Първата възможна хипотеза е хакерска атака. Ако обаче беше целенасочена

„ Първата допустима догадка е хакерска офанзива. Ако обаче беше целенасочена и проведена - до момента огромните хакерски групи щяха да поемат отговорност. Така че – по-скоро не е това повода “, съобщи Тулев по NOVA News.

 

Според него вероятен сюжет е и техническа или хардуерна неточност – да вземем за пример щета в центрове за данни или сериозен съставен елемент на инфраструктурата.

 

Още една евентуална догадка е несполучлива смяна в DNS настройките, които дават отговор за насочването на интернет трафика. В предишното сходни неточности са довеждали до сходни спирания, в това число и при Фейсбук преди две години.

 

Киберекспертът напомни и случая с Фейсбук от 2021 година, когато сривът се дължеше на проблем в така наречен BGP (Border Gateway Protocol) – протокол, който ръководи маршрутизирането на интернет трафик по света.

 

„ Опорни сървъри, които дават отговор за разпределението на мрежовия сигнал и са локализирани по разнообразни географски ширини, може също да са причина за този срив “, добави Тулев.

 

Почти всички съществени услуги на Гугъл станаха недостъпни за милиони консуматори, в това число и у нас. Засегнати бяха Gmail, YouTube, Гугъл Search, Гугъл Drive, както и други основни приложения и услуги.

 

Сривът засегна изключително тежко страните от Югоизточна Европа. Сред тях са България, Румъния, Гърция, Турция, Хърватия, Сърбия, Грузия и Армения. По данни на интернационалните мониторинг платформи, наранени са и страни като Нидерландия, Полша, Германия и Франция – общо над 30 страни.