Първата ни олимпийска шампионка в бокса Стойка Кръстева гостува в ...

Първата ни олимпийска шампионка в бокса Стойка Кръстева гостува в

Стойка Кръстева: Спирам със спорта, решението ми е окончателно!

Първата ни олимпийска шампионка в бокса Стойка Кръстева гостува в излъчването „ Код Спорт “ по ТВ+. В кариерата си тя мина през голям брой премеждия, с цел да успее да изкачи боксовия Олимп това лято в Токио. И прибави най-ценното отличие към богатата си сбирка, включваща две евротитли и два сребърни медала от международни шампионати. Като дете се увлича и по футбола, само че открива своето място на ринга с боксовите ръкавици. Тя е 7-кратна шампионка на България и двукратна носителка на Купа “Странджа ”. Сега е окуражена да успее и като треньор в боксов клуб Локомотив (София). - Приветстваме на ринга на „ Код Спорт “ първата ни олимпийска шампионка в бокса Стойка Кръстева! Как си? Свикна ли към този момент с голямото внимание и с прякора „ Златната Стойка “?
- Здравейте! Дали съм привикнала? Малко ми е мъчно към момента, само че се пробвам да бъда дружелюбна, да се отзова на всяка една покана. За мен е чест да ме назовават по този метод. Надявам се от ден на ден българи да бъдат наричани по този начин за идващите генерации, които идват след нас. - Решението ти да спреш със спорта този път дефинитивно ли е? Няма ли вид за връщане обратно?
- Напълно дефинитивно е този път. Да не се заричам като предните пъти, само че мисля, че това е дефинитивно, защото към този момент съм в една преклонна възраст и имам един прелестен брачен партньор до себе си, с който живот и здраве би трябвало да имаме едни хубави дечица. Така че животът ми ще се преобрази в тази тенденция. - Не те ли блазни мисълта за отбрана на купата в Париж през 2024 година, което не е толкоз напред във времето?
- Никога не е толкоз напред, само че както мислехме, че и тази олимпиада ще бъде през 2020 година, а се случват какви ли не неща в днешно време. Не ме блазни, тъй като единственото нещо, което ми липсваше като достижение бе орден от олимпийски игри. Смятам, че няма какво повече да реализира от олимпийския връх. - Имаш ли потребност от отмора от бокса или работата ти като треньор в БК Локомотив (София) по-скоро те зарежда?
- Със сигурност работата ми като треньор ме зарежда. Няма нищо по-хубаво от това да видя по какъв начин фантазиите на децата се сбъдват и аз съм съдействала за реализирането им. Това ме прави доста щастлива, тъй че по-скоро ме зарежда. - Колко деца упражняват тук при теб?
- Ужасно доста деца упражняват за мое голямо благополучие. Даже сега ги разделяме на формации, с цел да няма толкоз скупчване на хора на едно място. Имаме към 100 деца. - Забелязваш ли по какъв начин те гледат, откакто спечели олимпийския орден?
- С едно удивление, с едни топли очи, което за мен е голямо благополучие. - Бъдещето ти в треньорството ли ще бъде или искаш да се пробваш и като началник – вид състезателен управител?
- Смятам, че моето място е в залата като треньор. Мисля, че всеки човек е хубаво да си даде действителена визия какви са неговите благоприятни условия и да се развива там, където има сили. А моето е в треньорската активност. - Да те върнем към най-щастливата дата в твоя живот до момента – 7 август тази година. Какво си спомняш от този незабравим ден и по кое време осъзна, че си способна да покориш олимпийския връх?
- Спомням си безусловно всичко от 7 август, защото ние положихме големи старания. Не единствено аз, а целият голям екип, който стои зад мен и му благодаря. Благодарение на тези старания, които положихме освен през последните две години, само че може би там беше насочена цялата централизация към олимпийските игри, ние бяхме подготвени за олимпийския връх, колкото и нескромно да звучи. Това е доста, доста труд преди този момент, тъй че бях подготвена. Спомените ми са доста ясни. Може би най-ясната мисъл е тъкмо като удари последният гонг след финала. Първата мисъл, която ми мина през ума беше: „ Да! Направихме го! България е над всички! “ - Как си обясняваш, че най-трудният ти мач в японската столица бе първият с виетнамката Нгуен, който спечели с 3:2?
- Обяснявам си го по няколко метода. Първо това, че беше първи мач след тази дълга пауза сигурно ми се е отразило. Вторият миг - за един състезател в нашия спорт може би първият мач е повратен – един от най-трудните, с цел да навлезеш в самия шампионат. А и може би се омаловажи самия боксьор, който беше насреща, че надали не е някакъв слаб. Това че не е подложен в ранглистата не значи, че е слаб боксьор. За мен това беше най-силната боксьорка, която можех да срещна по пътя към олимпийското злато. Шегувахме се откакто излезе чопът, че започваме от край на назад, тъй като съвсем по този начин бяха сложени. Всеки идващ мач ми ставаше по-леко от предходния. - И в следствие мина като ураган през останалите съпернички.
- Може би по този начин е изглеждало, само че това е с помощта на целия труд, който сме положили преди този момент. - Много постоянно съм се замислял какъв брой непризнателен е вашият спорт, тъй като се подготвяш четири години, жадуваш този орден, играеш една среща – губиш и всичко отива в канала.
- Аз имам малко по-друго пояснение – не се готвиш четири години, а се готвиш цялостен живот. На мен ми трябваха 23 години, с цел да стигна до олимпийския връх. Както няколко пъти по-рано слагах завършек на своята кариера, в случай че това в действителност беше останало по този начин, този орден сега н маше да е реалност. Така че благодаря и на брачна половинка ми, че съумя да ме завърне още веднъж, с цел да се случи този орден! За жал, подобен ни е спортът – елиминационен. Затова всеки един мач е като финален, всеки един рунд е като финален. Много постоянно успокоявайки се, че води, боксьорът губи мача тъкмо поради това утешение. - Ти се боксира в най-леката категория на олимпийските игри до 51 кг – какво е характерното в тази категория, коя е печелившата формула, на какво се залага най-общо казано за хората, които не са толкоз във вътрешността във вашия спорт?
- Тази категория е дългогодишна и с обичаи в българския бокс. За мен е чест и наслаждение да продължа пътя на предишни олимпийски шампиони. Щастлива съм, че се случи по най-хубавия метод, само че не мога да кажа, че това е най-подходящата категория за мен, защото ми се постановяваше да спадам от тежестта си и това е едно от най-големите мъчения за мен в цялата ми кариера – поддържането на килограми. В момента съм извънредно щастлива, че не виждам грамажи, калории и ред други такива неща. Дисциплината е в основата на всичко това да се случи. - Преди малко загатна за олимпийските шампиони в бокса. Преди да заминеш за Токио имаше ли диалог с Георги Костадинов, Петър Лесов, Ивайло Маринов, Даниел Петров?
- Да, имала съм диалози с някои от тях преди този момент. Имам достойнството да познавам персонално олимпийските шампиони и за мен е огромна горделивост и чест да продължа тяхното дело и пътя им. Надявам се както те ме одобриха с отворени прегръдки, по този начин да дойдат и идващите олимпийски шампиони, които да последват този път. - Съветите и указанията на твоя треньор Борислав Георгиев?
- Те не спираха от самото начало, защото ние сме от малко време дружно, само че за този срок успяхме да се сработим в действителност доста добре. Понякога е необходим единствено един взор, дори и без думи да се разберем. Много постоянно, пробвайки се да прикриваме неприятното въодушевление, другият незабавно го долавя, елементарно тъй като сме се сработили и сме положителен тандем. А наставленията бяха, че би трябвало да използван това, което сме построили преди този момент в залата. Бяхме разиграли може би за всеки един от съперниците, които срещнахме на олимпийските игри, разнообразни разновидности и с какво те могат да ни изненадат, с цел да сме подготвени и в действителност единствено ние да ги изненадваме по време на олимпийските игри. - Какво е обяснението ти, че на последната олимпиада всички медали бяха извоювани от дами? Нежният пол ли към този момент е по-силен? Въобще какво се случва в родния спорт?
- В родния спорт считам, че дамите показахме, че към този момент няма мъжки или женски спорт. Има равнопоставеност в половете. За мен не би трябвало да се отделят на женски и мъжки медали, тъй като давам образеца с щангиста ни Христо, който за мен трябваше да е с орден. - Беше ощетен.
- Да, по тази причина не желая да ги разделяме на женски или мъжки. Просто може би ние сме имали и доза шанс, тъй като знаете, че това в спорта е доста значимо. Със сигурност това са били нашите олимпийски игри, ние сме били с шанс, само че това не значи, че примерно на идващата олимпиада медалите няма да са взети единствено от мъже. - Какво не знаят хората за този 23-годишен труд?
- Може би хората виждат това, което се появява на самите надпревари. - Зад кулисите какво остава прикрито?
- Много неща остават скрити – доста труд, доста сълзи, ограничения, които всеки един състезател минава, с цел да успее да стигне до огромния връх. Това постоянно остава в сянка, само че може би мен персонално това с килограмите ме е изтощило извънредно доста. Ако не бяха фамилията ми, брачният партньор ми, треньорът, приятелите да ме поддържат в тези сложни моменти, това отново нямаше да е реалност. - Горда ли си от обстоятелството, че освен си първата ни олимпийска шампионка в бокса, само че и си първата българка в този спорт, взела участие във форума с петте преплетени кръга?
- Няма по какъв начин да не съм горда. Наистина човек се труди, труди, труди и когато трудът се възнагради и хората оценят това, е голямо благополучие за спортиста. Той сигурно не го прави, с цел да му кажат: „ Ей, отлично! “, само че това е едно огромно задоволство, че трудът му се вижда и се прави оценка от хората. - Какво е обяснението ти – за какво желаят да извадят бокса от олимпийското движение? Не е ли меко казано необичайно?
- Много е необичайно. За мен персонално боксът и битката са спортове с дългогодишни обичаи и няма по какъв начин да излязат от олимпийските игри. Това са едни от първите спортове и би трябвало да си останат. Те са зрелищни, има всичко, от което хората се нуждаят, тъй че не виждам за какво да се извадят. Нямам нищо срещу да се опитва с други спортове, да се усилва броят на спортове, само че не мисля, че тези спортове би трябвало да излизат от олимпийските игри. - Как стана по този начин, че вместо стетоскоп, постави боксовите ръкавици? Знаем, че детската ти фантазия е била да се реализираш в медицината.
- Да, знаете всяко дете като мъничко го питат какво желае да стане. Аз не знам за какво по този начин съм желала, само че знаех, че желая да стана доктор. В един миг, играейки национални танци, започнах и с бокса и по този начин до 11 клас. След това трябваше да ги разгранича и да продължа единствено с едното, тъй като към този момент беше непостижимо и двете. Избрах бокса, а влизането в боксовата зала беше напълно инцидентно. Като дете обичах да играя футбол с децата от квартала и в един миг те се записаха всеобщо на бокс и аз нямаше с кого да играя футбол. Така ден, два, три и си крещя – какво стана, къде са всички деца? Ами, те са в залата по бокс. Добре, отивам да видя какво се случва, какво толкоз е привлякло техния интерес. Не ме сграбчи първоначално, дори погледах десетина минути и отидох да виждам художествената гимнастика, тя също не ме сграбчи. - Кое те върна в залата?
- Обикаляйки по учебните заведения да си събира деца, треньорът ми отива при моята класна, която беше по физическо образование. Тя му предлага: „ Имам едно момиченце, което е по-спортна натура. “ Виждаме се с него, сподели ми, че е треньорът по бокс и да заповядам в залата. След като имах покана, дружно с другите деца от квартала, отидох да видя какво толкоз е забавното и да опитам. И по този начин от опитване до ден-днешен още съм си в боксовата зала. - Как реагираха родителите ти на това твое въодушевление?
- Може би първоначално смятаха, че това е нещо мимолетно, което ще отшуми. В следствие ме подкрепиха. Имаше един миг, в който съответно татко ми ми не разреши да спортувам, тъй като си бях понижила триумфа в учебно заведение. Той сподели: „ Щом е по този начин – приключваш с тренировките по бокс! “ Но беше съвсем в края на годината и излизам, а той ме пита къде отивам – до една другарка, нещо за учебно заведение да си уговаряме домашните. Така ден, два, три и си пооправих триумфа. Свърши учебната година и треньорът ми ме попита наистина ли желая да вляза в спортно учебно заведение, с цел да имам повече време за квалификация. Казах: „ Искам, само че сигурно татко ми няма да ме пусне. “ Не знаеше, че продължавах да упражнявам. Каза ми: „ Добре, дай да забележим кой е татко ти, да поговоря с него и ще се разберем, огромни хора сме. “ Говоря у дома, а се оказва, че те са израснали като деца дружно и се познават. Така си приказваха, майтапиха се с мен първо, че няма да ме пуснат, след това, че ще ме пуснат. И по този начин стартира моята кариера, влизайки в спортното учебно заведение. - Имаш две европейски трофеи в Букурещ 2014 и в София 2018, само че пък и на два пъти златото ти се изплъзна от шампионат на планетата и остана втора. Кога бе по-близо до триумфа – в Астана 2016 ли в Ню Делхи 2018?
- Близо до триумфа не съм била, щом не съм взела златния орден. Много постоянно употребявам израза – наистина ли ще си втори или двайсет и втори е без значение, щом не си първи. Знаете, че във времето хората помнят в действителност първите – шампионите. Вторите остават някъде в сянка. И двата финала съм си ги изгубила по разнообразни аргументи. Просто съперниците, които са били против мен, са посочили по-добра игра, повече техника, предпочитание или някакви други неща, които са им съдействали за купата. А по отношение на европейските трофеи, за мен и двете са с огромно значение доста значими в моята кариера, защото 2014 година, с цел да стана европейска шампионка, трябваше да мина през актуалната олимпийска шампионка Никол Адамс, която ме спираше преди този момент на всяко огромно състезание, в това число и на олимпийските игри 2012. Така тази купа в действителност си ми е надълбоко в сърцето и си я оценявам ненапълно даже повече от олимпийската купа, тъй като знам какъв брой пъти съм се разминавала с медали от огромни шампионати тъкмо поради тази боксьорка. Накрая в този значим миг съумях да я победя. А другата европейска купа си я съединявам с предлагането за брак, също доста скъпа и значима за мен. Имах достойнството да бъда наградена от моя брачен партньор и в този миг да ми оферира брак. Още като се сетя и настръхвам! - На няколко пъти загатна, че ти е било доста мъчно да влизаш в килограми за категорията, в която се боксираш. Колко време ти бе нужно, с цел да влезеш във форма? Колко дни преди съревнование може да се каже, че си била в категорията?
- Това за всяко съревнование е друго. Много зависи наистина ли преди този момент е имало други надпревари, наистина ли от едното до другото би трябвало да подкрепям формата или това е съревнование след три-четиримесечна пауза. Ако е имало скоро съревнование и към този момент съм влизала в категория е доста по-лесно, единствено се поддържа, даже да отпуснеш 1-2 кг по-горе, незабавно доста по-лесно се смъкват. Но в случай че килограмите са натрупани няколко месеца, да кажем съм стояла на 54-55 кг и не съм сваляла до 51 кг, е доста по-трудно. Особено най-после – последният кг е извънредно непосилен. Даже в този момент по време на олимпийските игри, влизайки в медалите, цяла България се радва, към този момент имаме олимпийски орден в бокса, аз влизам в съблекалнята, стъпвам на кантара и виждам 1,7 кг от горната страна и елементарно ми се плачеше в този миг. Знаете, че не можехме да излизаме от олимпийското село. Казах на треньора, че се прибираме в селото и отивам да си упражнявам, тъй като на по-следващия ден отново имам кантар и би трябвало да съм в категория. Това значи да не хапвам и да не пия нищо до идващия кантар, в случай че не упражнявам. Той сподели: „ Моля те единствено през днешния ден не тренирай, на следващия ден каквото искаш. Но през днешния ден не тренирай, тъй като по този начин е вярно – организмът би трябвало и да почине. “ Съгласих се, само че тогава ще ме водите на разходка. А разходката беше в олимпийското село, което бяхме обиколили стотици пъти към този момент. Навлечена с екип, шушляци от горната страна, а на открито 30 и няколко градуса, мокър въздух, а аз с черните шушляци, с цел да може малко да спадна и най-малко да мога да пийна. Шегувах се вечерта, откакто видях, че съм свалила 0,5 кг, че ще вечерям. Отидох и изпих 50 мл вода и се легнах. До идващия ден това ми беше храна, вода, всичко. - Ще те върна към един противен миг – какви бяха аргументите да хвърлиш ръкавиците и да се откажеш от бокса преди 10 години и надлежно кое те накара да се завърнеш? Може би брачният партньор ти?
- Последното завръщане е напълно дело на брачна половинка ми и на треньора ми. Те започнаха една идея – непрекъснат „ тормоз “ било то у дома или в залата. Защо не опиташ? Можеш! Още има накъде! Когато на човек му липсват неща, а на мен в действителност ми липсваше орден от олимпийски игри, надълбоко някъде в мен бушуваше желанието да се завърна, да го направя, макар че доста пъти съм изпитвала и страха: „ Ами, в случай че не съумея? “ Това е бил най-големият ми боязън в цялата ми кариера – в случай че не се показва добре, в случай че отчайвам хората, които чакат да покажа най-хубавото от себе си. - А за какво хвърли ръкавиците?
- Понякога в действителност на човек му писва, на мен също. При мен няма доста междинни положения – всичко е в двете крайности. Може би откогато мъжът ми се показа в моя живот, съм малко по-умерена, само че обичам директните неща. Във времето, когато не са се получавали дадени неща, не желая да встъпвам в детайлности, имало е някакви съответни пререкания, разногласия и това ме е демотивирало. Просто си споделям, че няма смисъл да не преставам с някакви вятърни мелници да се боря и по тази причина е било едното преустановяване. - По-силен ли стана характерът ти, откакто отиде да работиш в пицария, откакто сподели „ Стоп “ на бокса?
- Със сигурност съм станала по-силен човек. На мен ми се е налагало да се устоявам сама, до момента в който изучавам в Спортната академия, само че по едно и също време с това се пробвах и да спортувам. Всичко вкупом е много мъчно, само че мисля, че са ми се получили нещата. Не се срамя да кажа, че съм от обикновено работническо семейство и че нашите не са имали опция да ме издържат, а ми се е налагало да работя, с цел да се устоявам, до момента в който последвам. Мисля, че ме е направило по-силен човек. - Какво се смени във федерацията по бокс с идването на Краси Инински – сегашният държавен глава, който към този момент кара трети мандат?
- Аз мога да направя едно сравняване, една параленост - като започнах аз като състезател много преди него и сега каква е разликата. Едно време ние нямахме нито екипировка, нито изисквания да упражняваме, нито толкоз треньори, които да отделят от времето си и от вниманието си, с цел да могат да развиват всеки един играч. Ние като започнахме – на открито вали, не вали, вътре в залата съвсем постоянно имаше сложени кофи, които да събират отичащата се дъждовна вода, а виждате, че към този момент нещата са доста по-различни. Може би имахме три-четири чифта ръкавици целият клуб, които си ги сменяхме, с цел да успеем да се подготвим. Имахме един треньор, който като се насъберат три-четири надпревари едно след друго всяка седмица, него го няма по цялостен месец и ние съвсем си упражняваме сами. А към този момент клубовете се пробват да развиват повече треньори, с цел да има опция, когато един треньор е отпътувал на съревнование, различен да остане в залата и да приготвя идващата възрастова група, на която ѝ следва съревнование. Мисля, че има още един доста значим миг, когато един състезател покаже някакви качества и упоритости за развиване, а още повече вземайки орден от огромно състезание, без значение от цвета му, той към този момент стартира да получава заплата, което по никакъв начин не е малко. По-рано споделих, че на мен ми се постановяваше да работя, с цел да се устоявам и заплата започнах да получавам на 11-ата година, откакто взех бронзов орден от европейско състезание. Но това не го споделям, с цел да се оплача, а елементарно върша едно съпоставяне какво е било при започване на моята кариера и какво е в този момент. Искам идващите спортисти и боксьори, които идват след мен – другите генерации да го схванат това нещо и да го оценят, че те го получават наготово. Просто е належащо да свидлив малко повече зъби, да вземат един орден от огромно състезание, с цел да им тръгне животът доста по-добре. За хората, които споделят, че няма пари в спорта, аз стоя с името си и с лицето си и споделям, че има, само че за това би трябвало да се положат старания и да покажеш резултати. - Какви скъпи уроци получи от бокса?
- Може би най-ценният урок, който бих поставила преди всичко е това в никакъв случай човек да не се предава, колкото и да му е мъчно, през каквито и компликации да се постанова да премине. Дори и сега да не виждаш излаз, елементарно си задължен да продължиш, с цел да постигнеш задачата, към която си се устремил. Другият миг е, че трудът постоянно се възнаграждава, елементарно е въпрос на време. Да не спираш да се трудиш и като дойде този миг, в който трудът се възнаграждава, да бъдеш непрекъснат и твърдоглав. Не знам наистина ли е единствено в бокса, по-скоро го приписвам като цяло на спорта, че ние би трябвало да бъдем малко по-добри хора и малко по-задружни, тъй като в това съревнование по време на олимпийските игри зад себе си аз имах необикновен екип от хора, които остават в сянка, само че всеки един си вършеше по прелестен метод неговата работа. За мен оставаше най-лесното – елементарно да се съсредоточвам, да извърша това, което ми се дава наготово, с цел да се случат нещата. Визирам доктор, теляк, управление на федерация, треньор, изобщо всички, старши треньор, персонален треньор… Всички бяха на топ равнище! Аз в действителност не бях обременена с нищо друго, както обратно в годините ти си мислиш за всичко. Ти си си треньор, ти си си доктор, ти си си психолог, до момента в който в този момент нещата и в това отношение са доста по-различни. - Как се вижда Стойка Кръстева след една година?
- Добре, че не казахте „ след пет “, тъй като щях да отговоря с думите на брачна половинка ми, че след пет годни би трябвало да сме с три деца. А след една година мисля, че няма да е доста по-различно от в този момент. Просто може би малко по-изградени състезатели виждам зад тила си в спортната си кариера, а в персонален проект се надявам някое детенце да е на път. - Много благодарим за този диалог! Пожелаваме ти единствено здраве, здраве и отново здраве!
- Това е най-важното!

Източник: dnesplus.bg