За лукса да бъдеш различен – хип хоп истории от Бобо и Росен Ватев
Първата по рода си българска хип хоп групировка Bobo & The Gang показва нов сингъл и част от нов, втори албум. Събитието е на 13 ноември в софийския клуб " Терминал 1 ". Зад бандата и нейните опити сред хип хоп, фънк, соул, джаз и рок стоят някои от най-изявените ни музиканти. Това са Борислав Димитров Bobo – вокал, Росен Ватев – ударни, Ангел Дюлгеров – китара, Ивайло Топсън Стайков – клавир, Стойко Милев – бас, Борис Jaka Спасов – програминг, Владислав Мичев – тромбон, и Волен Милчев – беквокал. Не за първи път, техен специфичен посетител е саксофонистът Димитър Льолев. Затова може да се каже, че той е неофициалният, девети член на Bobo & The Gang.
Бобо и компания са дружно от 2010 година През 2012-а на фестивала Spirit of Burgas са на една сцена с Ms. Dinamyte, Tinie Tempah и Busta Rhymes. Нашите момчета подгряват също концертите на Jessie J и KRS One, а през 2014-а разделят сцената със Stereo MC’s в Шумен. Първият независим албум на Bobo & The Gang – „ Говори”, излиза през 2017 година
Бобо и Росен Ватев описват за идния концерт, за новите песни, за съчетанието от хип хоп и live band, за мултифункционалността на артистите, за другарството и професионализма, за опита от предишното и фантазиите в музиката.
- Сутрин сте по-скоро кисели или по-скоро свежи и подготвени за новия ден?
Бобо: Със сигурност не сме кисели, само че не сме и свежи...
Росен Ватев: По-средата е ситуацията.
Бобо: По-скоро сме позаспали. Привечер, като залезе слънцето, ставаме мощни.
Росен: Не вършим изключение от цялата колегия.
- Какво ще му е специфичното на концерта на 13 ноември?
Бобо: Специалното са трите нови части. Ще създадем първата копка към новия ни втори албум. Надяваме се да е подготвен в околните 2-3 месеца.
Росен Ватев: Ще има и публична премиера на пилотния сингъл към албума, което си е настрана парче от другите три. Ще има и особено направено за нас осветяване. Ще имаме и специфичен посетител – саксофонистът Димитър Льолев, с който ще станем деветима индивида на сцената. Митко е специфичен човек и извънреден музикант. Той взе участие и в първия ни албум. А е специфичен и тъй като не всякога излиза с нас на сцената, а единствено при специфични мотиви – като този на 13 ноември.
- Bobo & The Gang е специфична тайфа, тъй като в концепцията й има две на пръв взор изключващи се понятия – хип хоп и live band. Това не е ли малко необичайно за България?
Бобо: Има крещяща потребност от такива банди, тъй като виждаме какво се случва с известната музика, става все по-минималистична и все по-далеч от корените на джаза и на фънка. Затова банди като нашата са като изчезващи типове и гъзерия, както му споделяме ние. Затова одобряваме като предизвикателство тази група и като опция на всичко, което ни залива.
- А дали феновете ви правят оценка тези старания?
Бобо: Да. И това се вижда непрекъснато. Хората ни благодарят, че имаме това отношение към музиката. Доста скъпо наслаждение е да си в група. То е като задача и предопределение. А ние към този момент не сме на по 20 години и повече ни отива да вършим такива неща, в сравнение с програмирани бийтчета.
- Казвате, че тази музика отива на възрастта ви. Колко по-жива може да е музиката? Каква е идната стъпка, какво би трябвало да се случи след 10 години, да вземем за пример?
Бобо: Ние не стопираме да опитвам в разнообразни планове. Но това е нещо, което ни събира, и което всеки желае да прави – оттатък работата и професионалните задължения. ние се разграничаваме от другите по това, че съумяваме сполучливо да миксираме другите стилове, производни на хип хопа. Вървим по стълбицата от блуса към джаза, фънка, рока и хоп хопа. Това е еволюцията на тази музика.
Росен Ватев: Освен това ние сме мултифункционални, а в Bobo&The Gang сме избрали да използван на най-много тази мултифункционалност. И за разлика от другите места, на които свирим – не слагаме жанров етикет на това, което вършим. Абсолютно свободни сме да се показваме по метода, по който усещаме нещата.
- Колко е значимо да знаеш какъв човек стои до теб в студиото или на сцената?
Бобо: Това е от изключителна значимост, тъй като ние сме един механизъм. Ако има детайл, който не сработва, или не се разбираме чисто енергийно, това ще пречи на целия развой и на силата на сцената. Смея да кажа, че ние сме като едно огромно семейство. Свирим дружно от към този момент 10 години, а се познаваме отпреди това. И сме толкоз близки, че всеки знае всичко за всеки. При нас не е като да си наемеш музикант, и тази непосредственост се усеща.
Росен Ватев: Освен музиката, ни събира и другарството. Затова държим на този дух и на тази атмосфера.
Снимка: Даниел Димитров
- Как се превключва от Jeremy? на Лили Иванова или от ТubeHedzz на Bobo&The Gang? Не се ли побърква човек в един миг?
Росен Ватев: Има лека шизофрения във всичко това, само че единствено на пръв взор. Аз виждам от напълно различен ъгъл и той е, че аз съм станал музикант, тъй като одобрявам всички тези стилове. Израснал съм с всевъзможен вид музика, тъй като родителите ми са музиканти. Чувствам като свое предопределение да изсвирвам в плановете, с които съм се заел. Не е задължение за мен, а наслаждение и предпочитание да дам оптимално качествена сила.
- Какво си тананикаш сега?
Росен Ватев: В момента си напявам единствено Bobo & The Gang. Правим нови тракове и има едно парче, което не ни излиза от главите. Мисля, че новите ни неща стават сносно.
- Продължавате да пеете на български. Това прочувствен избор ли е, или тактика, или нещо друго?
Бобо: Ние сме в България и вършим музика за България, и най-много – сме българи. Не виждаме смисъл да вършим нещо, което не ни идва от вътрешната страна. Ако решим да вършим пробив на открито, може и да създадем опит с езика. Засега сме местни и държим на това. Българският е доста хубав език, в случай че знаеш по какъв начин да боравиш с него.
- Бобо, от 18-годишен е в дълбоките води на музиката. Какво от тези години е останало и до през днешния ден?
Бобо: Целият път от този момент до момента ми е оказал въздействие. Със сигурност работата ми с толкоз доста актьори и жанрове ме е построила като музикант и сега мога да изляза на сцената със самочувствие, без да имам подозрение в това, което върша. „ Снайпер рекърдс “ беше една огромна школа – там се учих да пиша от най-хубавите, и това е моята мощ, тъй като аз пиша текстове за доста други реализатори.
Снимка: Даниел Димитров
- Някой от тези хора поддържат ли те и през днешния ден като музикант?
Бобо: Да, несъмнено – всички. И Спенс, и Белослава харесват Bobo & The Gang.
- Има ли късмет в Bobo & The Gang да се появи различен главен вокалист, да вземем за пример – женски?
Бобо: Не. Но сме мислили да притеглим други реализатори за съответни части, само че това се проекти от бъдещето. Но Bobo & The Gang - това съм аз и другите (Смее се – бел. а.).
- Какви са спомените ти от „ Дим да ме няма “, 2012 година Като че ли тогава всички, които не те познаваха, схванаха за теб.
Бобо: Да. Тогава не се спирах. Имаше огромен триумф тази ария. Но това не беше моето, тъй като в никакъв случай не съм считал да върша комерсиална поп музика. Но и беше добър опит – да имаш почитатели младежи. Отдавна имахме проекти да създадем нещо дружно с Графа.
- Какви са фантазиите ви в музиката?
Бобо: За мен е значимо да имаме аудитория, да имаме сцена и изобщо – да има условия да се твори. За да може човек да има смелостта да бъде себе си в музиката и да не се стопира от това, че няма интерес или че множеството младежи слушат по-елементарна музика. Винаги би трябвало да се желае повече.
- Свободата липсва ли ти сега?
Бобо: Да. Защото е мъчно да имаш огромна тайфа и да правиш нещо огромно, когато знаеш че различната сцена е за много стеснен кръг от хора. Публиката е съсредоточена в София, а ми се желае всеки град да има клубове за жива музика, да се слуша джаз, а не просто бийтове... Такива са моите фантазии. Не летя в облаците, макар че съм отворен за всевъзможни неща. Най-важното нещо е средата.
Росен Ватев: В моята глава не съществува разделяне. Музиката е нещо световно. Тя е нещо, което има за цел да е връзка сред хора и да има обръщение. И аз желая българската сцена да се развива и несъмнено нямам нищо срещу да изсвирвам на всички места по света.
- А изкушаваш ли се да създаваш музика?
Росен Ватев: Да, от 3-4 години пиша музика, храброст ми дадоха хората към мен – като Бобо и Ангел Дюлгеров. Имам две части в новия албум на ТubeHedzz и едно – в идния на Bobo & The Gang. Дори сега работя по интрото за концерта на 13 ноември.
Бобо и компания са дружно от 2010 година През 2012-а на фестивала Spirit of Burgas са на една сцена с Ms. Dinamyte, Tinie Tempah и Busta Rhymes. Нашите момчета подгряват също концертите на Jessie J и KRS One, а през 2014-а разделят сцената със Stereo MC’s в Шумен. Първият независим албум на Bobo & The Gang – „ Говори”, излиза през 2017 година
Бобо и Росен Ватев описват за идния концерт, за новите песни, за съчетанието от хип хоп и live band, за мултифункционалността на артистите, за другарството и професионализма, за опита от предишното и фантазиите в музиката.
- Сутрин сте по-скоро кисели или по-скоро свежи и подготвени за новия ден?
Бобо: Със сигурност не сме кисели, само че не сме и свежи...
Росен Ватев: По-средата е ситуацията.
Бобо: По-скоро сме позаспали. Привечер, като залезе слънцето, ставаме мощни.
Росен: Не вършим изключение от цялата колегия.
- Какво ще му е специфичното на концерта на 13 ноември?
Бобо: Специалното са трите нови части. Ще създадем първата копка към новия ни втори албум. Надяваме се да е подготвен в околните 2-3 месеца.
Росен Ватев: Ще има и публична премиера на пилотния сингъл към албума, което си е настрана парче от другите три. Ще има и особено направено за нас осветяване. Ще имаме и специфичен посетител – саксофонистът Димитър Льолев, с който ще станем деветима индивида на сцената. Митко е специфичен човек и извънреден музикант. Той взе участие и в първия ни албум. А е специфичен и тъй като не всякога излиза с нас на сцената, а единствено при специфични мотиви – като този на 13 ноември.
- Bobo & The Gang е специфична тайфа, тъй като в концепцията й има две на пръв взор изключващи се понятия – хип хоп и live band. Това не е ли малко необичайно за България?
Бобо: Има крещяща потребност от такива банди, тъй като виждаме какво се случва с известната музика, става все по-минималистична и все по-далеч от корените на джаза и на фънка. Затова банди като нашата са като изчезващи типове и гъзерия, както му споделяме ние. Затова одобряваме като предизвикателство тази група и като опция на всичко, което ни залива.
- А дали феновете ви правят оценка тези старания?
Бобо: Да. И това се вижда непрекъснато. Хората ни благодарят, че имаме това отношение към музиката. Доста скъпо наслаждение е да си в група. То е като задача и предопределение. А ние към този момент не сме на по 20 години и повече ни отива да вършим такива неща, в сравнение с програмирани бийтчета.
- Казвате, че тази музика отива на възрастта ви. Колко по-жива може да е музиката? Каква е идната стъпка, какво би трябвало да се случи след 10 години, да вземем за пример?
Бобо: Ние не стопираме да опитвам в разнообразни планове. Но това е нещо, което ни събира, и което всеки желае да прави – оттатък работата и професионалните задължения. ние се разграничаваме от другите по това, че съумяваме сполучливо да миксираме другите стилове, производни на хип хопа. Вървим по стълбицата от блуса към джаза, фънка, рока и хоп хопа. Това е еволюцията на тази музика.
Росен Ватев: Освен това ние сме мултифункционални, а в Bobo&The Gang сме избрали да използван на най-много тази мултифункционалност. И за разлика от другите места, на които свирим – не слагаме жанров етикет на това, което вършим. Абсолютно свободни сме да се показваме по метода, по който усещаме нещата.
- Колко е значимо да знаеш какъв човек стои до теб в студиото или на сцената?
Бобо: Това е от изключителна значимост, тъй като ние сме един механизъм. Ако има детайл, който не сработва, или не се разбираме чисто енергийно, това ще пречи на целия развой и на силата на сцената. Смея да кажа, че ние сме като едно огромно семейство. Свирим дружно от към този момент 10 години, а се познаваме отпреди това. И сме толкоз близки, че всеки знае всичко за всеки. При нас не е като да си наемеш музикант, и тази непосредственост се усеща.
Росен Ватев: Освен музиката, ни събира и другарството. Затова държим на този дух и на тази атмосфера.
Снимка: Даниел Димитров
- Как се превключва от Jeremy? на Лили Иванова или от ТubeHedzz на Bobo&The Gang? Не се ли побърква човек в един миг?
Росен Ватев: Има лека шизофрения във всичко това, само че единствено на пръв взор. Аз виждам от напълно различен ъгъл и той е, че аз съм станал музикант, тъй като одобрявам всички тези стилове. Израснал съм с всевъзможен вид музика, тъй като родителите ми са музиканти. Чувствам като свое предопределение да изсвирвам в плановете, с които съм се заел. Не е задължение за мен, а наслаждение и предпочитание да дам оптимално качествена сила.
- Какво си тананикаш сега?
Росен Ватев: В момента си напявам единствено Bobo & The Gang. Правим нови тракове и има едно парче, което не ни излиза от главите. Мисля, че новите ни неща стават сносно.
- Продължавате да пеете на български. Това прочувствен избор ли е, или тактика, или нещо друго?
Бобо: Ние сме в България и вършим музика за България, и най-много – сме българи. Не виждаме смисъл да вършим нещо, което не ни идва от вътрешната страна. Ако решим да вършим пробив на открито, може и да създадем опит с езика. Засега сме местни и държим на това. Българският е доста хубав език, в случай че знаеш по какъв начин да боравиш с него.
- Бобо, от 18-годишен е в дълбоките води на музиката. Какво от тези години е останало и до през днешния ден?
Бобо: Целият път от този момент до момента ми е оказал въздействие. Със сигурност работата ми с толкоз доста актьори и жанрове ме е построила като музикант и сега мога да изляза на сцената със самочувствие, без да имам подозрение в това, което върша. „ Снайпер рекърдс “ беше една огромна школа – там се учих да пиша от най-хубавите, и това е моята мощ, тъй като аз пиша текстове за доста други реализатори.
Снимка: Даниел Димитров
- Някой от тези хора поддържат ли те и през днешния ден като музикант?
Бобо: Да, несъмнено – всички. И Спенс, и Белослава харесват Bobo & The Gang.
- Има ли късмет в Bobo & The Gang да се появи различен главен вокалист, да вземем за пример – женски?
Бобо: Не. Но сме мислили да притеглим други реализатори за съответни части, само че това се проекти от бъдещето. Но Bobo & The Gang - това съм аз и другите (Смее се – бел. а.).
- Какви са спомените ти от „ Дим да ме няма “, 2012 година Като че ли тогава всички, които не те познаваха, схванаха за теб.
Бобо: Да. Тогава не се спирах. Имаше огромен триумф тази ария. Но това не беше моето, тъй като в никакъв случай не съм считал да върша комерсиална поп музика. Но и беше добър опит – да имаш почитатели младежи. Отдавна имахме проекти да създадем нещо дружно с Графа.
- Какви са фантазиите ви в музиката?
Бобо: За мен е значимо да имаме аудитория, да имаме сцена и изобщо – да има условия да се твори. За да може човек да има смелостта да бъде себе си в музиката и да не се стопира от това, че няма интерес или че множеството младежи слушат по-елементарна музика. Винаги би трябвало да се желае повече.
- Свободата липсва ли ти сега?
Бобо: Да. Защото е мъчно да имаш огромна тайфа и да правиш нещо огромно, когато знаеш че различната сцена е за много стеснен кръг от хора. Публиката е съсредоточена в София, а ми се желае всеки град да има клубове за жива музика, да се слуша джаз, а не просто бийтове... Такива са моите фантазии. Не летя в облаците, макар че съм отворен за всевъзможни неща. Най-важното нещо е средата.
Росен Ватев: В моята глава не съществува разделяне. Музиката е нещо световно. Тя е нещо, което има за цел да е връзка сред хора и да има обръщение. И аз желая българската сцена да се развива и несъмнено нямам нищо срещу да изсвирвам на всички места по света.
- А изкушаваш ли се да създаваш музика?
Росен Ватев: Да, от 3-4 години пиша музика, храброст ми дадоха хората към мен – като Бобо и Ангел Дюлгеров. Имам две части в новия албум на ТubeHedzz и едно – в идния на Bobo & The Gang. Дори сега работя по интрото за концерта на 13 ноември.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ