Мартин Пенчев с няколко предложения към хората, извън политиката, чакащи да се състави правителство
Първата и последната тематика на деня в родните медии е, какво се случва с държавното управление, какво са си споделили един на различен българските политици и водачи на партиите.
На този декор, водещият на рубриката за свободно говорене по Дарик Югоизток, Мартин Пенчев, се сблъсква всекидневно с от ден на ден обезпокоени жители, които нямат нищо общо с политиката, само че мощно се безпокоят от тематиката ще има ли държавно управление и напълно оставят своето настояще и бъдеще в ръцете на хора, които нито познават, нито могат да им изкопаят градината, нито да им решат съществените проблеми с „ киселите “ им съседи до двор и блок, а още по-малко да им подарят настояще, което самите обезпокоени жители, по този начин и не знаят с какво желаят да е пълно…
„ Много ми се желае, чакайки да си възпитават децата. Да са виновни към средата, в която живеят, да вършат дребните положителни промени, които по този начин или другояче зависят от самите нас “, твърди водещият на рубриката.
И точно тук се ражда тематиката на седмицата за Мартин Пенчев: Аджеба, какво те боли, кой ще ръководи или по какъв начин ще ръководи, в случай че самият ти не подобряваш по никакъв метод средата, в която живееш? Вместо това гледаме, какво да изкярим или да не платим, или живеем с упованието, нещо от някъде да падне. А в идващия миг упрекваме страната /в което и да е лице/ за всички неволи, които имаме от спукана гума до прегоряла чорба.
По думите на Мартин, политиката не би трябвало да касае по този начин буйно хората, които не са директно ангажирани с властта и ръководството на България.
„ Ако човек не си мете пред блока, не демонстрира някакво гражданско схващане, няма политик на тази планета, който да може да ти помогне да оправиш „ окаяната “ си орис. Няма политици с магическа пръчка “, безапелационен е той.
А като става въпрос за политици и благосклонности твърди: „ без значение, дали съм взел участие в акции, оставам партийно самостоятелен. Мога да съчувствува на политик, в случай че той е основал нещо с мозъка или с ръцете си. Но да е дал образец, който да желае да принесе “.
Всички желаят да оправят огромните неща, да имат мнение и отношение по огромните проблеми, а дребните се оставят с неуважение като задоволително лесни с цел да бъдат свършени един ден. „ Добре, само че този ден по този начин и не настава за дребните неща, до момента в който те не станат огромни и не затвърдим имиджа на страна на постфактума “, сподели още Мартин и онагледи думите си с алегория за човещината. Според него, „ приказка по автентичен случай, която е директно обвързвана с всекидневието ни и политиката в България “.
Даде и образец с опозицията в община Несебър, където живее и развива бизнес, още веднъж без задръжки и изцяло свободно, по този начин както единствено в рубриката на Мартин Пенчев може да се приказва. Чуйте всичко това в звуковия файл:
На този декор, водещият на рубриката за свободно говорене по Дарик Югоизток, Мартин Пенчев, се сблъсква всекидневно с от ден на ден обезпокоени жители, които нямат нищо общо с политиката, само че мощно се безпокоят от тематиката ще има ли държавно управление и напълно оставят своето настояще и бъдеще в ръцете на хора, които нито познават, нито могат да им изкопаят градината, нито да им решат съществените проблеми с „ киселите “ им съседи до двор и блок, а още по-малко да им подарят настояще, което самите обезпокоени жители, по този начин и не знаят с какво желаят да е пълно…
„ Много ми се желае, чакайки да си възпитават децата. Да са виновни към средата, в която живеят, да вършат дребните положителни промени, които по този начин или другояче зависят от самите нас “, твърди водещият на рубриката.
И точно тук се ражда тематиката на седмицата за Мартин Пенчев: Аджеба, какво те боли, кой ще ръководи или по какъв начин ще ръководи, в случай че самият ти не подобряваш по никакъв метод средата, в която живееш? Вместо това гледаме, какво да изкярим или да не платим, или живеем с упованието, нещо от някъде да падне. А в идващия миг упрекваме страната /в което и да е лице/ за всички неволи, които имаме от спукана гума до прегоряла чорба.
По думите на Мартин, политиката не би трябвало да касае по този начин буйно хората, които не са директно ангажирани с властта и ръководството на България.
„ Ако човек не си мете пред блока, не демонстрира някакво гражданско схващане, няма политик на тази планета, който да може да ти помогне да оправиш „ окаяната “ си орис. Няма политици с магическа пръчка “, безапелационен е той.
А като става въпрос за политици и благосклонности твърди: „ без значение, дали съм взел участие в акции, оставам партийно самостоятелен. Мога да съчувствува на политик, в случай че той е основал нещо с мозъка или с ръцете си. Но да е дал образец, който да желае да принесе “.
Всички желаят да оправят огромните неща, да имат мнение и отношение по огромните проблеми, а дребните се оставят с неуважение като задоволително лесни с цел да бъдат свършени един ден. „ Добре, само че този ден по този начин и не настава за дребните неща, до момента в който те не станат огромни и не затвърдим имиджа на страна на постфактума “, сподели още Мартин и онагледи думите си с алегория за човещината. Според него, „ приказка по автентичен случай, която е директно обвързвана с всекидневието ни и политиката в България “.
Даде и образец с опозицията в община Несебър, където живее и развива бизнес, още веднъж без задръжки и изцяло свободно, по този начин както единствено в рубриката на Мартин Пенчев може да се приказва. Чуйте всичко това в звуковия файл:
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ