Проф. Оскар: Употребата на мобилни устройства при децата води до кривогледство
Първата в България събра близо 200 участници, от които 150 млади офталмолози и специализанти по Очни заболявания от цялата страна. Форумът се организира в Панагюрище в интервала 28 април до 1 май 2023 година. Събитието се провежда от Българско сдружение по детска офталмология, невроофталмология и офталмогенетика, Българско сдружение по ретинология, Българско глаукомно сдружение с поддръжката на Българския лекарски съюз. Пред Zdrave.net ръководителят на Българското сдружение по детска офталмология проф. Александър Оскар описа по какъв начин и за какво е основана Академията и какви са новите благоприятни условия за терапия на най-социално значимите очни болести.
Проф. Оскар, от кое място пристигна концепцията за основаването на Академия Офталмология?
Идеята се появи предходната година. Като началник на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София и шеф на Клиниката по офталмология в УМБАЛ „ Александровска “, която е база за образование, мога да кажа, че е извънредно значимо да предоставяме опция на младите лекари в границите на няколко дни те да чуят най-важните неща, които касаят нашата компетентност, само че и да могат да видят практическите благоприятни условия на офталмологията. Казвам го това и от позиция на наблюденията, които имам по време на държавния изпит за компетентност в офталмология. На него се явяват специализанти от цялата страна и установихме, че има огромни разлики в равнището им на готовност според от другите бази. Включително има и пропуски в образованието и това в действителност ни стимулира да създадем а тази Академия по офталмология.
Надявам се, че това е единствено началото, че с времето ще развием концепцията, тъй че специализантите, бъдещите очни лекари, да имат нужния наложителен най-малко от познания и умения, които да развият по-късно в своята процедура. И по този начин, дружно с проф. Ива Петкова, която също дълги години бе началник на Катедрата по офталмология към МУ, а понастоящем е ръководител на Българското сдружение по ретинология, както и с доцент Марин Атанасов, който е шеф на Клиниката по очни заболявания в УМБАЛ „ Св. Георги “ – Пловдив и ръководител на Българското глаукомно сдружение, взехме решение да си обединим напъните и да организираме този конгрес за специализанти и млади лекари. Първоначално си поставихме за цел да създадем условия за присъединяване на към 60 млади лекари, само че защото ползата доста надвиши първичните ни упования, сега над 150 млади лекари се включиха в Академията. Аз съм сигурен, че с времето даже ще станат и повече.
Това значи ли, че доста се е повишил ползата измежду младите лекари към офталмологията?
Интересът в никакъв случай не е спадал. Офталмологията е една прелестна компетентност и хубавото е, че в България тя по нищо не отстъпва на международните трендове. Това, което зависи от нас, е качеството на знанията и продължителното образование. Тук е мястото да отбележа нашето партньорство с Българския лекарски съюз в лицето на ръководителя доктор Иван Маджаров, с който през годините си партнирам точно във връзка с продължителното образование на младите лекари. Медицината изисква непрестанно да сме готови и да сме осведомени с новите трендове, диагностиката и лекуването на болесттите. И в действителност това е и смисълът Академията – да предоставим новите благоприятни условия за диагностика и лекуване на бъдещите очни лекари.
На какъв принцип беше основана програмата на Академията?
Тъй като уредници сме три сдружения, направихме учредителен комитет и избрахме тематиките, които касаят всички ни. Искам да благодаря и на над 30-те сътрудници, които непринудено се ангажираха с това да дават своите познания и умения в интерес на младите. Хубавото е, че офталмологията към този момент не се дели на катаракта и всичко останало, а сътрудниците се специализират и профилират в другите поднаправления на специалността – челен сегмент, глаукома, заден сегмент, витреоретинална хирургия, детска офталмология. Така че следваме международните трендове.
Най-важното е да имаме добра връзка. Първичният очен обзор да може да се реализира от всеки очен доктор. Важното е, когато откри някакъв проблем, да го насочи към подобаващия експерт.
По Ваши наблюдения сполучливи ли станаха интервенциите на катаракта?
О, да. Много са сполучливи за лекуване на катаракта. Използват всички съвременни благоприятни условия за диагностика и лекуване на пациенти с катаракта. И факт е, че годишно повече от 40 000 пациенти се оперират в България. Това стана напълно рутинна намеса. Освен при катаракта, доста положителни резултати имаме и при лекуването на пациенти с диабетна ретинопатия, глаукома, възрастово обусловена макулна недъгавост, която в доста случаи води до тежка и необратима загуба на зрението, в това число и слепота. Благодарение на модерното лекуване с инжекции в окото, имаме опция да спрем прогресията и даже да подобрим зрението на пациентите. Това е обществено значимо заболяване, което визира голяма част от популацията и хората над 60 години. С новите благоприятни условия ние доста предотвратихме инвалидизацията на тези хора.
По отношение на лазерните корекции, те стават все по-актуални, само че те са показани при пациенти над 20-годишна възраст. Важно е обаче да се знае, защото хората считат, че при късогледството казусът е единствено носенето на очила, че късогледството е проблем, при който окото става с по-големи размери. Увеличава се предно-задният размер на окото, а пък това от своя страна е обвързвано с разпъване на ретината. Така че даже и след лазерна промяна, казусът с късогледството не изчезва. Пациентите не престават да имат късогледство, само че нямат потребност от очила. Късогледството е проблем главно на ретината на окото и тези хора би трябвало да знаят, че е извънредно значимо е да са деликатни, да не подвигат тежки предмети, тъй като могат да доведат до скъсване и отлепване на ретината.
Една от главните тематики в лекционната част на Академията беше страбизмът (кривогледството). Какви са новите благоприятни условия за промяна на страбизъм?
Страбизмът има две съществени форми. Едната форма е по-честа в детската възраст, другата е по- честа при възрастните. При възрастните се дължи на неврологични проблеми, които засягат инервацията на външните очни мускули и от време на време могат да са признак на доста сериозен проблем. Например на мозъчна аневризма, която притиска черепно-мозъчен нерв или на мозъчен израстък, могат да са демонстрация на множествена склероза. Така че посредством диагностицирането на невроофталмологичния проблем можем да забележим каква е главната причина. В детска възраст се следят кривогледства, които се дължат на нарушавания на мускулния баланс на външните очни мускули. Изключително значимо е те да се лекуват в точния момент, защото способността на мозъка е да работи с две очи по едно и също време. В обществото има някакви предубеждения и доста постоянно се сблъсквам с родители, които споделят, че ще изчакат детето да порасне и по-нататък ще се оперира. Ако се изпусне моментът обаче, даже и интервенцията да се направи съвършено, може да се реализира козметичен резултат, само че няма да има функционален резултат, т.е. детето няма да може да гледа с двете очи по едно и също време, което няма да му разреши да вижда триизмерно.
Това, което следим в този момент като проблеми, е и от несъразмерната приложимост на мобилни цифрови устройства, защото гледането от прекомерно близко отключва кривогледство. Това е съображение да обърна внимание на родителите да бъдат доста деликатни и да не позволяват децата да употребяват мобилни цифрови устройства даже и за работа.
Проф. Оскар, от кое място пристигна концепцията за основаването на Академия Офталмология?
Идеята се появи предходната година. Като началник на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София и шеф на Клиниката по офталмология в УМБАЛ „ Александровска “, която е база за образование, мога да кажа, че е извънредно значимо да предоставяме опция на младите лекари в границите на няколко дни те да чуят най-важните неща, които касаят нашата компетентност, само че и да могат да видят практическите благоприятни условия на офталмологията. Казвам го това и от позиция на наблюденията, които имам по време на държавния изпит за компетентност в офталмология. На него се явяват специализанти от цялата страна и установихме, че има огромни разлики в равнището им на готовност според от другите бази. Включително има и пропуски в образованието и това в действителност ни стимулира да създадем а тази Академия по офталмология.
Надявам се, че това е единствено началото, че с времето ще развием концепцията, тъй че специализантите, бъдещите очни лекари, да имат нужния наложителен най-малко от познания и умения, които да развият по-късно в своята процедура. И по този начин, дружно с проф. Ива Петкова, която също дълги години бе началник на Катедрата по офталмология към МУ, а понастоящем е ръководител на Българското сдружение по ретинология, както и с доцент Марин Атанасов, който е шеф на Клиниката по очни заболявания в УМБАЛ „ Св. Георги “ – Пловдив и ръководител на Българското глаукомно сдружение, взехме решение да си обединим напъните и да организираме този конгрес за специализанти и млади лекари. Първоначално си поставихме за цел да създадем условия за присъединяване на към 60 млади лекари, само че защото ползата доста надвиши първичните ни упования, сега над 150 млади лекари се включиха в Академията. Аз съм сигурен, че с времето даже ще станат и повече.
Това значи ли, че доста се е повишил ползата измежду младите лекари към офталмологията?
Интересът в никакъв случай не е спадал. Офталмологията е една прелестна компетентност и хубавото е, че в България тя по нищо не отстъпва на международните трендове. Това, което зависи от нас, е качеството на знанията и продължителното образование. Тук е мястото да отбележа нашето партньорство с Българския лекарски съюз в лицето на ръководителя доктор Иван Маджаров, с който през годините си партнирам точно във връзка с продължителното образование на младите лекари. Медицината изисква непрестанно да сме готови и да сме осведомени с новите трендове, диагностиката и лекуването на болесттите. И в действителност това е и смисълът Академията – да предоставим новите благоприятни условия за диагностика и лекуване на бъдещите очни лекари.
На какъв принцип беше основана програмата на Академията?
Тъй като уредници сме три сдружения, направихме учредителен комитет и избрахме тематиките, които касаят всички ни. Искам да благодаря и на над 30-те сътрудници, които непринудено се ангажираха с това да дават своите познания и умения в интерес на младите. Хубавото е, че офталмологията към този момент не се дели на катаракта и всичко останало, а сътрудниците се специализират и профилират в другите поднаправления на специалността – челен сегмент, глаукома, заден сегмент, витреоретинална хирургия, детска офталмология. Така че следваме международните трендове.
Най-важното е да имаме добра връзка. Първичният очен обзор да може да се реализира от всеки очен доктор. Важното е, когато откри някакъв проблем, да го насочи към подобаващия експерт.
По Ваши наблюдения сполучливи ли станаха интервенциите на катаракта?
О, да. Много са сполучливи за лекуване на катаракта. Използват всички съвременни благоприятни условия за диагностика и лекуване на пациенти с катаракта. И факт е, че годишно повече от 40 000 пациенти се оперират в България. Това стана напълно рутинна намеса. Освен при катаракта, доста положителни резултати имаме и при лекуването на пациенти с диабетна ретинопатия, глаукома, възрастово обусловена макулна недъгавост, която в доста случаи води до тежка и необратима загуба на зрението, в това число и слепота. Благодарение на модерното лекуване с инжекции в окото, имаме опция да спрем прогресията и даже да подобрим зрението на пациентите. Това е обществено значимо заболяване, което визира голяма част от популацията и хората над 60 години. С новите благоприятни условия ние доста предотвратихме инвалидизацията на тези хора.
По отношение на лазерните корекции, те стават все по-актуални, само че те са показани при пациенти над 20-годишна възраст. Важно е обаче да се знае, защото хората считат, че при късогледството казусът е единствено носенето на очила, че късогледството е проблем, при който окото става с по-големи размери. Увеличава се предно-задният размер на окото, а пък това от своя страна е обвързвано с разпъване на ретината. Така че даже и след лазерна промяна, казусът с късогледството не изчезва. Пациентите не престават да имат късогледство, само че нямат потребност от очила. Късогледството е проблем главно на ретината на окото и тези хора би трябвало да знаят, че е извънредно значимо е да са деликатни, да не подвигат тежки предмети, тъй като могат да доведат до скъсване и отлепване на ретината.
Една от главните тематики в лекционната част на Академията беше страбизмът (кривогледството). Какви са новите благоприятни условия за промяна на страбизъм?
Страбизмът има две съществени форми. Едната форма е по-честа в детската възраст, другата е по- честа при възрастните. При възрастните се дължи на неврологични проблеми, които засягат инервацията на външните очни мускули и от време на време могат да са признак на доста сериозен проблем. Например на мозъчна аневризма, която притиска черепно-мозъчен нерв или на мозъчен израстък, могат да са демонстрация на множествена склероза. Така че посредством диагностицирането на невроофталмологичния проблем можем да забележим каква е главната причина. В детска възраст се следят кривогледства, които се дължат на нарушавания на мускулния баланс на външните очни мускули. Изключително значимо е те да се лекуват в точния момент, защото способността на мозъка е да работи с две очи по едно и също време. В обществото има някакви предубеждения и доста постоянно се сблъсквам с родители, които споделят, че ще изчакат детето да порасне и по-нататък ще се оперира. Ако се изпусне моментът обаче, даже и интервенцията да се направи съвършено, може да се реализира козметичен резултат, само че няма да има функционален резултат, т.е. детето няма да може да гледа с двете очи по едно и също време, което няма да му разреши да вижда триизмерно.
Това, което следим в този момент като проблеми, е и от несъразмерната приложимост на мобилни цифрови устройства, защото гледането от прекомерно близко отключва кривогледство. Това е съображение да обърна внимание на родителите да бъдат доста деликатни и да не позволяват децата да употребяват мобилни цифрови устройства даже и за работа.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ