Съдбата избра Ливингстън
Първи Февруари, 9 сутринта. Океанът спи, ледената чорба е замръзнала, огромниятайсберг,който от през вчерашния ден се е доближил към базата е още по-син на тази светлина. В АНТАРКТИДА всичко се движи. Сега обаче е заспала, споделя Стефан.
Заспала, само че не напълно. От време на време и през нощта слушам глухи трясъци - части от ледника падат във водата. Вятърът е на пориви, в случай че си вън, може да те отнесе. Не е време за „ кафе с панорама ".
Събота е, ден на майстора и тук. Данчо, командирът въз основата, предизвестява: времето не е доста уместно за работа на открито, поривите напразно са 30-40 км в час. Затова до обед почистваме базата. Чакаме испанците, с които професор Пимпирев има работа, само че и уговаря да ни заведат до „ Хуан Карлос “ другата седмица, прогнозата е добра - съгласно тукашните критерии.
Теодосий и Хари извършват за гостите импровизации на фламенко, те ги канят да изнесат концерт въз основата им, когато отидем на посетители.
И преди с Хари да уточним менюто за неделя, когато сме дежурни и – леле мале, ще готвим за 21 полярници, си приказвам с ръководителя на експедицията... малко история.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ




