Първи ноември - Ден на народните будители
Първи ноември - Ден на националните будители
На 1 ноември честваме Деня на националните будители.
За първи път Денят на националните будители - 1 ноември, е отпразнуван в Пловдив през 1909 година. Дотогава, на тази дата се е чествал денят на Свети Иван Рилски /по остарял стил/. През 1922 година Народното събрание афишира този ден за празник на всички "заслужили българи", както са се изразявали тогава.
В освободена от османско иго България както интелигенцията, по този начин и всеобщият човек осъзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които основали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе битка за държавен суверенитет. Много градове и села желаят да отдадат заслужената благодарност към националните будители освен като кръщават улици, читалища и учебни заведения на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на националното просвещение на България, през 1922 година внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските национални будители. Денят на националните будители поражда в сложното време на душевна съсипия след Първата международна война. За българското общество е рухнал възрожденският блян. За мнозина е ясна действителната опасност от раздробяване на националната ни ценностна система. В подобен миг, българите се вглеждат в делата на тези, които, в мъчно време, с мощта на своята мисъл, са прибирали равновесието и духовната непоклатимост на народа.
Далеч преди формалното оповестяване на този празник със закон, българският народ уважава своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет. За първи път е празнуван в Пловдив през 1909 година, а от 1922 до 1945 година е общонационален празник. Забележителен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска страна е законът за наложителното всеобщо начално обучение и, че 9 години преди Освобождението на България през 1869 година се основава книжовното сдружение, което поставя началото на Българската академия на науките. На този ден България отдава своето самопризнание на активността на безчет национални будители, които сътвориха Българското Възраждане.
От 1945 година празникът е анулиран и след дълго спиране, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, признат от 36 Народно заседание, на 28 октомври 1992 година, се възобновява традицията на празника. Идеята за възобновяване му е на починалия към този момент Петър Константинов, ръководител на общонародно съдружие "Мати Болгария". /БГНЕС
На 1 ноември честваме Деня на националните будители.
За първи път Денят на националните будители - 1 ноември, е отпразнуван в Пловдив през 1909 година. Дотогава, на тази дата се е чествал денят на Свети Иван Рилски /по остарял стил/. През 1922 година Народното събрание афишира този ден за празник на всички "заслужили българи", както са се изразявали тогава.
В освободена от османско иго България както интелигенцията, по този начин и всеобщият човек осъзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които основали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе битка за държавен суверенитет. Много градове и села желаят да отдадат заслужената благодарност към националните будители освен като кръщават улици, читалища и учебни заведения на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на националното просвещение на България, през 1922 година внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските национални будители. Денят на националните будители поражда в сложното време на душевна съсипия след Първата международна война. За българското общество е рухнал възрожденският блян. За мнозина е ясна действителната опасност от раздробяване на националната ни ценностна система. В подобен миг, българите се вглеждат в делата на тези, които, в мъчно време, с мощта на своята мисъл, са прибирали равновесието и духовната непоклатимост на народа.
Далеч преди формалното оповестяване на този празник със закон, българският народ уважава своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет. За първи път е празнуван в Пловдив през 1909 година, а от 1922 до 1945 година е общонационален празник. Забележителен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска страна е законът за наложителното всеобщо начално обучение и, че 9 години преди Освобождението на България през 1869 година се основава книжовното сдружение, което поставя началото на Българската академия на науките. На този ден България отдава своето самопризнание на активността на безчет национални будители, които сътвориха Българското Възраждане.
От 1945 година празникът е анулиран и след дълго спиране, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, признат от 36 Народно заседание, на 28 октомври 1992 година, се възобновява традицията на празника. Идеята за възобновяване му е на починалия към този момент Петър Константинов, ръководител на общонародно съдружие "Мати Болгария". /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ