Излезе първата неофициална биография на Григор Димитров
Първата неофициална биография на Григор Димитров е към този момент в книжарниците. Автор на „ Григор Димитров – гордостта на България” е спортният публицист Любомир Тодоров, който наблюдава кариерата на тенисиста от тренировките в родния му град Хасково до триумфа на финалите на ATP тура в Лондон в края на 2017 година
Пътят на тенисиста, приключил под номер 3 в международната класация 2017 година – българина Григор Димитров, е проследен в елементи от спортния публицист Любомир Тодоров в първата неофициална биография на родното тенис знамение: „ Григор Димитров – гордостта на България”.
Тодоров следи кариерата на Гришо от първите му публични мачове по родните тенис кортове. В книгата журналистът наблюдава пътя на Григор Димитров от Хасково до триумфа в Лондон в края на 2017 година, като в детайли разказва триумфите му при юношите, кариерата му при мъжете, мачовете му за България и неговите треньори, а особено внимание е отделено и на живота на Димитров отвън корта.
Григор се занимава с тенис от 5-годишен, тренира в тежки условия, а финансиране за немалка част от участията му в разнообразни шампионати обезпечава фамилията му. На 14 Димитров печели европейското състезание за юноши до 14 години в Острава, Чехия и оглавява европейската класация в своята възраст.
Едно след друго идват и заслужените оценки, които последователно извоюват на Григор международна популярност. През Orange Bowl и US Open до „ Ролан Гарос” и „ Уимбълдън”, през днешния ден целият свят знае кой е Григор Димитров, а многочислените му почитатели във всички краища на Земята поддържат нашето момче и дават нов мотив за горделивост на всички българи.
Освен подробна информация за кариерата и живота на звездата, „ Григор Димитров – гордостта на България” (с подзаглавие „ От кортовете в Хасково до триумфа в Лондон”) съдържа определени изявленията на Димитров през годините, отзиви за играта му от видни експерти, измежду които Магдалена Малеева, шефът на АТР 250 надпреварата в София Пол Макнами, публицистите Татяна Манова, Емил Янчев и други, както и цветни приложения с близо 50 фотоси, които илюстрират сложния, само че победоносен път на Гришо през годините, отдадени на тениса.
Откъс от „ Григор Димитров – гордостта на България”, Любомир Тодоров
КАРИЕРА ПРИ ЮНОШИТЕ
В края на предишното хилядолетие в българските тенис среди настойчиво стартира да се носи слух за необикновен гений, който с лекост побеждава освен връстниците си, само че и момчета, по-големи с няколко години. Който на шампионат до 10 години в Плевен, едвам на шест, печели против батковците.
Постепенно хората научават името на този пай самородно злато: Григор Димитров.
Малкият левент тренира в Хасково със своя татко Димитър Господинов Димитров. Въпреки суровите условия през зимата Григор не пропуща нито едно занятие в хандбалната зала в родния си град. С татко си поемат рано заран, когато луната още господства на небето. В самата зала е толкоз студено, колкото и на открито. Или съвсем. Неотопленото помещение и дървеният под не могат да прекършат ентусиазма на момчето, което е в положение през целия ден да тича и удря топката. Но фамилията е изрично: спортът не трябва да е за сметка на учебното заведение и след всяка подготовка момчето отива на учебно заведение с прилежно написани домашни и научени уроци.
„ Нашият Гришо тренираше дори с ушанка, тъй като в залата беше доста студено. Имаше парно, само че прозорците бяха в окаяно състояние “, спомни си Йосиф Давидов, президент на хандбалния клуб „ Асти 91 “, пред Българска национална телевизия в края на ноември 2017 година
Трудните условия каляват характера на момчето от Хасково. То към този момент няма противници у нас и стартира да взе участие на интернационалните шампионати. В началото пътуват със фамилния автомобил до разнообразни кътчета на Европа. Спортното министерство отпуска стипендия на надарения младок, само че парите идват в края на тримесечието, а в случай че първоначално му има съревнование, примерно в Швеция, фамилията би трябвало да заделя от своя бюджет, с цел да покрие разноските за път, настаняване и храна по време на шампионата.
Такъв е споменът и на директорката на спортното учебно заведение „ Стефан Караджа “ в Хасково Силвия Тенчева.
„ Спомням си, че в зората на неговата кариера беше доста мъчно да се обезпечат пари за шампионати, тъй като той в действителност прохождаше тогава. И с татко му ходихме по компаниите да събираме пари. Доколкото знам, употребил е пенсиите на баба си и дядо си от село Стойково, с цел да проходи и да тръгне по шампионати в Европа “, сподели Тенчева пред Българска национална телевизия.
Пътят на тенисиста, приключил под номер 3 в международната класация 2017 година – българина Григор Димитров, е проследен в елементи от спортния публицист Любомир Тодоров в първата неофициална биография на родното тенис знамение: „ Григор Димитров – гордостта на България”.
Тодоров следи кариерата на Гришо от първите му публични мачове по родните тенис кортове. В книгата журналистът наблюдава пътя на Григор Димитров от Хасково до триумфа в Лондон в края на 2017 година, като в детайли разказва триумфите му при юношите, кариерата му при мъжете, мачовете му за България и неговите треньори, а особено внимание е отделено и на живота на Димитров отвън корта. Григор се занимава с тенис от 5-годишен, тренира в тежки условия, а финансиране за немалка част от участията му в разнообразни шампионати обезпечава фамилията му. На 14 Димитров печели европейското състезание за юноши до 14 години в Острава, Чехия и оглавява европейската класация в своята възраст.
Едно след друго идват и заслужените оценки, които последователно извоюват на Григор международна популярност. През Orange Bowl и US Open до „ Ролан Гарос” и „ Уимбълдън”, през днешния ден целият свят знае кой е Григор Димитров, а многочислените му почитатели във всички краища на Земята поддържат нашето момче и дават нов мотив за горделивост на всички българи.
Освен подробна информация за кариерата и живота на звездата, „ Григор Димитров – гордостта на България” (с подзаглавие „ От кортовете в Хасково до триумфа в Лондон”) съдържа определени изявленията на Димитров през годините, отзиви за играта му от видни експерти, измежду които Магдалена Малеева, шефът на АТР 250 надпреварата в София Пол Макнами, публицистите Татяна Манова, Емил Янчев и други, както и цветни приложения с близо 50 фотоси, които илюстрират сложния, само че победоносен път на Гришо през годините, отдадени на тениса.
Откъс от „ Григор Димитров – гордостта на България”, Любомир Тодоров
КАРИЕРА ПРИ ЮНОШИТЕ
В края на предишното хилядолетие в българските тенис среди настойчиво стартира да се носи слух за необикновен гений, който с лекост побеждава освен връстниците си, само че и момчета, по-големи с няколко години. Който на шампионат до 10 години в Плевен, едвам на шест, печели против батковците.
Постепенно хората научават името на този пай самородно злато: Григор Димитров.
Малкият левент тренира в Хасково със своя татко Димитър Господинов Димитров. Въпреки суровите условия през зимата Григор не пропуща нито едно занятие в хандбалната зала в родния си град. С татко си поемат рано заран, когато луната още господства на небето. В самата зала е толкоз студено, колкото и на открито. Или съвсем. Неотопленото помещение и дървеният под не могат да прекършат ентусиазма на момчето, което е в положение през целия ден да тича и удря топката. Но фамилията е изрично: спортът не трябва да е за сметка на учебното заведение и след всяка подготовка момчето отива на учебно заведение с прилежно написани домашни и научени уроци.
„ Нашият Гришо тренираше дори с ушанка, тъй като в залата беше доста студено. Имаше парно, само че прозорците бяха в окаяно състояние “, спомни си Йосиф Давидов, президент на хандбалния клуб „ Асти 91 “, пред Българска национална телевизия в края на ноември 2017 година
Трудните условия каляват характера на момчето от Хасково. То към този момент няма противници у нас и стартира да взе участие на интернационалните шампионати. В началото пътуват със фамилния автомобил до разнообразни кътчета на Европа. Спортното министерство отпуска стипендия на надарения младок, само че парите идват в края на тримесечието, а в случай че първоначално му има съревнование, примерно в Швеция, фамилията би трябвало да заделя от своя бюджет, с цел да покрие разноските за път, настаняване и храна по време на шампионата.
Такъв е споменът и на директорката на спортното учебно заведение „ Стефан Караджа “ в Хасково Силвия Тенчева.
„ Спомням си, че в зората на неговата кариера беше доста мъчно да се обезпечат пари за шампионати, тъй като той в действителност прохождаше тогава. И с татко му ходихме по компаниите да събираме пари. Доколкото знам, употребил е пенсиите на баба си и дядо си от село Стойково, с цел да проходи и да тръгне по шампионати в Европа “, сподели Тенчева пред Българска национална телевизия.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ