Часовникът с биография
Първите часовникови кули в България се появяват още през XVI и XVII век в някои по-големи занаятчийски и търговски центрове. Строителството им се уголемява през XVIII и XIX век, когато стартира да се съживява стопанският живот в страната. Обикновено часовниковата кула е построена в центъра на града – на централния площад или на основната улица и то по този начин, че да се вижда отвред добре. По ударите на часовниковата камбана се отварят и затварят работилниците и дюкяните в цялата чаршия.
Градският часовник, дружно със зала “Съединение ”, са едни от емблемите на Варна.
Преди Освобождението във варненската градска градина има една дървена кула с часовник, наричана Сахат-кула. През 1878 година общинския съвет назначава четирима пожарникари, които да следят дали някъде в града е избухнал пожар, споделят в своя публикация от Регионалната библиотека " Пенчо Славейков " във Варна.
От протоколните книги на Варненския общински съвет научаваме, че на 1 август 1888 година общинският съвет е натоварил градския проектант да изготви най-късно до февруари 1889 година план за изграждане на постройка за часовите на пожарната команда с висока кула-часовник, както и на нова театрална зала, директно до кулата, защото единствената постройка в града “Конкордия ” е изгоряла при пожар през 1888 година По това време кмет на Варна е Кръстьо Мирски, персона с големи заслуги за обществено-политическото и културно издигане на Варна, а градският проектант е Сава Димитриевич, назначен за подобен още през 1884 година при кметуването на Михаил Колони.
Рисунка - арх. Камен Горанов
На 20 март 1889 година е признат план пожарната кула да бъде висока 24 метра и да се построи единствено от камък. Кулата е разчленена хоризонтално на четири пояса и се извисява с купол, увенчан с осмоъгълна камбанария и висок шпил. В новопостроената кула-часовник варненската пожарната команда дежури до 28 юли 1898 година, когато е снабдена с телефон. Часовниковият механизъм е доста първокласен, закупен от Англия през 1890 година Грижите за часовника са поверени на Отон Иванов.
Отон Иванов е бележит български бунтовник, съмишленик на Георги Бенковски и Васил Левски. През Априлското въстание е доста деен и след погрома му е заточен на остров Крит. След заточението той се открива във Варна. През 1886 година е назначен за околийски шеф и заема този пост седем години. Уволнен за “непокорство и огорчение ”, той се отдава на часовникарския поминък, останал завещание от татко му, който имал образцово часовникарско ателие.
Отон Иванов самичък инсталира новозакупения британски часовник и до края на живота си през 1932 година го поддържа безупречно. Синът му – Иван Отонов, наследява занаята на своя татко и със същото умеене се грижи за редовността на часовниковия механизъм до гибелта си през 1976 година
Заедно с кулата се строи и зала “Съединение ” по план на арменския проектант Кюрегян. Залата е открита през 1890 година с гастрол на софийската трагична натрупа “Основа ”. Електрифицирана е през 1914 година, а от 12. 09. 1921 година става Общински спектакъл, като за задачата е преустроена.
Градският часовник, дружно със зала “Съединение ”, са едни от емблемите на Варна.
Преди Освобождението във варненската градска градина има една дървена кула с часовник, наричана Сахат-кула. През 1878 година общинския съвет назначава четирима пожарникари, които да следят дали някъде в града е избухнал пожар, споделят в своя публикация от Регионалната библиотека " Пенчо Славейков " във Варна.
От протоколните книги на Варненския общински съвет научаваме, че на 1 август 1888 година общинският съвет е натоварил градския проектант да изготви най-късно до февруари 1889 година план за изграждане на постройка за часовите на пожарната команда с висока кула-часовник, както и на нова театрална зала, директно до кулата, защото единствената постройка в града “Конкордия ” е изгоряла при пожар през 1888 година По това време кмет на Варна е Кръстьо Мирски, персона с големи заслуги за обществено-политическото и културно издигане на Варна, а градският проектант е Сава Димитриевич, назначен за подобен още през 1884 година при кметуването на Михаил Колони.
Рисунка - арх. Камен Горанов
На 20 март 1889 година е признат план пожарната кула да бъде висока 24 метра и да се построи единствено от камък. Кулата е разчленена хоризонтално на четири пояса и се извисява с купол, увенчан с осмоъгълна камбанария и висок шпил. В новопостроената кула-часовник варненската пожарната команда дежури до 28 юли 1898 година, когато е снабдена с телефон. Часовниковият механизъм е доста първокласен, закупен от Англия през 1890 година Грижите за часовника са поверени на Отон Иванов.
Отон Иванов е бележит български бунтовник, съмишленик на Георги Бенковски и Васил Левски. През Априлското въстание е доста деен и след погрома му е заточен на остров Крит. След заточението той се открива във Варна. През 1886 година е назначен за околийски шеф и заема този пост седем години. Уволнен за “непокорство и огорчение ”, той се отдава на часовникарския поминък, останал завещание от татко му, който имал образцово часовникарско ателие.
Отон Иванов самичък инсталира новозакупения британски часовник и до края на живота си през 1932 година го поддържа безупречно. Синът му – Иван Отонов, наследява занаята на своя татко и със същото умеене се грижи за редовността на часовниковия механизъм до гибелта си през 1976 година
Заедно с кулата се строи и зала “Съединение ” по план на арменския проектант Кюрегян. Залата е открита през 1890 година с гастрол на софийската трагична натрупа “Основа ”. Електрифицирана е през 1914 година, а от 12. 09. 1921 година става Общински спектакъл, като за задачата е преустроена.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ