9 необичайни и монети на руските царе
Първите монети в Рус се появяват в края на X век при княз Владимир Святославович.
На лицевата им страна е изсечено пояснението: „ Владимир, а се его сребро “. След това съвсем при всеки монарх се изсичат пари, само че освен за отплата, а и в качеството им на премия.
1. Квадратна рубла
Екатеринска медна рубла от 1725 годинаPutnik (CC BY 4.0)
Сеченето на пари не е от евтините удоволствия. Петър I узнава това посредством личния си опит. При него вместо простичките нискокачествени монети стартират да се вършат кръгли монети от машини. Среброто за всички тях не доближава, само че пък има остатък от уралски мед. Намерението на реформатора е изпълнено от неговата брачна половинка Екатерина I. През 1726-1727 година в заводите на Екатеринбург стартира направата на шаблонни слитъци. Те не се отличават с огромна хубост: квадрат с съветския герб в четирите ъгъла и с напътствие на номинала и мястото, къде и по кое време е изсечена монетата, той се намира в центъра на паричката. В този облик се пускат монети от най-малкия копеечен номинал до най-големия – рублата. Колкото по-голяма е тя, толкоз е по-тежка. Например, копейката тежи към 16 грама, а медена рубла с размера на длан доближава до 1,6 кг!
2. Сестрорецка рубла
Сестрорецка рубла от 1771 годинаNational Numismatic Collection/National Museum of American History.
Със сестрорецката рубла могат да се забиват пирони – гигантската монета тежи 930 грама. При това естествена монетка тогава тежи едвам 50 грама. Приличаща на дребна шайба, медната рубла служи за продан на първите хартиени съветски пари – асигнации. Във всеки случай такава била концепцията, когато през 1771 година в Сестрорецкия оръжеен цех стартират да се изсичат пробни партиди. По-нататък това делото не продължава, тъй като тези пари не се пускат в оборот.
3. Монети от платина
3 рубли от 1828 годинаМеждународен нумизматичен клуб
Буквално няколко години откакто стартира добива на платина в Сибир, е решено да се вършат пари от нея. Монетите от 3, 6 и 12 рубли са първите пари в света от този метал. Те се създават съвсем 20 години – от 1828 до 1845 година. За това време в монетни знаци са превърнати половината от 32-хилядите кг добита платина. Мислело се е, че „ монетата на разкоша “ доста дълго ще държи своето място до това на златните и сребърните пари. А по-късно всичко ненадейно прекъсва. Една от версиите е поради опасения, че скъпоценният метал ще се обезцени. Всички платинови ресурси са продадени в Англия и повече такива пари не се секат.
4. За неопределено ресто
37,5 рубли – 100 франкаElif68 (CC BY-SA 4.0)
При последния съветски император има парична промяна и рублата се привързва към златото. Освен монети с естествен номинал се появяват и ексцентрични такива, да вземем за пример като 7.5 рубли. Но монетният двор би трябвало да изсича и къде по-големи парични средства като златни 37,5 рубли. Юбилейната монета от 1902 година, с профила на Николай II и съветския герб, има два номинала – рубла и френски франк. Всичко това е направено, тъй като са предопределени за разплащане в чужбина. Не е изключено това, че монетата от злато проба 900 е нужна за протоколен подарък – главните притежатели на такива невероятни пари са членовете на императорското семейство.
5. Руси вместо рубли
5 русиElif68 (CC BY-SA 4.0)
Министърът на финансите Сергей Вите взема решение да измисли нова златна рубла, с цел да се увеличи ценността ѝ на международния пазар. От няколкото разновидността той избира пофренченото „ рус “. Видът на новите пари малко се разграничава от старите, с изключение на посочването на новия номинал. Например златният империал – 15 рубли, се трансформира в 15 руси. А 2/3 от имперските златни монети – десеторублите – стават 10 руси. Николай II учи пробния тираж, само че остава безучастен към концепцията на Вите. Рублата продължава да се употребява, а новата валута си остава единствено план.
6. Сибирските пари
5 сибирски копейкиRdsjsn (CC BY-SA 4.0)
С усвояването на нови територии се демонстрира сериозен проблем: да се доставят изсечени в столицата Санкт Петербург пари до отдалечените краища на империята се оказва прекомерно скъпо. Затова е решено да се вършат пари на място. За Сибир от 1766 година парите се вършат от богатите на мед находища. Парите се създават в Сузунския цех. Тези пари се употребяват единствено в сибирските територии – от Тара до Камчатка. Почти всички те, с изключение на най-малките – полушки, са изобразени с герба на Сибирското царство.
7. Монета без портрет
Монета на Павел IМузей-резерват „ Кижи “
Павел I взема решение проблемите с внушителния външен дълг и растящата инфлация напълно просто: унищожава запасите от асигнации и усилва размера на металните пари. Използвани са всички способи за извличане на първични материали, дори дворцовите сервизи от сребро са изпратени за претопяване. При него за първи път се вършат пари без лика на царя – сменен е с монограма от четири букви „ П “ с римска цифра I в центъра. На гърба на монетата са изписани слова от Псалм 113: „ Не нам, не нам, в имени Твоему “. Така наподобяват освен елементарните пари, само че и пробните монети – ефимки. Тези сребърни монети са с номинал 1,5 рубли.
8. Константиновска рубла
Константиновска рублаСвободен източник
Странна работа. Монарх с името Константин I в Русия не е съществувал, а монети с негово изображение има. Всичко в действителност е много просто. След гибелта на Александър I, който не е имал деца, на престола би трябвало да се възкачи синът на Павел I. Той изрично не желае да става император и тронът е планувано да се съобщи на брат му – великият княз Николай Павлович. Няколко години преди кончината на Александър I е формиран скришен документ, който удостоверява правата на Николай. За този манифест знаят малко на брой. Затова и в Петербургския монетен двор стартират да секат новите пари, без да чакат коронацията. След това съвсем целият тираж е погубен като се изключи няколко екземпляра.
9. Злато вместо орден
Златна монета като наградаМузеи на Московския Кремъл
Поговорката, че златото е металът на царете, е вярна на 100 %. Монарсите по време на своите коронации са обсипвани с скъпи монети, част от тях се употребяват като блага или декорации. Златните монети са премия за най-различни подвизи и едвам през XVIII век се заменят с медали и ордени. Със злато е награден и Фьодор Головин, който през 1689 година подписва Нерчинския кротичък контракт, определящ границата сред Руското царство и Китай.
създател: АННА ПОПОВА
източник: bg.rbth.com
На лицевата им страна е изсечено пояснението: „ Владимир, а се его сребро “. След това съвсем при всеки монарх се изсичат пари, само че освен за отплата, а и в качеството им на премия.
1. Квадратна рубла
Екатеринска медна рубла от 1725 годинаPutnik (CC BY 4.0)
Сеченето на пари не е от евтините удоволствия. Петър I узнава това посредством личния си опит. При него вместо простичките нискокачествени монети стартират да се вършат кръгли монети от машини. Среброто за всички тях не доближава, само че пък има остатък от уралски мед. Намерението на реформатора е изпълнено от неговата брачна половинка Екатерина I. През 1726-1727 година в заводите на Екатеринбург стартира направата на шаблонни слитъци. Те не се отличават с огромна хубост: квадрат с съветския герб в четирите ъгъла и с напътствие на номинала и мястото, къде и по кое време е изсечена монетата, той се намира в центъра на паричката. В този облик се пускат монети от най-малкия копеечен номинал до най-големия – рублата. Колкото по-голяма е тя, толкоз е по-тежка. Например, копейката тежи към 16 грама, а медена рубла с размера на длан доближава до 1,6 кг!
2. Сестрорецка рубла
Сестрорецка рубла от 1771 годинаNational Numismatic Collection/National Museum of American History.
Със сестрорецката рубла могат да се забиват пирони – гигантската монета тежи 930 грама. При това естествена монетка тогава тежи едвам 50 грама. Приличаща на дребна шайба, медната рубла служи за продан на първите хартиени съветски пари – асигнации. Във всеки случай такава била концепцията, когато през 1771 година в Сестрорецкия оръжеен цех стартират да се изсичат пробни партиди. По-нататък това делото не продължава, тъй като тези пари не се пускат в оборот.
3. Монети от платина
3 рубли от 1828 годинаМеждународен нумизматичен клуб
Буквално няколко години откакто стартира добива на платина в Сибир, е решено да се вършат пари от нея. Монетите от 3, 6 и 12 рубли са първите пари в света от този метал. Те се създават съвсем 20 години – от 1828 до 1845 година. За това време в монетни знаци са превърнати половината от 32-хилядите кг добита платина. Мислело се е, че „ монетата на разкоша “ доста дълго ще държи своето място до това на златните и сребърните пари. А по-късно всичко ненадейно прекъсва. Една от версиите е поради опасения, че скъпоценният метал ще се обезцени. Всички платинови ресурси са продадени в Англия и повече такива пари не се секат.
4. За неопределено ресто
37,5 рубли – 100 франкаElif68 (CC BY-SA 4.0)
При последния съветски император има парична промяна и рублата се привързва към златото. Освен монети с естествен номинал се появяват и ексцентрични такива, да вземем за пример като 7.5 рубли. Но монетният двор би трябвало да изсича и къде по-големи парични средства като златни 37,5 рубли. Юбилейната монета от 1902 година, с профила на Николай II и съветския герб, има два номинала – рубла и френски франк. Всичко това е направено, тъй като са предопределени за разплащане в чужбина. Не е изключено това, че монетата от злато проба 900 е нужна за протоколен подарък – главните притежатели на такива невероятни пари са членовете на императорското семейство.
5. Руси вместо рубли
5 русиElif68 (CC BY-SA 4.0)
Министърът на финансите Сергей Вите взема решение да измисли нова златна рубла, с цел да се увеличи ценността ѝ на международния пазар. От няколкото разновидността той избира пофренченото „ рус “. Видът на новите пари малко се разграничава от старите, с изключение на посочването на новия номинал. Например златният империал – 15 рубли, се трансформира в 15 руси. А 2/3 от имперските златни монети – десеторублите – стават 10 руси. Николай II учи пробния тираж, само че остава безучастен към концепцията на Вите. Рублата продължава да се употребява, а новата валута си остава единствено план.
6. Сибирските пари
5 сибирски копейкиRdsjsn (CC BY-SA 4.0)
С усвояването на нови територии се демонстрира сериозен проблем: да се доставят изсечени в столицата Санкт Петербург пари до отдалечените краища на империята се оказва прекомерно скъпо. Затова е решено да се вършат пари на място. За Сибир от 1766 година парите се вършат от богатите на мед находища. Парите се създават в Сузунския цех. Тези пари се употребяват единствено в сибирските територии – от Тара до Камчатка. Почти всички те, с изключение на най-малките – полушки, са изобразени с герба на Сибирското царство.
7. Монета без портрет
Монета на Павел IМузей-резерват „ Кижи “
Павел I взема решение проблемите с внушителния външен дълг и растящата инфлация напълно просто: унищожава запасите от асигнации и усилва размера на металните пари. Използвани са всички способи за извличане на първични материали, дори дворцовите сервизи от сребро са изпратени за претопяване. При него за първи път се вършат пари без лика на царя – сменен е с монограма от четири букви „ П “ с римска цифра I в центъра. На гърба на монетата са изписани слова от Псалм 113: „ Не нам, не нам, в имени Твоему “. Така наподобяват освен елементарните пари, само че и пробните монети – ефимки. Тези сребърни монети са с номинал 1,5 рубли.
8. Константиновска рубла
Константиновска рублаСвободен източник
Странна работа. Монарх с името Константин I в Русия не е съществувал, а монети с негово изображение има. Всичко в действителност е много просто. След гибелта на Александър I, който не е имал деца, на престола би трябвало да се възкачи синът на Павел I. Той изрично не желае да става император и тронът е планувано да се съобщи на брат му – великият княз Николай Павлович. Няколко години преди кончината на Александър I е формиран скришен документ, който удостоверява правата на Николай. За този манифест знаят малко на брой. Затова и в Петербургския монетен двор стартират да секат новите пари, без да чакат коронацията. След това съвсем целият тираж е погубен като се изключи няколко екземпляра.
9. Злато вместо орден
Златна монета като наградаМузеи на Московския Кремъл
Поговорката, че златото е металът на царете, е вярна на 100 %. Монарсите по време на своите коронации са обсипвани с скъпи монети, част от тях се употребяват като блага или декорации. Златните монети са премия за най-различни подвизи и едвам през XVIII век се заменят с медали и ордени. Със злато е награден и Фьодор Головин, който през 1689 година подписва Нерчинския кротичък контракт, определящ границата сред Руското царство и Китай.
създател: АННА ПОПОВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ