Първата. Законопроектът бил писан бързо на коляно, а освен това

Първата. Законопроектът бил писан бързо на коляно, а също така бил и противоконституционен.

В реалност по този закон е работено повече от година, обсъждан е необятно и напоително, казани са " за " и " срещу ", и остава единствено да се вземе решение дали да бъде признат. Преди да бъде признат, няма по какъв начин да знаем какво би споделил Конституционният съд;

Втората. Нямало време законът да бъде признат, тъй като бил импортиран късно, в края на декември.

Всъщност бе импортиран незабавно, откакто бяха разисквани и нанесени изпратените в края на октомври рекомендации от Венецианската комисия - по този начин, както служебното държавно управление се бе заело.

 

Общественото разискване завърши на 14 декември, на 23-ти законопроектът бе утвърден от Министерския съвет, на 30-ти беше към този момент в Народното събрание. Оттам нататък Комисията по правните въпроси един път отсрочи гласуването със 7 дни, а по-късно пленарното съвещание се провали заради липса на кворум, липсващ тъкмо преди да се произнесе по тематиката.

 

Тези осем изгубени дни можеха да са задоволителни за приемане на импортирания на 30 декември законопроект.

Третата теза. Законопроектът бил покрит от други сходни, което затруднявало работата.

Това към този момент е правилно. То обаче се прави целеустремено от " обединението на нежелаещите ", с цел да стане объркването цялостно и окончателното гласоподаване да се затрудни оптимално.

Така или другояче разногласието кой е отговорен за следващото отсрочване на този знаков законопроект ще продължи и ще се изостри в идната предизборна акция - ще се чуят груби обвинявания и познати оправдания.

 

Но има метод всичко това да се избегне стига задоволителен брой народни представители да се разграничат от " обединението на нежелаещите " и да създадат по този начин, че идната седмица законът да стане факт. Защото невероятно няма.