Първата българска държава, наричана от историците и Дунавска България за

Първата българска страна, наричана от историците и Дунавска България за разлика от Волжка България, е в началото ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – империя, просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му елементи от Югоизточна Европа от 681 до 1018 година Неин създател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с локалните славянски племена. Категоричната победа на българите в борбата при Онгъла през 680 година води до сключване на кротичък контракт, с който Византия признава новосъздадената страна и се принуждава да ѝ заплаща налог. Столицата в началото е Плиска, а от IX век – Велики Преслав.

Хронология на българските владетели - Втора българска страна

Хронология на българските владетели - Трета българска страна

 Най-голямото си уголемение Първото българско царство доближава през IX век, когато към първичните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, елементи от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия интервал се следи концентрация на държавното ръководство. Тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от популацията в актуалната българска националност, общият език на която се развива въз основата на славянския. През 864–866 година при княз Борис I православното християнство става държавно изповедание, което води до обилни промени в културния живот на страната. Това довежда до така наречен Златен век при цар Симеон Велики. При същия държател българите вършат продължителни, само че безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от българите и славяните „ Цариград “).

 Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през другите интервали до разгръщане и намаляване на българската страна, което приключва с нейното рухване под византийска власт през 1018 година

Хан Кубрат - 635 – 650 година

Кубра̀т (Курт, Хор Бат, Куврат, Курдбард) е държател от рода Дуло, водач на племето уногондури, обединил прабългарите северно от Кавказ и Черно море и основал всесилен родов съюз наименуван Стара Велика България. Кубрат несъмнено е от най-значимите персони в българската история, най-много с събитието, че сплотява прабългарите и дава подтик на бъдещата българска държавност, изразила се след това в съществуването на Дунавска и Волжка Българии.

Хан Аспарух - 681-700 година

Трети наследник на хан Кубрат - финален държател на " Стара Велика България " иосновател на Дунавска България.

Хан Аспарух побеждава императора на Византия Константин IV. В съюз със седемте славянски племена образува българската страна, приета от Византия през 681 година Аспарух произлиза от рода Дуло, не е известна точната година на неговото раждане, само че се допуска че е умрял ок. 700 година в борба с хазарите.

Хан Тервел - 700-721 година

Син на Аспарух. Помага на византийския император Юстиниян II да си върне престола, против което получава региона Загоре и купата кесар, с което се основава казус в историята. Побеждава арабите край Константинопол през 717 година Съществуват хипотези, че в чест на Тервел, е основан най-внушителният старобългарски паметник, непокътнат в Европа – барелефът " Мадарски конник " израз на величието на Българската страна.

Хан Кормесий - 721-738 година

Името му липсва в Именника на българските ханове. Отбелязано е единствено, че е управлявал 28 години и произлиза от владетелския жанр Дуло - непосреден правоприемник на Тервел. Някои учени допускат, че Кормесий и Тервел са били съвладетели. Името на Кормесий е записано и в надписите към Мадарския конник. В текста става дума за годишни данъчни вноски от злато, които Кормесий получава от василевса – наподобява, че при ръководството му мирния контракт е бил обновен.

Хан Севар- 738-753 година

Той е четвъртият по ред български държател. Единствените потвърдено достоверни сведения за хан Севар идват от Именника на българските канове. Той произлиза от ръководещия жанр, т.е. е правнук на хан Аспарух. Историците считат, че той е последният държател от рода Дуло. По време на неговото ръководство, траяло 15 години, няма сведения за конфликти с Византийската империя.

Хан Кормисош- 753-756 година

Хан Кормисо̀ш е от рода Вокил. Според Именника на българските канове, той узурпира престола след насилственото премахване на Севар. Смята се че хан Кормисош реалокира столицата на своето ханство от Онгъла в Плиска, където са неговите родови владения.

При ръководството на този държател стартират продължителни войни с Византийска империя, както и с активността по усиленото възобновяване на замъци по границата с България.

Хан Винех - 756-762 година

От рода Вокил. Идва на власт след следващ прелом. През 756 година Констанитин V Копроним подхваща следващ поход против България.В борбата при Маркели (Карнобат) хан Винех е разрушен и заставен да подписа мир с византийците. През 759 година ромеите още веднъж нахлуват в България, само че са разгромени в борбата при Верегава. Въпреки всичко ханът желаел мир с Империята, което му печели неодобрението на болярите, за което заплаща с живота си. Родът му също е избит.

Хан Телец - 762-765 година

Византийският летописец Теофан Изповедник разказва новия български държател като „ мъж язвителен, на възраст към 30 години “. След възцаряването си ханът събира армия и опустошава пограничните византийски области. Император Константин V Копроним неотложно отвръща - насочва с войските си на север. В същото време потегляогромен византийски флот. Българите претърпяват тежко проваляне, показват Телец като провинен. Той и доближените му са убити.

Хан Сабин - 765-766 година

Според някои откриватели той бил от славянски генезис. Сабин бил на страната на българите, които желаели мирни връзки с Византия. Свикан бил национален събор, който се произнася по въпроса за войната и мира. Надделяло мнението за битка до дъно против Византия. Съборът се оповестил против политиката на хана: „ Чрез теб България ще бъде поробена от ромеите. " Сабинспасява живота си с бягство - добира се до Константинопол.

Хан Умор - 766 година

Хан Умо̀р управлявал България едвам 40 дни. Според Именника на българските ханове Умор е от рода Вокил.

През 766 година Сабин слага на свое място Умор. Но ръководството на хан Умор продължава едвам 40 дни. През късото си ръководство Умор продължава пагубната за България примиренческа политика по отношение на Византия и скоро става жертва на скрит план. Токту и брат му Баян от рода Угаин подвигат протест и го смъкват от престола.

Хан Токту - 766-767 година

Предполага, че е от рода Угаин. Според някои откриватели хан Токту стоял отпред на тези сили, които били съперници наполитическото въздействие на Византия. Управлението на хан Токту продължава по-малко от година. Скоро е изправен против обединените сили на опозицията, които са срещу неговата политика. Спасява се с бягство, само че търси леговище не в посока Византия, а на север. Там умира дружно с брат си своите доближени.

Хан Паган - 767-768 година

Започва мирни договаряния, като се среща персонално с Константин V Копронѝм. Императорът непрекъснато упреква българите за тяхното „ безвластие “. Мирът официално е подписан, само че след товавизантийският император изпраща загадка задача в Тракия. Византийците минават проходите и нахлуват североизточно от Стара планина. По-нататък срещат сериозна опозиция и се завръщат без значими победи. За Паган обаче този поход има негативни последствия. Той е погубен към Варна.

Хан Телериг - 768-777 година

За пръв път името му се загатва по отношение на похода наимператор Константин V Копронѝм против България. Този поход приключва с кротичък контракт. Същата година хан Телериг изпраща многочислена войска в днешна Македония, само че Константин, предизвестен от своите хора в Плиска съумява да съкруши българите. Телериг подвежда византийския император, казвайки му, че ще избяга при него, само че желае имената на византийските сътрудници. Константин даваимената. По-късно Телериг ги избива до крайник.

Хан Кардам - 777-802 година

Българският феодален държател Кардам е непосреден правоприемник на хан Телериг и е един от първите сполучливи държавници, който извежда България от тежката политическа рецесия, траяла над 40 години. Той реализира вътрешна непоклатимост и престиж на ханската власт и военни триумфи против Византия, пренасяйки бойните дейности в Тракия.

Хан Крум - 802-814 година

По време на неговото ръководство България ускорява позициите си на Балканския полуостров и в Европа, с помощта на голям брой победи на бойното поле. Крум стартира да приобщава славяните към властта и стартира провеждането на административна промяна. Издадените от хан Крум закони са първото документално законодателство в българската страна. Те плануват сурови санкции против кражбата, просията и разбойничеството.

Хан Омуртаг - 814-831 година

Има мнение, поддържано от починалия проф. Рашо Рашев, че името на хана не е добре разчетено от преводача. Името също по този начин е засвидетелствано и като Муртагон. Преди всичко хан Омуртаг ще остане в българската история със строителната си активност, съдействала за развиването на Плисковско-Преславската просвета. Съхранени са извори и паметни надписи, свидетелстващи за възобновяване на Плиска, както и построяването на нов хански замък с тронна зала.

Хан Маламир - 831-836 година

Той е третият и най-малкият наследник на хан Омуртаг и внук на Крум. Заема престола след преждевременната гибел на по-големия му брат Звиница и лишаването от престола на най-големия му брат Енравота заради проявени благосклонности към християнството. Младият хан (княз) продължава и строителната активност на своя татко. По негово време е приключено водоснабдяването на Плиска. Във външната си политика се стреми да поддържа положителни връзки с Франкската империя и с Византия.

Хан Пресиян - 836-852 година

Хан Пресия̀н I е български държател от Крумовата династия. Успешното ръководство на хан Пресиян резервира и отвоюва на България обширни територии от земите по Средния Дунав до Беломорието и от Днестър до днешна Албания, територии с огромни естествени благосъстояния. Той сплотява и приобщава към страната славянските племена от Родопите и Македония. България става авторитетна военна мощ и значим интернационален фактор в тогавашна Европа.

Княз Борис I Михаил - 852-889 година

Свети княз Борис I Михаил е български държател, който постанова християнството и вкарва славянската книжовност в България. Той ръководи от 852 до 889 година и още веднъж за малко през 893 година, когато детронира първородния си наследник Владимир Расате и възкачва на престола другия си наследник Симеон.

Борис I има голям принос за въвеждането и разпространението на българската книжовност, приемайки учениците на Кирил и Методий през 885 година

Княз Владимир Расате - 889-893 година

В българската историография личността на княз Владимир Расате се свързва с опита му да възпре налагането на християнската вяра в България. Широко публикувано е мнението, че за разлика от татко си, който организира политика на християнизация, Владимир демонстрира обвързаност към старите езически традиции на българите. Впоследствие Борис I се връща на власт, изважда очите на Владимир и го хвърля в тюрма.

Цар Симеон Велики - 893-927 година

Войните на Симеон против Византия, маджарите и сърбите довеждат до най-голямото териториално уголемение на България и я трансформират в най-силната страна в Източна Европа. Това е интервал на културен подем, именуван Златен век на българската просвета. Границите на България доближават три морета – Бяло, Адриатическо и Черно. Българската православие е в подем, а българските глаголически и кирилски преводи се популяризират из целия славянски свят.

Цар Петър I - 927-970 година

Петър не съумява да се оправи със запазването на обширната страна, която наследява от татко си Симеон. Около 931 година сръбският държател Чеслав заобикаля от Преслав и подвига въстание. Цар Петър е заставен да се помири с възобновяване на сръбската автономност. Маджарите нахлуват моногократно и Петър не съумява да се оправи и с тях. Цар Петър се среща с великия български светец Иван Рилски, канонизиран по-късно за светец.

Цар Борис II - 970-971 година

Борис II става цар на българите в комплицирана конюнктура. Когато заема престола, е прекомерно млад и некомпетентен. Поведението му през годините на неговото двугодишно ръководство демонстрират неговата неумелост и колебливост. През 972 година в борба е покорен от император Йоан Цмихский и отведен в Константинопол. По-късно Борис ІІ подхваща скрито бягство. На границата той пада погубен, защото граничната стража го взема за византиец.

Цар Роман - 977-991 година

Заедно със своя брат Борис ІІ, Роман претърпява военния разгром на Североизточна България. През 969 година става пленник в Константинопол. След завладяването на Преслав от Йоан Цимисхи още веднъж е отведен като заложник във византийската столица. Императорът се отнася прекомерно грубо с него, като заповядва да бъде кастриран. Идеята му е да лиши българската царска династия от опцията да има престолонаследник.

Цар Самуил - 991-1014 година

Самуил ръководи България взаимно с тримата си братя, а след гибелта им става автентичен държател на българите в едни от най-трудните времена в българската история. В продължение на десетилетия съумява да удържи офанзивите на Василий II и му нанася съществени провали. Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 година от сърдечен удар, който получава при типа на бойците си, ослепени след борбата при Беласица.

Цар Гаврил Радомир - 1014-1015 година

След гибелта на Самуил за цар на България е коронован синът му Гаврил Радомир. Хронистите го разказват като яростен и принципен човек. Новият цар продължава да държи покрай себе си своя братовчед Иван Владислав, без да схваща какво таи той. През август с Гаврил-Радомир отиват на лов. Иван-Владислав издебва комфортен миг и убива братовчед си. След това се афишира за цар и се саморазправя с целия Самуилов жанр.

Цар Иван Владислав - 1015-1018 година

Иван Владислав е наследник на Арон – третият брат на цар Самуил. Семейството му бива избито от чичо му Самуил, а Иван Владислав е избавен с помощта на застъпничеството на братовчед си Гаврил Радомир. Срещу него той прави скрит план и заема българския трон. Убийството на Гаврил Радомир е подбудено от Василий ІІ Българоубиец. Съвременниците го жигосват като неблагодарник, погубил личния сиспасител.