Как коледната елха пристига в България?
Първата коледна елха по българските земи е била украсена през 1877 година. Tова се случило в полеви условия от бойците на военачалник Гурко по време на Руско-турската освободителна война. Според свидетелствата, украсената елха доста изненадала българските опълченци, които до тогава познавали „ зелената кралица на гората “ единствено като дърво. Първоначално украсата е включвала гирлянди от цветни хартии и орехчета, опаковани със станиол, с гирлянди от пуканки и памучета в клонките, имитарищи сняг. Стъклените декорации са навлезли през 20-те години на ХХ-ти век. Те били доста красиви, само че и доста скъпи. Повече за това по какъв начин болярите са чествали Коледа и Нова година преди време, по кое време е изпратена първата празнична картичка с пожелания, както и от по кое време стартира традицията на благотворителните коледни балове научаваме от Тодорка Недева, организатор в отдел „ Нова и най-нова история “ в Регионалния исторически музей във Велико Търново.
Г-жо Недева, по какъв начин са отбелязвали старите боляри Коледа и Нова година?
След Освобождението, ритуалите за Коледа и Нова година в България стартират да се европеизират. Амбициите на царските особи и на ръководещите по места се насочват към заветната цел - всичко да бъде както в Европа. И Новогодишните балове с изтънчено меню и тоалети, и украсените елхи по площадите, държавните и общински здания, а по- късно и в частните домове. Изпращането на честитки с благопожелания, подаряването на нетрадиционни блага на близки и другари и искрящите в небето огнени играчки също стават част от Коледно-Новогодишната магия. Великотърновци чакат с наслада и неспокойствие светлите празници и се приготвят за тях с откровено и неприкрито наслаждение. Запазвайки част от обичайните детайли в празнуването им те укрепват техния сексапил с нещо европейско, парижко, нещо от което “хем се чувстваш болярин, хем се изявяваш по-аристократично и изтънчено ”, както Кръстьо Тонев, прочут търновски сладкар, споделя пред съгражданин в Новогодишната нощ на 1941 година.
Кога за първи път великотърновци изпращат коледна картичка?
След обичаните и публикуваните по целия свят коледни традиции, е изпращането на честитки с благопожелания за здраве, благополучие и обич. Не единствено за каймака на обществото, само че и за простолюдието е въпрос на чест, авторитет и шанс да украсиш прелестните преносими картинки, както тогава са наричали пощенските картички, в дома си в тихата и свята Рождествена нощ. България не остава безразлична към магията на рождествените пожелания. Появата им датира още в първите месеци на Руско-турската война, когато се слагат и основите на пощенските служби в страната. Както всички, по този начин и старостоличани остават пленени от очарованието на коледните честитки. За да не изостанат от европейците нито крачка, болярите стартират да си разменят цветни картички с благопожелания за здраве, благополучие и обич. Разнообразието от рождествените картички при започване на предишния век в нашия град в действителност е смайващо. По рафтовете на търновските книжарници и по витрините на магазините се срещат честитки, същински творби на изкуството. Почти всички са отпечатани в чужбина, а някои са нарисувани на ръка. Жителите на остарялата столица остават удивени от появилите се релефни изображения, направени от коприна или различен тънък прахуляк и обилно обсипани със златен и сребърен прахуляк. Не липсват и картички изобразяващи сюжети от картини на фамозни художници. Първите следосвобожденски години поздравленията наложително се изписват на лицевата страна, а гърба остава непокътната територия за адреса. Не е за занемаряване обстоятелството, че старостоличани, влюбени във своя град, прекомерно постоянно изпращат новогодишните си поздрави на пощенски картички с аспект от Велико Търново. Предпочитани сюжети за новогодишни картички са изображението на Стамболовия мост, влакови композиции, панорами на възрожденската част на старопрестолно Търново. Любопитен е фактът, че през този интервал празникът Рождество Христово става превъзходен мотив за откриване на възприятията сред търновските девойки и младежи, а очарователните картинки се трансформират в самобитни послания за обич и метод за изложение и узаконяване на сърдечните юношески трепети. През 30-те, 40-те и 50-те години на XX век болярите на драго сърце почнали да изпращат коледни честитки, с изрисувани коледарчета. Вероятно и до през днешния ден те могат да красят някои от домовете, като безценен спомен от детството и младостта. В предишното произведения на търновските художници Борис Денев, Ангел Карнешев и обвързвания със остарялата столица Стоян Василев, също с триумф се популяризират като коледни и новогодишни картички и със свежия си рисунък доставят наслаждение на десетки български домове. През 30-те и 40-те години на предишния век стартира да се утвърждава и модата на визитките и великотърновци, измежду които и ненадминатият артист от остарялата българска столица Константин Кисимов, стартират всеобщо да си честитят празниците, разменяйки си визитни картички.
През коя година великотърновци стартират да украсяват коледна елха?
Зелената кралица на гората – елхата също е един от обичаните и одобрени знаци на коледно-новогодишните празници. Горската чародейка блества с същинска хубост през 1879 година и провокира плевел екстаз. Коледната елха се утвърждава в празничната атмосфера на нашата страна с помощта на княгиня Климентина. На охолно дворцово празненство, проведено от височайшата персона, учениците от столичните учебни заведения украсяват голяма елха. През деня децата не смеят даже и да ахнат. Така мощно ги впечатлява вълшебното дърво. В общата наслада единствено детското лице на свищовлийчето Александър Божинов, един от бъдещите огромни карикатуристи на България, остава намръщено. Момчето закъснява за тържеството с 20 минути и не получава подарък. Според някои точно в тази коледна преживелица се крие склонността му по-късно да сътвори голям брой карикатури за царските особи. Малко прочут е фактът, че първата частна коледна елха в столица е дело на бележития великотърновец Стефан Стамболов. Тя е украсена с гирлянди, стъклени топки и блестящи играчки. След края на персоналния му банкет всеки от гостите получава правото да си отнесе по една играчка за спомен. Докато в София още в края на 19 век държавникът и политик от Велико Търново Стефан Стамболов дава звук за поевропейчването на домашната Коледа, елхата навлиза всеобщо в градския обичай на остарялата българска столица относително късно – към 20-те години на предишния век. Горските хубавици се доставят от градския разсадник и се украсяват във всички локални учебни заведения, държавните институции, болничното заведение и благотворителните институции и несъмнено в читалище ''Надежда''. По-късно елхичките стартират гордо да се кипрят и във Военния клуб. Това става след 1934 година. Първоначално великотърновци украсяват дръвчетата с ябълки, орехи, пуканки и собственоръчно направени разноцветни хартиени гирлянди. По-късно обаче в търновските магазини и по пазарските сергии стартират да се появяват и вносни комплекти със стъклени играчки за декорация на елхи. Цената им е от 10 – 12 даже от време на време до 100 лв. за по-луксозните. Интересно е да се означи, че тогава виталният най-малко на старостоличани е 30 лв. на месец.
Самото коледно празненство, обвързвано с пеенето на коледни и новогодишни песни, разиграването на сценки, декламирането на стихчета, разиграването на лотария и раздаването на дарове се назовава ''Елха''. Да те поканят на ''Елха'' в учебно заведение или в друга градска институция става въпрос за чест и авторитет за всички по-първи хора във Велико Търново. На този благ и покъртителен празник множеството локални величия на драго сърце развързват кесията си за благотворителни цели. Особено впечатлени са търновци през 1931 година когато легионерите и легионерките от Българския национален морски сговор при мъжката и девическата гимназия в нашия град устройват ''Елха'' на третия ден на Коледа с благотворителна цел за бедните деца от забавачницата от сдружението ''Милостивий самарянин''. Жителите на остарялата столица на драго сърце откликват на самодейността. Със събраните средства се купуват облекла, храна и играчки, които доставят голяма наслада на доста небогати малчугани.-->
Какви дарове са си разменяли великотърновци преди време?
Част от очарованието на празниците се дължи и на дълго чаканите дарове. От страниците на ''Общински вестник'' – Велико Търново узнаваме, че на 31 декември, последният ден на остарялата 1931 година се следи едно изключително раздвижване из улиците на Велико Търново. Почти всички магазини са изпълнени с хора, най-вече има такива в книжарниците. Много мъже, дами, деца, сродници и други купуват книги, подарък за децата по случай Нова година. В празничните дни гордостта на търновци се укрепва от обстоятелството, че най-обичаните разкази за деца и най-рецитираните стихчета са дело на създатели, родени в нашия край или пък свързани с него. Десетилетия наред по Коледа и Нова година звучат творби на П. Р. Славейков, Цоньо Калчев, Асен Разцветников, Ангел Каралийчев, Владимир Русалиев и други майстори на словото. При Коледните дарове, несъмнено не липсват и изненади. Така да вземем за пример през 1939 година ученикът Христо Попов от мъжката гимназия ''Св. Св. Кирил и Методий'' написва приказка в стихове, илюстрира я и я изпраща на дребната княгиня Мария-Луиза. В двореца остават възхитени от истинския подарък. В знак на признателност височайшите особи изпращат на младия гений особено писмо с портрет на Мария-Луиза и Симеон и паричен подарък за Коледа в размер на 2000 лв.. Сред изисканите и стилни блага, които получават някои софиянци през 1939 година са и 10 живописни платна на художника Стоян Василев, разкрил по случай Коледа и Нова година независима галерия в галерията на ''Аксаков''. Така в рождествената нощ в домовете на известни цените на изобразителното изкуство блества ослепителното обаяние на Старо Търново, претворено с доста обич и гений от известния в предишното пейзажист.
В днешно време са доста публикувани разнообразни благотворителни начинания преди коледно-новогодишните празници. Кога стартира тази традиция?
Баловете и подаръците също бързо стават част от празничното обаяние на Коледа и Нова година. Със съсредоточаването във Велико Търново на един цветен свят от интелектуалци, общественици, индустриалци, все хора отворени и възприемчиви за новото, се изяснява и фактът, че навлизането на коледните и новогодишните балове в остарялата столица напълно не закъснява. В началото на XX век търновското туристическо сдружение ''Трапезица'' стартира да постанова модата на Коледните благотворителни балове. На съдбовната дата 13 декември 1903 година настоятелството на туристическото сдружение за първи път кани жителите на града на сходно европейско празненство, което се организира в салона на читалище ''Надежда''. Този коледен бал е към момента прекомерно надалеч от изискаността на сходни всемирски прояви. Въпреки прокрадващия се провинциализъм в облеклото и обноските, стремежът към усвояването на новото е явен. Най- значим обаче е фактът, че участниците събират към 180 лева, като сумата се оползотворява за родолюбиво начинание - благоустрояване и залесяване в региона на Руския монумент, намиращ се на хълма Света гора. Особено впечатляващ е зимния бал на сдружението през 1905 година. Тогава настоятелството взема решение цел на бала да е залесяването на река Янтра с тополи и орехови дръвчета. Събитието остава в историята и с обстоятелството, че на него за първи път в осъществяване на военния оркестър при търновския гарнизон звучи туристическият марш ''Балкани'' по текст на Кирил Христов и музика на Иван Константинов. От тази година насетне зимните балове се трансформират в годишна и предстояща с наслада от старостоличани традиция, а набраните средства не престават да се употребяват за благоустройството на града и покрайнините, за поддържането на историческите монументи и тяхното разпространение за основаването на удобни условия за престояване на българските и задгранични посетители. През 1906 година събраните средства се оползотворяват за печатане на квалифицираните от туристическото сдружение пътеводители на Велико Търново, а през 1914 година за - ремонт на съборената от земетресението туристическа хижа на историческата цитадела Царевец.
Как е прекосявала новогодишната вечер в Старо Търново?
Най- блестящи, изискани и представителни в града са офицерските новогодишни балове. Балът по случай новата 1929 година поразява присъстващите, защото е прекомерно нетрадиционен. Водени от убеждението, че множеството вечеринки, които през тези празници се даваха, измориха поданството със своето еднообразие, членовете на офицерското заседание провеждат бал като приказка с ефектни светлини, сепарета, кафенета и прочие изненади, а събраните значително средства се дават за градеж на Военния дом и музей. Социалната необщителност на офицерските новогодишни балове обаче лишава от опцията за присъединяване на по-широк кръг старостоличани. Дори и по-заможните търновци, които могат да си разрешат пазаруването на входни билети, както и набирането на особено облекло нямат достъп до тях. Въпреки това те, както и хората от междинна ръка, съумяват да разчупят и разнообразят коледно-новогодишните обичаи. Така да вземем за пример през 30-те и 40-те години на 20 век интелектуалците, богатите търговци и фабриканти, поддържащи контакти със западни компании, избират да посрещат празниците в сладкарница ''Виктория'', намираща се на днешната улица ''Независимост'' № 33. Там най-често честват членовете на Лигата на говорещите британски език и представителите на Алианс Франсез и Дойч Ферайн. За тях притежателят Кръсто Илиев Тонев майстори превъзходни торти, завършени като часовник, елхичка, даже като герба на Велико Търново, като коледна звезда и какво ли още не. Празнуващите на драго сърце похапват и финни пасти и кексове, които се оферират по софийски, съвременно, на крайник. Независимо от лютия декемврийски мраз, сковал града, посетителите постоянно се изкушават и от другите типове млечни и плодови сладоледи, както и от ненадминатите специалитети на майстор-сладкаря – шоколодово-сладоледовите комбинации ''Сънди'' и ''Шоколадин'', приготвени от натурални артикули. За положителното въодушевление на клиентите способства и обилната, само че стилна декорация по изключително кокетно нагиздената елха. Радиомузиката добавя празничната атмосфера. За първи път във Велико Търново, точно в сладкарница ''Виктория'' по Коледа и Нова година се предлага осъществяване онлайн на известни музикални творби. Те се извършват от студенти, завърнали се в родния си град за коледно-новогодишната си почивка.
Г-жо Недева, по какъв начин са отбелязвали старите боляри Коледа и Нова година?
След Освобождението, ритуалите за Коледа и Нова година в България стартират да се европеизират. Амбициите на царските особи и на ръководещите по места се насочват към заветната цел - всичко да бъде както в Европа. И Новогодишните балове с изтънчено меню и тоалети, и украсените елхи по площадите, държавните и общински здания, а по- късно и в частните домове. Изпращането на честитки с благопожелания, подаряването на нетрадиционни блага на близки и другари и искрящите в небето огнени играчки също стават част от Коледно-Новогодишната магия. Великотърновци чакат с наслада и неспокойствие светлите празници и се приготвят за тях с откровено и неприкрито наслаждение. Запазвайки част от обичайните детайли в празнуването им те укрепват техния сексапил с нещо европейско, парижко, нещо от което “хем се чувстваш болярин, хем се изявяваш по-аристократично и изтънчено ”, както Кръстьо Тонев, прочут търновски сладкар, споделя пред съгражданин в Новогодишната нощ на 1941 година.
Кога за първи път великотърновци изпращат коледна картичка?
След обичаните и публикуваните по целия свят коледни традиции, е изпращането на честитки с благопожелания за здраве, благополучие и обич. Не единствено за каймака на обществото, само че и за простолюдието е въпрос на чест, авторитет и шанс да украсиш прелестните преносими картинки, както тогава са наричали пощенските картички, в дома си в тихата и свята Рождествена нощ. България не остава безразлична към магията на рождествените пожелания. Появата им датира още в първите месеци на Руско-турската война, когато се слагат и основите на пощенските служби в страната. Както всички, по този начин и старостоличани остават пленени от очарованието на коледните честитки. За да не изостанат от европейците нито крачка, болярите стартират да си разменят цветни картички с благопожелания за здраве, благополучие и обич. Разнообразието от рождествените картички при започване на предишния век в нашия град в действителност е смайващо. По рафтовете на търновските книжарници и по витрините на магазините се срещат честитки, същински творби на изкуството. Почти всички са отпечатани в чужбина, а някои са нарисувани на ръка. Жителите на остарялата столица остават удивени от появилите се релефни изображения, направени от коприна или различен тънък прахуляк и обилно обсипани със златен и сребърен прахуляк. Не липсват и картички изобразяващи сюжети от картини на фамозни художници. Първите следосвобожденски години поздравленията наложително се изписват на лицевата страна, а гърба остава непокътната територия за адреса. Не е за занемаряване обстоятелството, че старостоличани, влюбени във своя град, прекомерно постоянно изпращат новогодишните си поздрави на пощенски картички с аспект от Велико Търново. Предпочитани сюжети за новогодишни картички са изображението на Стамболовия мост, влакови композиции, панорами на възрожденската част на старопрестолно Търново. Любопитен е фактът, че през този интервал празникът Рождество Христово става превъзходен мотив за откриване на възприятията сред търновските девойки и младежи, а очарователните картинки се трансформират в самобитни послания за обич и метод за изложение и узаконяване на сърдечните юношески трепети. През 30-те, 40-те и 50-те години на XX век болярите на драго сърце почнали да изпращат коледни честитки, с изрисувани коледарчета. Вероятно и до през днешния ден те могат да красят някои от домовете, като безценен спомен от детството и младостта. В предишното произведения на търновските художници Борис Денев, Ангел Карнешев и обвързвания със остарялата столица Стоян Василев, също с триумф се популяризират като коледни и новогодишни картички и със свежия си рисунък доставят наслаждение на десетки български домове. През 30-те и 40-те години на предишния век стартира да се утвърждава и модата на визитките и великотърновци, измежду които и ненадминатият артист от остарялата българска столица Константин Кисимов, стартират всеобщо да си честитят празниците, разменяйки си визитни картички.
През коя година великотърновци стартират да украсяват коледна елха?
Зелената кралица на гората – елхата също е един от обичаните и одобрени знаци на коледно-новогодишните празници. Горската чародейка блества с същинска хубост през 1879 година и провокира плевел екстаз. Коледната елха се утвърждава в празничната атмосфера на нашата страна с помощта на княгиня Климентина. На охолно дворцово празненство, проведено от височайшата персона, учениците от столичните учебни заведения украсяват голяма елха. През деня децата не смеят даже и да ахнат. Така мощно ги впечатлява вълшебното дърво. В общата наслада единствено детското лице на свищовлийчето Александър Божинов, един от бъдещите огромни карикатуристи на България, остава намръщено. Момчето закъснява за тържеството с 20 минути и не получава подарък. Според някои точно в тази коледна преживелица се крие склонността му по-късно да сътвори голям брой карикатури за царските особи. Малко прочут е фактът, че първата частна коледна елха в столица е дело на бележития великотърновец Стефан Стамболов. Тя е украсена с гирлянди, стъклени топки и блестящи играчки. След края на персоналния му банкет всеки от гостите получава правото да си отнесе по една играчка за спомен. Докато в София още в края на 19 век държавникът и политик от Велико Търново Стефан Стамболов дава звук за поевропейчването на домашната Коледа, елхата навлиза всеобщо в градския обичай на остарялата българска столица относително късно – към 20-те години на предишния век. Горските хубавици се доставят от градския разсадник и се украсяват във всички локални учебни заведения, държавните институции, болничното заведение и благотворителните институции и несъмнено в читалище ''Надежда''. По-късно елхичките стартират гордо да се кипрят и във Военния клуб. Това става след 1934 година. Първоначално великотърновци украсяват дръвчетата с ябълки, орехи, пуканки и собственоръчно направени разноцветни хартиени гирлянди. По-късно обаче в търновските магазини и по пазарските сергии стартират да се появяват и вносни комплекти със стъклени играчки за декорация на елхи. Цената им е от 10 – 12 даже от време на време до 100 лв. за по-луксозните. Интересно е да се означи, че тогава виталният най-малко на старостоличани е 30 лв. на месец.
Самото коледно празненство, обвързвано с пеенето на коледни и новогодишни песни, разиграването на сценки, декламирането на стихчета, разиграването на лотария и раздаването на дарове се назовава ''Елха''. Да те поканят на ''Елха'' в учебно заведение или в друга градска институция става въпрос за чест и авторитет за всички по-първи хора във Велико Търново. На този благ и покъртителен празник множеството локални величия на драго сърце развързват кесията си за благотворителни цели. Особено впечатлени са търновци през 1931 година когато легионерите и легионерките от Българския национален морски сговор при мъжката и девическата гимназия в нашия град устройват ''Елха'' на третия ден на Коледа с благотворителна цел за бедните деца от забавачницата от сдружението ''Милостивий самарянин''. Жителите на остарялата столица на драго сърце откликват на самодейността. Със събраните средства се купуват облекла, храна и играчки, които доставят голяма наслада на доста небогати малчугани.-->
Какви дарове са си разменяли великотърновци преди време?
Част от очарованието на празниците се дължи и на дълго чаканите дарове. От страниците на ''Общински вестник'' – Велико Търново узнаваме, че на 31 декември, последният ден на остарялата 1931 година се следи едно изключително раздвижване из улиците на Велико Търново. Почти всички магазини са изпълнени с хора, най-вече има такива в книжарниците. Много мъже, дами, деца, сродници и други купуват книги, подарък за децата по случай Нова година. В празничните дни гордостта на търновци се укрепва от обстоятелството, че най-обичаните разкази за деца и най-рецитираните стихчета са дело на създатели, родени в нашия край или пък свързани с него. Десетилетия наред по Коледа и Нова година звучат творби на П. Р. Славейков, Цоньо Калчев, Асен Разцветников, Ангел Каралийчев, Владимир Русалиев и други майстори на словото. При Коледните дарове, несъмнено не липсват и изненади. Така да вземем за пример през 1939 година ученикът Христо Попов от мъжката гимназия ''Св. Св. Кирил и Методий'' написва приказка в стихове, илюстрира я и я изпраща на дребната княгиня Мария-Луиза. В двореца остават възхитени от истинския подарък. В знак на признателност височайшите особи изпращат на младия гений особено писмо с портрет на Мария-Луиза и Симеон и паричен подарък за Коледа в размер на 2000 лв.. Сред изисканите и стилни блага, които получават някои софиянци през 1939 година са и 10 живописни платна на художника Стоян Василев, разкрил по случай Коледа и Нова година независима галерия в галерията на ''Аксаков''. Така в рождествената нощ в домовете на известни цените на изобразителното изкуство блества ослепителното обаяние на Старо Търново, претворено с доста обич и гений от известния в предишното пейзажист.
В днешно време са доста публикувани разнообразни благотворителни начинания преди коледно-новогодишните празници. Кога стартира тази традиция?
Баловете и подаръците също бързо стават част от празничното обаяние на Коледа и Нова година. Със съсредоточаването във Велико Търново на един цветен свят от интелектуалци, общественици, индустриалци, все хора отворени и възприемчиви за новото, се изяснява и фактът, че навлизането на коледните и новогодишните балове в остарялата столица напълно не закъснява. В началото на XX век търновското туристическо сдружение ''Трапезица'' стартира да постанова модата на Коледните благотворителни балове. На съдбовната дата 13 декември 1903 година настоятелството на туристическото сдружение за първи път кани жителите на града на сходно европейско празненство, което се организира в салона на читалище ''Надежда''. Този коледен бал е към момента прекомерно надалеч от изискаността на сходни всемирски прояви. Въпреки прокрадващия се провинциализъм в облеклото и обноските, стремежът към усвояването на новото е явен. Най- значим обаче е фактът, че участниците събират към 180 лева, като сумата се оползотворява за родолюбиво начинание - благоустрояване и залесяване в региона на Руския монумент, намиращ се на хълма Света гора. Особено впечатляващ е зимния бал на сдружението през 1905 година. Тогава настоятелството взема решение цел на бала да е залесяването на река Янтра с тополи и орехови дръвчета. Събитието остава в историята и с обстоятелството, че на него за първи път в осъществяване на военния оркестър при търновския гарнизон звучи туристическият марш ''Балкани'' по текст на Кирил Христов и музика на Иван Константинов. От тази година насетне зимните балове се трансформират в годишна и предстояща с наслада от старостоличани традиция, а набраните средства не престават да се употребяват за благоустройството на града и покрайнините, за поддържането на историческите монументи и тяхното разпространение за основаването на удобни условия за престояване на българските и задгранични посетители. През 1906 година събраните средства се оползотворяват за печатане на квалифицираните от туристическото сдружение пътеводители на Велико Търново, а през 1914 година за - ремонт на съборената от земетресението туристическа хижа на историческата цитадела Царевец.
Как е прекосявала новогодишната вечер в Старо Търново?
Най- блестящи, изискани и представителни в града са офицерските новогодишни балове. Балът по случай новата 1929 година поразява присъстващите, защото е прекомерно нетрадиционен. Водени от убеждението, че множеството вечеринки, които през тези празници се даваха, измориха поданството със своето еднообразие, членовете на офицерското заседание провеждат бал като приказка с ефектни светлини, сепарета, кафенета и прочие изненади, а събраните значително средства се дават за градеж на Военния дом и музей. Социалната необщителност на офицерските новогодишни балове обаче лишава от опцията за присъединяване на по-широк кръг старостоличани. Дори и по-заможните търновци, които могат да си разрешат пазаруването на входни билети, както и набирането на особено облекло нямат достъп до тях. Въпреки това те, както и хората от междинна ръка, съумяват да разчупят и разнообразят коледно-новогодишните обичаи. Така да вземем за пример през 30-те и 40-те години на 20 век интелектуалците, богатите търговци и фабриканти, поддържащи контакти със западни компании, избират да посрещат празниците в сладкарница ''Виктория'', намираща се на днешната улица ''Независимост'' № 33. Там най-често честват членовете на Лигата на говорещите британски език и представителите на Алианс Франсез и Дойч Ферайн. За тях притежателят Кръсто Илиев Тонев майстори превъзходни торти, завършени като часовник, елхичка, даже като герба на Велико Търново, като коледна звезда и какво ли още не. Празнуващите на драго сърце похапват и финни пасти и кексове, които се оферират по софийски, съвременно, на крайник. Независимо от лютия декемврийски мраз, сковал града, посетителите постоянно се изкушават и от другите типове млечни и плодови сладоледи, както и от ненадминатите специалитети на майстор-сладкаря – шоколодово-сладоледовите комбинации ''Сънди'' и ''Шоколадин'', приготвени от натурални артикули. За положителното въодушевление на клиентите способства и обилната, само че стилна декорация по изключително кокетно нагиздената елха. Радиомузиката добавя празничната атмосфера. За първи път във Велико Търново, точно в сладкарница ''Виктория'' по Коледа и Нова година се предлага осъществяване онлайн на известни музикални творби. Те се извършват от студенти, завърнали се в родния си град за коледно-новогодишната си почивка.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ