Първи март е един от най-любимите български празници, който предизвиква

Първи март е един от най-любимите български празници, който провокира наслада и положително въодушевление както измежду децата, по този начин и измежду възрастните. С него се слага символичното начало на новата стопанска година, пролетта и прераждането на природата. На този ден хората подаряват и се окичват с мартеници, усмихнати и с вяра за едно ново, по-добро начало. Навсякъде по света пролетта се посреща с голяма наслада и неспокойствие, само че България е една от дребното страни, които честват нейното идване с обилен празник, изпълнен с доста обичаи.

Всяка година пред постройката на Община Пловдив на пл. „ Стефан Стамболов “, представители на Общински читалищен съюз – Пловдив закичват пловдивчани с мартеници, направени в ателиетата на читалищата. Традицията ще бъде спазена и на 1 март в 10.00 часа, девойки, облечени в носии, дружно с читалищните секретари ще гостуват на Кмета Костадин Димитров и ще поздравят администрацията. Най-голямата мартеница ще украси входа на постройката. Тя е направена в ателието на НЧ „ Н. Й. Вапцаров-1928 “ – гр. Пловдив.

По покана на екипа на отдел „ Култура, археология и културно завещание “ на община Пловдив,  талантливите ученици на Националната гимназия за театрални и екранни изкуства в Пловдив приготвиха декорация за „ Баба Марта “ – арка със стилизирани детайли от български шевици. Тя към този момент е  поставена, дружно с скамейка на пл. „ Стефан Стамболов “ разполагаем на всички искащи да поседнат и да си създадат фотоси и селфита.

Арката и мартениците на дървото в съседство са дело на възпитаници от 9а клас и 11а клас, компетентност „ Сценичен костюм “, под вещото управление и упътвания на техните преподаватели:  Димитър Чонов – учител по „ Скулптура “, Анета Зомбори  – учител по „ Конструиране “, компетентност „ Сценичен костюм “, Рада Хаджийска – водещ учител по специалността „ Сценичен костюм “ и Николай Томов – шеф.

Мартеницата е един от най- обичаните български знаци. Най- постоянно тя се прави от усукани вълнени или памучни бели и червени конци. Всеки един от цветовете има своето значение – белият символизира чистотата, невинността, новото начало, а аленият олицетворява  живота, зачатието, силата на слънцето и плодородието. Въпреки това в другите краища на България мартениците могат да са направени и от други цветове. Така да вземем за пример в Родопите те са многоцветни, а в Софийско и Мелнишко може и да са сини и червени. При изработването на мартеницата конците би трябвало наложително да се засукват на ляво и от време на време може да се прибавят разнообразни знаци, като мъниста срещу уроки, скилидка чесън за предотвратяване от зли демони или паричка за благоденствие. Първоначално мартеници носели единствено младите дами и децата, само че в следствие всички почнали да си ги разменят.