В „Думи на надежда“: Как първите стават последни, а последните първи
„ Първите ще станат последни, а последните първи “. Фраза, която е много позната. Тя е обвързвана с думите на Господ Исус Христос, пояснени с алегория за служащите на лозето. Защо един отличник има риск да застане финален, избра като тематика за рубриката си „ Думи на вяра “, свещеник Живко Тончев. За задачата, той обърна внимание и на притчата в евангелието на Матей, разказана от Господ пред учениците.
„ В нея се споделя, по какъв начин един собственик излиза в ранни зори да наеме служащи за лозето си. С първите, които наема се договаря на получат надницата си за през целия ден работа или един динарий. Наемателят излиза и към третия час, вижда други, които стоят без работа. Наема и тях. Изпраща ги на лозето си с думите, че каквото е право ще им даде. Стопанинът прави същото и към шестия час, а след това и към деветия час. Малко преди да свърши работният ден излиза още веднъж да наеме още служащи и намира други, които никой не е поискал да ангажира. Наема и тях като им дава обещание, че ще получат това, което би трябвало. След като се стъмнява, стопанинът споделя на своя шеф да извика всички, наети на работа при него денем с цел да им се заплати дневната отплата. Но с изискването, заплащането да стартира от последните и най-после да се заплати на първите. На всички тях шефът заплаща цялостната дневна отплата от един динарий. Когато тези, които са работили през целия ден виждат, че последните получават по един динарий, сравнявайки времето прекарано на лозети си мислят, че те ще получат повече. Но и те получават по динарий. Толкова за колкото са се спазарили. И когато си получиха парите зароптаха срещу стопанина “, споделя свещеник Живко Тончев.
„ Тези, последните, работиха единствено един час и отново си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата. А стопанинът отговори на един от тях: Приятелю, не те пренебрегвам. Не се ли контракти с мене за един динарий? Вземи си своето и си иди; моята воля е да дам на този, последния, както и на тебе. Не ми ли е разрешено да върша със своето благосъстояние каквото желая? Или твоето око е завистливо, тъй като аз съм добър? “ /Ев. от Матей 10 гл./
„ Тази алегория приключва с позната фраза, последните ще станат първите, а първите последни. И в случай че се замислим, в действителност първите понесоха цялата тежест на работата през целия ден. Защо обаче стават последни? Тази алегория е казана в подтекста на Небесното царство или в региона на духовните неща. Един безупречен човек може да стане финален, без значение от положителните каузи, които прави. Забелязал съм в тази алегория две неща, които биха попречили или биха свалили равнището на първите до по-ниско равнище – завистта и недоволството, роптанието. Завистта е нещо прикрито вътре в индивида и той би трябвало да преглежда сърцето си и да се бори с нея “, разяснява свещеник Тончев. И обърна внимание на други образци от Свещените трудове, в които завистта е упомената: Пилат знаеше, че предават Господа от злоба.
„ Където има злоба и крамолничество, там има неразбория и всякакво друго зло “ /Яков 3:16/
„ Спокойно сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите “. /Притчи 14:30/
„ Не завиждай на нечестивите “ /Притчи 24:19/
„ Това е нещо върху, което би трябвало да се замислим. Ако оставим завистта да разяжда душата ни, тя смъква качеството ни като хора. Но е тясно обвързвано и с недоволството или роптанието. То заразява освен нас, само че отравя и тези, които са към нас. Библията го съпоставя с огън, който се разпалва и изгаря живота ни. Ако се върнем на тематиката, за какво първите станаха последни? Защото разрешиха завистта да ги обземе и тя прерасна в неодобрение. И в случай че се замислим, те роптаеха даже против своя стопанин, който ги откри, даде им работа и правилно изплати дължимото си към тях, съгласно това, за което се бяха договорили “, споделя още Живко Тончев.
Той обърна внимание и на другата забавна развръзка -последните, застанали първи. Според него, една от аргументите е, че макар късния час, тези служащи са приели предлагането на стопанина да се трудят.
„ Лесно са можели да изберат да не работят или да отсрочат за различен ден. Още повече, че в края на деня не се чака те да завоюват кой знае какво. Въпреки всичко, те са избрали да отидат на лозето. Според Божиите стандарти, записани в Словото, нашето равнище се подвига, когато ние не презираме дребните начала. Христос споделя, че правилният в дребното ще бъде подложен над доста. Именно това, че одобриха да се трудят, да са правилни в дребното, да извършат своята част, издигна последните служащи на друго равнище. Бог е великодушен и правилен да ги благослови “, сподели още свещеник Живко Тончев.
По думите му, можем да се одобряваме за положителни, стойностни хора, да вършим добре работата си и да си мислим, че заслужаваме първите места. Но допуснем ли в себе си в злоба, стартираме ли да се съпоставяме с останалите, да мърморим и недоволстваме, то нашата стойност пада и слизаме надолу към последните.
Още за това, по какъв начин ставаме първи и кое разрушава високата позиция, на която сме сложени, чуйте от свещеник Живко Тончев в звуковия файл:
„ В нея се споделя, по какъв начин един собственик излиза в ранни зори да наеме служащи за лозето си. С първите, които наема се договаря на получат надницата си за през целия ден работа или един динарий. Наемателят излиза и към третия час, вижда други, които стоят без работа. Наема и тях. Изпраща ги на лозето си с думите, че каквото е право ще им даде. Стопанинът прави същото и към шестия час, а след това и към деветия час. Малко преди да свърши работният ден излиза още веднъж да наеме още служащи и намира други, които никой не е поискал да ангажира. Наема и тях като им дава обещание, че ще получат това, което би трябвало. След като се стъмнява, стопанинът споделя на своя шеф да извика всички, наети на работа при него денем с цел да им се заплати дневната отплата. Но с изискването, заплащането да стартира от последните и най-после да се заплати на първите. На всички тях шефът заплаща цялостната дневна отплата от един динарий. Когато тези, които са работили през целия ден виждат, че последните получават по един динарий, сравнявайки времето прекарано на лозети си мислят, че те ще получат повече. Но и те получават по динарий. Толкова за колкото са се спазарили. И когато си получиха парите зароптаха срещу стопанина “, споделя свещеник Живко Тончев.
„ Тези, последните, работиха единствено един час и отново си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата. А стопанинът отговори на един от тях: Приятелю, не те пренебрегвам. Не се ли контракти с мене за един динарий? Вземи си своето и си иди; моята воля е да дам на този, последния, както и на тебе. Не ми ли е разрешено да върша със своето благосъстояние каквото желая? Или твоето око е завистливо, тъй като аз съм добър? “ /Ев. от Матей 10 гл./
„ Тази алегория приключва с позната фраза, последните ще станат първите, а първите последни. И в случай че се замислим, в действителност първите понесоха цялата тежест на работата през целия ден. Защо обаче стават последни? Тази алегория е казана в подтекста на Небесното царство или в региона на духовните неща. Един безупречен човек може да стане финален, без значение от положителните каузи, които прави. Забелязал съм в тази алегория две неща, които биха попречили или биха свалили равнището на първите до по-ниско равнище – завистта и недоволството, роптанието. Завистта е нещо прикрито вътре в индивида и той би трябвало да преглежда сърцето си и да се бори с нея “, разяснява свещеник Тончев. И обърна внимание на други образци от Свещените трудове, в които завистта е упомената: Пилат знаеше, че предават Господа от злоба.
„ Където има злоба и крамолничество, там има неразбория и всякакво друго зло “ /Яков 3:16/
„ Спокойно сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите “. /Притчи 14:30/
„ Не завиждай на нечестивите “ /Притчи 24:19/
„ Това е нещо върху, което би трябвало да се замислим. Ако оставим завистта да разяжда душата ни, тя смъква качеството ни като хора. Но е тясно обвързвано и с недоволството или роптанието. То заразява освен нас, само че отравя и тези, които са към нас. Библията го съпоставя с огън, който се разпалва и изгаря живота ни. Ако се върнем на тематиката, за какво първите станаха последни? Защото разрешиха завистта да ги обземе и тя прерасна в неодобрение. И в случай че се замислим, те роптаеха даже против своя стопанин, който ги откри, даде им работа и правилно изплати дължимото си към тях, съгласно това, за което се бяха договорили “, споделя още Живко Тончев.
Той обърна внимание и на другата забавна развръзка -последните, застанали първи. Според него, една от аргументите е, че макар късния час, тези служащи са приели предлагането на стопанина да се трудят.
„ Лесно са можели да изберат да не работят или да отсрочат за различен ден. Още повече, че в края на деня не се чака те да завоюват кой знае какво. Въпреки всичко, те са избрали да отидат на лозето. Според Божиите стандарти, записани в Словото, нашето равнище се подвига, когато ние не презираме дребните начала. Христос споделя, че правилният в дребното ще бъде подложен над доста. Именно това, че одобриха да се трудят, да са правилни в дребното, да извършат своята част, издигна последните служащи на друго равнище. Бог е великодушен и правилен да ги благослови “, сподели още свещеник Живко Тончев.
По думите му, можем да се одобряваме за положителни, стойностни хора, да вършим добре работата си и да си мислим, че заслужаваме първите места. Но допуснем ли в себе си в злоба, стартираме ли да се съпоставяме с останалите, да мърморим и недоволстваме, то нашата стойност пада и слизаме надолу към последните.
Още за това, по какъв начин ставаме първи и кое разрушава високата позиция, на която сме сложени, чуйте от свещеник Живко Тончев в звуковия файл:
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ