Първата в света вертикална гора – жилищна сграда с дървета

Първата в света отвесна гора – жилищна постройка с дървета и шубраци по цялата фасада – зеленее към този момент 10 години в Милано (снимка: студио Stefano Boeri Architetti)

Наскоро Вертикалната гора навърши 10 години. Проектирана като двойка здания в Милано, през днешния ден Вертикалната гора има своите „ братя “ на доста места по света, в това число в някои китайски мегаполиси. Явлението се трансформира в най-обсъжданите архитектурни дизайни и сякаш от луда концепция се трансформира в одобрен модел.

Оригиналната Вертикална гора (Bosco Verticale) е жилищен комплекс, състоящ се от две кули, високи 110 и 76 метра, приключен през 2014 година в квартала Порта Нова в Милано. Най-интересният аспект на плана, който има изумителен образен резултат, е гъстата му зеленина, обхващаща цялата фасада.

Има доста хвалебствия и рецензии за Вертикалната гора. Но единствено няколко от тях проучват основната концепция на този план – а точно дали концепцията за „ хибридизиране “ на висока постройка и гора има смисъл от архитектурна, градска, екологична и техническа позиция.

Идеята на Вертикалната гора

Вертикалната гора е модел за устойчива жилищна постройка, план за обновяване на градските гори, способствуващ за регенерирането на околната среда и градското биоразнообразие, без това да значи разширение на територията на града. Това е модел на отвесно уплътняване на природата в града.

Гъстата растителност по фасадата на постройката, приравнена към площта на равнинна гора, е еквивалентна на повърхност от 20 000 квадратни метра гора. Но тук всичката растителност е побрана в площта на огромна жилищна постройка. Растителната система на Вертикалната гора способства за построяването на микроклимат, всмуква CO2 и прахови частици и създава О2.

Вертикалната гора усилва биоразнообразието. Тя оказва помощ да се сътвори градска екосистема, където разнообразни типове растителност съществуват взаимно и техните екосистемни улеснения разрешават тази зеленина да бъде колонизирана от птици и инсекти и затова се трансформира по едно и също време в магнит и знак на спонтанното наново колонизиране на града от растителност и от скотски живот.

Създаването на няколко отвесни гори в града може да сътвори мрежа от екологични коридори, които да дадат живот на главните паркове в града, обединявайки зеленото пространство от алеи и градини и преплитайки разнообразни пространства на импровизиран напредък на растителността.

Как се основава Вертикална гора

От архитектурна позиция двете кули са относително обичайни здания. Те имат стоманобетонна структурна рамка с подови плочи с дебелина 28 сантиметра. Фасадите, облицовани с тъмносиви порцеланови плочки, са белязани от поредност от огромни балкони, дълбоки 3,35 метра, които вършат постройката да наподобява много динамична.

Комплексът има обща разгъната повърхност от 40 000 квадратни метра, разпределени сред южната кула, наречена Torre de Castilla, и западната, Torre Confalonieri. Апартаментите в постройката са извънредно скъпи и са ориентирани към богата клиентела. Две добре проектирани здания, в типичния жанр на миланската архитектура, само че нищо изключително новаторско, единствено по себе си.

Всъщност точно тяхната растителност прави двете кули забавни – архитектурно, концептуално и механически – останалото няма огромно значение.

Големите балкони побират отбор от растения от над 100 разнообразни типа. Има 800 дървета с височина от 3 до 9 метра, в това число черни дъбове, космати дъбове, златни дъждовни дървета, диви круши, манова пепел, буки, ябълкови дървета, е дори и маслини, турски лешник и персийско желязно дърво, апропо.

Заедно с тях са налице 4 500 храста, в това число лешници, ягодови дървета, глог, метла, жълт кантарион, люляк и жасмин. И наред с всичко това – 15 000 декоративни растения.

Освен от външния си тип, другите растителни типове са подбрани и позиционирани според от фасадното ревю, както и от нужното равнище на слънцезасенченост на всяко жилище. Растенията са поместени в бетонни контейнери с разнообразни размери, според от типа на растението.

Дърветата са засадени върху почвен пласт с дебелина 1 метър, а храстите са засадени върху 50 сантиметра. Между почвата и вътрешната хидроизолационна мембрана на всеки резервоар има сложена водоотводняваща и устойчива на корени система, формирана от пластове полиетилен и геотекстил.

800 дървета, 4 500 храста и 15 000 декоративни растения живеят по фасадата на жилищна постройка в Италия – първата “вертикална гора ” (снимка: студио Stefano Boeri Architetti)

Първите механически проблеми, с които архитектите се оправят в този план, са статичните и динамичните натоварвания, провокирани от дърветата и от въздействието напразно върху тях. Това допуска преструване на техните резултати в аеродинамичен тунел и въвеждане на механически детайли, като специфични стоманени котви и кабели за сигурност, които задържат дърветата и предотвратяват рухването на счупени клони от кулите.

За да реши проблемите, свързани с напояването и поддръжката на растенията, дизайнерският екип създава няколко гениални решения. Растенията се напояват от комплицирана централизирана система, разграничена на подсектори и оборудвана с капкообразуватели, които филтрират и употребяват наново сивата вода от постройките и рециклират подпочвените води, подпомагайки се и от системата за отопление и изстудяване, която пък е основана на геотермална термопомпа.

Поддържането на растителността е „ улеснено “ от два крана, инсталирани на върха на кулите, които разрешават на градинарския личен състав да работи с растенията извън. В Милано отвесната гора е споделена градина – затова поддръжката се ръководи от администрацията на комплекса, а не от всеки жител поотделно.

Модел, който се репликира?

Вертикалната гора е вид архитектура, който е мъчно да се пренебрегва. Архитектите от студиото на Стефано Боери го считат за първия образец за нов архитектурен тип – „ модел “, който евентуално може да промени нашите градове и метода ни на живот вечно.

Навярно като удостоверение на това схващане скоро и други архитекти започнаха да опитват с отвесни гори. Например, австралийското архитектурно студио Bureau Proberts, ръководено от арх. Лиам Пробер, проектира отвесна гора за Бризбейн през 2017 година За същата локация бе създаден архитектурен план за отвесна гора от студио Koichi Takada. Архитектите Жан Нувел и Патрик Бланк пък проектираха сходна структура за Сидни.

Междувременно Стефано Боери и неговото студио бяха поканени да проектират отвесни гори за разнообразни градове по света, като се стартира от Утрехт в Нидерландия през Кайро в Египет и се стигне до Хуанганг в провинция Хъбей в Китай (недалеч от Ухан).

Специалистите са на мнение, че растителността на отвесната градина може да добави публичното зелено пространство, само че не трябва да се мисли, че може да го замества – това не е метод да се отървем о градските паркове и градини.

С други думи, една мъдра градска тактика би насърчила отвесното озеленяване на постройките, да вземем за пример посредством освобождение от налози, само че единствено когато са основани задоволително залесени публични зелени площи и публични градини и са предоставени разполагаем на всички жители.

Все още има механически въпроси, които би трябвало да дочакат своя отговор. Дърветата, които вършат Вертикалната гора друга от постройка с обичайната зелена фасада или балконски градини, би трябвало да бъдат деликатно проучени и техният напредък и дълготрайни резултати да бъдат в допълнение изследвани, с цел да се разбере кои типове се вписват най-добре в сходни условия.

Най-големият въпрос обаче остава различен: може ли отвесната гора от Милано да се приложи и към нелуксозни жилищни здания? Към днешна дата извънредните изкупни цени и разноските за поддръжка на комплексите вършат зелените здания привлекателни единствено за богати купувачи. Една обществена жилищна версия на постройката на Боери, която сега се създава в Айндховен, евентуално ще даде някои отговор на горния въпрос.