През 1897 г. в Русе българите тръгват на кино
Първата кинопрожекция в България е била в Русе. На 27 февруари 1897 година няколко десетки фенове стават очевидци на откритието на братя Люмиер. Прожекцията се случва в бирарията на Марин Чолаков на ул. „ Княжеска “.
Билетът за първата прожекция коства единствено един лев и все пак напорът от фенове не е огромен. В бирарията се събират основно хора без работа и някои любознателни читатели на европейски вестници, разбрали за дебюта в Париж 18 месеца по-рано.
Ето какво написа русенският вестник „ Законност “ в броя си от 27 февруари 1897 година: „ В града ни от десетина дни е дошъл един цинематограф уред, който изображава на платно така наречената „ Жива снимка “. Апаратът дава опция да се виждат изображаемите от него картини и подиуми във всичката им живост и придвижвания. Пристигналият цинематограф демонстрира да вземем за пример един движущ се влак, посрещането на цар Николая в Париж, един от парижките площади и по този начин нататък - всичко това толкоз живо и естествено, щото се получава цялостна заблуда “.
Както феновете в Париж, по този начин и русенските фенове не устоят гледката на движещия се трен и скачат ужасени, че ще бъдат смачкани, написа bgcino.com.
За малко време новото откритие провокира мощен интерес измежду хората и прожекциите зачестяват. След Русе киното прохожда и в София, Варна, Пловдив и в останалите огромни градове у нас. Започва постоянен импорт на филми от Париж, а след време и от Америка, построяват се първите киносалони. Първият и най-красив, и добре планиран от тях е столичният „ Модерен кинотеатър ”.
През 1915 година артистът и режисьорът Васил Гендов /1891-1970/ продуцира, слага и играе основната роля първия наш живописен филм - комедията „ Българан е галант ”, и по този начин се трансформира в бащата на българското кино.
Билетът за първата прожекция коства единствено един лев и все пак напорът от фенове не е огромен. В бирарията се събират основно хора без работа и някои любознателни читатели на европейски вестници, разбрали за дебюта в Париж 18 месеца по-рано.
Ето какво написа русенският вестник „ Законност “ в броя си от 27 февруари 1897 година: „ В града ни от десетина дни е дошъл един цинематограф уред, който изображава на платно така наречената „ Жива снимка “. Апаратът дава опция да се виждат изображаемите от него картини и подиуми във всичката им живост и придвижвания. Пристигналият цинематограф демонстрира да вземем за пример един движущ се влак, посрещането на цар Николая в Париж, един от парижките площади и по този начин нататък - всичко това толкоз живо и естествено, щото се получава цялостна заблуда “.
Както феновете в Париж, по този начин и русенските фенове не устоят гледката на движещия се трен и скачат ужасени, че ще бъдат смачкани, написа bgcino.com.
За малко време новото откритие провокира мощен интерес измежду хората и прожекциите зачестяват. След Русе киното прохожда и в София, Варна, Пловдив и в останалите огромни градове у нас. Започва постоянен импорт на филми от Париж, а след време и от Америка, построяват се първите киносалони. Първият и най-красив, и добре планиран от тях е столичният „ Модерен кинотеатър ”.
През 1915 година артистът и режисьорът Васил Гендов /1891-1970/ продуцира, слага и играе основната роля първия наш живописен филм - комедията „ Българан е галант ”, и по този начин се трансформира в бащата на българското кино.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ