Невероятната житейска и спортна история на големия атлет Джеси Оуенс
Първата огромна звезда на леката атлетика – Джеси Оуенс е следващият популярен състезател, който ви представяме в
Човекът, спечелил 4 златни медала на Олимпийските игри в Берлин и разрушил теорията за цялостното предимство на бялата раса.
Джеймс Кливланд Оуенс е роден през 1913 година и е най-малкото от 10-те деца в фамилията. Като дребен постоянно му се постанова да работи, с цел да оказва помощ в изхранването на семейството. Но някъде в тези години осъзнава, че има интерес към бягането. Името му оказва се безусловно в границите на 1 ден – на 25 май 1935 година, когато за 45 минути усъвършенства три международни върха и изравнява четвърти, като достижението му в скока на дължина от 8 м и 13 см остава неподобрено четвърт век. Година по-късно на Олимпийските игри в Берлин побеждава безапелационно на 100 и 200 м. В скока на дължина обаче след два фала в квалификацията е на ръба на отпадането.
Спорно е дали огромният му противник представителят на домакините Лутц Лонг му оказва помощ със съвет или не, само че Оуенс съумява да се класира за финала, а по-късно денем и да го завоюва като изпреварва германеца. Лонг е първият, който го поздравява, като двамата даже прегърнати потеглят към съблекалнята. И всичко това на игрите, в които на афроамериканците по никакъв начин не се гледа с положително око. Двамата с Лонг не престават да подържат другарството си посредством писма досега, в който германецът губи живота си във Втората международна война през 1943 година
Четвърият златен орден на Оуенс идва в щафетата 4х100, където той е включен безусловно в последния миг. Името на американеца бързо обикаля света, само че приказката за него свършва дотук. Отказва да замине с останалите от олимпийския тим за надпревари в Швеция и се връща в Съединените щати, с цел да изкара малко пари. Статутът му на дилетант е мигновено лишен и това приключва атлетическата му кариера.
През целия си живот Оуенс е жертва на расовата сегрегация. Той и малцината други афроамериканци в отбора постоянно е трябвало да се хранят в заведения за хранене и да спят в хотели, в които няма бели. Парадоксално е, че макар обвиняванията към домакините от Германия, олимпийския принцип за тъждество въпреки всичко е спазен и на Игрите в Берлин Оуенс за първи и финален път живее при идентични условия с останалите в тима.
Въпреки огромния си успех през 1936 година Оуенс по този начин и не е позволен до съответна професионална позиция, което го слага в обстановка да работи каквото и да е, с цел да може да изхранва фамилията си. За да изкара пари, му се постанова даже да взе участие в надбягвания с коли, мотоциклети, коне, тъй като както споделя самият той „ Имах 4 златни медала, само че тях не можех да изям. “ На два пъти е канен за формален посетител на Олимпийските игри – в Рим през 1960 година и в Мюнхен през 1972 година
Джеси Оуенс споделя за Игрите през 1972 година: " През 1936 година в Берлин имаше нацистки знамена, имаше кафяви ризи, бойци с ботуши. 36 години по-късно в атмосферата се усеща свободата. Има флагове на мира - зелено, алено, черно, жълто и синьо. има доста по-голям възторг у хората през 1972 година в Германия. Отворили са ръце, с цел да посрещнат спортисти от всички краища на света. Представители на 140 страни са пристигнали в Мюнхен и те упражняват в мир, упражняват с другарство, с възторг с песни и танци и това прави Игрите през 1972 година по-различни от тези през 1936 година "
Месеци преди гибелта си през 1980 година Джеси Оуенс се пробва безрезултатно да откаже американския президент Джими Картър от решението му за протест на Игрите в Москва, като декларира, че " олимпийският блян би трябвало да стои по-високо от политиката ".
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Човекът, спечелил 4 златни медала на Олимпийските игри в Берлин и разрушил теорията за цялостното предимство на бялата раса.
Джеймс Кливланд Оуенс е роден през 1913 година и е най-малкото от 10-те деца в фамилията. Като дребен постоянно му се постанова да работи, с цел да оказва помощ в изхранването на семейството. Но някъде в тези години осъзнава, че има интерес към бягането. Името му оказва се безусловно в границите на 1 ден – на 25 май 1935 година, когато за 45 минути усъвършенства три международни върха и изравнява четвърти, като достижението му в скока на дължина от 8 м и 13 см остава неподобрено четвърт век. Година по-късно на Олимпийските игри в Берлин побеждава безапелационно на 100 и 200 м. В скока на дължина обаче след два фала в квалификацията е на ръба на отпадането.
Спорно е дали огромният му противник представителят на домакините Лутц Лонг му оказва помощ със съвет или не, само че Оуенс съумява да се класира за финала, а по-късно денем и да го завоюва като изпреварва германеца. Лонг е първият, който го поздравява, като двамата даже прегърнати потеглят към съблекалнята. И всичко това на игрите, в които на афроамериканците по никакъв начин не се гледа с положително око. Двамата с Лонг не престават да подържат другарството си посредством писма досега, в който германецът губи живота си във Втората международна война през 1943 година
Четвърият златен орден на Оуенс идва в щафетата 4х100, където той е включен безусловно в последния миг. Името на американеца бързо обикаля света, само че приказката за него свършва дотук. Отказва да замине с останалите от олимпийския тим за надпревари в Швеция и се връща в Съединените щати, с цел да изкара малко пари. Статутът му на дилетант е мигновено лишен и това приключва атлетическата му кариера.
През целия си живот Оуенс е жертва на расовата сегрегация. Той и малцината други афроамериканци в отбора постоянно е трябвало да се хранят в заведения за хранене и да спят в хотели, в които няма бели. Парадоксално е, че макар обвиняванията към домакините от Германия, олимпийския принцип за тъждество въпреки всичко е спазен и на Игрите в Берлин Оуенс за първи и финален път живее при идентични условия с останалите в тима.
Въпреки огромния си успех през 1936 година Оуенс по този начин и не е позволен до съответна професионална позиция, което го слага в обстановка да работи каквото и да е, с цел да може да изхранва фамилията си. За да изкара пари, му се постанова даже да взе участие в надбягвания с коли, мотоциклети, коне, тъй като както споделя самият той „ Имах 4 златни медала, само че тях не можех да изям. “ На два пъти е канен за формален посетител на Олимпийските игри – в Рим през 1960 година и в Мюнхен през 1972 година
Джеси Оуенс споделя за Игрите през 1972 година: " През 1936 година в Берлин имаше нацистки знамена, имаше кафяви ризи, бойци с ботуши. 36 години по-късно в атмосферата се усеща свободата. Има флагове на мира - зелено, алено, черно, жълто и синьо. има доста по-голям възторг у хората през 1972 година в Германия. Отворили са ръце, с цел да посрещнат спортисти от всички краища на света. Представители на 140 страни са пристигнали в Мюнхен и те упражняват в мир, упражняват с другарство, с възторг с песни и танци и това прави Игрите през 1972 година по-различни от тези през 1936 година "
Месеци преди гибелта си през 1980 година Джеси Оуенс се пробва безрезултатно да откаже американския президент Джими Картър от решението му за протест на Игрите в Москва, като декларира, че " олимпийският блян би трябвало да стои по-високо от политиката ".
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ