Първата премиера за предстоящия сезон в Народния театър Иван Вазов“

Първата премиера за идния сезон в Народния спектакъл „ Иван Вазов “ е по текст на украинката Саша Денисова. Режисьор е Галин Стоев, а заглавието – „ Хага “.

Пиесата е повече от настояща, тъй като демонстрира края на войната. И тъй като историята е разказана през очите на дете, справедливостта ще тържествува.

„ Хага “ е фантазия, родена в главата на едно момиченце, което си играе в руините на познатото си всекидневие, унищожено от войната. Детското въображение разиграва на сцената Хагския арбитражен съд против военните закононарушения.

Режисьорът Галин Стоев бил по този начин впечатлен от текста, че изискал от френското министерство на културата 2 месеца неплатен отпуск (Стоев е шеф на театъра в Тулуза, б.р.), с цел да пристигна в София и да го сложи на сцена.

Никой на планетата не може да подмине тематиката за войната в Украйна. Всеки, който се прави, че това е обикновено, естествено и разумно, се занимава с всичко друго, само че не и с нравственос и човешки морал. Актатът на Путин е несъизмерим, само че той е човек с голям запас в ръцете си, за жалост “, сподели пред БНР Галин Стоев.

„ Запознах се със Саша малко след началото на войната. Срещнах се с нея във Варшава. Започнах да проследявам по какъв начин се развива. Чувствах се длъжен да оказа помощ с каквото мога на този актьор и на други, които са в неподходяща обстановка, да могат да бъдат видени на други подиуми, в други езикови среди. Исках нейното име да бъде показано на френскоезичната аудитория. Но осъзнах, че този текст би трябвало да бъде изработен в България “, описа Стоев.

Той показа, че активно следи всичко, което се случва у нас, и си дава сметка, че е забавно да наблюдаваш тези процеси от чисто театрална позиция.

„ Днес времето се сгъстява, става все по-интензивно, маските падат със страшна мощ. Сериалът, който следим, е с артисти в костюми с неприятни качество, комбинация сред небивалица – действителност – мит – всекидневие. Контекстът ми изглеждаше подобаващ: да хвърлим камък в блатото и да забележим дали Лох Нес ще излезе, или жаби ще се разскачат в разнообразни направления.

Това, което ме стимулира, е оглушителната тишина в обществото ни по отношение на войната в Украйна. Скандализираха ме изявите на лица на основни длъжности, в това число от президентската институция “.

В предаването „ Неделя 150 “ режисьорът разяснява, че навалица, държана в боязън, се манипулира доста по-лесно:

Голяма част от хората през днешния ден стопират да схващат актуалния свят, не знаят какво да чакат от него и се усещат изхвърлени, непризнати “.

Според него е шокиращо, че българинът в по-голямата си част показва липса на взаимност по отношение на Украйна, само че е и подготвен да провежда страховете и комплексите си в политически план и да заложи на това.

Да пакетираш страховете, представяйки ги като патриотична идея, това е може би най-низкият жест на операция. Фиксацията в предишното е морбиден подтик, нагон към гибелта. Обръщаш се към предишното, когато знаеш, че нямаш бъдеще. Когато се смесиш предишното с чувството за бездънен персонален неуспех у индивида, с който той не може да се оправи, в случай че не стовари цялата виновност за персоналния си неуспех върху някого надалеч от него, тази техника е добре създадена от Хитлер.

Абсолютно същият сюжет се разиграва в този момент, огромен % от нашето население съумява да уйдиса на акъла и да повярва, че с магнит и с стълб ще станем България на три морета. Хора, това няма по какъв начин да стане! Това не работи по този начин в актуалния свят. В актуалния свят войната е изключена! “

По думите на Галин Стоев всички естествени хора се надяват да видят един ден военните нарушители на подсъдимата пейка на трибунала в Хага:

„ Много е допустимо някои от тях да се укрият, други да умрат или да се избият един различен, само че Хага има алегорична стойност. Случвайки се, това ще потвърди, че правото тържествува. Днес живеем във време на недостиг на истина и на правдивост. Този недостиг се интерпретира и инструментализира от другите играчи по друг метод. Този недостиг работи върху всички нас, въпросът е по какъв начин всяко човешко създание го реинтепретира и работи за едно общо богатство. Ако работиш за общото богатство, работиш и за личното. “

Режисьорът счита, че ако този съд се случи даже единствено в главата на едно дете, както става в спектакъла „ Хага “, то част от справедливостта някъде ще бъде зафиксирана и възобновена.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!