Първата българска конституция - Търновската, е гласувана на 16 април

Първата българска конституция - Търновската, е гласувана на 16 април 1879 година от Учредителното заседание, свикано в Търново на 10 февруари 1879 година и закрито в деня на приемането й. Тя узаконява възобновяване на българската държавност след вековете на иго и бездържавие. Състои се от 169 члена, подредени в 22 глави. В нейна чест датата 16 април е Национален ден на българската Конституция и професионален празник на всички, работещи в областта на правото. 

Търновската конституция прогласява Третата българска страна за конституционна монархия с еднокамарен парламент. Основният български закон планува разделяне на трите съществени управляващи - законодателната, изпълнителната и правосъдната. Парламентът дружно с княза получава пълномощията на законодателната власт. По разпореждане на монарха министрите внасят законопроектите в Народното събрание, а след гласуването им те подлежат на одобряване от княза.

В историческото си развиване България има 4 конституции - Конституция на Българското княжество, известна като Търновска конституция (16 април 1879 - 6 декември 1947), Конституция на Народна република България (6 декември 1947 - 18 май 1971 и 18 май 1971 - 13 юли 1991) и настоящата Конституция на Република България (12 юли 1991).