Честит ден на шегата!
Първи април е денят на лъжата, сатирата, забавата и шегата.
Това е единственият ден в годината, когато можете да се пошегувате с приятелите си, да ги излъжете и изиграете напълно безнаказано. И даже е наложително да погодите номер на някого.
Има няколко версии за това, за какво този ден е 1 април.
Една от тях е обвързвана с Франция, по времето на Луи 14-ти и промяната на Юлианския календар с Григорианския. Кралят издал закон, с който вкарва датата 1 април за начало на календарната година на мястото на 1 януари. Френските жители се възпротивили на тази концепция и в символ на митинг на идната година изпратили новогодишни картички на 1 април. Законът не влезнал в действие, само че изпращането на картички се запомнило като смешка, обвързвана с датата 1 април. През идващите години французите траяли да измислят разнообразни смешки, които се правели в този ден.
Други приписват зараждането на празника на античния Рим, където в средата на февруари (а не при започване на април) чествали Празника на глупците (Festus Fatuorum).
Има и друга версия, съгласно която изискуем този празник на неаполитанския крал Монтерей, комуто поднесли по случай прекъсването на земетресение риба. След година владетелят изискал тъкмо същата риба. Такава обаче не намерили и готвачът приготвил друга, която доста приличала на предходната. И въпреки че кралят познал подмяната, той не се разгневил, а даже се развеселил. Оттогава станали нормални шегите и неистини на 1 април.
В другите страни този ден носи собствен народен нюанс и характерен комизъм, въпреки че не постоянно е навръх 1 април.
У нас се счита, че с цел да имаме шанс през цялата година, би трябвало да излъжем в миналото или нас да ни излъжат до обяд на 1 април.
В Шотландия да вземем за пример първи април се чества два дни. Вторият ден от шегаджийския празник е отдаден за “задните ” елементи на тялото – по гърбовете на хората да се закачат иронични надписи.
Във Франция този бит, най-вече градски, наричали “априлска риба ”. Произходът му свързвали с времето на Карл IX, който през 1564 година издал ордонанс, предписващ да се придвижи началото на годината от 1 януари на 1 април. На идната година доста от поданиците на краля изпратили на своите другари новогодишни поздравления и дарове през април – в символ на митинг, или оставайки правилни на традицията. Слънцето тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието “априлска риба ” е изцяло почтено за сходни смешки и в бъдеще. И не са сбъркали. Традицията е още жива.
В Англия от почтеното “рибно ” забавление израснал цялостен един Ден на всички глупци. От среднощ до 12 часа на обяд на 1 април всеки можел да се майтапи, надсмива, разиграва своите другари и познати. Този, който се хване на въдичката, посрещали с радостен смях и крясъци: “Априлски простак! ” Една от най-големите измами на 1 април, за която дълго след това си спомняли вестниците и списанията, станала в Лондон през 1860 година, когато няколко стотици британски джентълмени и техните опърничави британски лейди получили предложения да отидат на “ежегодната тържествена гала по измиването на белите лъвове, която ще се състои в Тауер в 11 часа сутринта на 1 април ”.
В Германия и Австрия считат 1 април за трагичен ден, а хората, родени на този ден за хора без шанс. Според преданието в този ден бил роден Юда – предателят и точно на 1 април дявол бил отлъчен от небето. В селата не работели, не започвали нови неща, не пускали домашните животни на открито. Възрастните и децата се лъжели взаимно, пращайки се да извършват неизпълними заръки (например, да купят от аптеката мехлем от комар).
Във Финландия денят на шегата и лъжата е нов бит, освен това с градски генезис, само че се е популяризирал и измежду селяните, попивайки самобитния комизъм на селските ергени. Свързан е със остарелия селски бит да пращат децата да извършват шеговити поръчения по време на сериозна селска работа – когато се мели зърното, колят животните. Пращали децата до прилежащия двор да вземат фиктивен инструмент – стъклени ножици, ъгломер за тор. Съседите сякаш си “спомняли ”, че са дали инструмента на други и детето тръгвало към идващия двор. Дали пък по този начин не са желали просто да държат децата надалеч от рисковите неща и са ги щадели.
Това е единственият ден в годината, когато можете да се пошегувате с приятелите си, да ги излъжете и изиграете напълно безнаказано. И даже е наложително да погодите номер на някого.
Има няколко версии за това, за какво този ден е 1 април.
Една от тях е обвързвана с Франция, по времето на Луи 14-ти и промяната на Юлианския календар с Григорианския. Кралят издал закон, с който вкарва датата 1 април за начало на календарната година на мястото на 1 януари. Френските жители се възпротивили на тази концепция и в символ на митинг на идната година изпратили новогодишни картички на 1 април. Законът не влезнал в действие, само че изпращането на картички се запомнило като смешка, обвързвана с датата 1 април. През идващите години французите траяли да измислят разнообразни смешки, които се правели в този ден.
Други приписват зараждането на празника на античния Рим, където в средата на февруари (а не при започване на април) чествали Празника на глупците (Festus Fatuorum).
Има и друга версия, съгласно която изискуем този празник на неаполитанския крал Монтерей, комуто поднесли по случай прекъсването на земетресение риба. След година владетелят изискал тъкмо същата риба. Такава обаче не намерили и готвачът приготвил друга, която доста приличала на предходната. И въпреки че кралят познал подмяната, той не се разгневил, а даже се развеселил. Оттогава станали нормални шегите и неистини на 1 април.
В другите страни този ден носи собствен народен нюанс и характерен комизъм, въпреки че не постоянно е навръх 1 април.
У нас се счита, че с цел да имаме шанс през цялата година, би трябвало да излъжем в миналото или нас да ни излъжат до обяд на 1 април.
В Шотландия да вземем за пример първи април се чества два дни. Вторият ден от шегаджийския празник е отдаден за “задните ” елементи на тялото – по гърбовете на хората да се закачат иронични надписи.
Във Франция този бит, най-вече градски, наричали “априлска риба ”. Произходът му свързвали с времето на Карл IX, който през 1564 година издал ордонанс, предписващ да се придвижи началото на годината от 1 януари на 1 април. На идната година доста от поданиците на краля изпратили на своите другари новогодишни поздравления и дарове през април – в символ на митинг, или оставайки правилни на традицията. Слънцето тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието “априлска риба ” е изцяло почтено за сходни смешки и в бъдеще. И не са сбъркали. Традицията е още жива.
В Англия от почтеното “рибно ” забавление израснал цялостен един Ден на всички глупци. От среднощ до 12 часа на обяд на 1 април всеки можел да се майтапи, надсмива, разиграва своите другари и познати. Този, който се хване на въдичката, посрещали с радостен смях и крясъци: “Априлски простак! ” Една от най-големите измами на 1 април, за която дълго след това си спомняли вестниците и списанията, станала в Лондон през 1860 година, когато няколко стотици британски джентълмени и техните опърничави британски лейди получили предложения да отидат на “ежегодната тържествена гала по измиването на белите лъвове, която ще се състои в Тауер в 11 часа сутринта на 1 април ”.
В Германия и Австрия считат 1 април за трагичен ден, а хората, родени на този ден за хора без шанс. Според преданието в този ден бил роден Юда – предателят и точно на 1 април дявол бил отлъчен от небето. В селата не работели, не започвали нови неща, не пускали домашните животни на открито. Възрастните и децата се лъжели взаимно, пращайки се да извършват неизпълними заръки (например, да купят от аптеката мехлем от комар).
Във Финландия денят на шегата и лъжата е нов бит, освен това с градски генезис, само че се е популяризирал и измежду селяните, попивайки самобитния комизъм на селските ергени. Свързан е със остарелия селски бит да пращат децата да извършват шеговити поръчения по време на сериозна селска работа – когато се мели зърното, колят животните. Пращали децата до прилежащия двор да вземат фиктивен инструмент – стъклени ножици, ъгломер за тор. Съседите сякаш си “спомняли ”, че са дали инструмента на други и детето тръгвало към идващия двор. Дали пък по този начин не са желали просто да държат децата надалеч от рисковите неща и са ги щадели.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ