Георги Господинов от Пловдив: Прописах, за да се спася от детски кошмар
„ Първата ми среща с писането бе в родината на детството. Бях 5-годишен, когато написах стихотворение за един заплашителен сън. Баба ми споделяше, че щом е заплашителен, не би трябвало да се споделя, тъй като ще се случи. След като го написах, в никакъв случай повече не сънувах този призрачен сън, че фамилията ми е на дъното на бунар. Първо бе страхът, че няма да излязат оттова, само че по-големият бе, че ще остана самичък. Писането е някакъв подобен опит да се оправиш със страха ”, описа Георги Господинов по време на срещата си с пловдивчани в Епископската базилика. Носителят на интернационален „ Букър ” гостува под тепетата на Литературния фестивал „ Пловдив чете ”. Стотици фенове чакаха писателя и бяха нетърпеливи да получат подписи час преди събитието. Едва 180 от тях съумяха да влязат в Базиликата и да чуят историите на Господинов, разказани след забавните въпроси, които неговият сътрудник – поетът Иван Ланджев, задаваше.
Прочетете още
Авторът на „ Времеубежище ” прикани младежите в никакъв случай да не емигрират от личната си Родина на детството и по-късно описа по какъв начин и по кое време романът е тръгнал към своите читатели.
„ Бях в Германия. Всичко бе затворено поради пандемията. Обади ми се Манол Пейков и показа терзанията на екипа. Аз помислих и споделих – да издаваме. А Манол ми отговори, че тази вест ще зарадва печатарите, които стоят и нищо не вършат. Романът се поръчваше единствено онлайн. Първата поръчка бе от село Житница, след това от Писменово, след това Франкфурт, Париж, Ямбол… И до през днешния ден хората ми споделят, че са чели книгата в своето времеубежище ”, сподели Господинов.
Той акцентира, че тематиката за предишното постоянно го е вълнувала и участва във всички негови романи, за предишното и нещата, които не са ни се случили. И къде отиват тези неща, които не са ни се случили, а не престават ли да ни дефинират?„ Преди време написах роман за 1968 година, който провокира един „ диалог по нашенски ”, тъй като никой не желае да живее живот в неслучили се времена ”, сподели Господинов, а по-късно в диалога с Иван Ланджев призна, че задоволително е „ обичай ” в полето на литературата.
„ До „ Времеубежище ” не бях подготвен да опиша за носталгиите на света, те се пресмятат най-трудно. Българските ги знам, само че да вземем за пример испанците? ”, призна писателят. После диалогът напълно естествено стигна до без подозрение на огромното самопризнание за българската литература в интернационален мащаб – премията „ Букър ”.
„ Най-радостният миг за мен бе, когато книгата попадна в късия лист за премията – от 168 романа бяха определени 6. Когато отидохме на церемонията, нищо не знаехме до последната минута. Настаниха всеки публицист и неговия преводач на обособена маса. На нашата маса имаше и публицист от New York Times. На церемонията присъстваше и целият английски и френски книжовен хайлайф. Започна показване на всички книги, артисти четяха фрагменти. След това излезе френската писателка Лейла Слимани. В началото тя насочи вниманието на публиката към всеки обособен разказ с коментар, само че за „ Времеубежище ” не сподели нищо. На финала обаче стартира да приказва и за спечелилия и някак усетихме, че има вяра. Каза името на „ Времеубежище ” и Анджела стартира да ме прегръща и да вика. Аз единствено съумях да ѝ кажа да не се радва толкоз, тъй като може да има неточност. Знаем по какъв начин объркаха плика на Оскарите. Аз съм подигравателен човек и постоянно съм гледал с съмнение сълзите в очите на спортистите, които слушат националните химни след извоювани победи. Но си признавам – вълнението беше огромно. Още повече и поради обстоятелството, че след края на церемонията дама – книжовен критик, се приближи и сподели: „ Благодаря ви, че защитихте достойнството на Европа ”, сподели Господинов. Той разкри, че двамата с Анджела Родел са имали билети за полет към България както за 24 май (на идващия ден след церемонията), по този начин и за 28 май. За наслада на сънародниците му се наложи първите да изгорят.
Реакциите след премията Георги Господинов разяснява в типичния си жанр: „ Оказа се, че има живот и след „ Букър ”. Изненадах се от хубавите реакции. Още преди да отпътува за церемонията бях в Солун. Тогава сътрудници от прилежащите страни ме подкрепяха и пожелаваха триумф в името на балканската литература ”.
Господинов не скри, че най-вече се ядосва, когато упованията на читателите отвън България са, че ще споделя истории за кланета, потури и национална музика. Сякаш българските писатели не могат да пишат за универсални тематики.
„ За мен българската история се изчерпва с персоналната история. Комунизмът не съумя, тъй като не знаеше какво да прави с индивида след работа. Носталгията към предишното е рисково нещо. А най-тъжното е, че на нас ни продаваха ярко бъдеще, а в този момент се пробват да ни продават ярко минало. В същото време хората живеят с упованието на едно обезпокоително бъдеще ”, сподели Георги Господинов.
Той не скри, че е претърпял прочувствен миг, когато на Панаира на книгата в София километрична опашка е изтърпяла часове очакване и дъжд, с цел да получи подпис от него.
„ Хората не стачкуваха. Валя, само че те си споделяха чадъри и по-късно си разменяха координати. Роптаеха единствено да се дава по една книга на човек, с цел да стигнат за всички. На апела да се отдръпват, че книгите няма да стигнат за всички, възрастни хора ми споделиха: „ Не си тръгваме, тъй като имаме нужда да се докоснем до нещо ярко ”, сподели още писателят.
На финала Господинов разкри нещо, което необятната аудитория не знае – че е създател на либрето за опера. Тя е сложена в Полша и споделя за първия полет до Марс. А огромната драма е да се намерят мъж и жена, които ще устоят дружно. Защото в случай че в кухнята чиниите се разрушават на земята, то в космоса летят свободно.
Още при започване на срещата издателят Божана Апостолова показа прочувствено за 23-годишното партньорство на „ Жанет 45 ” и Георги Господинов.
„ Като видя един надарен български създател и цялостна зала, сърцето ми форсира ритъма си. Поклонете се на Жоро, пратете му целувки, тъй като той е повода да се заприказва и чуе името българско. Той го заслужава, два пъти повече го заслужавате вие. Защото в случай че не бяхте вие – читателите, щяхме да се гледаме двамата с него, както беше при първата ни среща ”, сподели тя.
В момента Георги Господинов раздава подписи на Шатрата на издателство " Жанет 45 " на Алеята на книгата до Централна поща. Десетки пловдивчани се подредиха на опашка, с цел да се срещнат с него и да им подпише книгите.
Прочетете още
Авторът на „ Времеубежище ” прикани младежите в никакъв случай да не емигрират от личната си Родина на детството и по-късно описа по какъв начин и по кое време романът е тръгнал към своите читатели.
„ Бях в Германия. Всичко бе затворено поради пандемията. Обади ми се Манол Пейков и показа терзанията на екипа. Аз помислих и споделих – да издаваме. А Манол ми отговори, че тази вест ще зарадва печатарите, които стоят и нищо не вършат. Романът се поръчваше единствено онлайн. Първата поръчка бе от село Житница, след това от Писменово, след това Франкфурт, Париж, Ямбол… И до през днешния ден хората ми споделят, че са чели книгата в своето времеубежище ”, сподели Господинов.
Той акцентира, че тематиката за предишното постоянно го е вълнувала и участва във всички негови романи, за предишното и нещата, които не са ни се случили. И къде отиват тези неща, които не са ни се случили, а не престават ли да ни дефинират?„ Преди време написах роман за 1968 година, който провокира един „ диалог по нашенски ”, тъй като никой не желае да живее живот в неслучили се времена ”, сподели Господинов, а по-късно в диалога с Иван Ланджев призна, че задоволително е „ обичай ” в полето на литературата.
„ До „ Времеубежище ” не бях подготвен да опиша за носталгиите на света, те се пресмятат най-трудно. Българските ги знам, само че да вземем за пример испанците? ”, призна писателят. После диалогът напълно естествено стигна до без подозрение на огромното самопризнание за българската литература в интернационален мащаб – премията „ Букър ”.
„ Най-радостният миг за мен бе, когато книгата попадна в късия лист за премията – от 168 романа бяха определени 6. Когато отидохме на церемонията, нищо не знаехме до последната минута. Настаниха всеки публицист и неговия преводач на обособена маса. На нашата маса имаше и публицист от New York Times. На церемонията присъстваше и целият английски и френски книжовен хайлайф. Започна показване на всички книги, артисти четяха фрагменти. След това излезе френската писателка Лейла Слимани. В началото тя насочи вниманието на публиката към всеки обособен разказ с коментар, само че за „ Времеубежище ” не сподели нищо. На финала обаче стартира да приказва и за спечелилия и някак усетихме, че има вяра. Каза името на „ Времеубежище ” и Анджела стартира да ме прегръща и да вика. Аз единствено съумях да ѝ кажа да не се радва толкоз, тъй като може да има неточност. Знаем по какъв начин объркаха плика на Оскарите. Аз съм подигравателен човек и постоянно съм гледал с съмнение сълзите в очите на спортистите, които слушат националните химни след извоювани победи. Но си признавам – вълнението беше огромно. Още повече и поради обстоятелството, че след края на церемонията дама – книжовен критик, се приближи и сподели: „ Благодаря ви, че защитихте достойнството на Европа ”, сподели Господинов. Той разкри, че двамата с Анджела Родел са имали билети за полет към България както за 24 май (на идващия ден след церемонията), по този начин и за 28 май. За наслада на сънародниците му се наложи първите да изгорят.
Реакциите след премията Георги Господинов разяснява в типичния си жанр: „ Оказа се, че има живот и след „ Букър ”. Изненадах се от хубавите реакции. Още преди да отпътува за церемонията бях в Солун. Тогава сътрудници от прилежащите страни ме подкрепяха и пожелаваха триумф в името на балканската литература ”.
Господинов не скри, че най-вече се ядосва, когато упованията на читателите отвън България са, че ще споделя истории за кланета, потури и национална музика. Сякаш българските писатели не могат да пишат за универсални тематики.
„ За мен българската история се изчерпва с персоналната история. Комунизмът не съумя, тъй като не знаеше какво да прави с индивида след работа. Носталгията към предишното е рисково нещо. А най-тъжното е, че на нас ни продаваха ярко бъдеще, а в този момент се пробват да ни продават ярко минало. В същото време хората живеят с упованието на едно обезпокоително бъдеще ”, сподели Георги Господинов.
Той не скри, че е претърпял прочувствен миг, когато на Панаира на книгата в София километрична опашка е изтърпяла часове очакване и дъжд, с цел да получи подпис от него.
„ Хората не стачкуваха. Валя, само че те си споделяха чадъри и по-късно си разменяха координати. Роптаеха единствено да се дава по една книга на човек, с цел да стигнат за всички. На апела да се отдръпват, че книгите няма да стигнат за всички, възрастни хора ми споделиха: „ Не си тръгваме, тъй като имаме нужда да се докоснем до нещо ярко ”, сподели още писателят.
На финала Господинов разкри нещо, което необятната аудитория не знае – че е създател на либрето за опера. Тя е сложена в Полша и споделя за първия полет до Марс. А огромната драма е да се намерят мъж и жена, които ще устоят дружно. Защото в случай че в кухнята чиниите се разрушават на земята, то в космоса летят свободно.
Още при започване на срещата издателят Божана Апостолова показа прочувствено за 23-годишното партньорство на „ Жанет 45 ” и Георги Господинов.
„ Като видя един надарен български създател и цялостна зала, сърцето ми форсира ритъма си. Поклонете се на Жоро, пратете му целувки, тъй като той е повода да се заприказва и чуе името българско. Той го заслужава, два пъти повече го заслужавате вие. Защото в случай че не бяхте вие – читателите, щяхме да се гледаме двамата с него, както беше при първата ни среща ”, сподели тя.
В момента Георги Господинов раздава подписи на Шатрата на издателство " Жанет 45 " на Алеята на книгата до Централна поща. Десетки пловдивчани се подредиха на опашка, с цел да се срещнат с него и да им подпише книгите.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ