85 години от рождението на Емил Димитров – истинският глас на Бъл...
Първата българска ария с първа премия на интернационален конкурс е „ Арлекино “ на Емил Димитров. Точно по този начин – „ на “, тъй като Емил е от дребното артисти, на българската естрадна сцена, които пишат сами текстовете, само че и музиката на доста от песните си. Това е и първата му ария, която извършва на концерт още през 1960 година А с „ Арлекино “ започва и кариерата на съветската естрадна звезда Алла Пугачова, като тя пее песента на „ Златния Орфей “ през 1975 година
Емил Димитров е роден на 23 декември 1940 година в Плевен, в артистичното семейство на Факира Мити – Димитър Димитров и брачната половинка му и негова асистентка Мадам Сизи или просто Сийка Димитрова. Емил от дете се увлича по рисуването и класическата музика и още като възпитаник свири комплицирани композиции на Лист и Шопен. Започва и да композира лична музика – на акордеона си.
Малкият Емил с майка си и татко си
Емил е първата същинска европейска поп звезда на България. Неговото наличие на сцената прекатурва визиите за занимателна музика в страната и слага основите на модерната българска сцена. За разлика от доста свои сътрудници, той самичък композира огромна част от шлагерите си (повече от 280 от над 400 издадени песни). Това му придава достоверност, която публиката усеща незабавно.
Той е един от дребното български реализатори с същинска кариера на Запад. Песента му „ Моя страна, моя България “ е издадена във Франция под заглавието “Monica ”, а той става член на Съюза на френските композитори. Емил я композира във Франция през 1970 година в миг на мощна носталгия. Поводът е раждането на неговия наследник, Емил Димитров-младши. Песента излиза първо на френски, тъй като властта в България тогава (1970 г.) чува в нея „ буржоазно въздействие и подмятания за емигрантство “. Това също е ария, с музика, написана от самия Емил Димитров.
Емил Димитров стартира да работи с оркестър Синьо-Белите – в действителност рок група, която приглася записите и осъществяванията на огромния артист, с водач Митко Щерев, още от средата на 60-те години. Революционно решение за времето е жестът от страна на Емил да оставя Синьо-Белите да откриват концертите му с 30-минутни осъществявания, в които свирят неразрешения тогава рок. Стотици са рок почитателите, които вървят на концертите на Емил Димитров, с цел да чуят рок музика онлайн.
„ Ако си дал “ също е ария с музика на Емил Димитров, който се развълнувал мощно от стиховете на създателя им Иля Велчев и музиката безусловно избухнала на пианото под пръстите му. Песента незабавно е оповестена за „ рискова “, тъй като текстът приканва към свободомислие и почтеност – качества, които властта е намирала за подозрителни. Въпреки възбраната, Емил я пее на всеки собствен концерт.
Емил Димитров е мост сред българската традиция и европейската модерност в известната музика. Той е първият естраден реализатор в България, който постанова фигурата на певеца-композитор. Преди него естрадата е най-вече академична и статична. Емил внася динамичността на френския шансон и италианската благозвучност. Той основава собствен личен род. Музиката му е елегантна композиция от баладичност, поп-рок детайли и фолклорни нюанси, което я прави налична както за интелигенцията, по този начин и за всеобщата аудитория.
Той е аристократът на естрадната сцена. Присъствието му е радикално друго от това на неговите съвременници. Той постоянно наподобява безупречно – с фини костюми, постоянно с шалчета или характерни аксесоари, които му придават тип на безгрижник. На сцената той не просто пее, а безусловно изиграва и изживява песните. Влиянието от театралната му подготовка във ВИТИЗ се усеща във всеки жест. Той е изразителен, и има характерен фасон на сцената.
Емил Димитров е знак на свободата в границите на една затворена система. Неговият бохемски метод на живот, къщата му в Княжево, която беше средище на интелектуалния хайлайф и фактът, че е член на френския съюз на композиторите, го вършат жител на света. Така и не става член на българския съюз на композиторите, тъй като няма музикално обучение.
През последните си години Емил Димитров се отдръпва от дейната музикална активност заради влошено здраве. Певецът прекарва тежък мозъчен инсулт през 1999 година, който мощно лимитира опциите му за придвижване и изяви. Макар да не е в центъра на прожекторите, той продължава да живее в къщата си в „ Княжево “, където постоянно е посещаван от близки и другари.
Един от най-емоционалните моменти в неговата кариера е огромният бенефисен концерт в негова чест, проведен от Йорданка Христова през май 2002 година в Зала 1 на НДК. Въпреки че е в инвалидна количка и не може да пее интензивно, Емил Димитров излиза на сцената, с цел да благодари на своята аудитория. Това е неговото последно публично появяване пред огромна публика.
В последните си години артистът се усеща уединен и отблъснат от страната, на която дава една от най-горещите самопризнания в обич. Живее от дребна пенсия и скромни доходи от продажба на късни преиздания на песните му. Той до последно живееше в своя дом, само че поддръжката на подобен парцел и разноските за лекуване след инсулта са непостижими за него. Често се постанова другари като Йорданка Христова и Васил Найденов и феновете му да му оказват помощ финансово за медикаменти и ежедневни потребности. Емил Димитров напуща този свят на 30 март 2005 година в София на 64-годишна възраст.
Емил Димитров със сина си Емил и жена си Мариета
След гибелта на Емил Димитров, задачата да запази името му живо се пада на неговия наследник – Емил Димитров-син, който работи интензивно, с цел да защищити творчеството на татко си от давност или неправилна приложимост. Той основава фондация на негово име, чиято цел е освен да пази архивите му, само че и да подкрепя млади гении. Фондацията постоянно провежда възпоменателни концерти. Голяма част от архивите на Емил – записи, фотоси и персонални движимости – се съхраняват и последователно се цифровизират, с цел да бъдат налични за идващите генерации.
Емил Димитров е роден на 23 декември 1940 година в Плевен, в артистичното семейство на Факира Мити – Димитър Димитров и брачната половинка му и негова асистентка Мадам Сизи или просто Сийка Димитрова. Емил от дете се увлича по рисуването и класическата музика и още като възпитаник свири комплицирани композиции на Лист и Шопен. Започва и да композира лична музика – на акордеона си.
Малкият Емил с майка си и татко си
Емил е първата същинска европейска поп звезда на България. Неговото наличие на сцената прекатурва визиите за занимателна музика в страната и слага основите на модерната българска сцена. За разлика от доста свои сътрудници, той самичък композира огромна част от шлагерите си (повече от 280 от над 400 издадени песни). Това му придава достоверност, която публиката усеща незабавно.
Той е един от дребното български реализатори с същинска кариера на Запад. Песента му „ Моя страна, моя България “ е издадена във Франция под заглавието “Monica ”, а той става член на Съюза на френските композитори. Емил я композира във Франция през 1970 година в миг на мощна носталгия. Поводът е раждането на неговия наследник, Емил Димитров-младши. Песента излиза първо на френски, тъй като властта в България тогава (1970 г.) чува в нея „ буржоазно въздействие и подмятания за емигрантство “. Това също е ария, с музика, написана от самия Емил Димитров.
Емил Димитров стартира да работи с оркестър Синьо-Белите – в действителност рок група, която приглася записите и осъществяванията на огромния артист, с водач Митко Щерев, още от средата на 60-те години. Революционно решение за времето е жестът от страна на Емил да оставя Синьо-Белите да откриват концертите му с 30-минутни осъществявания, в които свирят неразрешения тогава рок. Стотици са рок почитателите, които вървят на концертите на Емил Димитров, с цел да чуят рок музика онлайн.
„ Ако си дал “ също е ария с музика на Емил Димитров, който се развълнувал мощно от стиховете на създателя им Иля Велчев и музиката безусловно избухнала на пианото под пръстите му. Песента незабавно е оповестена за „ рискова “, тъй като текстът приканва към свободомислие и почтеност – качества, които властта е намирала за подозрителни. Въпреки възбраната, Емил я пее на всеки собствен концерт.
Емил Димитров е мост сред българската традиция и европейската модерност в известната музика. Той е първият естраден реализатор в България, който постанова фигурата на певеца-композитор. Преди него естрадата е най-вече академична и статична. Емил внася динамичността на френския шансон и италианската благозвучност. Той основава собствен личен род. Музиката му е елегантна композиция от баладичност, поп-рок детайли и фолклорни нюанси, което я прави налична както за интелигенцията, по този начин и за всеобщата аудитория.
Той е аристократът на естрадната сцена. Присъствието му е радикално друго от това на неговите съвременници. Той постоянно наподобява безупречно – с фини костюми, постоянно с шалчета или характерни аксесоари, които му придават тип на безгрижник. На сцената той не просто пее, а безусловно изиграва и изживява песните. Влиянието от театралната му подготовка във ВИТИЗ се усеща във всеки жест. Той е изразителен, и има характерен фасон на сцената.
Емил Димитров е знак на свободата в границите на една затворена система. Неговият бохемски метод на живот, къщата му в Княжево, която беше средище на интелектуалния хайлайф и фактът, че е член на френския съюз на композиторите, го вършат жител на света. Така и не става член на българския съюз на композиторите, тъй като няма музикално обучение.
През последните си години Емил Димитров се отдръпва от дейната музикална активност заради влошено здраве. Певецът прекарва тежък мозъчен инсулт през 1999 година, който мощно лимитира опциите му за придвижване и изяви. Макар да не е в центъра на прожекторите, той продължава да живее в къщата си в „ Княжево “, където постоянно е посещаван от близки и другари.
Един от най-емоционалните моменти в неговата кариера е огромният бенефисен концерт в негова чест, проведен от Йорданка Христова през май 2002 година в Зала 1 на НДК. Въпреки че е в инвалидна количка и не може да пее интензивно, Емил Димитров излиза на сцената, с цел да благодари на своята аудитория. Това е неговото последно публично появяване пред огромна публика.
В последните си години артистът се усеща уединен и отблъснат от страната, на която дава една от най-горещите самопризнания в обич. Живее от дребна пенсия и скромни доходи от продажба на късни преиздания на песните му. Той до последно живееше в своя дом, само че поддръжката на подобен парцел и разноските за лекуване след инсулта са непостижими за него. Често се постанова другари като Йорданка Христова и Васил Найденов и феновете му да му оказват помощ финансово за медикаменти и ежедневни потребности. Емил Димитров напуща този свят на 30 март 2005 година в София на 64-годишна възраст.
Емил Димитров със сина си Емил и жена си Мариета
След гибелта на Емил Димитров, задачата да запази името му живо се пада на неговия наследник – Емил Димитров-син, който работи интензивно, с цел да защищити творчеството на татко си от давност или неправилна приложимост. Той основава фондация на негово име, чиято цел е освен да пази архивите му, само че и да подкрепя млади гении. Фондацията постоянно провежда възпоменателни концерти. Голяма част от архивите на Емил – записи, фотоси и персонални движимости – се съхраняват и последователно се цифровизират, с цел да бъдат налични за идващите генерации.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ