Първата държава, която трябва да посети следващият министър-председател е Република

Първата страна, която би трябвало да посети идващият министър-председател е Република Северна Македония. Първо, тъй като към този момент имаме основан един проблем сред двете страни и той е от октомври предходната година, когато България реши да спре преговорната рамка. Ние не сме наложили несъгласие, само че се получи по този начин, че двете междуправителствени конференции с Република Северна Македония и Република Албания бяха спрени от нас, във времето на Германското председателство.

Това сподели доктор Джема Грозданова интернационален секретар на Политическа партия „ Републиканци за България “ и лидер на листата на партията за 24 МИР-София в предаването „ Седмицата “ по Дарик радио.

По нейните думи това е било значим приоритет за Германското председателство, а ние го блокирахме.

„ По този метод ние блокирахме и заключенията по тематиката в Европейския съюз, което значително блокира и други процеси в Западните Балкани. Например разговора Белград-Прищина. За мен това е значим миг, тъй като е хубаво да водим поредна и устойчива политика, когато сме почнали някакъв развой с огромен възторг, по време на нашето първо председателство на Съвета на Европейски Съюз. Все отново да покажем и на нашите сътрудници и от Европейски Съюз, и от Съединени американски щати, че ние можем да бъдем поредни “, съобщи интернационалният секретар на Републиканци за България.

„ Освен Северна Македония, ние сме съседи и с други страни претенденти - Сърбия и Турция. За мен е значимо, българският министър-председател в идващия мандат също да обърне внимание на тези две страни. Важно е да работим добре и със съседите ни членове Европейски Съюз – с Гърция и с Румъния, тъй като не съумяваме някак си да се сработим по съседски в Европейския съюз, както го вършат други страни от Централна Европа “, сподели Грозданова.

Според Джема Грозданова с изключение на всички страни, които е изброила може да работим и с още два формата - Черноморското икономическо съдействие и процесът за съдействие в Югоизточна Европа.

На въпрос би трябвало ли да се усили броят на задачите зад граница, тя отговори: Броят на задачите за мен не е толкоз значим. Важно е по какъв метод работят тези задачи. Дали са обезпечени с човешки и финансов запас. Мога да ви уверя, че имаме прелестни дипломати, само че съществена роля на идващото държавно управление би трябвало да бъде основаването на едно ново потомство дипломати. Неглижираме младежите и не им даваме задоволително благоприятни условия да демонстрират това, което от тях се изисква, когато аплайват.

" Условията, които се слагат на тези хора, с цел да влезнат в Министерство на външните работи са доста високи, а покритието и финансовото и отношението към тях не е задоволително положително “, акцентира претендентът за депутат.

На въпрос кое е най-голямото достижение на България във външната политика Грозданова отговори: Пълноправното ни участието в Европейски Съюз и в НАТО е нещото, което ние след 30 години битка сред лявото и дясното успяхме да реализираме. До огромна степен това се не помни и държавните управления, които работиха за това участие и хората, които бяха на напред във времето, към този момент са на заден.

" Много бързо забравихме какъв брой принос донесоха за нашия живот, тези участия в двете организации. Това за мен е плюсът и най-добре постигнатото нещо в последните 30 години “, безапелационна е Грозданова.

Тя посочи като най-голяма неточност в тези формати, че се държим като страна претендент или като такива, които следят процесите.

„ Много огромни неточности има в годините. Това са три неща: Не поехме отговорност да сме Върховен представител за външна политика в Европейска комисия, по време на мандата на Жан-Клод Юнкер. Това не беше медиен слух, а действителна опция. Не пожелахме да го вземем, тъй като не искахме да носим отговорност. Искам да напомня, че в тези години се случи анексията на Крим – това беше една доста тежка позиция. Другото, което пропуснахме е може би посредством промяната на кандидатурата за общоприет секретар на Организация на обединените нации, ние не успяхме да реализираме този пост, а това се случва един път на доста години и може би няма да се случи повече за България.

Бяхме и страна, която можеше да влезе в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, като променлив член за 2017-2018 година и някак си напълно безгрижно пропуснахме тази опция “, напомни Джема Грозданова.

На въпроса има ли бъдеще България отвън Европейски Съюз Грозданова отговори: Категорично не виждам бъдеще на България отвън Европейски Съюз. Съюзът е основан, с цел да събира ползи на хора и страни. И би трябвало да съумяваме да отсяваме, по кое време да избираме самостоятелното пред груповото и противоположното. За да бъде изработен този избор ни би трябвало интелигентно водачество и в България, и в Европейски Съюз.

Тя посочи, че Европейски Съюз се концентрира над коронавирус рецесията и изгуби последователността си в общата външна политика и опцията да бъде световен състезател на международната сцена.

„ Еврото в България в случай че ме питате по кое време - ще отговоря незабавно, само че то може да влезе след избрани периоди и критерии. Индикативният период е 1 януари 2024 година Влизането в еврозоната е обвързване на България по контракта, който сме сключили с Европейски Съюз. България ще бъде добре призната и разрастваща се “, акцентира Грозданова.

„ България би трябвало да влага с европейски пари в Зелената договорка длъжни сме да вложим най-малко 37% от 10.7 милиарда лева или към 4 милиарда лева, с цел да се случи това би трябвало да се показа народен проект, който към момента не е импортиран в Народното събрание “, напомни тя.

От Политическа партия „ Републиканци за България “ сме срещу „ Турски поток “. Тази тръба по никакъв метод не пази националните ползи. Против сме и АЕЦ „ Белене “, само че сме твърдо за нуклеарната енергетика и АЕЦ „ Козлодуй “, акцентира тя.

В интерес на България е Турция да продължи да работи за участието си в Европейски Съюз, добави тя.