Томина неделя е!
Първата неделя след Великден е отдадена на апостола, прочут като Тома Неверни
Днес, на първата неделя след Възкресение Христово, православните християни празнуват Томина неделя – празник, отдаден на паметта на деятел Тома, един от дванадесетте Христови възпитаници.
Апостол Тома е останал в историята с прозвището Неверни. След като Христос възкръсва и се явява на учениците си, Тома не участва измежду тях. Когато по-късно останалите апостоли му споделят: " Видяхме Господа ", Тома дава отговор с съмнение: " Ако не видя на ръцете му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата му, няма да допускам ".
Христос по-късно се обръща към него с думите: " Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я постави на ребрата ми. И не бъди безверен, а набожен. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали ".
История на празника
Названието Томина неделя идва от името на неделния ден, на който съгласно християнския календар възкръсналият Христос се явява на учениците и почитателите си. Седмицата след Великден е известна още като Светла или Празна, заради възбраната да се работи през този интервал. Томината неделя слага края на великденския празничен цикъл.
Малко прочут факт е, че деятел Тома не е запомнен единствено с евангелската история за своето обезверение. Той е един от най-жертвоготовните Христови възпитаници. Когато Христос взема решение да отиде във Витания, с цел да съживи Лазар, макар опасността от фарисеите, Тома споделя на другите възпитаници: " Да отидем и ние да умрем с него ".
Апостолската задача на Тома
След слизането на Светия дух в деня Петдесетница, апостолите хвърлят чоп, с цел да дефинират къде ще отидат да проповядват Божието слово. На деятел Тома се пада да отиде в Партия, Мидия и далечна Индия.
В Индия деятел Тома удивява хората с доста чудеса и доста от локалните поданици одобряват християнството. Сред тях са и две сестри царици. Разгневен от покръстването на жена си, локалният цар подлага Тома на жестоки мъчения, от които апостолът по знамение оцелява. Въпреки това, царят най-после убива Тома.
Интересно е, че даже царят, който предизвиква гибелта на Тома, скоро по-късно приема християнството, уверен от изцелението на сина си Азан след неговото покръстване. Мощите на деятел Тома са пренесени в Месопотамия, а на гроба му стават чудеса съгласно християнската традиция.
Днес, на първата неделя след Възкресение Христово, православните християни празнуват Томина неделя – празник, отдаден на паметта на деятел Тома, един от дванадесетте Христови възпитаници.
Апостол Тома е останал в историята с прозвището Неверни. След като Христос възкръсва и се явява на учениците си, Тома не участва измежду тях. Когато по-късно останалите апостоли му споделят: " Видяхме Господа ", Тома дава отговор с съмнение: " Ако не видя на ръцете му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата му, няма да допускам ".
Христос по-късно се обръща към него с думите: " Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я постави на ребрата ми. И не бъди безверен, а набожен. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали ".
История на празника
Названието Томина неделя идва от името на неделния ден, на който съгласно християнския календар възкръсналият Христос се явява на учениците и почитателите си. Седмицата след Великден е известна още като Светла или Празна, заради възбраната да се работи през този интервал. Томината неделя слага края на великденския празничен цикъл.
Малко прочут факт е, че деятел Тома не е запомнен единствено с евангелската история за своето обезверение. Той е един от най-жертвоготовните Христови възпитаници. Когато Христос взема решение да отиде във Витания, с цел да съживи Лазар, макар опасността от фарисеите, Тома споделя на другите възпитаници: " Да отидем и ние да умрем с него ".
Апостолската задача на Тома
След слизането на Светия дух в деня Петдесетница, апостолите хвърлят чоп, с цел да дефинират къде ще отидат да проповядват Божието слово. На деятел Тома се пада да отиде в Партия, Мидия и далечна Индия.
В Индия деятел Тома удивява хората с доста чудеса и доста от локалните поданици одобряват християнството. Сред тях са и две сестри царици. Разгневен от покръстването на жена си, локалният цар подлага Тома на жестоки мъчения, от които апостолът по знамение оцелява. Въпреки това, царят най-после убива Тома.
Интересно е, че даже царят, който предизвиква гибелта на Тома, скоро по-късно приема християнството, уверен от изцелението на сина си Азан след неговото покръстване. Мощите на деятел Тома са пренесени в Месопотамия, а на гроба му стават чудеса съгласно християнската традиция.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ