„Галъп”: Румен Радев е най-популярната политическа фигура в страната
Първите 12 месеца на президента Румен Радев демонстрират устойчиви равнища на доверие от към 60% и на съмнение – към и под 30%. Това е най-благоприятната като публично доверие стартова година от времето на старта на Петър Стоянов насам. Това демонстрират данните от проучване на „ Галъп”.
Институцията завърши годината с 56% доверие и 29% съмнение, с което Радев е най-популярната политическа фигура в страната. Сравнително високо доверие има и вицепрезидента Йотова.
Най-неблагоприятна беше началната картина на доверие в мандата на президента Плевнелиев, а най-високи бяха стартовите нива на доверие при президента Петър Стоянов, разясняват от „ Галъп”.
Президентите Желев и Стоянов започваха с по-високи равнища, само че с непрекъснат спад.
Първият мандат на президента Първанов пък почна с доверие от към 50%. Това бе и единственият президент, в който доверието се покачваше в хода на самия мандат (обикновено доверието спада в хода на мандата). Вторият мандат „ Първанов “ пък стартира с по-висок заем на доверие, само че и с бърз спад, показват социолозите.
На този декор стабилно високите равнища на доверие в първата година на Радев – без основни спадове – му отреждат едно от най-благоприятните места измежду президентите до момента.
Ниските равнища на доверие в президентската институция, присъщи за мандата на Росен Плевнелиев (2012 – 2017 г.), бяха сменени през 2017 година от сензитивно по-позитивни публични настройки.
След избора на нов президент през есента на 2016 година доверието стартира да се покачва – както всекидневно се случва при смени в тази институция, а и при смени в институциите изобщо.
Първите месеци на 2017 година затвърдиха наклонността на подсилване на доверието.
След това равнищата на доверие в президентската институция стопираха растежа и навлязоха в интервал на стабилизация към и под 60% позитивни оценки и към и под 30% негативни.
Спирането на растежа може да се дължи ненапълно и на напреженията сред президента и представители на партия ГЕРБ през годината, само че по-вероятно е да става дума за постигане на естествени вероятни „ тавани “ на поддръжка, декларират анализаторите.
Президентската институция се свързва най-много с личността на президента, само че ненапълно – и с вицепрезидента.
Вицепрезидентът Илияна Йотова има равнища на доверие към една четвърт от българите, а недоверието се колебае в стойности сред 50% и 60%.
Данните са основани на ежемесечния „ Политически и стопански показател на „ Галъп интернешънъл “ – самостоятелното от външно финансиране проучване.
Институцията завърши годината с 56% доверие и 29% съмнение, с което Радев е най-популярната политическа фигура в страната. Сравнително високо доверие има и вицепрезидента Йотова.
Най-неблагоприятна беше началната картина на доверие в мандата на президента Плевнелиев, а най-високи бяха стартовите нива на доверие при президента Петър Стоянов, разясняват от „ Галъп”.
Президентите Желев и Стоянов започваха с по-високи равнища, само че с непрекъснат спад.
Първият мандат на президента Първанов пък почна с доверие от към 50%. Това бе и единственият президент, в който доверието се покачваше в хода на самия мандат (обикновено доверието спада в хода на мандата). Вторият мандат „ Първанов “ пък стартира с по-висок заем на доверие, само че и с бърз спад, показват социолозите.
На този декор стабилно високите равнища на доверие в първата година на Радев – без основни спадове – му отреждат едно от най-благоприятните места измежду президентите до момента.
Ниските равнища на доверие в президентската институция, присъщи за мандата на Росен Плевнелиев (2012 – 2017 г.), бяха сменени през 2017 година от сензитивно по-позитивни публични настройки.
След избора на нов президент през есента на 2016 година доверието стартира да се покачва – както всекидневно се случва при смени в тази институция, а и при смени в институциите изобщо.
Първите месеци на 2017 година затвърдиха наклонността на подсилване на доверието.
След това равнищата на доверие в президентската институция стопираха растежа и навлязоха в интервал на стабилизация към и под 60% позитивни оценки и към и под 30% негативни.
Спирането на растежа може да се дължи ненапълно и на напреженията сред президента и представители на партия ГЕРБ през годината, само че по-вероятно е да става дума за постигане на естествени вероятни „ тавани “ на поддръжка, декларират анализаторите.
Президентската институция се свързва най-много с личността на президента, само че ненапълно – и с вицепрезидента.
Вицепрезидентът Илияна Йотова има равнища на доверие към една четвърт от българите, а недоверието се колебае в стойности сред 50% и 60%.
Данните са основани на ежемесечния „ Политически и стопански показател на „ Галъп интернешънъл “ – самостоятелното от външно финансиране проучване.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ