Днес отбелязваме Деня на труда
Първи май е един от формалните празници в България и се отбелязва като неработен ден. За първи път опит за честване у нас е изработен още през 1890 година от Топографското сдружение.
През 1939 година Първи май е разгласен за формален празник, а от 1945 година комунистическата власт стартира да го празнува годишно с всеобщи прояви. След края на комунистическия режим през 1989 година, Първи май остава формален почивен ден, само че държавната власт стопира да провежда всеобщи събития, както по времето на социализма.
Празникът има дълбоки корени в интернационалното социалистическо придвижване от XIX век и е тясно обвързван с работническите битки за обществени права. Началото му се слага на 1 май 1886 година в Съединени американски щати, когато над 300 000 служащи вземат участие в национална стачка с искане за формален 8-часов работен ден.
След тридневни митинги в Чикаго, полицията и частна защита разпръсват стачкуващите, ранявайки към 200 души и убивайки най-малко четирима. На 4 май по време на митинг против полицейското принуждение, измежду чиновниците на реда е хвърлена бомба, при която умира един служител на реда, а шестима са ранени. Последвалият развой води до изтезанието на седем анархисти, които след това са оправдани като почтени.
През 1889 година, на учредителния конгрес на Втория интернационал в Париж, се насочва апел за интернационалните демонстрации в взаимност с Чикаго. А през 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам приканва:
„ Всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да показват пламенно на Първи май за формалното признание на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за международен мир. “
Конгресът взема решение, че:
„ Всички пролетарски организации би трябвало да прекратят работа на 1 май на всички места, където е допустимо, без щета за служащите. “
През 1939 година Първи май е разгласен за формален празник, а от 1945 година комунистическата власт стартира да го празнува годишно с всеобщи прояви. След края на комунистическия режим през 1989 година, Първи май остава формален почивен ден, само че държавната власт стопира да провежда всеобщи събития, както по времето на социализма.
Празникът има дълбоки корени в интернационалното социалистическо придвижване от XIX век и е тясно обвързван с работническите битки за обществени права. Началото му се слага на 1 май 1886 година в Съединени американски щати, когато над 300 000 служащи вземат участие в национална стачка с искане за формален 8-часов работен ден.
След тридневни митинги в Чикаго, полицията и частна защита разпръсват стачкуващите, ранявайки към 200 души и убивайки най-малко четирима. На 4 май по време на митинг против полицейското принуждение, измежду чиновниците на реда е хвърлена бомба, при която умира един служител на реда, а шестима са ранени. Последвалият развой води до изтезанието на седем анархисти, които след това са оправдани като почтени.
През 1889 година, на учредителния конгрес на Втория интернационал в Париж, се насочва апел за интернационалните демонстрации в взаимност с Чикаго. А през 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам приканва:
„ Всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да показват пламенно на Първи май за формалното признание на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за международен мир. “
Конгресът взема решение, че:
„ Всички пролетарски организации би трябвало да прекратят работа на 1 май на всички места, където е допустимо, без щета за служащите. “
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ