В Русия започна война между клановете за трона на Путин - Свят
Първата среща на върха на Г-8 през XXI век се състоя през 2000 година на японския остров Окинава. За първи път млад съветски президент - Владимир Путин, участва на среща в този формат. На общата фотография на държавните и държавните ръководители усмихнатият Путин стои сред английския министър председател Тони Блеър и президента на Съединени американски щати Бил Клинтън. На същата фотография са водачите на Канада, Франция, Германия, Италия, Япония и Европейския съюз. Те се забавляват: някои гледат право към камерата, други са обърнати встрани. Изглежда, че в този ден в Окинава са се събрали не най-високопоставените международни водачи, а съученици за среща, разяснява Роман Анин във " ".
Ако погледнем тази фотография през днешния ден, е мъчно да повярваме: Русия стартира века като член на елитния клуб на най-развитите страни в света. Двадесет години по-късно, при ръководството на Путин, страната мина в друга лига - Иран, Северна Корея и Сирия. Днес Русия справедливо се подрежда измежду най-изолираните и нечовешки режими в света. И това не е единствено поради войната. Тя е разследване от двадесетгодишната политическа и морална деградация на съветската страна.
За да разберем степента на моралния крах, е задоволително да прочетем биографиите на актуалните герои на страната - тези, които управляващите награждават с почетни ордени и медали, тези, които пропагандаторите възхваляват, а учителите дават за образец на децата в уроците по родолюбие.
Национални герои
Един от основните военни герои на Русия е Евгений Пригожин. Осъден за кражба, обир, машинация и замесване на малолетни в незаконни действия, той стартира " кариерата " си, като души дами, а по-късно къса златните им обеци. Днес Пригожин е троент воин: на Русия и на по този начин наречените ДНР и ЛНР. Притежава войска от хиляди частни бойци със лични самолети, бронирани машини и голям брой ракетни установки. Тази войска се обслужва от пандизчии и садисти, които съвсем онлайн в ефир, с утвърждението на пропагандистите, разрушават главите на пандизчиите с чук.
Ето още един образец за същински родолюбец от времето на Путин - Олег Дзарахохов, палач на тайфа убийци с прозвището Колобок. В средата на декември предходната година Владимир Путин го награждава посмъртно с орден за смелост. Колобок е прочут с това, че през 2013 година провежда пукотевица по време на заравяне в Беслан: убити са четирима инцидентни хора. За закононарушението той е наказан на 19 година затвор. Колобок към момента трябвало да излежава присъдата си, само че Евгений Пригожин го освободил и Дзарахохов - както десетки хиляди други наказани - се включил към армията на " вагнеровците ". В края на ноември 2022 година Колобок е погубен край Бахмут.
Пригожин и Колобок са героите от времето на Путин. И това приказва доста повече за бъдещето на страната, в сравнение с дълбочината на спада на Брутният вътрешен продукт.
Упадъкът на съветското общество
Моралната деградация е обхванала освен по този начин наречения хайлайф, само че и обществото. Съвременна Русия е страна, в която огромна част от популацията поддържа варварската експанзия против Украйна. Нещо повече: същите тези хора недоумяват за какво Путин към момента не е изтрил Украйна от лицето на земята.
Войната разделя съветското общество: отровени от пропагандата родители назовават децата си предатели, тъй като не поддържат експанзията против прилежаща страна. Най-успешните и образовани поданици на Русия - учени, бизнесмени, програмисти - всеобщо напущат страната. Онези съперници на войната, които не могат или не желаят да изоставен, са парализирани от боязън, съмнения и незаинтересованост - те изсмукват всичките им сили и ги лишават от всякаква вяра.
И въпреки че, както знаем, националните пожари от време на време избухват от огъня на един човек, в този момент наподобява, че съветското общество не е готово да взе участие в процеса на промяна на властта в страната. Това значи, че изборът още веднъж ще бъде изработен вместо тях.
Разрушаване на основите на страната
През миналата година Владимир Путин навърши 70 години. Не знаем до каква степен слуховете за тежките му болести са правилни. В страните с функциониращи институции кончината на един водач, без значение дали е от политиката или от другия свят, сигурно е вест на първите страници на вестниците, само че тя не дефинира ориста на страната. Какво би станало, в случай че Макрон напусне на следващия ден или Шолц почине? Ще престане ли да съществува Франция или Германия? Не, несъмнено, че не.
В страни, в които институциите са разрушени, като Русия, нещата стоят по напълно друг метод. Като отстрани всички съперници, като анулира изборите, Путин лиши Русия от гаранцията за законно и спокойно предаване на властта и по този метод окачи бъдещето на страната на една доста ненадеждна кукичка - личния си живот.
Който и да избере Владимир Путин за собствен правоприемник, той ще има компликации да координира кандидатурата си с разнородното си обграждане. Можем да гадаем какъв е бил неговият вътрешен кръг и какви са били нравите му преди февруари 2022 година, само че войната в Украйна, или по-скоро военните провали, изостриха до краен лимит вътрешните несъгласия сред ръководещите кланове и стана ясно: ще имаме яростна битка за трона на застаряващия деспот.
Руската " Игра на тронове "
Кланът към Владимир Путин през днешния ден наподобява на проведена незаконна група. Някои от тях разполагат със лични армии (като Евгений Пригожин и ръководителя на Росгвардия Виктор Золотов), други - с елементи за сигурност (като ръководителя на Съвета за сигурност Николай Патрушев); всеки клан има лични финансови запаси - банки, държавни корпорации, огромни компании; някои кланове имат цели райони, като Рамзан Кадиров в Чечения; и всички те не се подчиняват на никакви закони.
Тези кланове в никакъв случай не са били обединени. В продължение на 20 година те непрестанно се борят между тях за сфери на въздействие и запаси. Техните войни могат да се нарекат условно " студени войни ": те се водят под килима на правоприлагащите органи, а жертвите - чиновници на службите за сигурност, предприемачи и служители от враждуващите кланове - нормално са вкарани в пандиза, а не убити (въпреки че има и изключения).
През всичките тези години Владимир Путин действаше като самобитен съдия в споровете на своите доближени. Самата му фигура осигуряваше внимателно равновесие на силите сред враждуващите фракции, тъй като всяка от тях знаеше, че в случай че той се отдръпна, равновесието ще се наруши и ще избухне война на всички против всички. Но нищо не отслабва властта на един деспот по този начин, както остаряването и военните провали. Колкото повече се доближава краят на Владимир Путин - политически или физически - толкоз по-вероятно е многочислените студени войни на клановете за власт да прераснат в горещи.
Първо, тъй като историята на връзките сред избрани групи просто не оставя място за всички тях в Русия без Путин. Условният Пригожин в никакъв случай няма да одобри, че индивидът на условния Ковалчук ще бъде негов правоприемник. Защото тогава Готвачът на Путин и неговите хора ще би трябвало да се разделят минимум с активите и въздействието си, а може би и с живота си.
Второ, тъй като всички тези кланове са се оказали затворени. Те съвсем няма къде да отидат. Хага ги чака на Запад, активите им - на Изток, само че не и те самите. Разбира се, към момента има съдружници като Иран, Северна Корея и Сирия, само че тук е казусът: тези " прелестни " страни, както и Русия, нямат господство на закона, което значи, че нямат гаранции за сигурност.
Трето, Владимир Путин лиши себе си и страната от монопола върху насилието. Днес този лиценз се държи с изключение на от армията и правоприлагащите органи и от всевъзможни вагнеровци, кадировци и други. И с законните институции на насилието нещата не са толкоз елементарни: в границите на Федералната работа за сигурност има цели подразделения (като прословутите " Специални сили на Сечин " ), които всъщност са изведени от юрисдикцията на страната и подчинени на ползите на частни лица.
Фаворити и новобранци в битката за трона
Преди да се опитаме да заложим на спечелилия в съветския " Игра на тронове ", дано се опитаме да определим новобранците. Това е по-лесно.
Когато диктаторът стане слаб, основният фактор в битката за трона му не са връзките, а физическият запас: преимущество има този, който разполага с по-многобройна и въоръжена тайфа. Това се схваща добре от хората в обкръжението на Путин. Това изяснява трансформацията на Дмитрий Медведев - тогавашната съществена вяра на съветските либерали, който в този момент на Запад е именуван смешник поради нелепите си закани към света - " еротични мечти ", както много успешно ги назова Евгений Пригожин. Цялото това милитаристично крякане на Медведев не е нищо повече от обезверен опит на едно плахо момче да покаже на хулиганите в класа си, че и то може да бъде неприятно: може би някой ще го повика в бандата си.
Войната също по този начин доста отслабва позициите на в миналото авторитетния клан Шойгу. Ако преди предишния февруари тази група даже претендираше да се кандидатира за поста на правоприемник, след всички " жестове на благосклонност ", откакто целият свят разбра каква е съветската войска в реалност, Шойгу - в миналото един от най-популярните чиновници в страната - се трансформира в един от най-мразените.
Войната в Украйна промени салдото на силите в съветския змиевиден истаблишмънт дотам, че даже любимците се замислят за бъдещето си. Например Юрий Ковалчук в действителност е вторият най-влиятелен човек в страната. Доскоро позициите му изглеждаха непоклатими, само че през днешния ден е заставен да се включи в битката с Евгений Пригожин, тъй като схваща, че в клановата война на всички против всички другарството със застаряващия и отслабващ деспот не взема решение нищо (особено в случай че диктаторът е мъртъв) - вземат решение садистите с размахани чукове.
Означава ли това, че Евгений Пригожин с неговата група от хиляди убийци е главният кандидат за победа в съветската " Игра на тронове "? Нещата са доста по-сложни.
Коалиции на кланове
Човешкото ДНК е 99% еднообразно с това на шимпанзетата, като цялата политика се върти към алфа мъжкаря. Докато алфа мъжкият е млад и мощен, той държи в боязън цялата глутница, управлява разпределението на ресурсите, чифтосва се с всички женски и грубо санкционира тези, които оспорват властта му. Но когато алфа мъжкарят стартира да остарява и да демонстрира признаци на уязвимост, за неговото място се разгаря яростна война. Физическата мощ е значим, само че не решителен мотив в битката за власт при шимпанзетата. Също толкоз значимо е умеенето да се основават обединения.
Днешната съветска политическа система не се разграничава доста от метода, по който е проведена властта в стадата на шимпанзетата. Затова победител в битката за мястото на застаряващия алфа-мъж на Русия ще бъде не един клан, а този, който успее да сътвори най-силната коалиция от кланове.
Очертанията на една допустима коалиция към този момент се появиха след няколко месеца война в Украйна. Става дума за съюз сред Пригожин и Кадиров. Към тяхната двойка може би би трябвало да се добави и кланът на шефа на Росгвардия Виктор Золотов, който е добър прочут на Пригожин от времето на " бандитския Петербург " и е в стеснен контакт с ръководителя на Чечения. Нека назовем това трио " коалиция на кръвожадните ". Основните му преимущества са явни: грубост, увереност, подготвеност да не се преценява с жертвите и методите на битка и, несъмнено, голямата обща войска.
Друга коалиция, която може да се появи в битката за трона, е съюзът на тези, които бяха най-влиятелни преди войната в Украйна, т.е. приятелите и сътрудниците на Владимир Путин. Нека я назовем " коалиция на доближените ". Каквито и да са несъгласията, които са разкъсвали всички тези Ковалчук, Патрушев, Токарев и Тимченко, мисля, че и те усещат опасността, която " обединението на кръвопийците " съставлява за тях. Те добре познават стадото си и схващат: когато Пригожин приказва за затлъстелите говеда, които не могат да си вдигнат розовите задници от дивана на Рубльовка поради войната, той има поради освен Дерипаките и Алекперов, само че и техните съседи по автомагистрала. Ако такава коалиция възникне, нейните безспорни преимущества ще бъдат големите финансови запаси (тези хора безусловно имат цяла Русия) и контролът над специфичните служби, които, въпреки и да отстъпват по нападателна мощност на " армията на кръвожадните ", имат много по-голям разсъдък и интелектуален капацитет.
И най-после, третото съдружие, което породи незабавно след експлоадирането на войната в Украйна, само че към момента не е намерило своя водач и дефинитивна конструкция, е " обединението на патриотите ". Членовете на този съюз към момента не са се осъзнали като общественост, само че войната е събудила у тях общи полезности, ненавист и желания. " Коалицията на патриотите " ненавижда съветската ръководеща класа поради корупцията и военните поражения; тя отхвърля и " обединението на кръвопийците " поради връзките им със настоящето държавно управление, нарушителите и Чечения.
Тази коалиция има големи преимущества. Тя показва ползите на голямото болшинство от съветското население, в това число и на армията: опълчва се на корупцията на настоящето държавно управление и поддържа цялостното заличаване на Украйна. Съюзът на патриотите е мрачен кон в съветската игра на тронове, чийто триумф зависи значително от това кой ще стане негов ездач.
Русия на кръстопът
Бъдещето на страната зависи от това коя коалиция ще завоюва в актуалната битка за престола. Пред Русия, както в старите съветски приказки, има три съществени пътя.
" Близката коалиция " подсигурява минимум кръвопролития: в случай че завоюва, ще бъдат осъдени единствено водачите и дейните членове на противниковите кланове. Бъдещето на Русия ще бъде несъмнено от децата на всички тези Патрушеви, Ротенбергови и Ковалчукови. Съдейки по разказите на техни познати, тези младежи по-често избират обичаните си балове в Монако и ски пистите в Куршевел, в сравнение с вероятността да се трансфорат в Северна Корея с към момента вилнеещата на границата война.
В случай на победа на " обединението на патриотите " Русия неизбежно я чака военна тирания. Защото успеха на фронта изисква твърда ръка и безмилостна война против предателите на домашния фронт. Никой не знае какъв брой дълго ще продължи тази тирания. Северна Корея да вземем за пример живее по този метод повече от 70 година
Ако " обединението на кръвожадните " победи, Западът и Китай ще би трябвало да си отговорят на един доста сложен въпрос: подготвени ли са да се примирят с един от най-големите нуклеарни арсенали в света в ръцете на троица красиви мъже: удушвач на дами, дирижиращ садистична група с чук, чеченски учен, който обича да изтезава жертвите си и да провежда извънсъдебни изтезания, и някогашен охранител на президента, прочут с когнитивните си качества?
Какъвто и да е финалът на " Игра на тронове ", към този момент е ясно, че Владимир Путин няма да играе значима роля в сериала. Най-лошото, което може да се случи на един деспот, се е случило с него: вместо боязън, той е станал ненавиждан. Той продължава да плаши Запада с ракетите си, а Западът го изобразява в карикатурите си като маймуна с дребна пишка, надвиснала над нуклеарен бутон; написа многочасови речи, а прессекретарят му дава обещание, че целият свят ще ги препрочете и проучва, само че светът минава и не слуша, както минувачите не обръщат внимание на лудия в метрото, който всеки ден заплашва всички с края на света; той към момента се пробва да се изявява като алфа-самец в своята глутница, само че към този момент даже най-новите ѝ жители го назовават страхливец, който " предизвикателно се опасява за живота си в една огромна и тежка война ". С тази стигма той ще постави завършек на кариерата и живота си.
Ако погледнем тази фотография през днешния ден, е мъчно да повярваме: Русия стартира века като член на елитния клуб на най-развитите страни в света. Двадесет години по-късно, при ръководството на Путин, страната мина в друга лига - Иран, Северна Корея и Сирия. Днес Русия справедливо се подрежда измежду най-изолираните и нечовешки режими в света. И това не е единствено поради войната. Тя е разследване от двадесетгодишната политическа и морална деградация на съветската страна.
За да разберем степента на моралния крах, е задоволително да прочетем биографиите на актуалните герои на страната - тези, които управляващите награждават с почетни ордени и медали, тези, които пропагандаторите възхваляват, а учителите дават за образец на децата в уроците по родолюбие.
Национални герои
Един от основните военни герои на Русия е Евгений Пригожин. Осъден за кражба, обир, машинация и замесване на малолетни в незаконни действия, той стартира " кариерата " си, като души дами, а по-късно къса златните им обеци. Днес Пригожин е троент воин: на Русия и на по този начин наречените ДНР и ЛНР. Притежава войска от хиляди частни бойци със лични самолети, бронирани машини и голям брой ракетни установки. Тази войска се обслужва от пандизчии и садисти, които съвсем онлайн в ефир, с утвърждението на пропагандистите, разрушават главите на пандизчиите с чук.
Ето още един образец за същински родолюбец от времето на Путин - Олег Дзарахохов, палач на тайфа убийци с прозвището Колобок. В средата на декември предходната година Владимир Путин го награждава посмъртно с орден за смелост. Колобок е прочут с това, че през 2013 година провежда пукотевица по време на заравяне в Беслан: убити са четирима инцидентни хора. За закононарушението той е наказан на 19 година затвор. Колобок към момента трябвало да излежава присъдата си, само че Евгений Пригожин го освободил и Дзарахохов - както десетки хиляди други наказани - се включил към армията на " вагнеровците ". В края на ноември 2022 година Колобок е погубен край Бахмут.
Пригожин и Колобок са героите от времето на Путин. И това приказва доста повече за бъдещето на страната, в сравнение с дълбочината на спада на Брутният вътрешен продукт.
Упадъкът на съветското общество
Моралната деградация е обхванала освен по този начин наречения хайлайф, само че и обществото. Съвременна Русия е страна, в която огромна част от популацията поддържа варварската експанзия против Украйна. Нещо повече: същите тези хора недоумяват за какво Путин към момента не е изтрил Украйна от лицето на земята.
Войната разделя съветското общество: отровени от пропагандата родители назовават децата си предатели, тъй като не поддържат експанзията против прилежаща страна. Най-успешните и образовани поданици на Русия - учени, бизнесмени, програмисти - всеобщо напущат страната. Онези съперници на войната, които не могат или не желаят да изоставен, са парализирани от боязън, съмнения и незаинтересованост - те изсмукват всичките им сили и ги лишават от всякаква вяра.
И въпреки че, както знаем, националните пожари от време на време избухват от огъня на един човек, в този момент наподобява, че съветското общество не е готово да взе участие в процеса на промяна на властта в страната. Това значи, че изборът още веднъж ще бъде изработен вместо тях.
Разрушаване на основите на страната
През миналата година Владимир Путин навърши 70 години. Не знаем до каква степен слуховете за тежките му болести са правилни. В страните с функциониращи институции кончината на един водач, без значение дали е от политиката или от другия свят, сигурно е вест на първите страници на вестниците, само че тя не дефинира ориста на страната. Какво би станало, в случай че Макрон напусне на следващия ден или Шолц почине? Ще престане ли да съществува Франция или Германия? Не, несъмнено, че не.
В страни, в които институциите са разрушени, като Русия, нещата стоят по напълно друг метод. Като отстрани всички съперници, като анулира изборите, Путин лиши Русия от гаранцията за законно и спокойно предаване на властта и по този метод окачи бъдещето на страната на една доста ненадеждна кукичка - личния си живот.
Който и да избере Владимир Путин за собствен правоприемник, той ще има компликации да координира кандидатурата си с разнородното си обграждане. Можем да гадаем какъв е бил неговият вътрешен кръг и какви са били нравите му преди февруари 2022 година, само че войната в Украйна, или по-скоро военните провали, изостриха до краен лимит вътрешните несъгласия сред ръководещите кланове и стана ясно: ще имаме яростна битка за трона на застаряващия деспот.
Руската " Игра на тронове "
Кланът към Владимир Путин през днешния ден наподобява на проведена незаконна група. Някои от тях разполагат със лични армии (като Евгений Пригожин и ръководителя на Росгвардия Виктор Золотов), други - с елементи за сигурност (като ръководителя на Съвета за сигурност Николай Патрушев); всеки клан има лични финансови запаси - банки, държавни корпорации, огромни компании; някои кланове имат цели райони, като Рамзан Кадиров в Чечения; и всички те не се подчиняват на никакви закони.
Тези кланове в никакъв случай не са били обединени. В продължение на 20 година те непрестанно се борят между тях за сфери на въздействие и запаси. Техните войни могат да се нарекат условно " студени войни ": те се водят под килима на правоприлагащите органи, а жертвите - чиновници на службите за сигурност, предприемачи и служители от враждуващите кланове - нормално са вкарани в пандиза, а не убити (въпреки че има и изключения).
През всичките тези години Владимир Путин действаше като самобитен съдия в споровете на своите доближени. Самата му фигура осигуряваше внимателно равновесие на силите сред враждуващите фракции, тъй като всяка от тях знаеше, че в случай че той се отдръпна, равновесието ще се наруши и ще избухне война на всички против всички. Но нищо не отслабва властта на един деспот по този начин, както остаряването и военните провали. Колкото повече се доближава краят на Владимир Путин - политически или физически - толкоз по-вероятно е многочислените студени войни на клановете за власт да прераснат в горещи.
Първо, тъй като историята на връзките сред избрани групи просто не оставя място за всички тях в Русия без Путин. Условният Пригожин в никакъв случай няма да одобри, че индивидът на условния Ковалчук ще бъде негов правоприемник. Защото тогава Готвачът на Путин и неговите хора ще би трябвало да се разделят минимум с активите и въздействието си, а може би и с живота си.
Второ, тъй като всички тези кланове са се оказали затворени. Те съвсем няма къде да отидат. Хага ги чака на Запад, активите им - на Изток, само че не и те самите. Разбира се, към момента има съдружници като Иран, Северна Корея и Сирия, само че тук е казусът: тези " прелестни " страни, както и Русия, нямат господство на закона, което значи, че нямат гаранции за сигурност.
Трето, Владимир Путин лиши себе си и страната от монопола върху насилието. Днес този лиценз се държи с изключение на от армията и правоприлагащите органи и от всевъзможни вагнеровци, кадировци и други. И с законните институции на насилието нещата не са толкоз елементарни: в границите на Федералната работа за сигурност има цели подразделения (като прословутите " Специални сили на Сечин " ), които всъщност са изведени от юрисдикцията на страната и подчинени на ползите на частни лица.
Фаворити и новобранци в битката за трона
Преди да се опитаме да заложим на спечелилия в съветския " Игра на тронове ", дано се опитаме да определим новобранците. Това е по-лесно.
Когато диктаторът стане слаб, основният фактор в битката за трона му не са връзките, а физическият запас: преимущество има този, който разполага с по-многобройна и въоръжена тайфа. Това се схваща добре от хората в обкръжението на Путин. Това изяснява трансформацията на Дмитрий Медведев - тогавашната съществена вяра на съветските либерали, който в този момент на Запад е именуван смешник поради нелепите си закани към света - " еротични мечти ", както много успешно ги назова Евгений Пригожин. Цялото това милитаристично крякане на Медведев не е нищо повече от обезверен опит на едно плахо момче да покаже на хулиганите в класа си, че и то може да бъде неприятно: може би някой ще го повика в бандата си.
Войната също по този начин доста отслабва позициите на в миналото авторитетния клан Шойгу. Ако преди предишния февруари тази група даже претендираше да се кандидатира за поста на правоприемник, след всички " жестове на благосклонност ", откакто целият свят разбра каква е съветската войска в реалност, Шойгу - в миналото един от най-популярните чиновници в страната - се трансформира в един от най-мразените.
Войната в Украйна промени салдото на силите в съветския змиевиден истаблишмънт дотам, че даже любимците се замислят за бъдещето си. Например Юрий Ковалчук в действителност е вторият най-влиятелен човек в страната. Доскоро позициите му изглеждаха непоклатими, само че през днешния ден е заставен да се включи в битката с Евгений Пригожин, тъй като схваща, че в клановата война на всички против всички другарството със застаряващия и отслабващ деспот не взема решение нищо (особено в случай че диктаторът е мъртъв) - вземат решение садистите с размахани чукове.
Означава ли това, че Евгений Пригожин с неговата група от хиляди убийци е главният кандидат за победа в съветската " Игра на тронове "? Нещата са доста по-сложни.
Коалиции на кланове
Човешкото ДНК е 99% еднообразно с това на шимпанзетата, като цялата политика се върти към алфа мъжкаря. Докато алфа мъжкият е млад и мощен, той държи в боязън цялата глутница, управлява разпределението на ресурсите, чифтосва се с всички женски и грубо санкционира тези, които оспорват властта му. Но когато алфа мъжкарят стартира да остарява и да демонстрира признаци на уязвимост, за неговото място се разгаря яростна война. Физическата мощ е значим, само че не решителен мотив в битката за власт при шимпанзетата. Също толкоз значимо е умеенето да се основават обединения.
Днешната съветска политическа система не се разграничава доста от метода, по който е проведена властта в стадата на шимпанзетата. Затова победител в битката за мястото на застаряващия алфа-мъж на Русия ще бъде не един клан, а този, който успее да сътвори най-силната коалиция от кланове.
Очертанията на една допустима коалиция към този момент се появиха след няколко месеца война в Украйна. Става дума за съюз сред Пригожин и Кадиров. Към тяхната двойка може би би трябвало да се добави и кланът на шефа на Росгвардия Виктор Золотов, който е добър прочут на Пригожин от времето на " бандитския Петербург " и е в стеснен контакт с ръководителя на Чечения. Нека назовем това трио " коалиция на кръвожадните ". Основните му преимущества са явни: грубост, увереност, подготвеност да не се преценява с жертвите и методите на битка и, несъмнено, голямата обща войска.
Друга коалиция, която може да се появи в битката за трона, е съюзът на тези, които бяха най-влиятелни преди войната в Украйна, т.е. приятелите и сътрудниците на Владимир Путин. Нека я назовем " коалиция на доближените ". Каквито и да са несъгласията, които са разкъсвали всички тези Ковалчук, Патрушев, Токарев и Тимченко, мисля, че и те усещат опасността, която " обединението на кръвопийците " съставлява за тях. Те добре познават стадото си и схващат: когато Пригожин приказва за затлъстелите говеда, които не могат да си вдигнат розовите задници от дивана на Рубльовка поради войната, той има поради освен Дерипаките и Алекперов, само че и техните съседи по автомагистрала. Ако такава коалиция възникне, нейните безспорни преимущества ще бъдат големите финансови запаси (тези хора безусловно имат цяла Русия) и контролът над специфичните служби, които, въпреки и да отстъпват по нападателна мощност на " армията на кръвожадните ", имат много по-голям разсъдък и интелектуален капацитет.
И най-после, третото съдружие, което породи незабавно след експлоадирането на войната в Украйна, само че към момента не е намерило своя водач и дефинитивна конструкция, е " обединението на патриотите ". Членовете на този съюз към момента не са се осъзнали като общественост, само че войната е събудила у тях общи полезности, ненавист и желания. " Коалицията на патриотите " ненавижда съветската ръководеща класа поради корупцията и военните поражения; тя отхвърля и " обединението на кръвопийците " поради връзките им със настоящето държавно управление, нарушителите и Чечения.
Тази коалиция има големи преимущества. Тя показва ползите на голямото болшинство от съветското население, в това число и на армията: опълчва се на корупцията на настоящето държавно управление и поддържа цялостното заличаване на Украйна. Съюзът на патриотите е мрачен кон в съветската игра на тронове, чийто триумф зависи значително от това кой ще стане негов ездач.
Русия на кръстопът
Бъдещето на страната зависи от това коя коалиция ще завоюва в актуалната битка за престола. Пред Русия, както в старите съветски приказки, има три съществени пътя.
" Близката коалиция " подсигурява минимум кръвопролития: в случай че завоюва, ще бъдат осъдени единствено водачите и дейните членове на противниковите кланове. Бъдещето на Русия ще бъде несъмнено от децата на всички тези Патрушеви, Ротенбергови и Ковалчукови. Съдейки по разказите на техни познати, тези младежи по-често избират обичаните си балове в Монако и ски пистите в Куршевел, в сравнение с вероятността да се трансфорат в Северна Корея с към момента вилнеещата на границата война.
В случай на победа на " обединението на патриотите " Русия неизбежно я чака военна тирания. Защото успеха на фронта изисква твърда ръка и безмилостна война против предателите на домашния фронт. Никой не знае какъв брой дълго ще продължи тази тирания. Северна Корея да вземем за пример живее по този метод повече от 70 година
Ако " обединението на кръвожадните " победи, Западът и Китай ще би трябвало да си отговорят на един доста сложен въпрос: подготвени ли са да се примирят с един от най-големите нуклеарни арсенали в света в ръцете на троица красиви мъже: удушвач на дами, дирижиращ садистична група с чук, чеченски учен, който обича да изтезава жертвите си и да провежда извънсъдебни изтезания, и някогашен охранител на президента, прочут с когнитивните си качества?
Какъвто и да е финалът на " Игра на тронове ", към този момент е ясно, че Владимир Путин няма да играе значима роля в сериала. Най-лошото, което може да се случи на един деспот, се е случило с него: вместо боязън, той е станал ненавиждан. Той продължава да плаши Запада с ракетите си, а Западът го изобразява в карикатурите си като маймуна с дребна пишка, надвиснала над нуклеарен бутон; написа многочасови речи, а прессекретарят му дава обещание, че целият свят ще ги препрочете и проучва, само че светът минава и не слуша, както минувачите не обръщат внимание на лудия в метрото, който всеки ден заплашва всички с края на света; той към момента се пробва да се изявява като алфа-самец в своята глутница, само че към този момент даже най-новите ѝ жители го назовават страхливец, който " предизвикателно се опасява за живота си в една огромна и тежка война ". С тази стигма той ще постави завършек на кариерата и живота си.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ