Проект „Ихтиандър“: Как тестват първия подводен дом в СССР
Първите опити за това по какъв начин животът под вода въздейства на индивида се организират в Съюз на съветските социалистически републики не от експерти, а от дилетанти.
„ Първи ден под вода. Отблизо се вижда канара, отвред покрита с подводна джунгла. Там животът кипи. Ракът Митка се сгуши във вдлъбнатината. Понякога излиза от скривалището си, пълзи флегматично по скалата и от самото начало дъвче нещо. Нощта настъпи. Ту в единия, ту в другия илюминатор пламтят мълнии – това са най-простите микроорганизми “, написа фенът акванавт Александър Хаес, гражданин на първата подводна къща в Съюз на съветските социалистически републики, през август 1966 година
1960-те години в Съветския съюз са белязани от жаждата за проучване освен на космоса, само че и на подводните дълбини. Пионерите в това дело са донецки водолази, чийто възторг е подхранен от информацията за сполучливите опити на френския откривател Жак-Ив Кусто. През 1962 година той спуска на морското дъно в Марсилия първата в света подводна къща „ Коншелф I “, а през 1963 година „ построява “ цяло населено място на дъното на Червено море.
Купчина скрап и неръждаем възторг
„ Ихтиандър – 66″архивни фрагменти
Ако на Запад експерти се занимават със основаването и тестването на подводни къщи, в Съюз на съветските социалистически републики първите опити са направени от дилетанти – членове на водолазния клуб „ Ихтиандър “, кръстен на героя от романа на руския писател-фантаст Александър Беляев „ Човекът-амфибия “.
Сглобяването на подводната къща стартира през есента на 1965 година. Железни листове – бъдещите стени – са предоставени на запалянковците от Донецкия институт по минна механика и техническа кибернетика. На летището намират и ремонтират компресора, който по-късно цялостни бутилките на водолазите със сбит въздух. Електрическата централа, с която разполагат водолазите, напълно скоро е изведена от употреба, само че тя им свършва работа.
Първата подводна къща в Съюз на съветските социалистически републики е завършена като дребен хангар с дъгообразен покрив, площта му е 6 кв. метра, с потенциал от двама души. Вътре има две кревати едно над друго, маса с телефон, контролна и здравна инсталация и хигиеничен възел. Наблюдаването на морето става през четири илюминатора. Вентилация е проектирана по този начин, че акванавтите даже да могат да пушат вътре. Предвижда се електричеството, прясната вода и въздухът да се изпомпват от брега посредством тръби и кабели, а храната за жителите, дневна дажба от 5000 kcal, би трябвало да се доставя от други водолази.
Подводен домМ. Туровский / ТАСС
На 5 август 1966 година къщата е пренесена на нос Тарханкут в Крим. По това време локалните подводни дълбини са добре проучени: тук са открити антични амфори и предмети от бита на скитите. Водолази разполагат палатков лагер за стотина души на носа. Инженери и спасители дежурят на брега и наглеждат опита. Лекарите организират проучвания върху дишането, кръвообращението, метаболизма и психическите реакции на подводничарите. Оператори запечатват историческия миг. Самите подводни заселници са трима.
„ С хирургическа акуратност “
„ Ихтиандър – 66″архивни фрагменти
Първият опит да се спусне къщата на дълбочина от 11 метра благодарение на пет бетонни блока от един и половина тона е изработен на 19 август, само че проектите са осуетени от тридневна стихия, която разпръсва блоковете из целия залив. На 23 август е изработен втори сполучлив опит. Къщата е теглена до мястото за гмуркане два часа с гребла, защото извънбордовият мотор отхвърля.
Първият жител на къщата е ръководителят на клуба на подводничарите, хирургът Александър Хаес, който е съпровождан от своя сътрудник Жора Тунин. Хаес прекарва първия ден самичък.
„ Цяла нощ къщата се тресеше. Няколко пъти се събуждах с смут – губех пространствена ориентация; от време на време ми се струваше, че кабелите ще се спукат, че ще би трябвало да се втурна стремително към изхода, само че къде е той, от коя страна? И къде тогава да диря скалата, под която лежи спешно водолазно съоръжение?! Всеки път се обаждах въз основата с паника, само че убеден глас непроменяемо повтаряше: „ Саша, всичко е наред … “ Сега всички подозрения са зад тила ми. Експериментът, нашият опит, беше успешен… “, цитира фрагменти от дневника на Александър Хейс през 1976 година списание „ „.
В 7:30 ч. сутринта на 24 август Хейс е посетен от лекари, които ревизират здравословните му индикатори, в 8:30 при него слиза „ сервитьор “ със закуска, който по-късно съпровожда Александър за подводна разходка. Вечерта при него се настанява московският инженер Дмитрий Галактионов. На 26 август пионерът е сменен от донецкия миньор Юрий Советов.
Преди да излезе на повърхността, Хейс се подлага на десатурация – унищожаване на азота от тялото посредством поемане първо на примес от О2 с хелий, а по-късно и на чист О2. По време на изкачването, на дълбочина от седем метра, Хейс има първа спирка от 20 минути. На три метра от повърхността – втора. Предвидени са паузи за декомпресия – гладко премахване на непотребния азот от тялото. За 60 минути, след три дни подводен живот, първият акванавт в Съюз на съветските социалистически републики излиза жив и здрав на повърхността.
На идващия ден, 27 август, стартира стихия. В 8 часа сутринта лекарите съумяват да слязат и да ревизират здравословните индикатори на акванавтите Галактионов и Советов, само че към 14 часа е решено опитът да бъде преустановен.
При завръщането си в Донецк екипът на плана „ Ихтиандър “ получава закъсняло писмо от Федерацията по подводни спортове, забраняващо опита, само че няколко месеца по-късно Федерацията въпреки всичко награждава водолазите с тапия.
Нови попълнения в фамилията на „ Ихтиандър “
„ Ихтиандър – 68 “
„ Ихтиандър-66 “ започва серия от опити на донецки водолази с подводни къщи. На 28 август 1967 година, също в Крим, в залива Ласпински покрай Севастопол, те спускат на дълбочина 12 м „ Ихтиандр-67 “ – четиристайна къща, предопределена за петима, с кухня, спалня, баня и лаборатория. Акванавтите — а в този момент и акванавктките — поредно живеят под вода общо 14 дни. Те тестват телата за работа в неестествени условия, а също по този начин „ отглеждат “ пробни морски свинчета, мишки, заек и котка в къщата. Нервната система на акванавтите също е тествана. Два пъти подводната къща протича, а вторият път даже се наводнява до половината.
Последната къща от поредицата Ихтиандр потъва на дъното през 1968 година, също в залива Ласпински. Целта на опита е геоложко проучване: на дъното покрай къщата работи сондажна платформа, която се обслужва от акванавти. Проектът е анулиран след 4 дни заради стихия. Това е последният опит на руските фенове подводничари.
През 1970 година на нос Тарханкут се появява табела в памет на първата подводна къща с надпис „ Гледайте напред и не поглеждайте обратно “. А през 2006 година, 40 години след опита, там се появяват три черно-бели карирани плочи, символизиращи формата на втория Ихтиандър.
създател: ЮЛИЯ ХАКИМОВА
източник: bg.rbth.com
„ Първи ден под вода. Отблизо се вижда канара, отвред покрита с подводна джунгла. Там животът кипи. Ракът Митка се сгуши във вдлъбнатината. Понякога излиза от скривалището си, пълзи флегматично по скалата и от самото начало дъвче нещо. Нощта настъпи. Ту в единия, ту в другия илюминатор пламтят мълнии – това са най-простите микроорганизми “, написа фенът акванавт Александър Хаес, гражданин на първата подводна къща в Съюз на съветските социалистически републики, през август 1966 година
1960-те години в Съветския съюз са белязани от жаждата за проучване освен на космоса, само че и на подводните дълбини. Пионерите в това дело са донецки водолази, чийто възторг е подхранен от информацията за сполучливите опити на френския откривател Жак-Ив Кусто. През 1962 година той спуска на морското дъно в Марсилия първата в света подводна къща „ Коншелф I “, а през 1963 година „ построява “ цяло населено място на дъното на Червено море.
Купчина скрап и неръждаем възторг
„ Ихтиандър – 66″архивни фрагменти
Ако на Запад експерти се занимават със основаването и тестването на подводни къщи, в Съюз на съветските социалистически републики първите опити са направени от дилетанти – членове на водолазния клуб „ Ихтиандър “, кръстен на героя от романа на руския писател-фантаст Александър Беляев „ Човекът-амфибия “.
Сглобяването на подводната къща стартира през есента на 1965 година. Железни листове – бъдещите стени – са предоставени на запалянковците от Донецкия институт по минна механика и техническа кибернетика. На летището намират и ремонтират компресора, който по-късно цялостни бутилките на водолазите със сбит въздух. Електрическата централа, с която разполагат водолазите, напълно скоро е изведена от употреба, само че тя им свършва работа.
Първата подводна къща в Съюз на съветските социалистически републики е завършена като дребен хангар с дъгообразен покрив, площта му е 6 кв. метра, с потенциал от двама души. Вътре има две кревати едно над друго, маса с телефон, контролна и здравна инсталация и хигиеничен възел. Наблюдаването на морето става през четири илюминатора. Вентилация е проектирана по този начин, че акванавтите даже да могат да пушат вътре. Предвижда се електричеството, прясната вода и въздухът да се изпомпват от брега посредством тръби и кабели, а храната за жителите, дневна дажба от 5000 kcal, би трябвало да се доставя от други водолази.
Подводен домМ. Туровский / ТАСС
На 5 август 1966 година къщата е пренесена на нос Тарханкут в Крим. По това време локалните подводни дълбини са добре проучени: тук са открити антични амфори и предмети от бита на скитите. Водолази разполагат палатков лагер за стотина души на носа. Инженери и спасители дежурят на брега и наглеждат опита. Лекарите организират проучвания върху дишането, кръвообращението, метаболизма и психическите реакции на подводничарите. Оператори запечатват историческия миг. Самите подводни заселници са трима.
„ С хирургическа акуратност “
„ Ихтиандър – 66″архивни фрагменти
Първият опит да се спусне къщата на дълбочина от 11 метра благодарение на пет бетонни блока от един и половина тона е изработен на 19 август, само че проектите са осуетени от тридневна стихия, която разпръсва блоковете из целия залив. На 23 август е изработен втори сполучлив опит. Къщата е теглена до мястото за гмуркане два часа с гребла, защото извънбордовият мотор отхвърля.
Първият жител на къщата е ръководителят на клуба на подводничарите, хирургът Александър Хаес, който е съпровождан от своя сътрудник Жора Тунин. Хаес прекарва първия ден самичък.
„ Цяла нощ къщата се тресеше. Няколко пъти се събуждах с смут – губех пространствена ориентация; от време на време ми се струваше, че кабелите ще се спукат, че ще би трябвало да се втурна стремително към изхода, само че къде е той, от коя страна? И къде тогава да диря скалата, под която лежи спешно водолазно съоръжение?! Всеки път се обаждах въз основата с паника, само че убеден глас непроменяемо повтаряше: „ Саша, всичко е наред … “ Сега всички подозрения са зад тила ми. Експериментът, нашият опит, беше успешен… “, цитира фрагменти от дневника на Александър Хейс през 1976 година списание „ „.
В 7:30 ч. сутринта на 24 август Хейс е посетен от лекари, които ревизират здравословните му индикатори, в 8:30 при него слиза „ сервитьор “ със закуска, който по-късно съпровожда Александър за подводна разходка. Вечерта при него се настанява московският инженер Дмитрий Галактионов. На 26 август пионерът е сменен от донецкия миньор Юрий Советов.
Преди да излезе на повърхността, Хейс се подлага на десатурация – унищожаване на азота от тялото посредством поемане първо на примес от О2 с хелий, а по-късно и на чист О2. По време на изкачването, на дълбочина от седем метра, Хейс има първа спирка от 20 минути. На три метра от повърхността – втора. Предвидени са паузи за декомпресия – гладко премахване на непотребния азот от тялото. За 60 минути, след три дни подводен живот, първият акванавт в Съюз на съветските социалистически републики излиза жив и здрав на повърхността.
На идващия ден, 27 август, стартира стихия. В 8 часа сутринта лекарите съумяват да слязат и да ревизират здравословните индикатори на акванавтите Галактионов и Советов, само че към 14 часа е решено опитът да бъде преустановен.
При завръщането си в Донецк екипът на плана „ Ихтиандър “ получава закъсняло писмо от Федерацията по подводни спортове, забраняващо опита, само че няколко месеца по-късно Федерацията въпреки всичко награждава водолазите с тапия.
Нови попълнения в фамилията на „ Ихтиандър “
„ Ихтиандър – 68 “
„ Ихтиандър-66 “ започва серия от опити на донецки водолази с подводни къщи. На 28 август 1967 година, също в Крим, в залива Ласпински покрай Севастопол, те спускат на дълбочина 12 м „ Ихтиандр-67 “ – четиристайна къща, предопределена за петима, с кухня, спалня, баня и лаборатория. Акванавтите — а в този момент и акванавктките — поредно живеят под вода общо 14 дни. Те тестват телата за работа в неестествени условия, а също по този начин „ отглеждат “ пробни морски свинчета, мишки, заек и котка в къщата. Нервната система на акванавтите също е тествана. Два пъти подводната къща протича, а вторият път даже се наводнява до половината.
Последната къща от поредицата Ихтиандр потъва на дъното през 1968 година, също в залива Ласпински. Целта на опита е геоложко проучване: на дъното покрай къщата работи сондажна платформа, която се обслужва от акванавти. Проектът е анулиран след 4 дни заради стихия. Това е последният опит на руските фенове подводничари.
През 1970 година на нос Тарханкут се появява табела в памет на първата подводна къща с надпис „ Гледайте напред и не поглеждайте обратно “. А през 2006 година, 40 години след опита, там се появяват три черно-бели карирани плочи, символизиращи формата на втория Ихтиандър.
създател: ЮЛИЯ ХАКИМОВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ