История, старателно прикривана от комунистическата пропаганда: СС...
Първата бомбардировка е осъществена в средата на 1941 година. България без значение, че се причислява към Тристранния пакт, не афишира война на Съветския съюз. Въпреки това руски бомбардировач нападна Добрич през нощта в една основна за Москва дата, споделя Любо Огнянов в ефира на NOVA NEWS.
На 1 март 1941 година, България се причислява към Тристранния пакт. Половин година по-рано съдружници на Нацистка Германия, Италия и Япония стават Унгария, Румъния и Словакия. Югославия също взема решение да се причисли към Оста. В Белград обаче е осъществен държавен прелом. Югославия напуща Тристранния пакт, а на 6 април 1941 година изтребители от Белград бомбардират София. Доц. Тодор Чобанов е един от историците, които учат този интервал.
Фактът, че нашите комунисти са пропагандирали България да се трансформира в съдружник на нацистка Германия се трансформира в част от неразрешената история. Малцина са обаче и тези, които знаят, че Царство България е възнамерявало да купи оръжие от Съветския съюз. Не до такава степен необятно прочут факт е, че Йосиф Сталин се е сдобил с лицензи за произвеждане на немско въоръжение. Парадокс – комунистическият Съветски съюз заплаща патентите, с цел да може да създава оръжие от нацистка Германия, споделя той.
В същия ден руски аероплан бомбардира град Добрич. Нападението е ненадейно, защото България не се намира в положение на война със Съветския съюз. Цветан Сашев е основен организатор в отдел „ Нова и най-нова история “ в районния исторически музей в Добрич. Цветан Сашев споделя за руската бомбардировка на 22 юни 1941 година.
По време на бомбардировката на Съветския съюз не е минала и една година от присъединението на Добрич към рамките на Царство България. Това се случва на 7 септември 1940 година, когато Румъния ни връща Южна Добруджа, отнета още по време на Междусъюзническата война.
Това обаче не са единствените бомбардировки в Североизточна България. През нощта на 12 против 13 септември 1942 година бомбардировачи нападат Русе – хвърлени са 4 авиобомби, а над близкото село Червена вода 9 бомби. Нападения има и над Стара Загора, Горна Оряховица и Казанлък, където има жертви и ранени. Бомбардировките принуждават българските управляващи да вкарат режим на затъмнение, който влиза в действие при започване на октомври.
Най-кървавото нахлуване на Съветския съюз обаче е осъществено на 24 февруари 1942 година. Тогава руска подводница потапя българския транспортен съд Струма край Истанбул. На борда има стотици евреи бежанци, които се пробват да доближат до Палестина. Загиват 406 мъже, 269 дами и 103 деца. Екипажът е от българи, а капитан е Григорий Горбатенко, който по подигравка на ориста е с съветски генезис.
Независимо, че България е част от Тристранния пакт, ние не разгласяваме война на Съветския съюз, а наши войски в никакъв случай не са изпращани на Източния фронт. Не по този начин стои въпроса с Румъния, която също е съдружник на нацистите. Румънските войски вземат участие в интервенция Мюнхен, част от интервенция Барбароса за нападението над Съветския съюз. На група армии Антонеску е предоставено завладяването на Одеса. След яростни боеве румънците превземат града и поемат ръководството. Като част от Тристранния пакт България афишира война на Съединените щати на 13 декември 1941 година. Това влиза в историята като Символичната война, тъй като на процедура не се водят никакви бойни дейности.
1942-а година обаче е повратна. Настъплението на нацистка Германия е спряно. Появяват се първите знаци, че ходът на войната може да се преобърне. На 5 юни 1942 година, Съединените щати афишират война на България. Скоро съдружниците включват в проектите за бомбардировки и нашата страна.
Един от българските водачи починали при офанзивата над София от 10 януари 1944 година е Симеон Михайлов. Той излетява от Карлово, само че когато самолетът му доближава столицата съюзническите бомбардировачи към този момент са нанесли своя удар. Българските изтребители се насочват към Кюстендил, когато машината на Симеон Михайлов ненадейно пада. Пилотът е заровен тук, във военното гробище в Добрич.
Десетилетия наред, руските бомбардировки над България по време на Втората международна война са част от неразрешената история по време на комунистическия режим.
На 1 март 1941 година, България се причислява към Тристранния пакт. Половин година по-рано съдружници на Нацистка Германия, Италия и Япония стават Унгария, Румъния и Словакия. Югославия също взема решение да се причисли към Оста. В Белград обаче е осъществен държавен прелом. Югославия напуща Тристранния пакт, а на 6 април 1941 година изтребители от Белград бомбардират София. Доц. Тодор Чобанов е един от историците, които учат този интервал.
Фактът, че нашите комунисти са пропагандирали България да се трансформира в съдружник на нацистка Германия се трансформира в част от неразрешената история. Малцина са обаче и тези, които знаят, че Царство България е възнамерявало да купи оръжие от Съветския съюз. Не до такава степен необятно прочут факт е, че Йосиф Сталин се е сдобил с лицензи за произвеждане на немско въоръжение. Парадокс – комунистическият Съветски съюз заплаща патентите, с цел да може да създава оръжие от нацистка Германия, споделя той.
В същия ден руски аероплан бомбардира град Добрич. Нападението е ненадейно, защото България не се намира в положение на война със Съветския съюз. Цветан Сашев е основен организатор в отдел „ Нова и най-нова история “ в районния исторически музей в Добрич. Цветан Сашев споделя за руската бомбардировка на 22 юни 1941 година.
По време на бомбардировката на Съветския съюз не е минала и една година от присъединението на Добрич към рамките на Царство България. Това се случва на 7 септември 1940 година, когато Румъния ни връща Южна Добруджа, отнета още по време на Междусъюзническата война.
Това обаче не са единствените бомбардировки в Североизточна България. През нощта на 12 против 13 септември 1942 година бомбардировачи нападат Русе – хвърлени са 4 авиобомби, а над близкото село Червена вода 9 бомби. Нападения има и над Стара Загора, Горна Оряховица и Казанлък, където има жертви и ранени. Бомбардировките принуждават българските управляващи да вкарат режим на затъмнение, който влиза в действие при започване на октомври.
Най-кървавото нахлуване на Съветския съюз обаче е осъществено на 24 февруари 1942 година. Тогава руска подводница потапя българския транспортен съд Струма край Истанбул. На борда има стотици евреи бежанци, които се пробват да доближат до Палестина. Загиват 406 мъже, 269 дами и 103 деца. Екипажът е от българи, а капитан е Григорий Горбатенко, който по подигравка на ориста е с съветски генезис.
Независимо, че България е част от Тристранния пакт, ние не разгласяваме война на Съветския съюз, а наши войски в никакъв случай не са изпращани на Източния фронт. Не по този начин стои въпроса с Румъния, която също е съдружник на нацистите. Румънските войски вземат участие в интервенция Мюнхен, част от интервенция Барбароса за нападението над Съветския съюз. На група армии Антонеску е предоставено завладяването на Одеса. След яростни боеве румънците превземат града и поемат ръководството. Като част от Тристранния пакт България афишира война на Съединените щати на 13 декември 1941 година. Това влиза в историята като Символичната война, тъй като на процедура не се водят никакви бойни дейности.
1942-а година обаче е повратна. Настъплението на нацистка Германия е спряно. Появяват се първите знаци, че ходът на войната може да се преобърне. На 5 юни 1942 година, Съединените щати афишират война на България. Скоро съдружниците включват в проектите за бомбардировки и нашата страна.
Един от българските водачи починали при офанзивата над София от 10 януари 1944 година е Симеон Михайлов. Той излетява от Карлово, само че когато самолетът му доближава столицата съюзническите бомбардировачи към този момент са нанесли своя удар. Българските изтребители се насочват към Кюстендил, когато машината на Симеон Михайлов ненадейно пада. Пилотът е заровен тук, във военното гробище в Добрич.
Десетилетия наред, руските бомбардировки над България по време на Втората международна война са част от неразрешената история по време на комунистическия режим.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ