Падна една тайна! Как древните хора са се появили в Северна и Южна Америка?
Първите хора, които минават в Северна Америка от Евразия, са създали това, като са употребявали Беринговия пролив или такава най-малко беше теорията до момента. Сега поражда нова догадка, която допуска прекосяването през крайбрежен път, само че за нея към момента липсват безапелационни доказателства. Неотдавнашен разбор на камъни, скални пластове и вкаменелости в Аляска даде по-ясна картина, сочеща съществуването на крайбрежен маршрут преди към 17 000 години.
Нови проучвания, оповестени в изданието Science Advances, оферират едни от първите геоложки доказателства за миграционния маршрут към Аляска, който би разрешил на хората да преминат от Евразия в Северна Америка, по времето, когато ледниковата ера към момента е мощна.
Важното е, че в отчета са включени и доказателства за водния и сухоземния живот в района през същия интервал от време, което значи, че хората, които са се осмелили да поемат по този път, са имали достъп до храна. Изследователите от университета в Бъфало не настояват изрично, че хората са употребявали този крайбрежен маршрут – те просто декларират, че е имало условия за човешка миграция в Северна Америка, започваща преди към 17 000 години.
В разгара на последната ледникова ера Северна Америка е била отделена от Евразия от солидна ледена завивка на Кордилерите, която е пречела за прекосяването на хората на континента. В последна сметка обаче, те са съумели да създадат пътуването, само че учените не са изцяло сигурни през кой маршрут са минали, нито за времето когато този трансконтинентален скок е станал.
През 20-ти век нормално се приемаше, че първите нации в Северна Америка са пътували през стеснен кулоар без лед, само че последните доказателства хвърлят много огромни подозрения върху тази дългогодишна догадка.
Отстъпващите ледени листове не са образували вътрешен път до преди към 14 000 години, а линията земя, която ненадейно е станала налична, не е била подобаваща за животни и хора до към преди 13 000 години.
Това съставлява голям последователен проблем, тъй като археологическите доказателства демонстрират съществуването на хора в Чили преди към 15 000 години, а във Флорида преди към 14 500 години.
Оттук и теорията за крайбрежната миграция, известна още като хипотезата за автомагистрала Келп. Вместо да пътуват по вътрешен път, свободен от лед, което е много спорно, мигрантите минават по бреговете на Сибир, Берингово море и Аляска и най-после стигат до Северна и Южна Америка.
Почти няма археологически доказателства в поддръжка на тази доктрина, само че неотдавнашното изобретение на 29 отпечатъка на бреговата линия на остров Калвърт в Британска Колумбия, датирано на 13 000 години, подсказва за тази опция.
Bob Wilder/U. at Buffalo
За да отговори на тези въпроси, екипът откриватели посещава четири острова в архипелага Александър в Аляска, който се намира на към 360 километра южно от Юниу. Поглеждайки към физическите доказателства, на екипа е било ясно, че ледът господства в региона.
“Пейзажът е ледник”, съобщи Джейсън Бринър, водещ създател на проучването и геолог в университета в Бъфало. “Каменните повърхности са гладки и надраскани, когато ледът се е движел над тях, а на всички места има неестествени камъни. Когато сте геолог, разбирате незабавно, че тук е имало глетчер.
Използвайки техника, позната като датиране на повърхностната експозиция, откривателите съумяват да схванат по кое време ледът е почнал да се отдръпва. Химическите подписи в скалите демонстрират на учените, когато ледът към този момент не съставлява преграда за някои от химическите детайли.
“Това несъмнено ни споделя, че ледниците в Югоизточна Аляска са се отдръпнали от брега преди 17 000 години”, споделят създателите пред изданието Gizmodo.
“Ние също се възползвахме от богат списък на вкаменелости открити в пещера на остров Принц на Уелс. Чрез радиовъглеродно датиране и от откритите кости и идентифицирането на кои животни принадлежат, успяхме да определим, че тип моржове и арктическа лисица са обитавали югоизточна Аляска, когато се е отворил крайбрежния път.
Изследването хвърля светлина за това по какъв начин и по кое време хората са колонизирали Америка.
“Сега към този момент знаем, че ледниците са блокирали крайбрежния път за няколко хиляди години. Тези ледници обаче се отдръпват преди към 17 000 години, което отваря вратата за миграция на хора по крайбрежието “, пишат създателите.
Важно е, че новото изследване обгръща единствено доста дребна част от крайбрежния маршрут, а останалите елементи остават не избрани. Затова екипът ще продължи да търси региони, които може да са освободени от ледниците, а по-късно там да са се заселили хора.
Бен Потър, професор по антропология в Университета на Аляска Феърбанкс, който не е взел участие в новото изследване, харесва проучването и споделя, че заключението е правдоподобно и че откривателите постъпват мъдро, като се лимитират до концепцията, че по тази част на брега е било допустимо да се мине, вместо да кажат, че е несъмнено, че мигрантите са минали от там.
“В археологическата просвета се нуждаем от съзнателни, методически разбори на всички аспекти на палеоекологията, геологията и така нататък, с цел да разберем акомодацията и разселването на индивида, в това число и миграцията”, споделя Потър пред “Гизмодо”.
Потър споделя, че учените би трябвало да продължат тези типове разбори по крайбрежието, с цел да научат повече за времето на ледниковото оттегляне и да наблюдават измененията в околната среда и екологията през този сериозен интервал от време. Но той споделя, че точният отговор за времето и природата на северноамериканската колонизация евентуално ще останат неуловими за още известно време.
“Миграцията на едно или повече индиански племена в Северна и Южна Америка евентуално е комплициран развой, обхванал в началото сред една и три съществени групи антични хора: хората живели към Берингово море, индианците от Северна Америка и тези от Южна Америка”, споделя Потър.
“Времето на разселването им остава незнайно, само че евентуално става преди към 16 000 години, поради генетичните доказателства за бързото повишаване на броя им по-късно време.”
Той допуска, че маршрутите по които са минали в Америка може да са включвали както вътрешния кулоар останал без лед, по този начин и крайбрежния път.
Източник: Мегавселена
Нови проучвания, оповестени в изданието Science Advances, оферират едни от първите геоложки доказателства за миграционния маршрут към Аляска, който би разрешил на хората да преминат от Евразия в Северна Америка, по времето, когато ледниковата ера към момента е мощна.
Важното е, че в отчета са включени и доказателства за водния и сухоземния живот в района през същия интервал от време, което значи, че хората, които са се осмелили да поемат по този път, са имали достъп до храна. Изследователите от университета в Бъфало не настояват изрично, че хората са употребявали този крайбрежен маршрут – те просто декларират, че е имало условия за човешка миграция в Северна Америка, започваща преди към 17 000 години.
В разгара на последната ледникова ера Северна Америка е била отделена от Евразия от солидна ледена завивка на Кордилерите, която е пречела за прекосяването на хората на континента. В последна сметка обаче, те са съумели да създадат пътуването, само че учените не са изцяло сигурни през кой маршрут са минали, нито за времето когато този трансконтинентален скок е станал.
През 20-ти век нормално се приемаше, че първите нации в Северна Америка са пътували през стеснен кулоар без лед, само че последните доказателства хвърлят много огромни подозрения върху тази дългогодишна догадка.
Отстъпващите ледени листове не са образували вътрешен път до преди към 14 000 години, а линията земя, която ненадейно е станала налична, не е била подобаваща за животни и хора до към преди 13 000 години.
Това съставлява голям последователен проблем, тъй като археологическите доказателства демонстрират съществуването на хора в Чили преди към 15 000 години, а във Флорида преди към 14 500 години.
Оттук и теорията за крайбрежната миграция, известна още като хипотезата за автомагистрала Келп. Вместо да пътуват по вътрешен път, свободен от лед, което е много спорно, мигрантите минават по бреговете на Сибир, Берингово море и Аляска и най-после стигат до Северна и Южна Америка.
Почти няма археологически доказателства в поддръжка на тази доктрина, само че неотдавнашното изобретение на 29 отпечатъка на бреговата линия на остров Калвърт в Британска Колумбия, датирано на 13 000 години, подсказва за тази опция.
Bob Wilder/U. at Buffalo
За да отговори на тези въпроси, екипът откриватели посещава четири острова в архипелага Александър в Аляска, който се намира на към 360 километра южно от Юниу. Поглеждайки към физическите доказателства, на екипа е било ясно, че ледът господства в региона.
“Пейзажът е ледник”, съобщи Джейсън Бринър, водещ създател на проучването и геолог в университета в Бъфало. “Каменните повърхности са гладки и надраскани, когато ледът се е движел над тях, а на всички места има неестествени камъни. Когато сте геолог, разбирате незабавно, че тук е имало глетчер.
Използвайки техника, позната като датиране на повърхностната експозиция, откривателите съумяват да схванат по кое време ледът е почнал да се отдръпва. Химическите подписи в скалите демонстрират на учените, когато ледът към този момент не съставлява преграда за някои от химическите детайли.
“Това несъмнено ни споделя, че ледниците в Югоизточна Аляска са се отдръпнали от брега преди 17 000 години”, споделят създателите пред изданието Gizmodo.
“Ние също се възползвахме от богат списък на вкаменелости открити в пещера на остров Принц на Уелс. Чрез радиовъглеродно датиране и от откритите кости и идентифицирането на кои животни принадлежат, успяхме да определим, че тип моржове и арктическа лисица са обитавали югоизточна Аляска, когато се е отворил крайбрежния път.
Изследването хвърля светлина за това по какъв начин и по кое време хората са колонизирали Америка.
“Сега към този момент знаем, че ледниците са блокирали крайбрежния път за няколко хиляди години. Тези ледници обаче се отдръпват преди към 17 000 години, което отваря вратата за миграция на хора по крайбрежието “, пишат създателите.
Важно е, че новото изследване обгръща единствено доста дребна част от крайбрежния маршрут, а останалите елементи остават не избрани. Затова екипът ще продължи да търси региони, които може да са освободени от ледниците, а по-късно там да са се заселили хора.
Бен Потър, професор по антропология в Университета на Аляска Феърбанкс, който не е взел участие в новото изследване, харесва проучването и споделя, че заключението е правдоподобно и че откривателите постъпват мъдро, като се лимитират до концепцията, че по тази част на брега е било допустимо да се мине, вместо да кажат, че е несъмнено, че мигрантите са минали от там.
“В археологическата просвета се нуждаем от съзнателни, методически разбори на всички аспекти на палеоекологията, геологията и така нататък, с цел да разберем акомодацията и разселването на индивида, в това число и миграцията”, споделя Потър пред “Гизмодо”.
Потър споделя, че учените би трябвало да продължат тези типове разбори по крайбрежието, с цел да научат повече за времето на ледниковото оттегляне и да наблюдават измененията в околната среда и екологията през този сериозен интервал от време. Но той споделя, че точният отговор за времето и природата на северноамериканската колонизация евентуално ще останат неуловими за още известно време.
“Миграцията на едно или повече индиански племена в Северна и Южна Америка евентуално е комплициран развой, обхванал в началото сред една и три съществени групи антични хора: хората живели към Берингово море, индианците от Северна Америка и тези от Южна Америка”, споделя Потър.
“Времето на разселването им остава незнайно, само че евентуално става преди към 16 000 години, поради генетичните доказателства за бързото повишаване на броя им по-късно време.”
Той допуска, че маршрутите по които са минали в Америка може да са включвали както вътрешния кулоар останал без лед, по този начин и крайбрежния път.
Източник: Мегавселена
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ