона през десетилетията след англо-зулуската война от 1879 година, след която Британската империя поема контрола над земите, трансформирайки ги в аграрни.
Зулуските общности си възвърнали огромна част от земята след поземлените промени, последвали рухването на апартейда (бел. ред. - политика на делене на популацията по породист симптом в Южноафриканската република). Но след десетилетия противозаконен лов, регионът бил значително без диви животни.
Това се трансформира при започване на 2018 година, с помощта на новаторското съдействие сред филантропични вложители, локални неправителствени организации и три тръста на зулуската общественост, които наемат земи в опит да основат един от най-амбициозните планове за наново озеленяване в Южна Африка от повече от десетилетие.
Резерватът Бананго Гейм с повърхност от 20 000 хектара е приветствал съвсем 4000 междинни до огромни животни, откогато процесът на пренасяне на дивеча – и възобновяване на ландшафта – стартира съществено преди пет години. Много, като лъвовете, са се развъдили. И по този начин, в този момент има към 5000 диви животни, които обикалят по земи, по които не са били виждани от над век.
Предисторията
Германските филантропи Барбара и Хелмут Вайсър вложили близо 1 милиарда ранда (42.5 млн. паунда), с цел да върнат животните в дивата природа. Те също финансирали туристическата инфраструктура, която би трябвало да поддържа бъдещите оперативни разноски на Бананго.
Не знам някой различен да прави нещо сходно “, споделя ми Хелмут по време на вечеря в хижата Зулу Рок, една от четирите сафари хижи, разпръснати из парка.
77-годишният мъж – някогашен изпълнителен шеф в енергетиката и разпален фотограф – посещава Южна Африка от 80-те години на предишния век. Когато се пенсионирал, той и брачната половинка му желали да намерят място за парк, който да повдигне общностите, като в същото време възвърне биоразнообразието. „ Проблемът за нас е, че нямаше пазар за намиране на планове “, спомня си той.
Бабананго е на юг от националния парк Крюгер в по-беден район на Южна Африка, по-близо до Дърбан, в сравнение с до Йоханесбург, който исторически не е бил дестинация за сафари. Той се появи на радара на Хелмут единствено тъй като неправителствената организация Conservation Outcomes разпознава общностен концерн, Emcakwini, който търси сътрудник за наем на своите необитаеми земи.
Така Хелмут посещава Бабананго през 2017 година, когато се влюбва в „ дивата му топография, в това число в осеяните с камъни хълмове “.
Не искахме да купуваме някъде, където има действителен план, който е бил в земята. Когато стигнахме тук, открихме пейзаж, който беше извънредно забавен “, споделя вложителят.
През 2018 година Ваисър подписват контракт с тръста Emcakwini Community. Два по-малки прилежащи тръста, Esibongweni и Kwa Ngono, се включват надлежно през 2019 година и 2020 година
Като цяло към три четвърти от резервата сега се наемат от тези общности, които печелят такса за наем и споделят собствеността върху животните. Тръстовете на общността също ще получат 25% от облагите на парка, когато планът стане кредитоспособен.
Голямо достижение
Бабананго се трансформира в резерват за „ огромните пет “ (големите пет включват лъв, леопард, носорог, слон и кафърски бивол) за рекордно малко време, само че процесът не бил без провокации.
Първо, имало 2600 крави, 300 кози и 35 магарета, които тръстовете дали обещание да реалокират, само че това не се случило в продължение на повече от 3 години. След това, през 2022 година, най-сетне освободен от добитък, паркът целял да приключи своята 81-километрова ограда по периметъра, само че непрекъснато бил въпрепятстван от животновъди и бракониери. По-голямата част от дивите животни пристигнали в края на 2022 година
Беше доста значимо, трансформирайки мястото в естествен резерват, да имаме типове, които са ендемични за региона “, изяснява Крис Галиърс, управител по консервация в Conservation Outcomes, който съветва плана.
„ Редица типове са били изцяло изтрити от системата, други, като някои типове антилопи и глигани, към момента бяха там в дребен брой, само че трябваше да ги допълним за генетични цели “, изясни мениджърът.
Няколко леопарда също бродели из земите. И въпреки всичко носорози, биволи и лъвове били върнати в този регион сред май 2022 година и март 2023 година Слоновете били последните от Голямата петица, пристигнали през юни 2023 година
Това беше огромно достижение. То символизира, че всичко, което трябваше да създадем, с цел да стигнем до този миг, беше направено вярно ", сподели Галиърс.
В продължение на месеци обаче животните били държани в заграждения, с цел да се следи здравословното им положение и да се ограничи разпространяването на заболявания. Повечето идват от сходни местообитания, с цел да се подсигурява, че ще се приспособяват и климатизират допустимо най-бързо.
Има и натоварен мониторинг, който следи запазването на салдото сред див звяр и плячка.
Усилията за разубеждаване на бракониерството включват унищожаване на роговете на носорозите (процедура, която природозащитниците употребяват, с цел да усилят степента на оцеляване на видовете).
Галиърс е първият, който признава, че паркът има и отрицателна страна.
През по-голямата част от последните 200 години хората се опитвали да се отърват от тези животни заради опасността, която съставляват. Днес още веднъж стоят на прага им. Така че значимо да се опитаме да проявим схващане ", сподели мениджърът на плана.
Да научиш някого на лов на риба
В последния ден от пътуването отиваме оттатък оградите, около потъмнели полета, стъпкани от добитък, до село Дени Далтън. Тук се срещам с Тина Няти, шеф на Африканската фондация за запазване на местообитанията (AHC) - записана организация в социална изгода, която поддържа Бабананго в работата му за развиване на общността.
Няти, родом от Квазулу-Натал, ми демонстрира един от 17-те захранвани със слънчева сила сондажи, които AHC е построил, с цел да доставя течаща вода на прилежащите общности.
Фондацията работи с общности в радиус от 10 км от линията на оградата на Бабананго по всичко - от природозащитно обучение до земеделска поддръжка. Той също по този начин организира курсове за професионално образование, в това число класове по керамика и направа на мъниста, тъй че хижите в Бабананго да могат да продават занаяти, които издигат локалните занаятчии.
Става дума за това да научите някого да лови риба, а не просто да му дадете рибата “, споделя Няти.
„ Работата дружно значи, че разбираме и какви са техните провокации и ги поддържаме да стигнат до миг, в който към този момент не се нуждаят от нашата помощ “, прибавя шефът.
Около 75% от личния състав в Бабананго идва от близките общности и за мнозина това е първата им работа на заплата. Дуду Нгкобо, която работи като част от екипа за екологично възобновяване на парка, изпрати двете си дъщери в университет, което за Няти показва вълнуващите резултати от по-високоплатените благоприятни условия за работа.
Паркът наема локални чиновници за краткосрочни планове, като рехабилитация на земя, което оказва помощ за построяването на по-добро схващане на евентуалната възвращаемост на резервата и дълготрайното му влияние. Надеждата е, че Бабананго може да се трансформира в един тип проект за други предпазени зони върху локални ландшафти.
Ако се направи по верния метод, можем да имаме много огромна изгода за околната среда, само че и за общностите към нея “, споделя Няти.
Южна Африка естествен резерват лъв лъвчета рог на носорог сив носорог
Балт кара по някои от 600-километровите пътища в долината – доста, от които, издигнати през последните години – минавайки около бома (заграждения) за карантинирани биволи и езерце, където хипопотами с великански челюсти се прозяват в утринния въздух.
Миризмата на див анасон се носи към транспортното средство, до момента в който то се насочва към дъното на долината, когато ненадейно една лъвица се стрелва през златните пасища отляво от нас, проправяйки си път към паднало дърво и към трите дребни лъвчета до него.
Това са първите лъвове, родени в тази част на провинция Квазулу-Натал от най-малко 150 години. Лъвовете, както множеството локални животни, са изчезнали от региона през десетилетията след англо-зулуската война от 1879 година, след която Британската империя поема контрола над земите, трансформирайки ги в аграрни.
Зулуските общности си възвърнали огромна част от земята след поземлените промени, последвали рухването на апартейда (бел. ред. - политика на делене на популацията по породист симптом в Южноафриканската република). Но след десетилетия противозаконен лов, регионът бил значително без диви животни.
Това се трансформира при започване на 2018 година, с помощта на новаторското съдействие сред филантропични вложители, локални неправителствени организации и три тръста на зулуската общественост, които наемат земи в опит да основат един от най-амбициозните планове за наново озеленяване в Южна Африка от повече от десетилетие.
Резерватът Бананго Гейм с повърхност от 20 000 хектара е приветствал съвсем 4000 междинни до огромни животни, откогато процесът на пренасяне на дивеча – и възобновяване на ландшафта – стартира съществено преди пет години. Много, като лъвовете, са се развъдили. И по този начин, в този момент има към 5000 диви животни, които обикалят по земи, по които не са били виждани от над век.
Предисторията
Германските филантропи Барбара и Хелмут Вайсър вложили близо 1 милиарда ранда (42.5 млн. паунда), с цел да върнат животните в дивата природа. Те също финансирали туристическата инфраструктура, която би трябвало да поддържа бъдещите оперативни разноски на Бананго.
Не знам някой различен да прави нещо сходно “, споделя ми Хелмут по време на вечеря в хижата Зулу Рок, една от четирите сафари хижи, разпръснати из парка.
77-годишният мъж – някогашен изпълнителен шеф в енергетиката и разпален фотограф – посещава Южна Африка от 80-те години на предишния век. Когато се пенсионирал, той и брачната половинка му желали да намерят място за парк, който да повдигне общностите, като в същото време възвърне биоразнообразието. „ Проблемът за нас е, че нямаше пазар за намиране на планове “, спомня си той.
Бабананго е на юг от националния парк Крюгер в по-беден район на Южна Африка, по-близо до Дърбан, в сравнение с до Йоханесбург, който исторически не е бил дестинация за сафари. Той се появи на радара на Хелмут единствено тъй като неправителствената организация Conservation Outcomes разпознава общностен концерн, Emcakwini, който търси сътрудник за наем на своите необитаеми земи.
Така Хелмут посещава Бабананго през 2017 година, когато се влюбва в „ дивата му топография, в това число в осеяните с камъни хълмове “.
Не искахме да купуваме някъде, където има действителен план, който е бил в земята. Когато стигнахме тук, открихме пейзаж, който беше извънредно забавен “, споделя вложителят.
През 2018 година Ваисър подписват контракт с тръста Emcakwini Community. Два по-малки прилежащи тръста, Esibongweni и Kwa Ngono, се включват надлежно през 2019 година и 2020 година
Като цяло към три четвърти от резервата сега се наемат от тези общности, които печелят такса за наем и споделят собствеността върху животните. Тръстовете на общността също ще получат 25% от облагите на парка, когато планът стане кредитоспособен.
Голямо достижение
Бабананго се трансформира в резерват за „ огромните пет “ (големите пет включват лъв, леопард, носорог, слон и кафърски бивол) за рекордно малко време, само че процесът не бил без провокации.
Първо, имало 2600 крави, 300 кози и 35 магарета, които тръстовете дали обещание да реалокират, само че това не се случило в продължение на повече от 3 години. След това, през 2022 година, най-сетне освободен от добитък, паркът целял да приключи своята 81-километрова ограда по периметъра, само че непрекъснато бил въпрепятстван от животновъди и бракониери. По-голямата част от дивите животни пристигнали в края на 2022 година
Беше доста значимо, трансформирайки мястото в естествен резерват, да имаме типове, които са ендемични за региона “, изяснява Крис Галиърс, управител по консервация в Conservation Outcomes, който съветва плана.
„ Редица типове са били изцяло изтрити от системата, други, като някои типове антилопи и глигани, към момента бяха там в дребен брой, само че трябваше да ги допълним за генетични цели “, изясни мениджърът.
Няколко леопарда също бродели из земите. И въпреки всичко носорози, биволи и лъвове били върнати в този регион сред май 2022 година и март 2023 година Слоновете били последните от Голямата петица, пристигнали през юни 2023 година
Това беше огромно достижение. То символизира, че всичко, което трябваше да създадем, с цел да стигнем до този миг, беше направено вярно ", сподели Галиърс.
В продължение на месеци обаче животните били държани в заграждения, с цел да се следи здравословното им положение и да се ограничи разпространяването на заболявания. Повечето идват от сходни местообитания, с цел да се подсигурява, че ще се приспособяват и климатизират допустимо най-бързо.
Има и натоварен мониторинг, който следи запазването на салдото сред див звяр и плячка.
Усилията за разубеждаване на бракониерството включват унищожаване на роговете на носорозите (процедура, която природозащитниците употребяват, с цел да усилят степента на оцеляване на видовете).
Галиърс е първият, който признава, че паркът има и отрицателна страна.
През по-голямата част от последните 200 години хората се опитвали да се отърват от тези животни заради опасността, която съставляват. Днес още веднъж стоят на прага им. Така че значимо да се опитаме да проявим схващане ", сподели мениджърът на плана.
Да научиш някого на лов на риба
В последния ден от пътуването отиваме оттатък оградите, около потъмнели полета, стъпкани от добитък, до село Дени Далтън. Тук се срещам с Тина Няти, шеф на Африканската фондация за запазване на местообитанията (AHC) - записана организация в социална изгода, която поддържа Бабананго в работата му за развиване на общността.
Няти, родом от Квазулу-Натал, ми демонстрира един от 17-те захранвани със слънчева сила сондажи, които AHC е построил, с цел да доставя течаща вода на прилежащите общности.
Фондацията работи с общности в радиус от 10 км от линията на оградата на Бабананго по всичко - от природозащитно обучение до земеделска поддръжка. Той също по този начин организира курсове за професионално образование, в това число класове по керамика и направа на мъниста, тъй че хижите в Бабананго да могат да продават занаяти, които издигат локалните занаятчии.
Става дума за това да научите някого да лови риба, а не просто да му дадете рибата “, споделя Няти.
„ Работата дружно значи, че разбираме и какви са техните провокации и ги поддържаме да стигнат до миг, в който към този момент не се нуждаят от нашата помощ “, прибавя шефът.
Около 75% от личния състав в Бабананго идва от близките общности и за мнозина това е първата им работа на заплата. Дуду Нгкобо, която работи като част от екипа за екологично възобновяване на парка, изпрати двете си дъщери в университет, което за Няти показва вълнуващите резултати от по-високоплатените благоприятни условия за работа.
Паркът наема локални чиновници за краткосрочни планове, като рехабилитация на земя, което оказва помощ за построяването на по-добро схващане на евентуалната възвращаемост на резервата и дълготрайното му влияние. Надеждата е, че Бабананго може да се трансформира в един тип проект за други предпазени зони върху локални ландшафти.
Ако се направи по верния метод, можем да имаме много огромна изгода за околната среда, само че и за общностите към нея “, споделя Няти.
Южна Африка естествен резерват лъв лъвчета рог на носорог сив носорог
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ