Първата му роля в киното идва през 1988 година във

Първата му роля в киното идва през 1988 година във кино лентата на Иван Андонов „ Вчера “.

Сред други от знаковите му функции са в продукциите „ Адио, Рио “, „ Любовното лято на един безделник “, „ Сезонът на канарчетата “, „ Граница “, „ След края на света “, „ Дунав мост “, „ Сомбреро блус “ и „ Хайка за вълци “.

Петър Попйорданов-Чочо се спомина на 48-годишна възраст след безразсъден случай на Боянските гробища, където е заровена майка му.

Бащите по принцип са незнайни войни. Ако нещо ще те пази, то е майката. Лоша, добра, каквато и да е – тя ще те пази.

Не умеем да се чуваме, да приказваме между тях, да се слушаме един различен, да се виждаме, да се понасяме такива, каквито сме.

Всички хора, доколкото могат, се стараят да живеят в анонимност. Лошото е, когато се получи както се споделя в една поговорка: „ Разбрах, че е живял по некролога му. “

Няма по какъв начин да желая амнистия, тъй като като огорчиш някого, огорчението остава в индивида.

Болката идва, когато Бог желае да те изпита.

Гордея се единствено с едно – че мога да обичам извънредно доста. Любовта не е проект – първо да се срещнем, след това да илизаме няколко месеца, по-късно да срещнем роднините. Не. Всичко става за три секунди. И никой не знае какво е то, с изключение на ти и индивида против теб.

Най-тежкото нещо, което може да ти се случи в живота, е да те предадат.

Болката от ножа в гърба… все едно дали ти го е забила жена или другар. Тогава изпадаш в „ ступор “. Не ти е отговорна тя, не ти е отговорен той, ти си лъгал самичък себе си. Оставил си ги да влязат в душата ти и да грабят.

Ако не предадеш себе си, постоянно можеш да намериш човек, който няма да съобщи теб. Аз не съумях да предам себе си и по тази причина мен не ме предадоха. Предадеш ли себе си, предаваш и тези, които те обичат, тези, които са към теб, тези, които желаят да бъдат с теб. И това е грях.

Аз съм си най-големият зложелател. Безотговорен съм, неизпълнителен.

Възпитан съм да изрека нещо, в случай че ми е пристигнало до гуша. Не претърпявам несправедливостта и постоянно отвръщам.

Чочо Попйорданов в никакъв случай не е гледал на себе си като на плейбой!

Най-грешната визия за мен е, че съм един алкохолик, който преди време е бил доста симпатично момче.

Няма човек без пороци или без привързаност към някои неща.

Не умеем да живеем. Нищо и половина сме. Тази нация е пред загиване. Ще изчезне и езикът. Ще се приказва единствено на британски. Ще се занимаваме единствено с компютри. Децата всеобщо ще бягат и ще се разочароват. Всички ще се избавят поединично. Това е.

Матрицата съществува и мъчно можеш да се измъкнеш от нея. Бягството е самостоятелно, всеки самичък се „ дематериализира “. Превръща се в поредност от нули и се надява някъде измежду тях да откри своята единичка. Да откри себе си.

Зодия Близнаци съм и в мен живеят доста повече от двама. Има моменти по време на работа, когато в мен живеят 17-18 души и не мога да схвана кой съм сега. Когато бях 22-годишен, ми се е случвало да обезумявам, все едно сърцето ми ще изскочи, не зная кой тъкмо съм сега.

Нашето, следващото потомство, жертва на времето, в което тиганът се обърна, изживя потрес и в този потрес моралът се срина като небостъргач.

В тази страна съм схванал едно-единствено нещо – раждаш се афектиран и си отиваш афектиран. И печален. И в никакъв случай не получаваш това, за което в действителност работиш.

Аз съм набожен човек и знам, че мен има кой да ме пази. Същите думи ми сподели и Андрей Баташов. Разговорът ни се случи броени седмици преди той да си отиде от този свят. Попитах го има ли нещо, от което се тормози, а отговорът му беше: „ Не. Мен има кой да пази ”, и уточни с пръст нагоре, към Бог. Каквото е писано, писано е… Той беше набожен човек, мой другар, добър експерт, популярен артист. В тази безусловно селска и нецивилизована страна към момента хората си потеглят афектирани. И той е бил един от тези хора, без значение от духа и от волята си. Това е.

Човек в никакъв случай не си отива от този свят, все нещо от него остава тук.