Първата жертва на джихадист във Франция е мюсюлманин и е

Първата жертва на джихадист във Франция е мохамеданин и е бил боец. Дни след годишнината от най-кървавите атентати във Франция през 2015 година, Науфал, братът на Имад, избра да приказва обществено за първи път пред Десислава Минчева и оператора Добромир Иванов.

11 март 2012 година – Имад Ибн Зиатен продава мотора си. Купувачът идва на срещата със скутер, изважда револвер и заповядва на Имад да падне на колене. Имад е върховен боен, парашутист, владее източни бойни изкуства. Не пада на колене, само че и няма време да реагира. Екзекутиран е в главата с няколко патрона – единствено тъй като е боен.

За по-малко от седмица, са убити още 6 души, три от тях са деца.

Терористът е 22-годишният Мохамед Мера, първият деен джихадист във Франция.

„ Имам още доста въпроси да му задам. Затова пристигам по няколко пъти дневно. Много въпроси си задавам и на себе си. Тук от време на време намирам отговори. Тук мога да поддържам връзка с брат ми”, споделя Науфал Ибн Зиатен, посещавайки гроба на брат си.

Науфал е на 28 години. Той е дребният брат на Имад и постоянно се е възхищавал от него. Затова и преди години потегля по неговия път.

„ Когато бяхме още момчета, Имад се гордееше с мен, тъй като съумях да стигна там, където желаех. Постъпих в полицията. Той към този момент беше в армията. Имахме доста общи неща. Той все се закачаше с мен – от висотата на човек в армията, все се майтапеше с моята полиция”, спомня си Науфал.

Когато се срещаме в гробището в град Руан, пред паметната плоча на Имад към този момент има свежа бяла роза. Науфал носи нова. Идва за трети път този ден.

Науфал се доближава до паметника, слага бяла роза, целува плочата, почиства я и плаче.

Впечатляваща е приликата сред фамилията на братята Ибн Зиатен и това на атентатора.

– Вие произхождате от мюсюлманско семейство, доста религиозно. Какво казвате на мюсюлманите, които убиват в името на Исляма?


– Срам ме е! Мисля, че Бог несъмнено плаче, когато вижда това. Сигурно е ужасяващ. Това не е нашата вяра. Ние сме възпитани в обич, в мир, в приемливост, почитание. Това е за нас Ислямът. Той не се приема принудително, не проповядва ненавист, нито война.

– Има ли моменти, в които позволявате на концепцията за възмездие да влезе във вас? Искало ли ви се вие персонално да отмъстите?

– Не! Отмъщението не е измежду полезностите, които съм научил от родителите ми. Роден съм тук и почитам полезностите на тази страна. Уважавам правата на другите. Вярвам в правосъдната система. Няма да се подам на омразата.

Това е фракция, тайфа убийци. Те не могат да са мюсюлмани. Ние си имаме полезности, почитаме другия. Тези, които единствено се назовават мюсюлмани, не могат да са ми братя по вяра.

– Науфал, какво бихте желали да кажете на момчетата и на девойките, които се готвят да убиват в името на Исляма? Някои от тях ще го създадат. Кажете им нещо.

– Искам да им кажа, че това не може да е в името на Исляма. Ако желаете да вървите в този посока и наричате това Ислям, знайте, че става въпрос за елементарна тайфа нарушители. Това са убийци, завладени от ненавист, с готовност за гнет. Те атакуват, убиват, изнасилват. Тези хора са мръсни, няма вяра в тях. Не влизайте в тази фракция!

Както всеки ден, Науфал си потегля от гробището в последната минута преди да го затворят. Ще се върне още веднъж на следващия ден рано сутринта. Ако е умерено в полицията, където работи, ще мине и следобяд. Както всеки ден от 5 години насам.