Врачани днес си спомнят за наводнението на 1 май 1966 г.
Първи май 1966 година - черен ден за врачани:
156 къщи разрушени и отвлечени, 118 обезобразени до неразбираемост трупове /между тях 4 деца/, 2000 ранени, останали без дом – над 310 фамилии, покривите на 1000 къщи отнесени от водната буря – това е тъжната равносметка от ужасяващото наводняване, сполетяло Враца таман на 1 май 1966 година
Бедствието се случва тъкмо в часа, когато потегля празничната манифестация в града.
Причината за този нечуван апокалипсис, пристигнал в дефилето на скалния масив Вратцата, е разкъсан яз на хвостохранилището към оловно-цинковата фабрика в близкия рудник.
След скъсването на бента
мътните вълни на тонове отровна кал хукват от високото към града и опустошават всичко по пътя си. По коритото на река Лева се носят дружно човешки тела, животни, мебелировка, мебели, тухли, дървета...
Само за 20 минути водната буря трансформира местността в печален лунен пейзаж.
Докато трае ужасното злополучие, въздухът се оглася от викове и крясъци на помощ. По тротоарите на града оловно-цинковата буря запокитва трупове на хора и животни.
Спешно екипи от Гражданска защита откарват с камиони десетки мъртви на стадиона, където пожарни маркучи ги мият, с цел да бъдат разпознати от обезумелите родственици.
По обед градът е потопен в сълзи – към този момент почти се знае, че жертвите са над 100.
Виновните са строго осъдени – за „ гибелна занемареност ” им лепват разнообразни години „ непоколебим тъмничен затвор ”.
Присъдите дълго се разясниха в града: основният инженер на комбината в Елисейна Коста Гърков и основният инженер на „ Цветна металургия и рудодобив ” Иван Чолаков получиха по 12 години, началникът на хвостохранилището Кирил Ананиев – 10, шефът на рудника Краю Сираков – 5.
И през днешния ден край Вратцата голям многотонен скален монолит лежи непреклонен в коритото на река Лева.
Очевидците настояват, че в апокалипсиса на 1 май 1966 година стихията го е влачила надолу и подмятала като кибритена кутийка.
Георги КАРДАНОВ
156 къщи разрушени и отвлечени, 118 обезобразени до неразбираемост трупове /между тях 4 деца/, 2000 ранени, останали без дом – над 310 фамилии, покривите на 1000 къщи отнесени от водната буря – това е тъжната равносметка от ужасяващото наводняване, сполетяло Враца таман на 1 май 1966 година
Бедствието се случва тъкмо в часа, когато потегля празничната манифестация в града.
Причината за този нечуван апокалипсис, пристигнал в дефилето на скалния масив Вратцата, е разкъсан яз на хвостохранилището към оловно-цинковата фабрика в близкия рудник.
След скъсването на бента
мътните вълни на тонове отровна кал хукват от високото към града и опустошават всичко по пътя си. По коритото на река Лева се носят дружно човешки тела, животни, мебелировка, мебели, тухли, дървета...
Само за 20 минути водната буря трансформира местността в печален лунен пейзаж.
Докато трае ужасното злополучие, въздухът се оглася от викове и крясъци на помощ. По тротоарите на града оловно-цинковата буря запокитва трупове на хора и животни.
Спешно екипи от Гражданска защита откарват с камиони десетки мъртви на стадиона, където пожарни маркучи ги мият, с цел да бъдат разпознати от обезумелите родственици.
По обед градът е потопен в сълзи – към този момент почти се знае, че жертвите са над 100.
Виновните са строго осъдени – за „ гибелна занемареност ” им лепват разнообразни години „ непоколебим тъмничен затвор ”.
Присъдите дълго се разясниха в града: основният инженер на комбината в Елисейна Коста Гърков и основният инженер на „ Цветна металургия и рудодобив ” Иван Чолаков получиха по 12 години, началникът на хвостохранилището Кирил Ананиев – 10, шефът на рудника Краю Сираков – 5.
И през днешния ден край Вратцата голям многотонен скален монолит лежи непреклонен в коритото на река Лева.
Очевидците настояват, че в апокалипсиса на 1 май 1966 година стихията го е влачила надолу и подмятала като кибритена кутийка.
Георги КАРДАНОВ
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ