Над 60 преборили рака деца от три държави се събират в Панагюрище
Първите Балкански спортни игри за деца и младежи, преборили онкологично заболяване, се организират през уикенда в Панагюрище. Събитието събра над 60 участници на възраст сред 8 и 17 години от България, Румъния и Турция.
Прочетете още
Децата преоткриват света, който им е бил лишен от дългия престой в болничното заведение.
" Най-голямата победа към този момент се е случила. Най-голямата победа за тези деца е да преборят една подла болест, само че през днешния ден те честват дружно с други свои съидейници, дружно се преодоляват, построяват другарства и към този момент имат нови и нови победи ", споделят ред bTV от сдружение " Деца с онкохематологични болести ".
" Като беше на 6 и половина, разбрахме за страшната диагноза. Лечението продължи 2 години и нещо. Слава Богу, в този момент сме добре, в ремисия сме. И имаме потребността да се събираме с такива дечица, с цел да забележим, че има и различен живот с изключение на клиниката и изолацията, която претърпяхме през това време ", казва Бирсен Адемова, майка на Алпер Адем.
Алпер Адем разкрил шаха, до момента в който бил на химиотерапия в болничното заведение. Тази игра му помогнала да не помни заболяването и да я преодолее. Сега играе с хъс и предпочитание за победа.
" Любимите ми спортове са шахът, футболът. В пети клас ще упражнявам и баскетбол. Докато се лекувахме в клиниката, играехме просто шах ", споделя момчето.
" В болничното заведение нямаше доста какво да вършим. Имаше дни, в които играехме по няколко пъти шах. Въпреки че беше дребен, той успяваше да ме побеждава ", казва Бирсен Адемова.
Доктор Джулиде Хубенова и 14-годишният Енес Булут са пристигнали от Турция. Двамата загряват преди детския шампионат по шах. Енес също е минал тежък път, с цел да реализира ремисия.
" Много ми харесва тук. В България съм за първи път. Приятно да се срещам с други деца, да играя и поддържам връзка с тях. Започнах да играя шах, откакто се разболях. И ми стана обичана игра, помагаше ми, когато се лекувах. Ставах все по-добър на шахматната дъска. Сега на драго сърце ще вземам участие и ще се опитам да победя в играта ", споделя той.
" Когато вземат химиотерапия, тогава децата са доста изморени и доста тъжни... Когато се интересуваш от нещо - някакви игри и спортове, тогава ще бъдат по-енергични. И времето на лекуването по-късо става ", коментира доктор Джулиде Хубенова, посетител от Турция.
" Когато едно дете минава през онкологично заболяване, има една доста дълга изолираност. Тази изолираност може да продължи до 2 години. След което като влиза в обществената среда, то би трябвало да се пази от нея, защото имунитетът е доста слаб.. На прочувствено равнище чувството е " децата са заплаха, хората са заплаха ". И в действителност има една тежка обществена преграда, в която децата мъчно се приспособяват ", споделя Надежда Милева от съдружие " Деца с онкохематологични болести ".
Игрите и запознанствата с други деца, преборили тежката болест, оказват помощ на малчуганите да се почувстват спечелили по един прелестен и занимателен метод, откакто години наред са били на ръба на изтощението и отчаянието след тежки курсове по химиотерапия.
" Победният дух доста пъти се изморява - представете си заболяването като бурно море. И вълните са тези, които ви смъкват.Това може да бъдат другите форми на лекуване, които сами по себе си са нападателни. И в действителност доста постоянно това може да докара до депресивност или тревога у децата... И в действителност е добре да им се даде опция да видят живота през онази битка, която им носи приятност и премия ", споделя Надежда Милева.
Да се наслаждаваш на живота и да си част от него макар трудностите – това е най-важният урок, който тези деца към този момент са усвоили.
Прочетете още
Децата преоткриват света, който им е бил лишен от дългия престой в болничното заведение.
" Най-голямата победа към този момент се е случила. Най-голямата победа за тези деца е да преборят една подла болест, само че през днешния ден те честват дружно с други свои съидейници, дружно се преодоляват, построяват другарства и към този момент имат нови и нови победи ", споделят ред bTV от сдружение " Деца с онкохематологични болести ".
" Като беше на 6 и половина, разбрахме за страшната диагноза. Лечението продължи 2 години и нещо. Слава Богу, в този момент сме добре, в ремисия сме. И имаме потребността да се събираме с такива дечица, с цел да забележим, че има и различен живот с изключение на клиниката и изолацията, която претърпяхме през това време ", казва Бирсен Адемова, майка на Алпер Адем.
Алпер Адем разкрил шаха, до момента в който бил на химиотерапия в болничното заведение. Тази игра му помогнала да не помни заболяването и да я преодолее. Сега играе с хъс и предпочитание за победа.
" Любимите ми спортове са шахът, футболът. В пети клас ще упражнявам и баскетбол. Докато се лекувахме в клиниката, играехме просто шах ", споделя момчето.
" В болничното заведение нямаше доста какво да вършим. Имаше дни, в които играехме по няколко пъти шах. Въпреки че беше дребен, той успяваше да ме побеждава ", казва Бирсен Адемова.
Доктор Джулиде Хубенова и 14-годишният Енес Булут са пристигнали от Турция. Двамата загряват преди детския шампионат по шах. Енес също е минал тежък път, с цел да реализира ремисия.
" Много ми харесва тук. В България съм за първи път. Приятно да се срещам с други деца, да играя и поддържам връзка с тях. Започнах да играя шах, откакто се разболях. И ми стана обичана игра, помагаше ми, когато се лекувах. Ставах все по-добър на шахматната дъска. Сега на драго сърце ще вземам участие и ще се опитам да победя в играта ", споделя той.
" Когато вземат химиотерапия, тогава децата са доста изморени и доста тъжни... Когато се интересуваш от нещо - някакви игри и спортове, тогава ще бъдат по-енергични. И времето на лекуването по-късо става ", коментира доктор Джулиде Хубенова, посетител от Турция.
" Когато едно дете минава през онкологично заболяване, има една доста дълга изолираност. Тази изолираност може да продължи до 2 години. След което като влиза в обществената среда, то би трябвало да се пази от нея, защото имунитетът е доста слаб.. На прочувствено равнище чувството е " децата са заплаха, хората са заплаха ". И в действителност има една тежка обществена преграда, в която децата мъчно се приспособяват ", споделя Надежда Милева от съдружие " Деца с онкохематологични болести ".
Игрите и запознанствата с други деца, преборили тежката болест, оказват помощ на малчуганите да се почувстват спечелили по един прелестен и занимателен метод, откакто години наред са били на ръба на изтощението и отчаянието след тежки курсове по химиотерапия.
" Победният дух доста пъти се изморява - представете си заболяването като бурно море. И вълните са тези, които ви смъкват.Това може да бъдат другите форми на лекуване, които сами по себе си са нападателни. И в действителност доста постоянно това може да докара до депресивност или тревога у децата... И в действителност е добре да им се даде опция да видят живота през онази битка, която им носи приятност и премия ", споделя Надежда Милева.
Да се наслаждаваш на живота и да си част от него макар трудностите – това е най-важният урок, който тези деца към този момент са усвоили.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ